Христо Ботев (06.01.1848-02.06.1876)

Всяка година на 2 юни се прекланяме пред подвига на Ботев и на всички, отдали живота си за свободата на България.

Всяка година пронизващият вой на сирените ни напомня да спрем за миг и да се замислим в минутата мълчание: достойни следовници ли сме на заветите на героите, които ни завещаха високи морални корективи за родолюбие, национална чест и отговорност?

И в тези две дълги минути на мълчание, толкова дълги две минути, като светкавици проблясват въпросите: с всекидневните си избори успяваме ли да запазим заветите за саможертва и опазване на независимостта ни, съумяваме ли да се обединим като народ и да тръгнем нагоре и напред в името на България и идващите след нас поколения?

Времената са различни, но моралните императиви са вечни и не се променят от вътрешна или външнополитическа конюнктура.

За нас Ботев е и онзи еталон за журналистическа честност, борбеност и високи професионални стандарти, които трябва да продължаваме да следваме век и поливина по-късно.

Иска ни се да вярваме, че и днес журналистиката ни ще намери сили да съживи заветите на революционните Ботеви вестници с имена-манифести – „Дума на българските емигранти“, „Будилник“, „Знаме“, „Нова България“...

Мотото на първия от тях – „Истината е свята, свободата е мила“ – никога не умира, като самият Ботев, вечно „жив там, на Балкана“, и във всеки от нас...

Снежана Тодорова,

Председател на УС на  СБЖ