СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЖУРНАЛИСТИ

Енчо Господинов за Журналистиката, Амбасадорите и Гледните точки в занаята

07.03.2026
Фейсбук
Енчо Господинов

Енчо Господинов

Известният журналист международник и дългогодишен хуманитарен дипломат Енчо Господинов коментира на своя профил във Фейсбук привлекли общественото внимание медийни интервюта с различни посланици, откроили се на техния фон особености в актуалното упражняване на журналистическата професия и безценен опит от легендарния вестник „Поглед“.

Ето какво написа Енчо Господинов на своя ФБ-профил, използвайки обичайния си ироничен псевдоним Марк Трейн:

ИЛИЯ ВЪЛКОВ ХВЪРЛИ КАМЪК В БЛАТОТО

Вчера, петък, беше хубав ден за българската журналистика.

За Демокрацията дали беше - не знам.

Но в дни на тревога, ярост и лъвски ревове от Ормузкия проток до журналистическата нива и вибрациите на СЕМ, много хора задават въпроси. Удобни и неудобни. Угодни и богоугодни. На Посланици и на посRаници... (Извинете за лингвистичния аромат, взех го от речника на Парламента без Средния пръст).

Във Втората най-стара професия е нормално да се задават въпроси. Особено, ако отговорите не се съдържат в самия въпрос. И да се търсят минимум две гледни точки, според професионалната "Библия" на БиБиСи и други. Може и повече точки, ако са налични.

Но Журналистиката е такава, каквато е. И Дипломацията исто, както казват сърбите.

Телевизионната "ПАНОРАМА", заимствана като рубрика от БиБиСи още от "епохата" на Милан Миланов, един забравен днес журналист-дипломат, на Тома Томов и Николай Конакчиев, ни показа вчера нещо като "3 в 1". Трима амбасадори, на български Посланици, (извинете за чуждицата), пяха песен на един глас. Мила хармония. Хора почтени и възпитани. Максимум искреност и NO фалш.

По време на война, както каза на една професионална дискусия уважавана колежка от самата телевизия, истината може да почака. И да отстъпи място на Пропагандата.

Трима посланици може и да не значи Три гледни Точки.

Обаче Д-р Илия Вълков от "Радиоточката" на БНР хвърли камък в професионалното блато и добави нова гледна точка от Ормузкия проток до Новинарството: тази на Иранския посланик. Зададе си Илия въпросите спокойно, Амбасадорът също отговори вежливо и Светът не се срути. Слушателите на БНР спечелиха интересни детайли от иначе черно-бялата картина на войната, която се тиражира обилно по света, а Оруел се върти като пумпал в гроба си. От неудобство за Втората Най-Древна...

А, да не забравя: Илия два пъти каза, че е поканил вежливо и Посланика на Израел да дойде в студиото с Неговата гледна точка, но той обещал да го направи другия петък. Идеята за Двама посланици в студиото се поотложи .

Междувременно, една по-нестандартна за нашата клета професия колежка от СЕМ също хвърли камък, като невинно предложи на тази престижна институция да започне скромен мониторинг на Свръх-Обществените медии, да видим и ние "като как те отразяват войната в Персийския залив".

Отговорът на колежките й беше като мъглата и дима от оръдията в Залива. Има детайли по този сложен казус в сайта на СБЖ и на ФБ стената на Къдринка Къдринова. Ако някой се интересува, де...

Тази история ме върна с повече от 40 години назад, когато в някогашния вестник ПОГЛЕД решихме да направим интервю с американския посланик в София Мелвин Левицки. Искахме да чуем и неговата гледна точка и да я сервираме в Нюз-менюто на читателите. Защото им беше втръснало да слушат интервюта със Съветския посланик. Дори и ако той беше в студиото в хор с още двама посланика - примерно тези от ГДР и от Естония. И те пееха като "3 в 1".

Какво се случи след интервюто с американеца ли? Нищо! Читателите ни благодариха с два чувала писма до редакцията, тъй като тогава още нямаше компютри и интернет и повечето хора можеха да пишат. Писма, де...Беше пролетта на 1985.

Само в Клуба на Журналистите колеги подхвърляха злъчно на Главния редактор Любен Генов, на заместника му Евгений Станчев и на моя милост като водещ интервюто с американския посланик Левицки, че пак сме се "изхвърлили", далИ сме го съгласували с "Горе" и какво толкова имал да каже посланика на САЩ в епохата на Студената война.

А ние пък в отговор ги канехме да дойдат в редакцията и да видят чувалите. С писмата.

Не дойдоха.

Иначе Дядо Йоцо си гледа отгоре иде ли влакът на Гласността в Искърското дефиле. Но поради гъстата мъгла и дима от комина на локомотива Дедо Йоцо нищо не види, освен няколко цистерни на летището ни, които чистят шахтите на Пропагандата.

(Във фотогалерията предлагаме снимките, с които Енчо Господинов е илюстрирал коментара си във Фейсбук, като даваме и текстовете на автора към тези илюстрации)