От около две седмици Софийският университет „Св. Кл. Охридски“ е във фокуса на множество публикации в социалните мрежи и в някои медии в контекста на противопоставянията по повод ролята на Израел във войните в Газа и в Иран. През уикенда отделни медии тиражираха и коментар по този повод от посланика на Израел у нас Н. Пр. Йоси Леви Сфари, публикуван на неговия профил във Фейсбук, което придаде допълнително напрежение на казуса. Представяме хронологично резюме на събитията.

Първоначално студентът от Философския факултет на СУ Зуи Ицхак Хашмонай разпространи на 16 и 17 март чрез профила си във Фейсбук текста на свое писмо до Етичната комисия на СУ, което бе цитирано и в последвали публикации на две онлайн издания.

Писмото

В писмото студентът обвинява трима преподаватели от същия факултет – доц. Огнян Касабов, д-р Момчил Христов и д-р Георги Герджиков, че в свои лекции и по време на събитие с чуждестранен лектор в СУ от ноември м. г. са индоктринирали присъстващите с пропалестински коментари за събитията в Газа и дори с „пропаганда на Хамас“. Твърди, че те са насърчили също така създаването на неформалната група „Студенти за Палестина“.

Хашмонай посочва, че се е почувствал подложен на натиск. Той призовава Етичната комисия към следното: „..публично разследване на това, как официалните лекции в Софийския университет се използват от няколко души за политическо вербуване и разпространяване на радикален екстремизъм и дисциплинарни мерки срещу преподаватели, които уронват престижа на университета и на достойните негови представители, използвайки позициите си, за да представят лъжите за геноцид като „истина“, и не на последно място след явно допуснатото, позволено превръщане на аулите в гостоприемница за чуждестранни лектори със съмнителна акредитация и излъчване на едностранчиви филмови прожекции – незабавна контралекция и прожекция за връщане към академичната безпристрастност с факти за 7 октомври, човешките щитове на Хамас, реални данни от международни и израелски източници и най-важно лекция за истинската история на Израел и екзистенциалната й борба зачатието й като нация и държава“.

В тиражиралите писмото медии се посочва, че имало и други студенти, споделящи мнението на Хашмонай, както и двама цитирани поименно преподаватели. Доц. Касабов, д.р Христов  д-р Герджиков не коментират отправените им обвинения, изчаквайки произнасянето н Етичната комисия.

Социалните мрежи кипват от полярни коментари – от обвинения към Хашмонай, че е „доносник“ и проводник на израелска пропаганда до поздравления за него, че е проявил „смелост“ да се опълчи на „екстремистки“ внушения.

На 21 март сайтът „Маргиналия“ публикува позицията по създадения така казус, подписана от 64-ма университетски преподаватели и учени и от 23-ма общественици и журналист и озаглавена „Академична свобода означава право н несъгласие“.

Позицията

Авторите ѝ изтъкват: „Границата между академичния анализ и политическата индоктринация не минава през темата „Газа“. Тя минава през това дали университетът остава пространство за свободна мисъл – или започва да допуска натиск, който определя какво може и какво не може да се обсъжда. Случаят във Философския факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ не е просто локален спор. Той поставя принципен въпрос: дали академичната среда ще бъде защитена като място за аргументи, или ще започне да се управлява чрез подозрения, етикети и кампании срещу неудобни позиции.“

Припомня се, че и в университетите по света подобни конфликти зачестяват. Но навсякъде отговорът е един и същ: университетът съществува, именно за да обсъжда трудните и болезнени теми на своето време. Ако той се откаже от тази функция, той престава да бъде университет.

