СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЖУРНАЛИСТИ

„Български срещи с Виетнам“ събраха в Клуб „Журналист“ на СБЖ дипломати и приятели от двете страни

30.04.2026
СБЖ/Фейсбук

Снежана Тодорова връчва почетна грамота на СБЖ на българския възпитаник и първи секретар в посолството на Виетнам у нас Нам Чъонг Нгок. На заден план е Симеон Димчев

На 27 април в Клуб „Журналист“ на СБЖ тричленна делегация на Дружеството за приятелство с Виетнам и трима български журналисти разказаха за виетнамските си маршрути през септември 2025 г., когато се отбелязваше 80-годишнината от обявяването на независимостта на Виетнам.

Журналистката и авторка на две книги за Виетнам Къдринка Къдринова, която в момента е член на СЕМ, е една от шестимата българи, разказали в Клуб „Журналист“ на 27 април за преживяното по време на интересното виетнамско пътуване. Къдринова публикува на своя рофил във Фейсбук и подробен обзор за събитието „Български срещи с Виетнам“. С нейно съгласие препечатваме тук публикацията ѝ.

..........................................

Днес е 30 април и във Виетнам се празнува Денят на обединението. Това е денят, в който през 1975 г. е освободен град Сайгон, днешен Хошимин. Така побeдно е завършена дългата и тежка война срещу чужди агресори, за отстояване на виетнамската независимост и за обединяване на Севера и Юга. Отваря се пътят за развитието и напредъка на единен Виетнам, чиято икономика днес е една от най-динамичните в Югоизточна Азия и с едни от най-високите темпове на растеж.

Всичко това – благодарение на най-голямото виетнамско богатство: всеотдайните, работливи, винаги усмихнати хора на тази прекрасна страна. Те никога не забравят приятелите си. С огромна обич и уважение се отнасят към България, която много им е помагала и в тежките военни години, и в следвоенното възстановяване.

Имаме там едно безценно съкровище – около 30 000 някогашни български възпитаници, учили и работили навремето у нас, които и до днес дават всичко от себе си, за да изпълват нашето традиционно приятелство и със силна човешка емоция, и с развитие на взаимоизгодното двустранно сътрудничество.

Точно в навечерието на днешния виетнамски празник – на 27 април, Клуб „Журналист“ на СБЖ домакинства на една заредена с много топлота вечер под надслова „Български срещи с Виетнам“. Организатори бяха Съюзът на българските журналисти (СБЖ) и българското Дружество за приятелство с Виетнам.

Събрахме се, за да разкажем и да покажем със снимки и видеа как през септември 2025 г. Виетнам отпразнува 80-годишнината от обявяването на своята независимост на 2 септември 1945 г. Асоциациите за приятелство с България, действащи в няколко виетнамски града, сърдечно посрещнаха в онези празнични дни българските пратеници на „народната дипломация“.

Тогава – от 26 август до 5 септември 2025 г., по маршрута Хошимин, Вунгтау, Далат, Ханой и Хайфон – виетнамските приятели на България, най-вече представители на онази невероятна 30-хилядна общност на някогашните български възпитаници, разтвориха обятията си за тричленна делегация на българското Дружество за приятелство с Виетнам. Тя бе в състав Симеон Димчев, председател на дружеството, Стоянка Димитрова, ветеранка виетнамистка и зам.-председателка на дружеството, и моя милост, в качеството ми на член на дружеството и на журналистка, писала и разказвала в последните две десетилетия много за Виетнам из различни медии и издала две книги за тази удивителна страна.

Още тогава, докато пътувахме из Виетнам, аз редовно описвах на ФБ-профила ми срещите ни по пътя с тези прекрасни, слънчеви хора, които обичат България сигурно дори повече от нас. Публикувала съм и много снимки от онова незабравимо пътешествие.

Освен нас, горе-долу по същото време, но предимно в Ханой, бяха и трима български журналисти – единствените специални пратеници на европейски медии, пристигнали за отразяването на 80-годишнината на независим Виетнам. Това бяха Валерия Николова от БНР, Таня Глухчева от в. „Дума“ и Мартин Керефейски от Нова телевизия. Те също преживяха с много емоция „своя“ Виетнам.

