Предлагаме ви изказването на проф. д-р Здравка Константинова на Конференцията, организирана от СБЖ и по инициатива на сайта на СБЖ, на тема „Ролята на медиите в Априлското въстание - от „Кървавото писмо“ на Каблешков до „Писма от ада“ на Макгахан".

С ролята на българската журналистика започва Захарий Стоянов в „Записки по българските въстания“ глава V „Априлското въстание в 1876 година“:

Ако бъдещият историк се залови с изучаванието историята на българската журналистика във време на турското владичество, то той, без всяко съмнение, ще да съсредоточи своето внимание на българските политически вестници, издаваеми през 1875 и 76 г. в Цариград.“ […]

Херойски е подвигът на тия вестници! […]

После септемврийските опитвания за въстание българският цариградски печат, наместо лакейство пред правителството, наместо веронподанически съвети да се вземат строги мерки и да се накажат виновниците на смущението, едногласно извика: „Трябват се реформи в пространната Отоманска държава“; „народът е бил притиснат по провинциите, та затова се бунтува; милост, пълна амнистия за неопитните младежи и пр., ако царското правителство иска занапред да има верни поданици.“ […]

С други думи, зад гърба на печата стоеше народът, който живо протестираше чрез своите органи [срещу] отживялата турска рутина и заплашваше даже правителството, че ако то не отстъпи някои правдини на народа, лоши ще последствия да настанат. […]

Тогава загърмяха дописки из цариградските вестници от четиритя краища на всичко българско, дописки с остро съдържание и със заплашителен тон за държавата. […]

Много от тия дописки се пишеха от самите апостоли, които бяха минали вече в България, пъплеха от село на село, от град в град и отиваха, така да се каже, с лопата на пожара. […]

После черковния въпрос, като предшествующа причина на българското въстание иде нашата литература. […] Журналистиката ни, начело с в. „Македония“ по време на черковния въпрос, чисто революционния вестник „Свобода“ и „Независимост“ на Л. Каравелова, както и неговите огнени съчинения, които се четяха по тъмните кьошета из отечеството ни, са имали най-силно влияние.

Българската национална революция се уповава и на революционната „репрезентация“. За да бъде постигната целта, в мастилниците трябва да бъде налята кръв. „...Пролеяно не малко едно количество кръв и мастило“ (Христо Ботев).

Въстаниците са около 10 хиляди. Потушаването на Априлското въстание в цифри: убити – 30 хиляди, арестувани – 10 хиляди, опожарени 80 селища, разграбени 200, окрадени 300 хиляди едър и дребен рогат добитък.

Отзвукът в над 200 европейски периодични издания с над 5 хиляди публикации само до края на 1876 г. стига чак до Съединените щати, до Нова Зенландия дори. В българските вестници от онова време (осем на брой и още четири на български) този отзвук е в 1000 материала.

При избухването на Априлското въстание в пресата по света се забелязва, че с натрупване на събитията все повече се открояват страданията на българите, за сметка на фактологически неутралните текстове и опитите да се припишат злодеяния на въстаниците, да се оправдаят репресиите срещу тях. Публикации, включително от местата на събитията, доклади на дипломатически представители, международни анкети, митинги, протестни събрания, помощни акции, парламентарни дебати, брошури и книги надигат в полза на българите в редица страни общественото мнение с открояващи се негови лидери. Това води до нарастване на съчувствието към мъченичеството на нашия народ. Много е писано за отражението в политиката на Русия, на Англия, за предизвиканото Освобождение.

Емигрантските ни вестници „Нова България“ и „Български глас“ съзнателно преувеличават броя на въстаниците, сраженията. От българска преса се черпят сведения за чуждестранни публикации – включително от сп. „Ден“, в. „Възраждане“, в. „Стара планина“. Вестникът на американските протестантски мисионери „Зорница“, който излиза на български език в Цариград, публикува 82 материала.

Припомням една от крилатите фрази, изречена от Тодор Каблешков, които са сред доказателствата на хипотезата за пропагандния замисъл чрез жертвоприношение: „Не в куршума на кремъклийката се надявах, а в гърмежа й, който трябваше да стигне до ушите на Европа, на братска Русия...“

Стратегията за преливане на двете революции – медийната и въоръжената, е заявена още в първите две точки от програмата на Българския революционен централен комитет (БРЦК), 1870 г.:

1. Бълг. Р. Ц. Ком. има за цел да освободи България чрез Революция, морална и с оръжие. [...]

2. Действието на тая цел обиема сяко средство: пропаганда, печат, оръжие, огън, смърт и пр.

Спред Христо Ботев публицистиката, журналистиката са средство за революционно изменение на обществения ред. Организизацията на оглавяваната от него чета е с премислена пропагандна стратегия.

