Днес и блестящият журналист, публицист и поет Лозан Такев празнува юбилей.

Като му пожелаваме крепко здраве, неувяхващо вдъхновение и непресъхваща творческа енергия, му честитим 80-ата годишнина!

С богатия си творчески път в журналистиката Лозан Такев написа не само остри и злободневни коментари, сатирични бисери, но и поредица текстове на неостаряващи български златни песенни хитове.

Любим и чеген коментатор на сайта на Съюза на българските журналисти, автор и на десетки книги, Лозан Такев записа и собствен патент с римуваните си епиграми „лозанки“.

Ето част от неговата богата творческа биотрафия:

Лозан Такев е роден на 6 март 1946 г. в гр. София. Завършва филология в СУ „Св. Климент Охридски”. Бил е секретар на Кабинета на младия журналист (1971-1973).

Работил в Българска телевизия - редакция „Детски и младежки предавания” и в „Забавна редакция” (1985-1992), в Издателство „Спектър” (1970-1973) - главен редактор и в издателство „Везни” при БТПП. От 1996 г. - отговорен редактор на „Софийски бюлетин”. Сценарист на детски телевизионни спектакли. Автор на текстовете на много популярни песни, между които и „Северина”.

Книги: „Всяка есен аз ставам войник” (1970), „Целунете хляба” (1977), „Щурче под лозата” (1984, 2004), „Весела математика” (1986), „Бог се роди, Коледо” (1991), „Виж ми окото” (1991), „За избори до дупка съм родена” (1991), „Кутията на Пандора” (1991), „Новина номер едно” (1991), „Весел буквар” (1992, 1993), „Весело междучасие” (1992, 1993), „Надпартиен секс” (1992), „Пижо, Пенда и демокрацията” (1992, 2007), „Весела математика” (1993), „100 грама фъстъци” (1992), „Сините франкофони” (1993), „Връх за проверка” (1994), „Надпартиен секс; Големи яйца” (1994), „Пижо, Пендо, Пена, Вуте, Геле и демокрацията…” (1994), „Утре започва от… лани” (1994), „Българският триъгълник” (1995), „Петдесет етюда за мира” (1995), „През девет книги в… десета” (1995), „Скръбта живее в нас” (1995), „Безсмъртни музикални миниатюри” (1996), „Петдесет пролети” (1996), „Приятелски огън” (1996), „Акация Трендафилова” (1997), „Всеки ден не е Великден” (1997), „Сатира без ДДС” (1998), „Клюки по мобифона” (1999), „Моите клоуни” (1999), „Слана” (2000), „55 думи и още нещо” (2001), „Послания и послепис за Българския Всекиден” (2001), „Ревю” (2001), „Царска сатира в 2 кн.” (2001-2002), „Слана или 10 години по-късно” (2002), „Час пик” (2003), „Тристишия за поданици покрай “Шоуто на Слави” (2004), „60 изповеди на хартиен носител” (2006), „45 стихотворения” (2006), „Текстове на еврошопа в разпродажба за Европа” (2007), „60 крачки към Европа” (2007), „Разпродажба” (2007), „800 изречения по време на преход” (2005-2008), „Посланията на Васил Левски” (2008), „Сто лица в джобен формат” (2009), „Лозанки в 6 кн.” (2008-2012), „Приятелски огън” (2010), „Автограф от Бузлуджа” (2011), „Мажоритарни лозанки 7″ (2013), „Рождество” (2013), „Анекс към опорните лозанки” (2015), „Опорни лозанки” (2015), „Високосни изповеди” (2016), „Изрезки от вестник” (2016), “Петък” (2017), “Ваше благородие, госпожа Европа” (2018), “Мечта за оран” (2018), “Има ли такъв народ” (2018), “След утре” (2018), “Антология - 73″ (2019), “Личен избор” (2019), “Джакпот в лаптоп” (2019), “Спасена песен” (2019), “Един ден повече” (2020), “Един ден повече - извънредно” (2020), “Лозанки в изолация” (2020), “Сбогуване с лятото” (2020).

Носител на наградата за хумор и сатира на СБП - 2019 г. Член на СБП, и доскоро член на УС на СБЖ.