Засякохме се с тях за кратко в Ханой, на една чудесна вечер, организирана за нас от Асоциацията за приятелство с България във виетнамската столица. Журналистическата група отпътува още същата вечер обратно за България, а нашата, на дружеството, продължи на следващия ден към Хайфон. Още в онази ханойска вечер се разбрахме с колегите журналисти, че като се върнем всички в България, ще направим едно общо събитие, за да разкажем и публично за всичко преживяно и от шестимата ни във Виетнам, ще покажем снимките и видеата, запазили фойерверка от емоции през онези дни.

Разбира се, след завръщането ни всички бяхме повлечени от забързания ритъм на безбройните ни всекидневни задължения. Успяхме да координираме претрупаните си графици едва сега, в края на април, и най-после да се съберем в Клуб „Журналист“ на СБЖ, за да споделим нашите „Български срещи с Виетнам“ и пред публика.

Както споменах, точно краят на април е и много важен период в историята на Виетнам. На 30 април 1975 г. дългата и самоотвержена война за виетнамската независимост и обединение приключва победоносно с освобождаването на град Сайгон и започва новата, мирна епоха за развитие и напредък на единен Виетнам. Така че нашият поздрав към виетнамския народ за този голям негов празник бе именно вечерта, която организирахме на 27 април в Клуб „Журналист“ на СБЖ.

Чест за нас бе, че гост на събитието бе и Н. Пр. г-жа Нгуен Тхи Мин Нгует, посланик на Виетнам у нас. Оказа се, че точно на 27 април се навършва и една година, откакто тя е поела посланическия си мандат в София. Естествено, градусът на общата емоция се вдигна още повече.

Нейно Превъзходителство бе приветствана сърдечно от председателката на СБЖ Снежана Тодорова с поднасяне на букет и припомняне на топлото приятелство, което открай време свързва България и Виетнам, както и конкретно журналистите на двете ни страни.

Председателят на Дружеството за приятелство с Виетнам Симеон Димчев също акцентира върху тесните връзки между двата ни народа, като обърна внимание, че днес България е тази, която има много какво да научи от бурно развиващ се Виетнам. Той припомни също, че през 2026 г. се навършиха 76 години от установяването на двустранните ни дипломатически отношения.

Като ръководители на двете организации, станали инициатори на срещата, Снежана Тодорова и Симеон Димчев приветстваха и многобройната публика, дошла за събитието и изпълнила Клуб „Журналист“ с управител известния поет, бард, журналист и член на УС на СБЖ Ивайло Диманов. Сред гостите имаше много журналисти, дипломати – включително и бивши български посланици във Виетнам, както и представители на виетнамската общност в България.

Н. Пр. г-жа Нгуен Тхи Мин Нгует отправи свое обръщение към организаторите, участниците и гостите на „Български срещи с Виетнам“. Тя разказа за актуалното развитие и динамичната модернизация на своята родина, поставила си за цел двуцифрен растеж чрез разгръщане на пълния потенциал на човешкия капитал, иновациите, високите технологии и т. н. Открои и специалното значение на българо-виетнамското партньорство, преминало на стратегическо ниво по време на миналогодишното посещение у нас на виетнамския лидер То Лам.

Последва още един силно емоционален момент на вечерта. Снежана Тодорова и Симеон Димчев поканиха при тях, пред публиката, първия секретар на посолството на Виетнам, представителят на младото поколение виетнамци – български възпитаници, отлично владеещия български език Нам Чъонг Нгок, който отговаря за въпросите на културата, образованието и връзките с медиите в посолството. Огромен е неговият пряк принос за осъществяването на това наше пътуване до Виетнам и особено за гостуването там на тримата журналисти. Да не говорим за всичко, което Нам е направил за българо-виетнамското сътрудничество и в другите сфери, по които работи.