Позицията изтъква още: „Правата на човека не са въпрос на политическо удобство. Те не могат да бъдат прилагани избирателно – нито в международната политика, нито в академичната среда. Когато цивилни загиват, когато се нарушават фундаментални права, това не е тема, която трябва да бъде избягвана. Това е тема, която трябва да бъде обсъждана още по-ясно и още по-отговорно. Затова дискусията за случващото се в Газа е напълно легитимна академична тема. Международното хуманитарно право, Женевските конвенции и стандартите за защита на цивилното население съществуват именно за да могат такива конфликти да бъдат анализирани критично – включително в университетите.“

Подчертава се: „Необходимо е също да се спре една опасна подмяна, която все по-често се използва в публичния дебат: защитата на правата на палестинците не е подкрепа за Хамас. По същия начин осъждането на нападения срещу израелски цивилни не е политическа декларация, а елементарна морална позиция. Универсалните права не могат да се делят на „наши“ и „чужди“. Опитът всяка критика към действията на Израел в Газа автоматично да бъде обявявана за екстремизъм е форма на натиск върху академичния дебат. Това не защитава университета. Това го отслабва. Но също толкова недопустимо би било и ако студентите се чувстват задължени да възприемат една „правилна“ позиция. Университетът не е място за политическа мобилизация. Той е място за аргументи, съмнение и несъгласие. Академичната свобода има конкретен смисъл: никой не трябва да бъде поставян под натиск заради позиция, изразена в рамките на академичен дебат. Нито преподаватели, нито студенти. Когато започнат кампании, които поставят под съмнение легитимността на самия разговор по дадена тема, проблемът вече не е политически. Той е институционален“.

В позицията се обръща внимание: „Истинският тест за университетската общност не е дали избягва конфликти. Истинският тест е дали може да ги понесе, без да се отказва от принципите си. Университет, в който хората започнат да се страхуват да задават въпроси, вече е загубил най-важното си качество. Историята е показвала многократно, че академичните институции започват да губят ролята си тогава, когато позволят моралните въпроси да бъдат обявени за „опасни“ или „неподходящи“. Точно в такива моменти университетът трябва да бъде най-силен. Затова е важно да се каже ясно: страданието на цивилните в Газа не може да бъде извадено от академичния разговор. Както не могат да бъдат извадени и нападенията срещу израелски цивилни. Принципът е един и същ – човешкият живот не може да бъде оправдание за политическа цел. Ако университетът защити този принцип – правото да се говори, да се спори и да се защитава човешкото достойнство – той няма да бъде отслабен от подобни конфликти. Той ще бъде укрепен. И именно това е смисълът на университетската свобода.“

Изкуството на Сократ – задаването на въпроси

Журналистката и правозащитничка Юлияна Методиева, главна редакторка на сайта „Маргиналия“, където е публикувана тази позиция, коментира на своя ФБ-профил: „Студентът Зуи Хашмонай се е почувствал в клопката на колеги и преподаватели, които разсъждават в контекста на реална война и реална смърт на деца в Газа, убивани от ЦАХАЛ. Това е Философският факултет!! Дебатира се Маркс, Маркузе, Фуко и др. „левичари“ (за ужас на смешноватите десни хора в СУ). Ционизмът е сложно политическо явление с нечовешки проявления както по време на Накба (етническо прочистване, необуздан расизъм), така и след 7 октомври 2023 г. Всеки студент трябва много да се концентрира върху познанията си, за да извлече собствените си аргументи в дебат ad hoc защо Израел убива деца. Преподавателите им (лично ги познавам и свидетелствам за техните отлични ерудиция и комуникативност) посвещават младите си колеги в изкуството на Сократ – задавайте въпроси, още въпроси и после пак. Само партийната и/ или групова идентичност и мобилизация може да „докладва“ Сократическите диалози като „пропаганда“.

Междувременно става известно, че студенти от различни български университети, включително от СУ, координирани от групата „Студенти за Палестина“, се канят на 27 март да се съберат пред Софийския университет и да преминат в шествие из София под надслова „НЕ на финансирането на геноцида в Газа!“ и „Израел вън от Horizon!“ Инициативата е общоевропейска и се провежда в същия ден в над 20 европейски града, сред които и Брюксел. Исканията са за спиране на действието на Споразумението за асоцииране ЕС-Израел и за прекъсване на израелското участие в европейските научни и изследователски програми „Horizon 2020“ и „Horizon Europe“. Широкото навлизане на технологиите с двойна употреба предполага, че чрез тези програми Израел ще може да подсилва и военните си операции, от които страда мирното население, смятат организаторите от „Европейска гражданска инициатива“.

Организаторите на българското шествие на 27 март „Студенти за Палестина“ публикуват своя петиция, чието съдържание също предлагаме тук.

