Един от легендарните кадри от посрещането в Москва на съветските войници след Победата през 1945-та. Снимка: Георгий Петрусов, архив на РИА „Новости“

Най-висока цена за тази Победа на човечността над безчовечието плащат народите и воините на тогавашния Съветски съюз – 27 милиона загинали... Българската антифашистка съпротива, а по-късно и Първа българска армия също дават своя саможертвен принос в тази епохална битка. Поклон!

В ден като днешния е необходимо ясно и категорично да се заяви отново, че поругаването на паметта и паметниците на Съветската армия, спасила Европа от фашизма, е непростима гавра с историята, с човешката съвест и морал. Срам за всички ни е, че допуснахме конюнктурни политици да постъпят така и с Паметника на Съветската армия в София. Възстановяването му е дълг пред собственото ни достойнство като народ.

На 9 май 1950 г. тогавашнят френски външен министър Робер Шуман предлага план, който, чрез съгласуване на икономическите интереси между водещи европейски страни, най-вече Франция и Германия, да елиминира предпоставките за други военни конфликти на континента. Развитието на идеята води до създаване на Европейска общност за въглища и стомана, а нататък през годините икономическата интеграция пораства и до политическа, от която се ражда Европейският съюз. Затова днес се отбелязва и Денят на Европа. В неговата основа също е заложена идеята за мира – така поне е смятал Шуман, участник във френската антихитлеристка Съпротива. Мирът е бил неговото вдъхновение. Мирът, отвоюван с толкова много жертви на 9 май 1945 г. Мирът, който днес, 81 години по-късно, е толковя крехък в същата тази наша обща, но толкова разделена отново Европа...

Днес дължим нашата почит и преклонение пред героичните воини, които дадоха живота си с вярата, че никога повече народите няма да се гърчат от безумието на войната и войнолюбците. Дължим им и решимостта да не спираме да надигаме глас за мира. Нищо друго не е по-важно от отстояването на мира.

Само Денят на Победата на Мира може да е истински Ден на Европа и Ден на Човечността.

Снежана Тодорова,

председател на УС на СБЖ