Най-известният паметник на Хосе Марти в Хавана

Срещата в Клуб „Журналист“ на СБЖ на 18 май, ден преди на 19 май да се навършат 131 г. от гибелта на Хосе Марти, бе под надслова „Българо-кубинска прегръдка от Ботев и Марти до днес“. Тя бе организирана от Съюза на българските журналисти (СБЖ) и Сдружението н испаноговорещите журналисти в България (СИЖБ).

С встъпителни думи към публиката се обърна председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова. Тя започна с приветствие и поднасяне на букет на посланика на Куба, Нейно Превъзходителство Мариета Гарсия Хордан. Жестът бе съвместен – от името на СБЖ и на СИЖБ, чийто председател Георги Митов също бе в залата.

Отбелязвайки, че с интерес очаква изказването на кубинската гостенка, Снежана Тодорова продължи: „Всички сме свидетели на тежкото положение, в което е поставен кубинският народ от продължаващата над шест десетилетия американска блокада. Тя е особено ожесточена от допълнителните наказателни мерки, въведени от президента на САЩ Доналд Тръмп и най-вече от обявеното от него „петролно задушаване“ на Куба, което подлага населението на острова на брутални, животозастрашаващи лишения. Върху тази суверенна и достойна държава се оказва груб външен натиск, отправят се открити военни закани и на този фон най-цинично се лансират абсурдни обвинения, че Куба била „заплаха“ за САЩ.“

Председателката на УС на СБЖ посочи още: „Силната вълнà на международната солидарност с Куба също става обект на възпиращи мерки, ограничения и препятствия, но въпреки това тя не секва. Постоянна е мобилизацията за събиране и изпращане на хуманитарна помощ. Своя принос даваме и ние, българските приятели на кубинския народ. Съюзът на българските журналисти и Сдружението на испаноговорещите журналисти в България се обърнахме още през февруари към водещите български институции с апел за оказване на хуманитарна помощ за Куба. Активни усилия по организиране и изпращане на такава помощ осъществява Асоциацията за приятелство „България-Куба“. Нейните представители, които са днес тук с нас, ще разкажат по-подробно за дейността си.“

Снежана Тодорова се спря на дългата история на българо-кубинското приятелство, скрепено от топли човешки връзки. Тя припомни: „Част от тях са кубинските преподаватели, спомагали за създаването на специалността испанска филология в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“; кубинските студенти, учили у нас; 40-те хиляди български специалисти, работили в Куба десетилетия наред; духовната близост между нашите народи.“

По-нататък Снежана Тодорова подчерта, че тази близост „се олицетворява и от удивително сходните съдби на двама велики поети, публицисти и революционери, националните герои на България и на Куба Христо Ботев и Хосе Марти.“

Тя каза: „В разгръщащите се в една и съща епоха борби за национално освобождение на нашите народи, Ботев и Марти извървяват сходни житейски и борчески пътища – от поетичния бунт за свобода и независимост, през емиграцията, издаването на разбуждащи революционното съзнание вестници, пламенната публицистика, завръщането с кораб в родината за битка за свободата ѝ и до гибелта в сражение“.

Снежана Тодорова наблегна също, че свързаният с Куба български поет и публицист Никола Инджов е издал още преди близо 50 години сборника „Двуречие“, в който е събрал поетични и публицистични творби на Ботев и Марти, „подчертавайки чрез паралелното представяне на тяхното слово и дух близостта и между тях двамата, и между нашите народи“.

Тя цитира написаното от Никола Инджов в предговора на сборника: „Паралелът Христо Ботев – Хосе Марти е най-разбираем измежду всички прилики, които съществуват между България и Куба.“ И обърна внимание, че в залата на Клуб „Журналист“ е и Людмила Писарева, съпруга на отишлия си през 2020 г. Никола Инджов.

Снежана Тодорова припомни също близостта на датите на гибелта на Христо Ботев и Хосе Марти, и двамата паднали в бой за свободата на народите си. Единият на 2 юни 1876 г., другият на 19 май 1895 г. И продължи: „Жив е той, жив е – и Марти, и Ботев – с неумиращите идеи за свобода и независимост, с идеалите за общочовешко братство.“

Председателката на УС на СБЖ отбеляза още: „За кубинците, за латиноамериканците, а и за човечеството, което Марти смята за всеобща родина, неговите стихове и завети и до днес са извор на прозрения и просветления.