Петицията

Тя е адресирана до ректорите, преподавателите и академичните общности на всички висши учебни заведени у нас и техните филиали. Ето текста ѝ:

„Ние сме студенти от различни висши учебни заведения на територията на Република България, които отказват да бъдат безучастни пред геноцида в Палестина. Повече от 68 000 души бяха убити в Газа, сред които 20 000 деца, а милиони са подложени на систематичен и целенасочен глад, целящ етническото прочистване на палестинския народ. 

В Газа 63 университетски сгради на 12 университета са таргетирани и унищожени от израелската окупационна армия, между 11 и 17 хиляди ученици и студенти са убити, а около хиляда - преподаватели. Това целенасочено унищожаване на образователна инфраструктура се нарича схоластицид, който от своя страна е част от геноцида над палестинците. 

Като български граждани ние отказваме да мълчим пред една от най-големите трагедии на XXI век. Още повече като студенти ние отказваме да приемем приноса на академичните институции към този геноцид. Всички знаем, че военната окупация се случва с помощта на науката. Геноцидът не се ограничава с военни действия на място - напротив, финансират се системи за контрол, разработка на оръжия, пропагандни наративи, които да оправдават убийствата на невинни хора с думи като „сигурност”, „необходимост” и „странични щети”. Няма невинна област на знанието: от Автоматиката, през Политическите науки, до Правото, Журналистиката и Когнитивната наука. Човешкият живот не е „странична щета“. Изкуственият интелект, изчисляващ цели с точност до сантиметър, не е „глупава система“, която „случайно“ бомбардира деца.

През последните две години наблюдаваме два феномена в българските висши учебни заведения: абсолютно мълчание за случващото се в Газа и в Западния бряг, и академично „изпиране” – поддържане на израелския наратив, който отрича геноцида и окупацията.

Израелската окупаторска държава е така добре изпрана от нашите университети, че по нея не е оставено нито едно петно на вина за смъртта на стотиците хиляди жертви. Невероятни примери за изпиране са:
- прожекциите на пропагандния филм „Нова”, заедно с дискусия с израелския посланик Йосиф Леви Сфари в СУ, УНИБИТ и опитът за прожекция в НБУ (спрян от студенти);
- безкритично приеманите изразени публични позиции на преподаватели, отричащи или оправдаващи геноцида в Палестина;
- необективната дискусия, целяща затвърдяване на израелския наратив, на Студентска асоциация за изследване на международните отношения и „Център за изследване на конфликти” на тема „Близкият Изток: Новите геополитически реалности" в УНСС;
- посещения на израелския посланик по време на лекции на преподаватели в СУ  - без предупреждение и в разрез с академичната автономия (при поява на официално лице се налага присъствие на полиция със задължително разрешение от ректора на университета); 
- изложба Bring Them Home в Историческия факултет на СУ, с участието на израелския посланик, подкрепена и промотирана от специалност „Хебраистика” в СУ;
- тясното сътрудничество с израелски учени чрез специалното звено INSAIT към СУ;
- сътрудничества с компании, участващи пряко в геноцида в Газа като това между НБУ и HP - компания, нарушавала международното право чрез предоставяне на технологии на израелската окупация;
- партньорството на МУ-Варна с университети и болници на територията на израелската държава с активното участие на посланика Сфари;
- академичните обмени и партньорства между български и израелски университети като тези на ВСУ и МВБУ-Ботевград с университета Ариел, на СУ с Университета Бен-Гурион в Беер Шева и много, много други.

Ние вярваме, че образованието и науката трябва да служат на истината, етиката и човешките права, а не на военни престъпления. Вместо това днес сме свидетели на техния морален упадък в България.

В обобщение, българските висши учебни заведения изобилстват от лектори-ционисти, които отричат геноцида, както и от израелски гост-лектори, чиито постижения са направени с откраднати ресурси, на открадната земя и с гордост представящи академичните си институции. В допълнение към това, многократни посещения в нашите университети на официални лица от посолството на израелската държава, обвинена в геноцид. Последно, но не на последно място, българските университети поддържат партньорства с компании, инвестиращи и участващи активно в убийствата на палестинци, както и организират и домакинстват на културни и квазиакадемични събития, отричащи случващото се в Палестина.