• Основаване на вестник с название-програма „Нова България“. В първия му брой, 5 май 1876 г., Ботев посвещава уводната публикация на журналистиката: „Освен физическата сила народът трябва да излезе и със своето морално оружие. (Журналистиката е едно от първите средства за революцията.)“

• Сензационно е превземането на параход на австро-унгарска компания – до края на юни 1876 г. две трети от публикациите за Априлското въстание са за „аферата „Радецки“.

• Контактът със сръбски дипломатически представител е в посока на международен отзвук.

• Телеграма до френския вестник “La République Française” и до швейцарския „Le Journal de Genève” разкрива целения от въстаниците ефект: „Тие вярват, че европейските образовани народи и правителства ще им подадат братска ръка.“

• Трите писма, които Ботев изпраща от палубата, имат още един адресат – историческата перспектива: “...в освобождената и това слово ще бъде драгоценно не само за мен, но и за всичките българи“. Затова дори при тези екстремни обстоятелства Ботев е изключително взискателен към написаното.

• С пропаганден замисъл е и текстът, връчен на капитана на парахода „Радецки“. В. „Нова България“ го обнародва на 16 юни 1876 г.

• По всяка вероятност на палубата и при стъпването на брега е било разпръснато възвание. Има данни за прокламация на турски език. Още по време на действията на Ботевата чета възванието е препечатано от страниците на в. “Нова България“ в австро-унгарската, руската и сръбската преса.

Наблюдава се следната инверсия в позицията на Ботев. Преди революцията да се случи, пропагандата е насочена към нея: „единственото спасение на нашия народ се състои в революцията.“ Когато революцията се случва, той акцентира върху „моралното оружие“.

След края на въоръжената революция – Априлското въстание, съсредоточаването е изцяло върху „медийната революция“ главно в аспекта на външополитическата пропаганда. Българската външнополитическа пропаганда се активизира още по време на Източната криза 1875-1876 г. В чуждестранната преса публикуват Любен Каравелов (в руската), Киряк Цанков (в румънската), Тодор Икономов (в белгийската), Иван Евстатиев Гешов (в „The Times“), Григор Начович и Станислав Доспевски (в редица чуждестранни издания) и др.

 След потушаването на Априлското въстание се очертават три центъра, които координират новинарския поток за чуждестранни периодични издания: в Букурещ, в Пловдив и в Цариград. Ръководителят на Българското централно благотворително общество (БЦБО) Киряк Цанков отговаря за връзките със западния печат, за руския са ангажирани още четирима негови членове. В началото на септември 1876 г. БЦБО разпространява възвание до европейските вестници на немски, руски и френски език.

В Пловдив „информационна банка“ захранва руският вицеконсул Найден Геров. Преместен е. Смъртна опастност надвисва над осмелилите се да набавят непосредствена информация. Методи Кусевич свидетелства: „Поради това лицата, които отиваха да събират сведения за калнетата и пожарите, пътуваха нощем и лазешком.“ Показателно е, че в обръщението на русенци към руското правителство през ноември 1876 г. е отбелязано и репресирането на български публицисти: „Турското правителство иска да убива морално и материално своите христянски поданици, за да може вечно да ги владее. Затова то под предлог да потъпчи по май въстанието, опустоши половината от отечеството ни, избеси или прати на заточение вечно нашите най-развити, най-кадърни хора; затуй постоянно гони учителите ни, публицистите ни и народното ни духовенство; затуй парализира всяко по-голямо наше търговско, индустриално или в отношение улучшението на училищата предприятие още при початъка му.“ Писано е от града – врата през Дунава към модернизацията на Европа. От люде грамотни, имотни, каквито са много от въстаниците.

М. Кусевич, К. Величков, Г. Тишев, Иван Славейков, Ст. Панаретов, Н. Илич, Ив. Гетов в Цариград събират систематизират факти, изложения, оплаквания, превеждат ги на английски, руски, френски, насочват ги към изтъкнати политици, дипломати, общественици, журналисти.

Марко Балабанов и Драган Цанков, добили авторитет и чрез журналистиката си, подемат най-голямата дипломатическа акция на националосвободителното ни движение. Те пътуват до Берлин, Виена, Лондон, Париж, Петербург, Рим за да търсят политическа и обществена подкрепа. Контактуват с редакциите на авторитетни периодични издания, говорят на минтинги, разпространяват мемоар и брошурата „България от двамата й делегати“ на английски и френски език.

През есента на 1876 г. Българското централно благотворително общество свиква в Букурещ Първи народен събор. Делегатите приемат програма, центрирана около искането за възстановяване на българската държава с очертани граници. Цариградската посланическа конференция получава този документ заедно с мемоар, съгласуван с руската дипломация, които са огласени във вестниците „Нова България“, „Стара планина“.

Стефан Стамболов, съратник на Христо Ботев по оръжие и по слово, поема през декември 1876 г. редакторството на в. „Нова България“, в който също акцентира върху двете страни на националната революция: “...кога не е възможно с ножа си, то поне с перото си...“.