И така – Снежана Тодорова връчи на Нам от името на Съюза на българските журналисти (СБЖ) почетна грамота за цялостния му принос. На свой ред Симеон Димчев също му връчи и подобна грамота от Дружеството за приятелство с Виетнам. Тъй като дипломатическият мандат на Нам изтича след броени месеци, и Снежана, и Симеон му пожелаха скоро отново да се върне у нас вече в качеството си на посланик.

Силно развълнуван от това внимание и висока оценка за неговите усилия, Нам благодари и сподели, че от 14 години България е важна част от живот му – първо като студент, изучавал у нас български език и международни отношения, после като активен участник в дейностите на ханойската Асоциация за приятелство с нашата страна и служител на виетнамското МВнР, а в последните няколко години и като дипломат в София. Увери, че България завинаги ще е в сърцето му и несъмнено ще продължи силно да присъства и в по-нататъшния му житейски и професионален път.

Вечерта продължи с нашите разкази, снимки и видеа от миналгогодишното пътешествие из Виетнам.

Започнахме с излъчване на видео, заснето на 3 септември м. г., по време на гостуването на нашата делегация от Дружеството за приятелство с Виетнам в детската градина „Виетнам-България“ в Ханой. Тя е построена от България и е дарена на Виетнам през 1981 г. През всички години оттогава връзката на градината с България е много силна, малките възпитаници знаят много за нашата страна, участват в конкурси за рисунки с българо-виетнамска тематика, усвояват приготвянето на български гозби. Създадена е и група „Ян Бибиян“, чиито малки участници пеят български песни и танцуват наши народни танци. Имат и специално ушити български носии.

Във видеото, което показахме в Клуб „Журналист“, се видя как децата от тази група, докарани в носиите и размахващи рози, пеят на български и танцуват, напътствани от сърцатите си, красиви учителки и директорката на градината Чан Бич Чи.

Пръв за пътуването ни разказа Симеон Димчев, който като председател на Дружеството за приятелство с Виетнам пряко е съдействал през годините за изграждането на трайни партньорски връзки между ханойската детска градина „Виетнам-България“ и софийската детска градина „Звънче“ – в нея при посещението си у нас през 1957 г. е гостувал бащата на виетнамската независимост Хо Ши Мин.

Симеон Димчев има много какво да разказва. Не само за миналогодишното ни пътуване, но и за множество предишни, при всяко от които се е убеждавал с очите си какви забележителни „скокове“ напред в развитието си прави Виетнам. На срещата в Клуб „Журналист“ той подплати разказите си и с ефектни снимки и видеокадри, направени от самия него в Хошимин, Далат и Ханой, включително на юбилейния парад на 2 септември на огромния ханойски площад „Ба Дин“.

Симеон постави акцента в изказването си не толкова върху конкретните срещи и събития по пътя ни, а изреждаше постиженията на Виетнам, изтъкваше 20-те процента за образование във виетнамския бюджет, открояваше характеристиките на това стратегически обмислено и дългосрочно планирано бурно развитие, с което страната не спира да изумява света.

За да има време за разказите на всеки от шестимата участници, бяхме приели строг регламент – на повече от 10 минути на човек. И Симеон спази съвестно отредения му интервал.

Последва още едно весело видео от детската градина „Виетнам-България“, в което малките ѝ възпитаници представиха виетнамски фолклорен танц.

А след това зад микрофона застана живата история на българо-виетнамските връзки Стоянка Димитрова, зам.-председателка на Дружеството за приятелство с Виетнам.

Стоянка е била едва 19-годишна, когато през 1959 г. заедно с още един български младеж – Борис Стойчев, пристигат в тогавашния Ханой, много различен от днешния, като първите български студенти, изпратени да учат виетнамски език. След време българската студентска група там се увеличава с още четирима младежи, двама от тях са художници, дошли да усвояват тънкостите на лаковата живопис. Стоянка е единственото момиче.

Години по-късно Борис Стойчев става посланик на България във Виетнам. А Стоянка след дипломирането си в Ханой и

завръщането си в София поема преводаческия път. Работи като преводачка първо в представителството у нас на Фронта за национално освобождение на Южен Виетнам, а по-късно и в посолството на вече обединената Социалистическа република Виетнам. Превеждала е на много официални и правителствени делегации, на държавни глави, призната е като най-опитния и авторитетен преводач от виетнамски. Де факто Стоянка е била пряк свидетел на всички етапи от развитието на българо-виетнамските отношения.