Като студенти, подкрепени от преподаватели и граждани, настояваме за:
- публична позиция срещу окупацията и геноцида в Палестина;
- ясни отчети за партньорства и връзки с компании, замесени в окупацията и геноцида в Палестина;
- прекратяване на всякакво сътрудничество с израелски университети, компании, учени и други институции;
- прекратяване на всички академични обмени с израелската държава;
- прекратяване на всякакви опити за цензура на студентски и преподавателски инициативи в подкрепа на Палестина;
- публични позиции и санкции срещу език на омразата спрямо палестинците и срещу отричането на палестинския геноцид от страна на академичната общност (преподаватели, научни работници в университетите и университетските звена, студенти);
- подкрепа на оцелелите от геноцид колеги от Палестина - прием в български учебни програми, право на стипендии, общежития, правна помощ и легален статут на територията на България.

Знанието принадлежи на етиката и морала, а не на военните престъпления и етническото прочистване!“ 

Точно в навечерието на шествието в София – на 26 март, у нас се появява нова декларация, този път от преподаватели и интелектуалци, решили да застанат отчетливо на страната на студента Хашмоней. Декларацията е отворена за събиране на подписи, които за два дни достигат до около700. Ето какво гласи текстът:

„Университетът не е арена за политически кампании и разделение, а пространство за научни знания, креативност и предприемачество. Ние вярваме, че университетът трябва да бъде пространство за свободен обмен на идеи, научно сътрудничество и взаимно уважение, а не поле за политически кампании, които водят до разделение, натиск и ограничаване на академичната свобода. Особено тревожни са инициативите, насочени към изключването на Израел от европейските научни програми, включително програмата Horizon, която е създадена именно за насърчаване на международното научно сътрудничество, което беше инициирано от група студенти и преподаватели в български университет.

България има важна роля в този дебат в рамките на Европейския съюз. Позицията на българските институции и обществото има значение, особено защото български представители участват в европейските решения по тези въпроси.

Затова призоваваме:

- академичните институции в България да защитават принципите на академичната свобода и научното сътрудничество;

- университетите да не допускат политически натиск, сплашване или кампании, които ограничават научния обмен;

- българските институции да подкрепят международното научно сътрудничество и да се противопоставят на политизирането на научните програми.

Убедени сме, че университетите трябва да останат пространство за знание, диалог и сътрудничество, а не арена на конфронтация и политически натиск“.

На 26 март, точно ден преди провеждането на планираното за 27 март шествие, със своя декларация излизат многобройни преподаватели и интелектуалци, които подкрепят мнението на студента Хашмонай.

Декларацията

Декларацията е отворена за събиране на подписи и само за два дни те стават около 700. Ето текстът ѝ:

„Университетът не е арена за политически кампании и разделение, а пространство за научни знания, креативност и предприемачество

Ние вярваме, че университетът трябва да бъде пространство за свободен обмен на идеи, научно сътрудничество и взаимно уважение, а не поле за политически кампании, които водят до разделение, натиск и ограничаване на академичната свобода.

Особено тревожни са инициативите, насочени към изключването на Израел от европейските научни програми, включително програмата Horizon, която е създадена именно за насърчаване на международното научно сътрудничество, което беше инициирано от група студенти и преподаватели в български университет.

България има важна роля в този дебат в рамките на Европейския съюз. Позицията на българските институции и обществото има значение, особено защото български представители участват в европейските решения по тези въпроси.

Затова призоваваме:

- академичните институции в България да защитават принципите на академичната свобода и научното сътрудничество;

- университетите да не допускат политически натиск, сплашване или кампании, които ограничават научния обмен;

- българските институции да подкрепят международното научно сътрудничество и да се противопоставят на политизирането на научните програми.

Убедени сме, че университетите трябва да останат пространство за знание, диалог и сътрудничество, а не арена на конфронтация и политически натиск.“

Протестът и отразяването

Провеждането на самото протестно шествие от сборния пункт пред СУ до Дома на Европа в София на 27 март и начинът на отразяването му предизвиква допълнително напрежение в социалните мрежи. Репортажът в онлайн издание, бивш вестник, налива масло в огъня с твърдение, че на митинга пред СУ е звучал призив „Смърт на Израел“. Участниците в проявата са категорични, че нищо такова не е произнасяно. Но веднъж тиражирано, това твърдение се приема за факт от произраелския „отбор“, повтаря се многократно и нагнетяването на поляризация по темата продължава.

