СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЖУРНАЛИСТИ

Енчо Господинов за Тед Търнър – журналистическия Колумб на Америка

08.05.2026
Фейсбук
Енчо Господинов

Тед Търнър (19.11.1938-06.05.2026)

Журналистът международник и хуманитарен дипломат Енчо Господинов публикува във Фейсбук свое възпоменание за отишлия си тези дни създател на легендарната CNN Тед Търнър.

Ето какво написа на своя ФБ-профил Енчо Господинов за Тед Търнър, когото определя като „телевизионния Гутенберг, човека с мечти без спирачки и журнлистическия Колумб на Америка“:

На първия ден от юни в далечната днес 1980 един млад и амбициозен мъж с вид на плейбой и дързък като Колумб откри нещо наистина ново и го подари на света. То може да се нарече Телевизия без граници или Новини без край. При това в реално време. На живо! Светът в действие, войни, конфликти и дипломатически маневри в развитие пред очите ни и всичко това 24/7.

Вероятно тиранията на Трите Големи стандартни телевизии в САЩ: CBS, ABC, и NBC му беше омръзнала като всяка тирания.

Той искаше нещо ново, свежо, нестандартно. Беше пионер в много неща и кумирът му беше един генуезец : Колумб. И той като него искаше да бъде откривател. Да бъде с мечти и амбиции без граници.Движеше го не толкова бизнесът, колкото авантюрата.

И намери мечтата си. Нарече я CNN. Обязди я, укроти я като каубой в Джорджия , където е израсъл, (в красивия град Савана), и накара тази мечта да произвежда новини денонощно. 24 часа. Нечувана дързост. Никой не му вярваше, никой не искаше да приеме, че хората са толкова луди, че да гледат новини 24 часа в денонощието, 365 дни в годината.

Но този цапнат в устата южняк, който с острия си език можеше да развали кефа на когото си иска ако бъде предизвикан, беше разбрал, че хората са еднакви в едно: те винаги искат нещо ново, искат да задоволят любопитството си, искат го по всяко време и по всички паралели и меридиани.Искат всичко за всички и апетитът им за информация само расте.

Тед беше смел човек. Широко скроен, но не и безотговорен богат глезльо. Той инвестира много пари в новите комуникационни аудио-и-видео системи, разбра бързо предимствата на кабелната телевизия и спътниковите връзки, събра стотици млади, нахакани, талантливи и инвентивни репортери, инженери и всякакви други таланти, "посади ги" в Главния офис в Атланта и в две дузини кореспондентски бюра по целия свят и те започнаха да обвиват планетата с информационно одеало, което утоляваше жаждата за нови хоризонти на новите поколения от 1980 насам.

Старите телевизионни примадони се намусиха. Новият пришълец не беше по вкуса им и им развали рахатлъка. Започна да им изсмуква рекламите. Събра огромна аудитория. И резервоарът му от таланти се увеличаваше, особено на млади и свирепи репортери като Питър Арнет, опитен вълк и жаден за слава и "Пулицъри" новозеландец, който беше натрупал ценен опит в джунглите на Виетнам, както и в уличните баталии в Бейрут, когато още Ясер Арафат и ООП бяха там. Питър тогава беше кореспондент на "Асошийетед Прес", вече с един "Пулицър" от Делтата на Меконг и Апокалипсиса там, но на живо, не като във филма на Копола.

Към Питър се присъединиха легендарната днес Кристиан Аманпур, иранка, израснала в Америка, която често виждах между Сараево, Белград и Загреб, докато бившите юго-републики се избиваха взаимно; пъргавият Ник Робъртсън, когото CNN "примами" от БиБиСи, талантливият Бърнард (Бърни) Шоу, работливият като планински катър Джон Холимън и десетки други като тях.

