Най-честият расизъм за журналистите е от колеги

Според проучване на Мedium magazin, 90 процента от журналистите с мигрантски и бежански произход са преживели расизъм в ежедневната си работа. В проучването са анкетирани около 200 медийни професионалисти в Германия.

Расизмът и дискриминацията от страна на колеги са особено често срещани - 85 процента. В повечето случаи това включва език, който ги унижава, или обиди под формата на шеги. Повече от половината анкетирани смятат, че са били включени в редакциите само символично като представители на маргинализирана група, служейки като фигури.

52 процента заявяват, че са били използвани против волята си като експерти по теми като миграция и расизъм. Един на всеки десет анкетирани е заявил, че е бил словесно малтретиран или обиждан, а четири процента дори съобщават за физически нападения. 39 процента от анкетираните са преживели дискриминация при взаимодействие с обществеността, а една трета - при работа с обществени личности, съобщава newsroom.de по информация на КНА.

Инициаторите на проучването съобщават, че както то самото, така и резултатите не са представителни.

В допълнение към въпросника са проведени задълбочени интервюта с отделни жертви, за да се получи допълнителна информация. „Успяхме да видим, че това не са изолирани инциденти, а по-скоро структури, които в крайна сметка насърчават хората да напуснат професията“ - каза членът на изследователския екип Лиза Фам при представянето на резултатите.

Според проучването 70 процента от анкетираните са заявили, че се затрудняват с работата в медийната индустрия или вече са я напуснали.

Авторът Заин Салам Асад, интервюиран за изследването, казва: „Трябва да преглътнеш много, иначе изобщо не би могъл да работиш.“ Журналистката Валерия Баханя Билбао добавя: „Готовността за борба срещу расизма в собствената редакция е намаляла.“

Според Фам много засегнати лица избират работа на свободна практика вместо постоянна позиция в редакция. Други сменят работата си или създават собствено съдържание. Много от тях ценят особено възможността да се свържат с други засегнати лица като форма на подкрепа.