Момент от преминаването на шествието „Безсмъртен полк“ по бул. „Цар Освободител“. Снимка: Николай Белалов

Още в 9 часа сутринта стотици хора се стекоха край Паметника на Незнайния воин, за да отдадат почит на бойците от Първа българска армия, самоотвержено сражавали се в състава на Червената армия в последната фаза на Втората световна война и дали своя самоотвержен принос за победата над хитлеризма.

Имаше и официална церемония с участието на гвардейци. Президентът Илияна Йотова, премиерът Румен Радев и военният министър Димитър Стоянов поднесоха венци на мемориала с Вечния огън. Той бе отрупан и с още много цветя и венци от обществени организации и граждани. Своята почит изразиха и дейци от политически партии, сред които и председателят на БСП Крум Зарков.

След церемонията от мястото тръгна многобройното шествие „Безсмъртен полк – България“, чиито организатори са различни формации, включително Българският антифашистки съюз (БАС), Координационният съвет „България-Русия“,  „Съотечественици“, обединяваща руските граждани в България, и т. н. По установена от години традиция участниците носеха портрети на свои близки, участвали във военните битки срещу хитлеризма или в антифашистката съпротива у нас.

Шествието пое по маршрут покрай храма „Александър Невски“, историческата сграда на Народното събрание, паметника на Цар Освободител и едноименния булевард, след което зави към постамента на паметника на Съветската армия в Княжеската градина, от който през декември 2023 г. бяха премахнати и нарязани бронзовите фигури.

Наскоро фирмата, наета от администрацията на София-област преди три години, демонтира скелето около постамента на паметника и голяма част от опасващата го в широк периметър ограда, като остави ограда само непосредствено около постамента. Това стана, защото областната администрация спря да изплаща досегашните суми на въпросната фирма. След промяната бе освободено за достъп цялото пространство, стигащо до стълбите към паметника.

Именно там се спряха за митинг участниците в шествието „Безсмъртен полк“. Слова на възпоменание за подвига на героите, победили хитлеризма, произнесоха представители на организаторите на събитието, сред които и председателят на БАС Евгений Белий.

Голямо платнище, изобразяващо в цвят гледката на същото място, но преди обезобразяването на паметника, бе опънато от наземните плочи към оградата. Именно пред това платнище с образа на все още непокътнатия паметник на Съветската армия много от участниците положиха цветя.

Събраха се и много подписи под лансираната два дни по-рано петиция за възстановяване на паметника.

Междувременно точно на 9 май стана известно, че софийският кмет Васил Терзиев е поискал Столична община да придобие от държавата нарязаните фигури от паметника на Съветската армия, които трета година се намират на склад в село Лозен. Няколко медии съобщиха, че съответният доклад е внесен от кмета в СОС на 29 април. В него се предлага не само да се поискат от държавата бронзовите остатъци от фигурите, но и след това да се проведе обществено обсъждане, като въз основа на него се реши къде да се „експонират“ те „като част от културната памет на града“. Въпросът ще бъде разгледан на заседанието на СОС на 14 май.

Темата за съдбата на паметника на Съветската армия в София продължава да бъде „гореща“ за широки обществени слоеве. Напомняме, в своя позиция по повод Деня на победата, председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова отбеляза по-рано днес: „В ден като днешния е необходимо ясно и категорично да се заяви отново, че поругаването на паметта и паметниците на Съветската армия, спасила Европа от фашизма, е непростима гавра с историята, с човешката съвест и морал. Срам за всички ни е, че допуснахме конюнктурни политици да постъпят така и с Паметника на Съветската армия в София. Възстановяването му е дълг пред собственото ни достойнство като народ.“

Последният възпоменателен пункт на шествието „Безсмъртен полк“ в София бе паметникът-костница на съветските воини в квартал Лозенец, където се състоя митинг. Там се събраха повече хора, отколкото на предходните отсечки от маршрута. Дойдоха и представители на много чужди посолства начело с посланиците си.

Слово произнесе посланикът на Руската федерация у нас Н. Пр. Елеонора Митрофанова, която изтъкна решаващата роля на Съветската армия за победата над хитлеризма. Тя отбеляза също приноса на българските антифашисти за тази обща победа над общия враг и благодари на българския народ, който въпреки силната политическа пропаганда продължава да съхранява братските чувства към Русия.

Венци и цветя поднесоха също посланици и дипломатически представители на Беларус, Казахстан, Азербайджан, Армения, Китай, КНДР, Сърбия, Словакия, Монголия, Виетнам, Куба и други.

От българска страна ораторите и присъстващите бяха с разнообразен политически профил. Имаше доста висши дейци, членове и симпатизанти на конфронтиращите се БСП и „Възраждане“. Когато членове на ръководството на БСП поднасяха своите цветя, прозвучаха освирквания и възгласи „Предатели!“.