Тя има многобройни пътувания до Виетнам, предимно служебни, като преводачка. От години е в ръководството на Дружеството за приятелство с Виетнам. Сегашното гостуване на тричленната ни група от Дружеството бе по покана на партньорските виетнамски асоциации за приятелство с България – и естествено, тяхното специално желание бе в делегацията да участва и много тачената сред тях Стоянка. Огромна бе любовта, с която я посрещаха във всяка точка по маршрута ни.

А кулминацията бе на 3 септември, когато Стоянка имаше рожден ден. Същата вечер ханойската Асоциация за приятелство с България организира празнична вечеря с музикална програма в чест на българските гости. И насред общата веселба красивите виетнамки, които пеят български песни и изпълняват български танци, облечени в ушити от самите тях български носии, поднесоха на Стоянка торта със запалени свещички и ѝ изпяха под овациите на цялата зала „Happy Birthday“.

След това първа я прегърна и поздрави г-жа Нгуен Тхи Зоан, българска възпитаничка и вицепрезидентка на Виетнам в периода 2007-2016 г. По време на посещението си в България през 2010 г. Нгуен Тхи Зоан награди с виетнамски ордени „Дружба“ Стоянка и мен на обща церемония във виетнамското посолство в София...

Докато Стоянка изпълваше своите десет минути участие в Клуб „Журналист“ най-вече с разкази за онзи Виетнам от края на 50-те години, където започва студентстването ѝ, на екрана се редуваха снимки от виетнамската ѝ младост, от преводаческата ѝ дейност с различни делегации, както и от ѝ от нашето общо миналогодишно пътуване из Хошимин, Вунгтау, Далат, Ханой и Хайфон.

Последва още едно видео – именно от онази незабравима ханойска вечер на приятелството на 3 септември м. г., когато гласовитият български възпитаник Чан Ман Хоа прекрасно изпълни легендарната песен за Никола „Имала майка едно ми чедо“. И почти цялата зала, включително и тримата български журналисти, скочи да играе хоро под звуците на песента. Видеото е хванало и момента, в който и Симеон Димчев запява в дует с Чан Ман Хоа.

Моите десет минути след тези кадри, въодушевили публиката в Клуб „Журналист“, посветих на фоторезюмето ми на нашето пътуване. Показах на публиката подборка от доста снимки, документирали вълнуващи срещи, интересни личности и забележителни места по маршрута ни, като допълвах образите и с моя разказ.

За нашата обична приятелка проф. Тхй Лан Хоанг, председателка на Асоциацията за приятелство с България в Хошимин, съпровождала ни из цялото пътуване.

За самия град Хошимин – с историческите му сгради, храмове на всякакви религии и супермодерния 460-метров небостъргач „Ландмарк 81“ на брега на река Сайгон.

За удивителния остров Кан Жо със скрития сред мангровите му гори някогашен лагер на южновиетнамските партизани, извършвали оттам саботажни акции срещу американски складове за гориво.

За приключенията с маймуни на същия този остров, превърнат днес в екорезерват.

За срещата с приятелите на България в курорта Вунгтау.

За „алпийския рай“ на Виетнам, прохладния планински Далат с френска архитектура и с престижен университет, където благодарение на усилията на Лан е открит „Български кът“ за привличане на студентския интерес към нашата страна.

За кръстосалата фантазиите на Антони Гауди и Салвадор Дали „Луда къща“, издигната пак в Далат от виетнамска архитектка Данг Виет Нга.

За нагостилия ни „по български“ в дома си в Далат Хой Куок Хоанг и неговата невероятна история: минал през български затвор заради младежко сбиване, научил там английски по съвет на отрядния си отговорник, възползвал се умело от чуждия език при завръщането си във Виетнам, натрупал опит от работа с американски инвеститори в родината си, днес оглавяващ втората в света по мощ фирма за износ на боксити и специално пътувал междувременно до България, за да благодари с 3000 евро на отдавна пенсионирания някогашен отряден отговорник от българския затвор, посъветвал младия тогава виетнамски затворник да учи английски.

