Театър „Българска армия“ предлага нов прочит на модерната интерпретация на античния мит за Орфей и Евридика с премиерата на пиесата на Жан Ануи на 5 и 6 март.

Режисьор е Иван Урумов.  Сценографията и костюмите са на Нина Пашова, музиката – на Добрин Векилов-Дони, а преводът е на Таня Тутева.

В пиесата участват Владимир Матеев, Алена Вергова, Васил Дуев-Тайг, Георги Къркеланов, Лиза Шопова, Иван Радоев, Ясен Атанасов, Лара Златарева, Александър Дойнов, Калин Иванов, Мартин Методиев, Рада Христова

Една среща. Един поглед. Един миг, който променя всичко.
Пиесата на Жан Ануи, написана през 1941 г., пренася древния мит в XX век – на една обикновена гара, сред шума на влаковете и забързаните пътници. Две души се срещат. Две сърца се разпознават. Две тела замират в тишината между два влака. Един съдбовен взор е достатъчен, за да ги хвърли в безпощадната въртележка, наречена ЛЮБОВ.
Тя не идва шумно. Появява се неочаквано. Прониква в сърцата им, събужда тайни, страхове и желания. Завладява ги и ги изправя пред най-големите изпитания. И всичко това се случва в един-единствен миг.
Две ръце се вплитат. Две сенки поемат напред. Около тях животът тече в обичайния си ритъм с повтарящи се образи на пътници, актьори, келнери и касиерки. А отсреща стои последният влак, поредният шанс за тяхното щастие. Само ръка в ръка и шепа мечти им стигат, за да прекрачат отвъд страха и да поемат по път, от който връщане назад няма.
Ще угасне ли любовта под сянката на страха?
„Евридика е една палитра от емоции, която аз трудно се опитвам да обема и да издържа. Може би е всичко изброено, но не съм много сигурна, че е жертва. По-скоро самата тя избира да бъде някаква, но всъщност всякаква“, казва пред БТА Алена Вергова за своята героиня.

По думите ѝ персонажът вярва в живота и „наистина иска да живее“. „Иска да бъде всичко това, което е Орфей, но не може. И всъщност тя избягва от този страх“, посочва актрисата. Определя Евридика като млада жена, която „просто бързо пораства“.Владимир Матеев вижда Орфей като млад човек, който преживява любовта за първи път: „Може би, за първи път му се случва. Това, че влиза неподготвен. И това усещане за съдбата, за това, че човек има предусещане за нещо голямо, което ще му се случи“.

По думите на актьора в тази версия Орфей не подчинява обстоятелствата, както в мита, а „по-скоро е подвластен на тях и става жертва до някаква степен“.