През 1933 г. във вестник „Щурец“ излиза статията „Пътеводител за България — пътища и безпътие“. За неин автор е сочен големият наш сатирик и карикатурист Райко Алексиев. Когато човек чете текста, изпълнен с насмешка и ирония, остава с усещането, че сякаш е пресъздадена днешната реална действителност в Родината ни.

Големият български журналист, карикатурист, сатирик и художник Райко Алексиев е роден на 7 март 1893 г. в Пазарджик. Завършва литература в Софийския университет и рисуване в Художествената академия в София. Талантливият български художник, карикатурист, фейлетонист е неколкократен председател на Съюза на дружествата на художниците в България, сътрудник на периодичните издания „Македония", „Барабан", "Смях", „Людокос", „Българан”, „Маска", "Зора", основател и главен редактор на сатиричния вестник „Щурец" /1932 г- 1944 г./. Автор и на няколко сборника с хумористични разкази фейлетони. Участвува в няколко художествени изложби.

След 9 септември 1944 г. е арестуван лично от тогавашния комендант на Народната милиция Лев Главинчев. Обявен е за „враг на народа“ заради карикатурите му за Сталин. И на 18 ноември 1944 г. е пребит до смърт.

През март 1945 година Алексиев е осъден посмъртно заради „антисъветска“ и „прогерманска“ пропаганда от така наречения Шести върховен състав на Народния съд по Дело №6, по което са подсъдими 101 писатели, художници, журналисти, включително някои вече убити. Имуществото му е конфискувано в полза на държавата, а книгите му са забранени.

В памет на 133 години от рождението на имения творец, ви предлагаме тази статия, която продължава да звучи съвсем актуално и днес.

 

ПЪТЕВОДИТЕЛ ЗА БЪЛГАРИЯ – ПЪТИЩА И БЕЗПЪТИЕ

 

Райко Николов Алексиев

 

„За България може да се каже, че е свободна страна. Или по-правилно казано - България е странна свобода.

По устройство е държава, в която всеки се устройва, както намери.

Намира се на кръстопътя на дребните амбиции.

Населението й се състои от бивши, сегашни и бъдещи министри.

Занятието на всички се състои в това: сегашните министри да дават амнистия на бившите, а бъдещите - на сегашните.

Страната е разделена на 14 окръга, 60 партии, 600 крила, 6 хиляди групи и 6 милиона мнения, като всяко отделно мнение подлежи на разцепление.

Разположена е между границите си, а разположените в нея не знаят никакви граници.

Снабдена е с железници, чрез които най-лесно се стига до катастрофа.

Има добри и уредени прави пътища, обаче поданиците й предпочитат да вървят по кривите, защото са по-утъпкани.

Държавата си служи с телефони, а държавниците – с телефончета.

Столицата й има обществени сгради и улици, като улиците са пълни с уличници, а обществените сгради с общественици. Случва се обаче и обратното - уличниците се настаняват в обществените сгради, а обществениците се пращат на улицата.

Страната има държавен строй, но самият строй не върви под строй.

Държавата се управлява от хора, според случая. Случаите пък управляват от случайни хора.

България търгува с всички. Но случва се и обратното – всички да търгуват с България.

Националният девиз на държавата е „Съединението прави силата“, поставен върху разединеното Народно събрание, на което му е нужно да намери една сила, която да му направи съединението.

Държавният девиз на нацията пък е „Боже пази България“. В случая Бог е натоварен да пази България, вероятно, защото другите са заети да си пазят частните интереси."