Песенният конкурс „Евровизия“-2026 официално се разгърна във Виена в неделя с дефилирането по „тюркоазения килим“, в който се включиха представители на всички участващи 35 държави. Така ВВС започва обзора си за разделената заради участието на Израел Евровизия.

Това е 70-ото юбилейно издание на конкурса. Но празнично настроение няма. То е помрачено от ожесточен спор заради участието на Израел, пише Марк Саваж на сайта на ВВС.

Сред събралите се в Австрия делегации липсват пет от редовните държави участнички в конкурса – Ирландия, Исландия, Испания, Словения и Холандия. Те бойкотират събитието в знак на протест, че Израел не е отстранен заради действията му срещу палестинците. В същото време Русия бе санкционирана и не е допускана до участие след започването на военните ѝ действия срещу Украйна.

Присъствието на Израел предизвиква противоречия, откакто правителството му поде мащабна военна офанзива в Газа през октомври 2023 г. Израелското нахлуването бе в отговор на антиизраелска атака на „Хамас“, при която загинаха около 1200 души, а 251 бяха взети за заложници, ккто твърдят израелските власти.

Според здравния орган, ръководен от „Хамас“, израелската офанзива е убила 72 628 палестинци в Газа. Споразумение за прекратяване на огъня е в сила от 10 октомври 2025 г.

По време на последните конкурси за „Евровизия“ в Малмьо (2024 г.) и Базел (2025 г.), демонстрациите срещу Израел изпълниха улиците, а на израелските участници беше предоставена въоръжена охрана.

Миналата година Ювал Рафаел, оцеляла от атаките на 7 октомври, каза пред Би Би Си, че й „се е случвало да бъде освирквана“ по време на репетиции. На финала двама протестиращи се опитаха да щурмуват сцената, докато тя изпълняваше песента си „New Day Will Rise“. Кулминацията дойде, когато песента на Ювал неочаквано оглави публичния вот (в крайна сметка тя зае второ място поради по-ниския резултат, получен от журитата за писане на песни на конкурса).

Някои държави твърдяха, че публичното преброяване е било повлияно от израелския премиер Бенямин Нетаняху и официалните канали на неговото правителство в социалните медии, които многократно призовах последователите си да гласуват за „New Day Will Rise“ - необичайна стъпка за правителство.

На среща през ноември миналата година няколко държави се опитаха да наложат гласуване дали Израел да продължи да участва в конкурса. Предложението се провали и последва оттеглянето от участие на пет страни членки на Евровизия. Сред оттеглилите се бе и Испания, един от най-големите финансови поддръжници на конкурса, както и седемкратният победител Ирландия.

От това разделяне най-много страдат феновете. А Евровизия е уникално преплетена със своята фен-общност. Уебсайтове и блогове на феновете получават същото внимание като традиционните медии по време на самия конкурс. Те са редом с големи медии като BBC и „New York Times“ в пресцентъра и присъстват на пресконференции с изпълнителите. Такива сайтове публикуват целогодишни актуализации и анализи на участниците, постановки, прогнози за гласуване и репетиции от селекционните представления чак до големия финал.

„Феновете са много важни за търговското измерение на Евровизия“, обяснява Дийн Вулетич, автор на книгата „Следвоенна Европа и конкурсът за песен на Евровизия“. „Що се отнася до мърчандайзинга, що се отнася до продажбата на билети, феновете са тези, които наистина захранват индустрията на Евровизия. Те са тези, на които можете да разчитате, че ще присъстват на конкурса, дори когато той е затънал в политически спорове,“ добавя той.

Но след бойкота на оттеглилите се пет страни някои фен-сайтове преустановиха отразяването си. „Евровизия, която някога познавахме, която оформи тази общност и ни вдъхнови да създадем този канал, просто не е тази, в която се влюбихме преди всички тези години“, написа екипът зад Eurovision Hub, междуконтинентална фен-страница.

„Вече не разпознаваме конкурса за песен на Евровизия, с който израснахме“, съгласява се ие ирландският подкаст Eirevision. „Конкурсът, основан на единство, мир и дързаност, никога не е бил по-разделен,“ посочват от подкаста.