С пламенното си слово за героите на победата над хитлерофашизма, много овации събра млад представител н Българския комунистически младежки съюз, който завърши така: „Да живее работническата класа! Да живее комунизмът!“

С дейно присъствие се отличиха и също младите активисти на Движение „23 септември“, които на неотдавнашните избори излъчиха свои кандидати в листите на „Възраждане“.

Политизацията на събитието спадна, когато дипломати и политици се оттеглиха от него още преди края му, тъй като мнозина от тях потеглиха за Пловдив. Там също се състоя възпоменание за героите на Победата с митинг край паметника на Альоша, където отново говори Н. Пр. Елеонора Митрофанова.

Междувременно и във Варна се проведе шествие „Безсмъртен полк“.

В София събитието край паметника костница на съветските войници в кв. Лозенец продължи няколко часа, включително и с изпълнения на легендарни съветски и български песни. В словата на включилите се дейци на изкуството и културата, като например председателя н Съюза на българските писатели, бе изтъкната историческата духовна и нравствена връзка между българския и руския народ.

От името на СБЖ също бяха поднесени цветя. Председателката на УС на СБЖ Снежна Тодорова тази година не можа да участва лично, тъй като имаше друг неотложен служебен ангажимент. Но се включиха доста журналисти, членуващи в  СБЖ, като Велиана Христова, Велислава Дърева, Христо Георгиев и др.

За съжаление, празничното настроение от отбелязването на Деня на победата в София бе помрачено от брутален инцидент, разиграл се само на стотина метра от паметника костница на съветските воини. Четирима младежи, тръгнали си вече от събитието, са били нападнати и жестоко бити, включително с дръжки на знамена, от група маскирани край подлеза на метростанция „Европейски съюз“ до хотел „Хемус“. Нападателите, които крещели „ще умрете, ще умрете“, са изскочили от подлеза и после са избягали пак към него. Двама от пострадалите са откарани с линейка в болница. Мястото на атаката остава окървавено. Някои медии съобщиха по-късно, че полицията е задържала трима души за нападението.

Случаят има и не по-малко тревожно продължение, а и навява обезпокоителни размисли и аналогии. За всичко това написа на профила си във Фейсбук журналистът на свободна практика и член на СБЖ Любомир Данков. Ето неговата публикация:

„След честването на 9 май пред Паметника-костница на съветските войници в „Лозенец“ Николай Христов от Движение „23 септември“ тръгва към спирката край хотел „Хемус“ заедно с трима млади хора – ученици и студент. Докато чакат автобуса, от подлеза на метрото излизат 4-5 лица, облечени в черно и с маски. Затичват се към тях и започват да ги удрят. Взимат дръжките за знамената на групата и удрят Николай в главата, докато се опитва да ги отблъсне. Започва да шурти кръв, загубата е сериозна.

Николай е откаран в болница, направени са няколко шева. Едно от момчетата също е пострадало сериозно, има хематом на едното око. Нападателите не са казали друго освен „ще умрете“. Всичко става за минута, след което нападателите бягат отново в подлеза на метрото. Като се има предвид мястото, едва ли ще има проблем с установяването на нападателите, да видим какви ще бъдат наказанията и дали няма да има опити за „замитане“ на случая.

По-късно вечерта на паметника пристигат Пело Кръстев и Боян Расате. Имало е заяждане с възрастни хора, които са поднасяли цветя. Расате е пристигнал с фашистки символи и е говорил, че на тази дата трябва да се поклоним на гробовете на загиналите германски войници. Казал е, че ще разхвърлят цветята и венците, но по-късно. После пристига жандармерия и той е отстранен.

Във видео, записано с Пело, Расате казва за побоя на обяд: „Това, което се е случило, аз намирам за чудесно, крайно време е комунистическите организации, които се опитват да излизат на улицата, да разберат, че тя не е тяхна“. Видеото е в профила на Пело.

Спомням си, при едно от посещенията ми в Киев имаше шествие на партия „Социалисти“ на Леонид Кожара. Май беше за 1 май. Исках да отида заедно с моя познат – журналиста Денис Жарких, но имах уговорено интервю в ОССЕ и не успях. По-късно той ми разказа, че шествието е нападнато от маскирани „патриоти“, пребили са много възрастни хора, синът му също беше пострадал. Полицията се е намесила доста късно и не особено адекватно.

Е, сега Денис е някъде в Европа, Руслан Коцаба – в САЩ, а повечето от тези „патриоти“, които не са се усетили навреме и не са преминали към „диванните войски“ извън страната, най-вероятно вече са мъртви.

Така започват размириците в една страна. Първо индивидуални нападения на идеологическа основа, после убийства, после масови сблъсъци и т.н. Това може да се прекрати само в зародиш с твърди действия от страна на правораздаването срещу тези, които искат хаос и конфронтация в обществото. Развитието на този случай трябва да се проследи и да не се допуска да вървим към украински сценарий.“