Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова приветства присъстващите на премиерата на книгата на Мария Радонова "Жажда за светлина", посветена на Никола Вапцаров.

Премиерата на книгата „Жажда за светлина“, чието заглавие е ключ към преоткриването на живота и творчеството на Никола Вапцаров, беше организирана от Фондация  „Славяни”, Съюза на българските писатели и Съюза на българските журналисти и Българския антифашистки съюз.

Мария Радонова ни напусна на 10 март 2019 г. Тя беше дългогодишен преподавател по руски език, писател, журналист. Член на СБЖ.

Родена е на 20.09.1928 в Банско. Авторка е на стихосбирката "Пирински песни", биографията на Никола Вапцаров „Жажда за светлина" първа и втора част, книгите за Банско и банскалии „В подножието на Перун", „Високопиринци", „Неугаснали светилници”, „Поберки по пътя".

Защитила е дисертация на тема „Творческият процес на Никола Вапцаров".

В България има не един авторитетен изследовател на творчеството и на делото на Вапцаров. Достатъчно е да спомена проф. Чавдар Добрев, Йордан Каменов и Мая Вапцарова, каза при откриването на събитието Захари Захариев, председател на Фондация „Славяни“.

По неговите думи уникалното в случая с Мария Радонова е , че става дума не само за един професионален журналист, за един професионален публицист, писател, но и за човек, който лично е познавал Никола Вапцаров

„Когато книгата беше готова и излезе от печат, Мария си отиде от този свят. По молба на нейните синове ние поехме ангажимента в навечерието на тази паметна дата да организираме представяне на нейния последен капитален труд, посветен на живота и делото на Вапцаров.“, каза още Захариев.

Много съм развълнувана и щастлива от това събитие, което се организира от Фондация „Славяни“ и е подкрепено от Съюза на българските писатели и Съюза на българските журналисти, от Българския антифашистки съюз, каза в приветствието към присъстващите Снежана Тодорова, председател на Управителния съвет на Съюза на българските журналисти.

Тодорова отправи и специална благодарност към Катя Зографова, която е директор на Музея „Никола Вапцаров“ в София и която наистина прави много, за да може Вапцаров и неговото дело да бъдат близки и разпознаваеми за много млади хора, подчерта Снежана Тодорова.

Председателят на УС на СБЖ се спря накратко на книгата „Жажда за светлина“, още повече, че лично е познавала Мария Радонова.

„Можех да следя с каква жар, с какво желание тя работеше и колко сложна беше тази работа. Тя се опитваше да бъде максимално вярна на документите и фактите , които й бяха предоставени от хора, познавали семейството на Вапцаров. И особено трудно беше за нея, когато тези факти в тези документи и разкази на съмишленици и близки на семейството Вапцарови се разминават не само като дати , и в други факти.“, каза Тодорова

По думите й Мария Радонова описва изключително богатата личност на Вапцаров, неговите дълбоки познания , неговото желание да се самообразова и до каква степен той е успял да получи тази обща култура, интерес към художествената литература, интерес към техническа литература, която е много близка до заниманията, които той практикува. Тази всестранна начетеност се вижда в цялото му творчество. Снежана Тодорова припомни и , че Вапцаров е изобретил думата огняроинтелигент.

„Мария Радонова споделя лични впечатления, защото е имала възможност да познава семейството на Вапцарови .Разбира се, обръща внимание и на неговия творчески път, на това, което го кара той да изпълнява своя граждански дълг. Мечтата му да бъде поет е изразена в едно от най-ярките му стихотворения „Самоизмама“, припомни Тодорова

„Но по-късно, когато Хитлер напада Съветския съюз, той пише стихотворението „Не, сега не е за поезия“, в което защитава своя идеал, каза още тя.

Снежана Тодорова припомни и трагичния юни 1942 г., когато вече арестуван Никола Вапцаров поема вината, но казва, че не се чувства виновен,защото неговата съвест е много различна от прокурорския морал и твърдения и казва: Съдбата на родината и на народа стои много по-високо от прокурорския морал.. Тя не пропусна да сподели и факта, че Вапцаровата безсмъртна и вечна поезия е преведена на повече от 40 езика и дори има томче преведено на бенгалски в далечна Индия.

Проф. Ваня Добрева говори обстойна както за Никола Вапцаров, така и за книгата на Мария Радонова „Жажда за светлина“ .

Случилото се преди 84 години на 23 юли 1942 г. е история за националното достойнство, каза проф. Добрева. Не може да се забрави и заличи човешкият и духовен смисъл на героичните и творчески дела. Има личности, които не остават в миналото. Те продължават да ни откриват нови вселени, да ни дават пример със своя избор и своята вяра в човека.

Великият ни поет Никола Вапцаров е такава личност, чието безсмъртие гарантира бъдещето на хуманизма и борбата за социални правдини като национални стрижали.“, каза още проф. Добрева.

В края на вълнуващото събитие Катя Зографова, директорът на къщата-музей „Никола Вапцаров“ , която се намира на софийската улица „Хан Аспарух“ 30, покани 22 юли от 18.00 ч. на възпоменателна вечер за Вапцаров.

Ще бъде показана аудиовизуална презентация на испанския поетичен цикъл на Никола Вапцаров, дело на журналиста Владимир Дворецки.

Възпоменанието е съпътствано от много интересна камерна изложба, на която ще бъде представено и творчеството на Димитър Димов , оригиналите на „Почивка в Арко Ирис“ и още много експонати. Ще може да се видят уникални ръкописи на Никола Вапцаров – на първо място „Сивата тетрадка“ , където е единственият запис на оригинала на стихотворението „Испания“, което по цензурни причини не влиза в „Моторни песни“

Ще може да бъде видяна знаменитата графична рисунка „Интербригадист“ (позната още като „Испански интербригадист“ или „На барикадата“) на Борис Ангелушев, която е създадена в края на 30-те години на ХХ век.