За прекрасните приятели, посрещнали ни в Ханой – председателката на ханойската Асоциация за приятелство с България, генерала по военна медицина г-жа Ле Тху Ха, зам-председателя на Общовиетнамската асоциация за приятелство с България До Хай Данг и още десетки и десетки отворени за нас сърца и прегръдки.

За ярките личности от цял свят, също като нас поканени по линия на „народната дипломация“ специално за честванията на 80-годишнината на виетнмската независимост. Например – Джордж Бърчет, възпитаник на Художествената академия в София и син на легендарния австралийски журналист Уилфред Бърчет и българската журналистка Веселина Осиковска; Николай Колесник, ветеран от ракетно-зенитните части на Съветската армия, помагал на Виетнам по време на войната със САЩ; американската Катлийн Сорако Мейджи, осъществила мащабна медицинска мисия в помощ на Виетнам, известна като Operation Smile и още много, много други.

За впечатляващия военен парад на площад „Ба Дин“ в Ханой, включил около 40 000 участника навръх националния празник 2 септември.

За очарователните малчугани и техните учителки от детската градина „Виетнам-България“ в Ханой.

За гостуването ни в Хайфон и гостоприемството на тамошната Асоциация за приятелство с България, председателствана от възпитаника на някогашния ВЕММЕСС-Русе Чан Мень и подпомагана от бизнесмена Ле Мао Тиен, тръгнал някога като работник във Варненската корабостроителница, а днес собственик на голяма фирма за отдаване под наем на строителна техника, включително суперголеми подемни кранове.

За емблемата на Хайфон – паметника на Ле Чан, жената генерал и героиня от битките срещу китайските династии, за която се смята, че е и основала града около 40-43 г. след Хр.

За разходката с корабче из залива с живописни островчета Лан Ха, „по-малкия брат“ на известния Ха Лонг, който също е съвсем наблизо.

За специалната административна и икономическа зона Кат Хай, включваща и красивия архипелаг от варовикови острови Кат Ба, признат от ЮНЕСКО за биосферен резерват.

За супермодерния и автоматизиран завод на „VinFast“ – производител на виетнамски електрически автомобили, автобуси и мотоциклети, една от общонационалните индустриални гордости на Виетнам.

Това е само бегъл преглед на онова, което видяхме и преживяхме при миналогодишното си пътуване ние, тримата пратеници на Дружеството за приятелство с Виетнам. На събитието в Клуб „Журналист“ на СБЖ на 27 април буквално „прелетяхме“ през тези маршрути с бързо изреждане на малка част от отразилите ги фотографии.

След това думата получи тричленната журналистическа група. Ако за нас, ветераните на българо-виетнамското приятелство, миналогодишното пътуване из Виетнам бе поредното от дълга предходна поредица също много вълнуващи гостувания там, за двете момичета от журналистическата група – Валерия Николова от БНР и Таня Глухчева от „Дума“, това е бил първият им досег с Виетнам. И двете споделиха, че са запазили прекрасни спомени от преживяното.

Кавалерът в групата – Мартин Керефейски от Нова Телевизия, държи преднина пред дамите. Той е посещавал Виетнам и преди, има и излъчени свои филми от предходните си гостувания. Беше донесъл в Клуб „Журналист“ свое видео, заснето през септември 2025 г., но, уви, технически проблем не позволи то да бъде показано. Чу се само звук от фонограмата. Мартин обясни, че става дума за кадри, на които е заснел стълпотворението от хора по улиците на Ханой в навечерието на парада по случай 80-годишнината от независимостта на Виетнам. Още дни преди празника цели семейства буквално окупират тротоарите на столицата, застилат рогозки, платнища, одеяла, заживяват там, за да си запазят подходящи места по маршрута, по който ще минат участващите в парада хора и машини. Само и само да се докоснат пряко до празника. Очакването обаче не преминава в мърморене или мусене. Напротив – през всичките тези „тротоарни“ денонощия събралите се там хора пеят заедно, смеят се, черпят се, радват се, празнуват.