Апогеят на репортерството им беше, когато въпреки мърморенията на Пентагона и на "други литературни институции", Питър, Бърни, Ник и Джон се инсталираха на покрива на багдадския хотел "Ал Рашид" с всичките си сателитни антени, телефони, компютри и други комуникационни играчки и започнаха да предават на живо войната за сваляне на Саддам Хюсеин през една тъмна януарска нощ на 1991. Грандиозно шоу, наречено "Пустинна буря", предавано на живо с всичките съпъстващи политически перверзии, довели по-късно до ненужното омаскаряване на Колин Пауъл, достоен войник на държавата си, но недостойно използван от господарите си през втората война в Ирак в 2003.

И каквото и да говореха военните, апаратчиците, експертите, и другите "техни политолози и ози-ози", тези четиримата горе на покрива си вършеха добросъвестно работата и показваха на целия свят неща, "които Пентагонът и Пропагандистите не искаха да се показват" , ако перифразираме една вечна дефиниция на Оруел за пропагандата.

Това ново (тогава) телевизионно чудо - да предаваш на живо от целия свят как диша Земята и пъшка от тежестите, които ние й създаваме, как я тъпчем и бием с бомби и мръсотии от Газа до Донбас и от Ормуз до Бейрут, промени много неща във всекидневието на генерали и политици, на дипломати и шпионски централи, на репортери със или без граници, както и на останалите медии. Всички започнаха да се равняват по бързия поток от новини на живо от CNN, която накара много хора от различни професии да си размърдат задниците, извинете за евфемизма.

По този повод бившият президент и бивш шеф на ЦРУ Джордж Буш-Старши обичаше да казва, че често е научавал по-важни неща от CNN, отколкото от ЦРУ. Може и така да е.

Последваха десетки други професионални успехи, от студентските вълнения в Пекин на "Тянанмън" до разпадането на Съветския съюз и преврата срещу Горбачов, от вечните катаклизми в Близкия Изток упражненията в геноцид в Руанда, Бурунди и Либерия, от падането на Берлинската стена до 7-годишните войни в Югославия. Почти навсякъде CNN беше първа, може би не винаги най-акуратна, но със сигурност най-конкурентна. Политици и мегаломаниаци от всякакви породи се редяха на дълги опашки с молба да бъдат интервюирани или от Лари Кинг, или от Кристиан Аманпур. Но от Питър Арнет всички се страхуваха. Синдромът "Ориана Фалачи" още ги плашеше.

Така славата на CNN нарасна до небесата, докато неуморният интервюер с тирантите Лари Кинг с кралско възпитание изпитваше кротко и вежливо в продължение на много години президенти като Картър и филмови звезди като Шарън Стоун със загадъчната и примамлива сцена от "Първичен инстинкт"; спортни знаменитости и дори един оператор на "санитарна лимузина", който с цистерната си чистеше септични ями и задръстени канализации в района около Ню Йорк . Това последното много ме впечатли. Интервюерът Лари умря заедно с тирантите си преди 5-6 години, Питър Арнет и той се спомина в началото на тази година, а вчера и Бащата на СNN Tед Търнър, на 87 години, и той отлетя нагоре.

Когато беше на върха на славата си, Тед беше собственик не само на най-динамичната телевизия в САЩ, но и най-големият собственик на земи в цяла Америка, (после един друг милиардер го измести и Тед остана втори). Но Търнър купуваше земи не да ги обработва, а да оставя почвата да си почива с години и да се регенерира. Държеше и хубава верига ресторанти за сочни стейкове от неговото огромно стадо от 51,000 бизона, които пасяха в пак неговите "тук ранчо, там ранчо" между Монтана и Ню Мексико; имаше 3 брака с 3 хубави дами, като последната - Джейн Фонда - беше еквивалент на неговия чар, дързост,красота и мечти, превърнати в реалност. Плюс 5 деца и една-две дузини внуци и правнуци.

