Гениалните стихове, неистовата публицистика и революционните идеали на великия Христо Ботев изпълниха на 2 юни Клуб „Журналист“ на СБЖ с вечния огън на народната памет за безсмъртния му подвиг и неумиращото му слово. 150-годишнинта от героичната епопея на Ботев и четниците му бе почетена с възпоменателна вечер.

Председателката на УС на СБЖ Снежана Тодорова изрази преклонението, което всички носим в сърцата си, към недостижимия морален връх на Ботевата саможертва в жестоката битка за свободата на България. Тя изтъкна, че непомръкващата светлина и сила, с които са заредени и изключителната му поезия, и пламенната му публицистика, са неделими от неговите високи идеали, устремени както към национална независимост, така и към социална справедливост.

Снежана Тодорова подчерта, че Ботевото слово носи вечни истини и продължава да звучи актуално и до днес. А делото и идеалите му са пулсирали също и в делата и идеалите и на други големи български творци на борбеното слово, оставили дълбоки следи в историята на България, положили и своите кости в олтара на свободата. Тя спомена такива емблематични имена от този безсмъртен строй като Йосиф Хербст, Гео Милев, Никола Вапцаров...

Наблягайки върху ролята на българската журналистика и публицистика за разбуждането на обществената съвест, което е и свещената мисия на Ботевите вестници, тя припомни и веруюто на един от най-ярките Ботеви следовници по този трънлив друм – „безследно изчезналия“ в мракобесната 1925 г. Йосиф Хербст. Според него няма нищо по-ценно от свободата на съвестта, която е и есенцията на свободата на словото.

И още от прозренията на Хербст: „За да окачествя чистоплътността на един вестник, трябват ми данни за ония събития, които премълчава, а не за ония, които описва... Има премълчаване, което е наистина рицарски подвиг, а пък има премълчаване, което е адска подлост... По-добре да платиш за свободата си, отколкото да плащаш със свободата си...“

Снежана Тодорова цитира и емблематични строфи-факли, с които свети в душите ни и поезията на Гео Милев и Никола Вапцаров.

Тя отправи и риторични въпроси към съвременните журналисти, поети, писатели, общественици – къде се препъват, затъват или нарочно са заглушавани, водейки своите днешни нелеки битки в подстъпите към моралния връх на Ботев и на носителите на неговия огън в нашата култура и история?... Почитта към Ботев и падналите герои е преди всичко дълг за морална равносметка на цялото ни общество, обобщи Снежана Тодорова.

Силен акцент на възпоменателната вечер бе нейната музикално-поетична част, в която поетът и бард Ивайло Диманов, член на УС на СБЖ и управител на Клуб „Журналист“, заедно с поетесата и изпълнителка Мария Радкова, представиха вдъхновено някои от най-известните стихотворения на Христо Ботев, в аудиовизуален съпровод.

Ивайло Диманов изрецитира и две свои стихотворения, посветени на великия поет, публицист и революционер.

Със своя творба в памет на Ботев се включи и поетът Венко Евтимов. Той също така разказа и свой вълнуващ спомен от докосването си до старинна печатарска машина, използвана навремето за отпечатването на един от Ботевите вестници.

Журналистката Къдринка Къдринова, днес член на СЕМ, прочете актуалния и днес фейлетон на Христо Ботев, „Длъжностите на писателите и журналистите“, отпечатан на 12 октомври 1874 г. във в. „Независимост“, г. IV, бр.52, който на 2 юни т. г. бе публикуван и на сайта на СБЖ.