Някои се опитват да намерят среден път. Уелският фен на Евровизия Филип Дор публикува отлична, емпатична статия на уебсайта на ESC Insight, озаглавена просто: „И така, какво правят феновете на Евровизия сега?“ „За някои хора песенният конкурс на Евровизия е много повече от просто куп песни“, отбелязва той. И добавя: „Връзките на Евровизия с ЛГБТ+ идентичността – както на лично, така и на обществено ниво – са добре документирани. Доста по-малко разбрани, но не по-малко силни са връзките на конкурса с невроразнообразието.“ Имайки това предвид, той очерта потенциални подходи за феновете с противоречиви чувства. Те включваха всичко - от пълен бойкот до „половинчат“ вариант за следване на развитието и отпадане, когато се стигне до кръга във Виена. „Това не е лесна ситуация за никого“, отбеляза Дор. „Много хора в общността изпитват смесица от тъга, гняв и загуба. Нямам намерение да осъждам никого.“

Въпреки това социалните мрежи са изпълнени с обичайната кавалкада от снимки, шеги и интервюта за Евровизия с наближаването на конкурса. Билетите за деветте финални събития тази година във Виена бяха разпродадени за рекордно кратко време. Всяко място на големия финал беше разграбено само за 14 минути.

„Да видиш всяко едно шоу разпродадено толкова бързо е силно напомняне за това, какво представлява конкурсът за песен на Евровизия - радост, единение и споделено преживяване във време, когато това се чувства по-важно от всякога“, казва директорът на Евровизия Мартин Грийн.

Реалността е малко по-нюансирана. „Все още се чувства вълнуващо. Все още се чувства като нещо, което не можех да пропусна. И въпреки това се чувства различно“, казва Роб Лили-Джоунс, водещ на подкаста Euro Trip, базиран във Великобритания. „Все още го има онзи забавен елемент, но сега, и през последните няколко години, навлизаш в седмицата на Евровизия с чувство на тревога и нервно очакване.“ Засилените мерки за сигурност и напрежението зад кулисите в Малмьо направиха конкурса през 2024 г. „най-лошия досега“, казва той.

Маркос Максимилиан Тритремел, президент на фен клуба на Евровизия в Австрия, си спомня живо атмосферата. Той разбира защо протестиращите възразяват срещу присъствието на Израел. „Но когато ти крещят на път за концертна зала:„Какво правиш тук? Защо подкрепяш геноцида?“ - в този момент спира да е смешно“, казва той пред германското списание „Der Spiegel“.

Лили-Джоунс смята, че подобни сценарии са го накарали да се запита дали да продължи подкаста си. Но смята, че продължаването „все още се усеща като правилното нещо“, щом конкурсът „все още може да донесе радост на хората в една много трудна ситуация по света, не само в Близкия изток“. Изглежда, че това е преобладаващото отношение: По-добре е да поддържаме диалог помежду си, отколкото да насърчаваме по-нататъшни разделения.

Хвърляйки поглед към конкурса от висотата на птичи полет, Вулетич посочва, че музикалното състезание ще преодолее и сегашното си противоречие, както се е случвало много пъти преди.

„Много често ме питат: това най-политизираната Евровизия ли е? Но когато погледнем назад, има толкова много Евровизии, които са били засегнати от политически противоречия,“ отбелязва Вулепич. Той дава примера с Москва през 2009 г., когато полицията насилствено разпръсва гей парад, насрочен да съвпадне с конкурса.

Или още един пример – Азербайджан през 2012 г., когато конкурсът е организиран от диктатура, потискаща политическото несъгласие. Вероятната победителка на конкурса през 2012 г. Лорийн от Швеция, се срещна с местни активисти, пред които заяви: „Правата на човека се нарушават в Азербайджан всеки ден. Човек не бива да мълчи за такива неща.“

„Медиите са склонни да придават сензационност на настоящия момент, но ние винаги е трябвало да се ориентираме в политическия контекст [на конкурса]“, казва Вулетич. „И феновете винаги са продължавали да идват, независимо от всичко.“

Организаторите на Евровизия несъмнено ще направят всичко възможно да оставят политиката на заден план тази седмица – въпреки че австрийският телевизионен оператор потвърди, че няма да забрани палестинските знамена, нито ще цензурира освиркванията на публиката във виенската зала „Винер Щатхале“.

Все пак броят на зрителите неизбежно ще намалее, след като телевизионните оператори в Испания, Словения и Ирландия няма да излъчват никакво отразяване. (Отдадените фенове обаче все още могат да гледат в YouTube).

И никой не е съвсем сигурен какви ще бъдат последиците, ако Израел спечели. Тяхното участие – песента „Мишел“ на 28-годишния певец Ноам Бетан, е една от най-силните балади тази година. Феновете, които вече са преживели много трудности, ще гледат с още по-голямо вълнение от обикновено.