Имаше Тед и прочут бейсболен отбор, в който също отглеждаше и възпитаваше таланти; беше близък приятел с Генералния секретар на ООН Кофи Анан и често ги виждах двамата да си бъбрят на чашка кафе в "Ambassadorial Lounge" в сградата на ООН край Ийст Ривър в Манхатън. Тед Търнър даде на ООН един милиард долара за много смислени еко- и други програми чрез основаната пак от него UN Foundation . Ненавиждаше войните и насърчаваше двете тогавашни свръхсили в Москва и Вашингтон да се разбират добре. Критикуваше Израел за политиката му към палестинците и питаше защо след като Иран е независима държава няма право да има примерно 10 ядрени бомби, след като Израел има поне 100, а САЩ, Съветският съюз, Китай, Индия и Пакистан имат общо много хиляди такива "играчки".

Едни казваха че Тед е цапнат в устата, други обаче допълваха, че е честен човек и каквото му е на сърцето, това му е и на езика. Прякорът му беше "Устата на Юга". Където са родени много устати хора, между които Марк Твен, Труман Капоти, Харпър Лий, Тенеси Уилямс и оня странен чепат характер , дълбок като добруджански кладенец - Уилям Фокнър.

Моят близък приятел Сър Джордж Рийд, бивш кореспондент на БиБиСи, бивш депутат в Камарата на Общините на Британския парламент, бивш Директор по комуникациите в Международния Червен Кръст в Женева и накрая Шеф на Шотландския парламент в Единбърг наложи прекрасната традиция всяка пролет да води голяма шотландска делегация в Ню Йорк. Бизнесмени, дипломати, политици. Идваха те да промотират Шотландските туристически красоти, модерните индустрии, културата, традициите в хуманитаризма и всичко стойностно на Шотландия. После идваше Шотландският Парад по Шесто Авеню от 42 улица до Сентръл парк, където са сега и новите студиа на CNN. Няколко хиляди шотландци и десетки гайди и гайдари с карираните си полички и паласки за барут точно 25 сантиметра под пъпа изпълваха Манхатън с красивите си одежди, с гайдарски мелодии и съпътстващите в случая дандании.

Като близки на Сър Джордж и съпругата му Дафне аз и жена ми всяка година през април се дегизирахме като шотландци и се веселяхме заедно с тях. Както му беше редът, последната вечер завършваше с няколко бъчви от онази златиста и мека малцова шотландска течност в градината на един хотел край река Хъдсън. Идваха обикновено от няколкостотин до една хилядарка американци от шотландски произход.

Най-известният, най шармантният, най-заобиколеният от красиви дами и с най-соления език беше един висок и приятен мъж с всичките карирани атрибути на прародината му Шотландия. Беше кой? Тед Търнър, разбира се. Високият му смях се чуваше чак на другия бряг на Хъдсън отсреща в Джърси Сити. Такъв беше той. Заради соления език прякорът му беше "Устата на Юга"(The Mouth of The South). Извинете за лиричното отклонение.

Пак в СNN изгря и Голямата звезда на една българка, журналистка с прекрасно екранно присъствие - Ралица Василева. Коридорите и студиата на CNN в Атланта още пазят очарователната й усмивка. Сега Ралица май учи американски студенти на тежката ни и често непредвидима професия.

Когато от време на време ме канеха в CNN в студиата им в Манхатън да коментирам "тъжни хуманитарни истории от най-тъжните места в света", както гласеше поканата да им гостувам, често чувах от колеги в редакцията, че Тед Търнър смятал за най-голямата си грешка в живота "сливането" на CNN с "Тайм Уорнър", впоследствие довело до загубата на Тед от 7 милиарда долара през 90-те години на Двайсети век.

Оттогава насам неговата някога дръзка телевизия е в криза и е много различна. Но това е друга история и някой друг може да ви я разкаже.

Всеки вестник, всяко радио и всяка телевизия приличат на собственика си. Ако не ми вярвате, питайте Марк Твен. И той е от Американския Юг като Тед Търнър.