Ще припомня само няколко фрази на Хосе Марти от неговото емблематично есе „Нашата Америка“: „Да мислиш, значи да служиш на човечеството“; „Бастионите на идеите са по-здрави от каменните бастиони“; „Народите трябва да издигнат два позорни стълба: един за тези, които подстрекават към безпощадна вражда, и друг за тези, които скриват истината“.“

Снежана Тодорова продължи: „Истината! Все по-насъщна потребност и все по-дефицитна днес! Неотменим дълг на журналистите, за който, уви, мнозина в нашата професия сякаш се стараят да не се сещат... Вярвам, че истината за Куба ще прозвучи тук тази вечер.“

Тя анонсира в изказването си и още една важна тема на възпоменателната вечер: „Очакват ни и подробностите за един вълнуващ епизод от историята на връзките между журналистите от България и Куба. Става дума за срещата между първата българска журналистка, посетила Острова на свободата след победата на Кубинската революция – тогавашната заместник-директорка на БТА Стела Авишай – и легендарния Ернесто Че Гевара. За снимките от онова гостуване в началото на 1960 г. по покана на наскоро основаната информационна агенция Пренса Латина ще разкажат дъщерята на Стела Авишай – Виза Недялкова, и преподавателят и изследовател от НБУ Борис Наймушин“.

Завършвайки изказването си, Снежана Тодорова съобщи, че всеки желаещ да даде своя принос за осигуряване на хуманитарна помощ за Куба, може да го направи чрез кутия за дарения на Асоциацията за приятелство „България-Куба“.

Вечерта продължи с фоторазказ на посещавалата Куба седем пъти през годините журналистка Къдринка Къдринова, понастоящем член на СЕМ, за най-емблематичните паметници на Хосе Марти в родината му. Тя показа на екран и снимките на тези монументи, които е правила при пътуванията си из страната, като разказа и интересни факти, свързани с историята им и с обществените събития в Куба през различни периоди.
Най-голям интерес сред многобройната публика предизвика изказването на посланика на Куба у нас Н. Пр. Мариета Гарсия Хордан. Тя отдаде дълбока почит към паметта и делото на Хосе Марти и изтъкна, че именно неговите идеи вдъхновяват и Кубинската революция, още от щурма на казармата „Монкада“, извършен от Фидел Кастро и съратниците му през 1953 г. Това е годината на столетието от рождението на Марти и младите революционери са наричани Поколението на Столетието. Нейно Превъзходителство напомни също, че през август 2026-та се навършват 100 години от рождението на Фидел Кастро. По този повод в Куба се подготвя юбилеен колоквиум, а посветени на годишнината събития ще има и в София.
Акцентът в изказването на Н. Пр. Мариета Гарсия Хордан бе актуалната тежка обстановка в Куба, предизвикана от над 60-годишната американска блокада на острова и особено влошена от въведените тази година от президента на САЩ Доналд Тръмп допълнителни и крайно ожесточени мерки. Например, „петролното задушаване“ на кубинската икономика и енергийна система – брутален удар, който пряко застрашава здравето и живота на кубинския народ.