Не само Мартин, но и Валерия, и Таня изтъкнаха, че са били истински завладени емоционално именно от това всеобщо празнично настроение, буквално заляло улици и тротоари, именно от тази постоянно умножаващата се от споделянето радост.

Валерия показа на публиката в Клуб „Журналист“ свое ефектно видео, заснело в празничната нощ в Ханой 3 D шоу със светлинни митични образи край легендарното Езеро на върнатия меч (Хоан Кием) в историческия център на града. Вижда се как сякаш от водата изскача червен дракон и после се гмурка обратно в нея, точно край разположения в средата на езерото Храм на костенурката.

Легендата гласи, че когато героят Ле Лой вдигнал въстание срещу китайската династия Мин през 1418 г., от езерото Хоан Кием излязла живееща в дълбините му мъдра костенурка и подрила на въстаника непобедим меч. Но поставила условие – да го хвърли обратно в езерото, щом надвие врага, за да не се изкуши и сам да стане тиранин. Ле Лой така и направил. Оттам и името на водоема, оттам и храма в него, оттам и вярването, че костенурката още бди под водата за добруването на Виетнам.

Видяхме и друго видео на Валерия – тя е заснела също уникалната градска улица в Ханой, претрупана от типичните за града магазинчета и ресторантчета, които в случая са разположени буквално на сантиметри по активно действаща жп линия. По нея периодично преминава на прилична скорост влакът Хошимин-Ханой. Заради преживяването тракащите вагони едва ли не да те „погалят“ по бузата, прехвърчайки край теб, докато похапваш традиционната местна супа фъ, заведенията там са постоянно препълнени, основно от туристи.

Свой емоционален разказ и интересни снимки представи и Таня Глухчева. Тя описа старинно виетнамско село край Ханой със запазени обичаи и начин на живот, където журналистите били закарани, за да опитат автентична местна кухня и да общуват със сърдечните селски жители.

Другото ненадейно, но силно развълнувало и тримата членове на българската журналистическа група преживяване било организираното им посещение на... затвор. В навечерието на националния празник е обявено помилване за някои по-леки престъпления – и кореспондентите получили възможност да станат свидетели как за това се съобщава на затворниците.

Бяха показани също направени от Таня, Валерия и Мартин снимки на площад „Ба Дин“ по време на парада по случай 80-годишнината на независимостта на Виетнам. И тримата признаха, че са били зашеметени от размаха на събитието и перфектната му организация, която е била подплатена с няколко предварителни репетиции, проведени в различни дни преди самата дата 2 септември.

И тримата също така увериха, че с удоволствие биха искали отново да посетят Виетнам и да открият още много от лицата му.

Нейно Превъзходителство Нгуен Тхи Мин Нгует благодари за интересните презентации на тримата участници в делегацията на Дружеството за приятелство с Виетнам и на тримата журналисти, за които изтъкна, че младостта им отваря път за предстоящо задълбочаване и разгръщане на познанията им за нейната родина и за още много журналистически пътувания по виетнамски маршрути.

Снежана Тодорова и Симеон Димчев благодариха на виетнамската посланичка за нейното участие в предизвикалата оживен интерес сред публиката вечер.

Управителят на Клуб „Журналист“ Ивайло Диманов обяви, че всеки, който иска да научи повече за Виетнам, може да го направи, ако си вземе моята книга „Магията Виетнам“, излязла през 2020 г. Екземпляри от нея бяха подредени на една от масичките още в началото на събитието. Раздадох доста автографи.

Вечерта завърши повече от приятно. Виетнамското посолство се беше погрижило да осигури специалитети от виетнамската кухня – оризови сармички нем и свински мини-шишчета, както и плодове за десерт. А Дружеството за приятелство с Виетнам почерпи с българско вино.

Най-хубавото, разбира се, бяха дълго продължилите приятелски разговори за Виетнам и за живите човешки мостове между страните ни.