Предлагаме ви изследването на колегата Петко Мангачев за създаването на Дружеството на българските фотожурналисти.

Сайтът на СБЖ вече ви запозна с интервюто с първия в България фотожурналист Петър Морозов /1880- 1951/, публикувано през далечната 1934, което беше отпечатано от електронното списание „Литературен свят“.

Ето и  пълния текст на журналистическото изследване на Петко Мангачев за

Създаването на Дружеството на българските фотожурналисти

От 12 до 15 юни т.г. София даде подслон на събитие, на което се срещнаха талантът, вдъхновението и най-високите професионални стандарти във фотографията. За тези четири дни столицата ни се превърна в център на европейската визуална сцена, приемайки домакинството на мащабния форум Sofia Photo Talks 2026 и престижните Европейски фотографски квалификации на FEP (Федерацията на европейските професионални фотографи).

За мене горната информация бе напълно достатъчен повод за да се заровя в архивните масиви с цел да проследя историята на българската фотожурналистика. Оказа се, че тя има доста поводи за да се гордее със своите постижения за изминалия един век.

На 9 април 1934 г. излиза в единствен тираж вестник „Фото-Журналист“. Адресът на редакцията е столичната улица „Сан Стефано“ № 18, а секретариата – на улица Веслец“ № 15.

Поводът е отбелязването на 10-годишнината от основаването на първата професионална организация на българските фотографи, обявила се още при създаването си като Дружество на българските и чуждестранни фотожурналисти.

Било е време на далечни проблясъци на големи надежди. Но и изпълнено с благодарност празнуване на съществени стъпки от един професионален живот.

Пръв негов председател е Димитър Кацев-Бурски. Една безспорно богата духовно личност, направила много за развитието и утвърждаването на българската фотография.

Макар, че стартът на изградената от този неуморим ентусиаст организация, е доста труден. Показателен е фактът, че в началото членовете на новото сдружение не са приети в Дружеството на столичните журналисти. Традиционната журналистическа колегия не е оценявала каква е връзката между фотографията и вестникарството и е отказвала да признае фоторепортерите за истински журналисти. Ще е необходимо доста вода да изтече под мостовете на епохата, докато Димитър Кацев успее да извоюва професионален статус и уважение за гилдията.

Но самият той гради със замах личния се авторитет като далече не случайно е сочен като пръв изявен професионален фотожурналист в страната. Доказва го безапелационно като въвежда редица иновации в своята творческа лаборатория: пионер в цветната фотография, основоположник на рекламата, когато през 1932 г. под негово цялостно авторско оформление излизат първите туристически проспекти и рекламни диплянки за Варна. Той е първият у нас, който започва да прави професионални фотографски репродукции на картини на известни български художници.

В уводната статия на вестник „Фото-Журналист“ с много вълнение той ще напише: „И ние с гордост се обръщаме към изминалия път от българския фотожурналист и се радваме, че той неуморно е преодолявал всички мъчнотии и че се е издигнал на нужната висота и съвсем безкористно се отдал да работи за преуспеха на страната. Неговото око винаги и всякога е следвало и виждало нужното за отбелязване като ценност, със снимка във вестника или списанието, търсило е да намери в красотите на нашата родина и в бита на нашия народ величавото и достойното, което може да послужи не само като пропаганда в чужбина, но и като основа за историята ни“.

Издаването на този вестник преследва още една цел. На първата си страница да разкаже по-подробно за съпътстващата това юбилейно събитие фотоизложба. Отличителна черта в нейното подреждане, реализирано в емблематичната за времето си  Тръпкова художествена галерия на улица „Аксаков“ № 16, е, че всички изложени фотоси са били публикувани в българския печат. Така организаторите успяват да придадат друг елегантно поднесен оттенък на своя професионален подход.

На страниците на този определено ценен с историческо си значение вестник, са поместени и материали за ролята и мястото на тогавашната Дирекция по печата, за първата по рода си успешна нейна практика да разпространява чрез богат снимов материал в чужбина постиженията на България в различните области на обществено-политическия и културен живот в страната.

Тази статия отдава дължимото на Йосиф Хербст, поставил основите именно и на този вид дейност в българската журналистическа практика. Поместването на тези вестникарски страници на анализа, проследяващ пътя на първите опити за публикуване на снимки с текст към тях непосредствено след края на Първата световна война, посочва такива вестници като „АБВ“, „Свободна реч“, „Зора“, „Утро“, „Балкан Цайтунг“, както и списанията „Художник“, „Светлина“, „Аз знам всичко“ и др., също допринася за проследяването на етапите, през които преминава националната ни фотожурналистика.

Не може да се пропуснат и онези статии, които в подробности запознават читателите със здравословното богатство на българските минерални и морски води, както и проследяването в исторически план на развитието на фотографията от края на XVII век до трийсетте години на ХХ век.

Това е моя скромен опит да хвърля поглед към историята на българската фотожурналистика. Но стана и повод да споделя гордостта си, че през журналистическия ми път срещнах такива изявени фотожурналисти като Георги Панамски и Христо Юскеселиев. Техният обектив винаги търсеше моменти, в които публичният образ отстъпва място на човека. В тези портрети нямаше дистанция. Имаше срещи.