Н. Пр. Мариета Гарсия Хордан приведе много конкретни данни за щетите, нанасяни от тези мерки на ключови обществени сфери, включително на здравеопазването. Тя също така обърна внимание на грубия натиск, заплахите и откровените лъжи на САЩ, отправяни срещу Куба, с нескриваната цел сваляне на законната власт в родината ѝ. Посланичката прочете категоричните позиции на президента Мигел Диас-Канел и на външния министър Бруно Родригес, че Куба никога няма да приеме намеса във вътрешните си работи, че решително ще отстоява и брани своя суверенитет и че очаква светът също да отхвърли тези очевидни нарушения на международното право от срана на САЩ.
Н. Пр. Мариета Гарсия Хордан благодари сърдечно за помощта, която оказва на Куба международната солидарност с вече поредица от хуманитарни конвои. Специална благодарност отправи и към Асоциацията за приятелство „България-Куба“, която също дава своя принос в тези усилия.
Следващото изказване бе от председателката тъкмо на Асоциацията за приятелство „България-Куба“ Валентина Бояджиева. Тя потвърди неизменната солидарност и подкрепа за кубинския народ и разказа за конкретните инициативи и действия на Асоциацията за събиране и изпращане на хуманитарна помощ за детска болника в Хавана чрез международен проект. Добави още, че отделно е било осигурено и дарение на медикаменти от българска фармацевтична компания. Обясни, че кампанията за набиране на средства за помощи за Куба продължава и прикани всички присъстващи да се включат в нея. Отбеляза и още нещо – че много членове на Асоциацията, работили или учили в Куба, са възмутени от тиражирани у нас лъжливи медийни интерпретации на кубинската действителност. Тя бе категорична, че причината за тежките поражения върху кубинската икономика е безпощадната и продължаваща над шест десетилетия американска блокада.

Силен интерес предизвика и следващата тема на вечерта – историята за първата българска журналистка, гостувала в Куба след революцията, в началото на 1960 г., и разговаряла с Ернесто Че Гевара.

Снимки от онази среща бяха донесени в СБЖ още през 2019 г. от колегата от кубинската информационна агенция Роберто Молина, гостувал тогава у нас. Той не знаеше името на журналистката, а искаше да я издири. Знаеше само, че през 1960 г. е била зам.-директор на БТА. На сайта на СБЖ тогава бе публикувана подробна статия на Къдринка Къдринова по темата, включваща и снимките. В текста бе отправена молба към колегията да откликне за разпознаването на журналистката от кадрите. Но името ѝ така и не беше установено, а последвалата пандемия от ковид замрази усилията.
Но ето, че през 2025 г., благодарение на изследователя от НБУ доц. Борис Наймушин и неговите издирвания в архивите на БТА по повод негова научна работа, загадката най-после е разбулена. Българската журналистка, разговаряла с Че Гевара през януари 1960 г., се оказа Стела Авишай, по онова време зам.-директор на БТА, по-късно кореспондентка на агенцията в САЩ. И... също така майка на емблематичната радиожурналистка Виза Недялкова. За всичко това на сайта на СБЖ отново бе публикувана обширна статия с автор испанистката и журналистка Мария Пачкова. А през декември 2025 г. Сдружението на испаноговорещите журналисти в България удостои с отличието си „Обединител на култури“ Стела Авишай (посмъртно) и Борис Наймушин.

Виза Недялкова и Борис Наймушин бяха гости на кубинската вечер в Клуб „Журналист“ на СБЖ на 18 май.
Борис Наймушин разказа още интересни истории от своите изследвания най-вече в областта на превода. Защото именно чрез тях бе стигнал и до Стела Авишай, която е владеела ладино – езика на сефарадските евреи в България, онзи старинен „шпаньолски“, отнесен от тях на Балканите след прогонването им от Испания през XV век. Именно на ладино тя е разговаряла с Че Гевара, а по-късно, през септември 1960 г., по време на тогавашната сесия на Общото събрание на ООН, пак благодарение на ладино, е превеждала на състоялата се тогава среща между Фидел Кастро и Тодор Живков.
Много емоционално – до сълзи, бе изказването на Виза Недялкова, която бе дълбоко развълнувана от всичко, изречено и за майка ѝ, и за Куба. Тя разказа интересни детайли около снимките на Стела Авишай с Че Гевара, които, оказва се, са били дълго изгубени и за семейния архив, но ето, че сега са се върнали, благодарение на колегата от Пренса Латина, публикациите на сайта на СБЖ, усилията на доц. Наймушин и най-вече на топлите, човешки българо-кубински връзки. Виза Недялкова също изрази своята искрена симпатия към кубинския народ и подкрепата си за него в сегашния особено тежък момент.
Вечерта завърши с много кубинска музика и песни, начело с легендарната „Гуантанамера“, чийто текст е на безсмъртния Хосе Марти.