Сайтът на СБЖ продължава да представя изказвания на журналисти и други участници, направени по време на проведената на 12 март 2025 г. съвместно от Съвета за електронни медии и Софийския университет „Св. Кл. Охридски“ дискусия на тема „Войни и конфликти, медии и общество“. Днес публикуваме изказването на д-р Мариян Карагьозов от Института по балканистика на БАН, който е работил и като журналист.

Ето основното изказване на д-р Мариян Карагьозов по време на дискусията:

Ще се опитам да комбинирам една перспектива на човек, който е работил в българските медии и е от академичните среди.

Когато се готвех за днешната ни среща, се сетих за починалия  неотдавна доайен на изследванията по сигурността Робърт Джервис, един от корифеите на изследванията през Студената война. Струва ми се, че Джервис е доста релевантен на днешния ден. Защото Студената войн е епохата, в която ние трябва да избегнем глобалния ядрен сблъсък. Може би днес живеем в нещо, което се доближава до този период.

Всъщност изследванията му са посветени на възприятията и погрешните възприятия в международните отношения, на нежеланите и непредвидими последици от нашите действия. И всичко това в контекста на ядрената заплаха, на грешките в разузнаването, които най-често не се дължат на липсата на достатъчна информация. А се дължат на нашите предразсъдъци и грешни възприятия.

Струва ми се, че започват да се формират различни глобални информационни аудитории. Например, по китайската телевизия можете да видите петчасови предавания за Африка, за която ние в Европа практически не знаем нищо.

Работил съм с около 200 стажанти, млади журналисти, през последните няколко години. И наскоро попитах една млада дама колко е населението на Конго. Тя ми отговори: около милион. А верният отговор е стотина милиона. Това показва огромната разлика между възприятията на един колега, формиран във Факултета по журналистика и масова комуникация, и реалния свят.

В момента в Конго има хуманитарна криза, която обхваща между шест и седем милиона души – това е горе-долу, колкото една страна с размерите на България – вследствие на действията на бунтовническа групировка, подкрепяна от съседно Бурунди. Ние не знаем нищо за това.

Прекарах миналата година в Турция, на дълга специализация. Там бях принуден да бъда някакъв нормативен защитник на Европейския съюз, на западната цивилизация и т. н. Защото постоянно ми се задаваха въпроси: „Защо вие отразявате по един начин войната в Украйна, но не говорите по същия начин за войната в Газа? Защо в западните медии за украинските жертви се разказва подробно, а не се детайлизира страданието на палестинците?“

Установих, че Република Турция има 80 кореспондента в района на Близкия изток, и то говорим за частните медии... Разбира се, вмятам, че пазарът е несравним – 80-85 милиона души, покупателна способност, турски компании, които могат да финансират медии... Това са абсолютно различни обстоятелства от сиромашията в България. Но това означава, че по отношение на конфликта в Газа ние имаме тотално различно информирана арабска, турска, мюсюлманска аудитория и това, което ние в Европа получаваме като информация.

Така опираме до въпроса съществуват ли рискове при неинформираността на обществото и на вземащите политическите решения, когато липсва почти напълно информация за крайно агресивни изказвания на министри и високопоставени лица на ядрена държава. Говоря за това, примерно, че израелски министри намекваха за възможна употреба на ядрено оръжие срещу Газа. В прав текст говореха, че трябва да бъде анексиран целия Западен бряг и територии на Сирия, дори преди падането на режима на Башар ал Асад.

Тези изказвания практически не намериха място в българските медии. Според мен това ни ощетява от гледна точка на разбиране на международните процеси.

Ако искаме да подобрим сферата, в която всички работим, трябва да кажем и за няколко проблема. Ние наистина имаме нужда от подготвени журналисти, които да говорят и други езици, освен английски. Специално по отношение на конфликта в Близкия изток в Би Би Си, в Скай Нюз, в Ройтерс, в „Гардиан“ и в „Таймс“ имаше журналисти, които свидетелстваха, че систематично е бил налаган произраелски дискурс. Следователно, опирайки се на Ройтерс и на другите изброени медии, ние възпроизвеждаме един дискурс, който е оцветен. Имаше достатъчно журналистически разследвания по тази тема.

Как можем да разбираме международните конфликти и международната среда за сигурност, ако медиите не използват ключови понятия, ако не познават историята на конфликтите, не познават реалностите на терен? В такъв случай сме принудени – дали поради незнание или поради лош умисъл – да възпроизвеждаме дискурса на засегнатите и пряко участващи в различните конфликти страни, което очевидно крие риск от манипулиране на българската аудитория, повишаване на поляризацията и стесняване на политическите опции за реакция. Защото това, което посланик Кючуков нарече „улей за бобслей“, можем да го назовем с някакви високопарни академични термини, но това си е стесняване на полето за политическа реакция, политическо действие – вследствие на слаба информация.

Мисля, че дискусията, която СЕМ организира, е изключително навременна. Тя би следвало да бъде първа стъпка, да се пристъпи може би по-нататък към някакви по-разгърнати доклади от страна на корифеите, които чухме в първата част, може би по-задълбочени изследвания в конкретни проблемни области.

 

Репортажът, публикуван на сайта на СБЖ за дискусията „Войни и конфликти, медии и общество“, може да се прочете тук.

Пълният видеозапис от цялата дискусия може да се гледа на сайта на СЕМ или в YouTube