Противоположни са и реакциите заради появили се на митинга национални флагове на Иран. Симпатизантите на Израел, който счита властта в Иран за свой най-голям враг, възприемат това като израз на антиизраелска омраза и дори антисемитизъм. Участниците в протеста пък са категорични, че така са изразили подкрепата към една нападната от Израел и САЩ страна и възмущението си от една погазваща международното право война.

Думите на посланика на Израел

Ден след митинга се изказва и посланикът на Израел у нас Н. Пр. Йоси Леви Сфари. Той написва първо на своя ФБ-профил на 28 март следните думи, цитирани през уикенда и от ред медии:

„Има нещо дълбоко обезпокоително в странния съюз между фанатичните ислямски духовници на иранския режим и шепа „преподаватели“ от Философския факултет на Софийския университет, които злоупотребяват с академичната свобода, за да обслужват собствените си идеологически обсесии.

От едната страна стоят лидери, които открито призовават за физическото унищожение на Израел - геноцидна програма срещу еврейския народ. От другата, техните местни поддръжници, които развяват знамето на Ислямската република Иран по време на анти-израелска демонстрация в университета, упражнявайки своята „свобода на словото“, за да заглушат останалите.

Какво липсва във всичко това? България. Нищо от случващото се няма отношение към страната или към нейната академична общност.

Нека бъдем честни: тези преподаватели изобщо не се интересуват от развитието на академичните постижения, научноизследователската дейност, критичното мислене или интелектуалната строгост. Те прокарват политически дневен ред, внесен извън академичната среда. Бойкотът срещу Израел - държава с водеща световна академична система, дала 10 Нобелови лауреати в областта на науката от началото на този век - по никакъв начин не допринася за развитието на българската наука.

Противоречието е очевидно: вместо да защитават академичната свобода, тези преподаватели се опитват да я контролират чрез политически натиск и академическо сплашване, заменяйки откритостта, плурализма и дебата с бойкоти, принуда и заглушаване на колеги. Както видяхме наскоро, те използват академичната платформа, която им е дадена, за да разпространяват пропаганда, пропита с омраза.

Откакто съм в България, инвестирам значителни усилия в изграждането на мостове между българските и израелските академични институции. Тези няколко души, които организираха този идеологически спектакъл, няма да ни отклонят от истинската цел: академична свобода, свобода на научните изследвания, открито сътрудничество и изваждане на политиката от науката.

Знаем от по-мрачни времена какво се случва, когато политиката проникне в академичните среди — когато някой друг диктува какво да се изследва, какво да се мисли и с кого да се сътрудничи. За щастие, тези времена са зад нас.“

Посланикът илюстрира текста си с кадър от протеста пред СУ на 27 март, на който се вижда знамето на Ислямска република Иран. В социалните мрежи са тиражирни и много други снимки от същото събитие.

Възпроизвеждаме тук хронологията на тази конфронтация, защото тя поражда сериозни въпроси за такива фундаментални ценности като свободата на мисълта и свободата на изразяване, академичната независимост, критичното мислене, етичните стандарти, включително в журналистиката, отстояването на човешките права и международното право, ролята на чуждестранните посланици в обществения ни живот и още много сложни теми от разтърсения ни от войни и конфликти свят.

Заключение на Етичната комисия на СУ още не е оповестено. От СУ официално оповестиха още в началото на сагата, че в това наше най-старо висше учебно заведение „не се допуска политическа пропаганда“.

Всеизвестно е, че в световен мащаб движението за солидарност с народа на Палестина има особено широка подкрепа в университетските – студентски и преподавателски – среди.

СБЖ многократно е изразявал възмущението си от израелските посегателства над палестински журналисти и от факта, че само в Газа за последните две години и половина при израелски удари са убити около 200 журналисти и медийни работници. Възмутително е, че и при сегашната ескалация вече има убити журналисти и поразени медийни централи и в Иран, в Ливан.

Войните и убийствата нямат оправдание.