Портрет на Константин Иванов и последната му книга посрещнаха неговите колеги и приятели в Клуб „Журналист“. Той е автор на още три книги и на два филма за БНТ.

Инициативата да се съберат хора, работили с Коста в различни години и медии из 60-годишния му професионален път и учили се от него не само на журналистика, но и на човешки финес, бе на сина му Георги Иванов и на най-близкия му колега и приятел Любомир Коралов.

Председателката на УС на СБЖ Снежана Тодорова изрази дълбоката си почит към светлата памет на Константин Иванов, който буквално до последните си дни активно и с неувяхващ журналистически рефлекс откликваше на всички събития по света и у нас. Тя специално изтъкна важния му принос като представител на СБЖ в Международната организация на журналистите (МОЖ), базирана в Прага, през динамичния период 1988-1993 г. Припомни и представянето в Клуб „Журналист“ на колоритната му книга „От Пхенян до Хавана през Бейрут и Тирана“ през март 2019 г., когато за цялостен принос в журналистиката му бе връчена и най-високата награда на СБЖ „Златно перо“.

Водещата на възпоменателната среща Къдринка Къдринова, днес член на СЕМ, припомни как  Коста Иванов сам е разказвал по неподражаемия си начин за преживените от него още в ранното му детство в софийския квартал Крива река англо-американски бомбардировки; за потапянето си във френския език и култура в легендарната езикова гимназия в Ловеч; за първите си стъпки в журналистиката, още като студент по българска филология и сътрудник на френска редакция в „Предавания за чужбина“, днес „Радио България“ на БНР; за първото си работно място като литературен сътрудник във в. „Земеделско знаме“; за хубавите си години във в. „Народна младеж“; за изпитанията като кореспондент на в. „Работническо дело“ в обзетия от война Ливан в края на 70-те и началото на 80-те; за последвалото петгодишно директорство в „Предавания за чужбина“ („Радио България“) на БНР; за споменатото представителство в Международната организация на журналистите в Прага; за завръщането му в преобразеното „Работническо дело“, станало „Дума“...

Благодарствени думи към събралите се да почетат баща му негови колеги отправи синът на Коста – Георги Иванов, който беше донесъл като подарък за всеки екземпляри от книгата „От Пхенян до Хавана през Бейрут и Тирана“.

Последва цяло море от сърдечни спомени, споделени от изказалите се – не само за изключителния журналист и ерудит Коста Иванов, но и за неговото неподражаемо и елегантно чувство за хумор, за общите редакционни и извънредакционни преживелици, за споделени пътешествия, откровения, усмивки и тъги.

Атмосферата в Клуб „Журналист“ се изпълни с толкова ярки ретроспекции, че стана сякаш физически осезаемо и присъствието на самия Коста в залата...

Сред изказалите се преобладаваха колеги от някогашния в. „Народна младеж“, които бяха мнозинство и сред събралите се – Костадин Филипов, Любомир Коралов, Маргарита Петринска, Владимир Гаджев, Магдалена Видева, Цвятко Дончев, Васил С. Сотиров, Илияна Гатева. Почти всички споделиха съкровени, светли, заредени с много жизнелюбие епизоди от общите си истории с Коста Иванов.

Адашът му Коста Филипов разказа как още като студент е тръгнал в професията под неговото „крило“, как още тогава се е зародило и приятелството им, как животът го е водил по траекторията на приятеля и в „Народна младеж“, и в „Работническо дело“, и в БНР, в какви приключения са попадали.

Любомир Коралов също се върна към началото на професионалния си път – и той „орисан“ още тогава от Коста Иванов и останал най-близкият му приятел буквално до сетния му дъх...

Маргарита Петринска сподели вълнението си от дългите телефонни разговори с Коста в последните му години, когато двамата са обсъждали всички актуални културни, медийни, политически и социални събития – и колко ярки са били неговите импровизирани „рецензии“ по тези теми.

Владимир Гаджев разказа няколко епизода от съвместната си работа с Коста Иванов – и преди, и след 1989-та, в които се отразяват и всички светло-сенки на периодите.

Цвятко Дончев описа вълнуващо общо пътуване с Коста Иванов и с други колеги до Бирмингам – като Коста не само му „открил“ по неподражаем начин британската действителност, но с разказите си му обрисувал целия пъстър портрет на „Народна младеж“ през годините.

Магдалена Видева се върна към времето, когато е използвала връзките си от наскоро приключилото ѝ кореспондентстване за „Народна младеж“ от Бургас, за да съдейства на Коста Иванов, очакващ на бургаското пристанище да пристигнат контейнерите със семейния багаж след завръщането му от Бейрут – и така към колегиалността се е добавило и искреното им приятелство.

Васил С. Сотиров изтъкна качествата на високата професионална школа, заложена от Коста Иванов в Международния отдел на „Народна младеж“.

Колеги от БНР и вестник „Дума“, където Коста също е оставил дълбоки следи, на свой ред отвориха сърцата си на възпоменателната вечер.

Силно развълнувана бе Бисерка Григорова, която навремето е била кореспондентка на БНР в Бейрут, по същото време, когато Коста е предавал оттам за „Работническо дело“, и семействата им са били много близки. Тя описа техни общи преживявания във военен Ливан.

Нейната дъщеря – Дарина Григорова, която работи в днешното „Радио България“ на БНР и също има детски спомени от Ливан със семейството на Коста, с тъга отбеляза, че сред активните днес радиожурналисти вече няма хора, които да помнят емблематичния журналист международник, оглавявал пет години някогашната програма „Предавания за чужбина“...

Красиви спомени за Коста Иванов разказа и Велислава Дърева, работила с него в „Дума“, където той се връща след приключилия си през 1993 г. мандат в МОЖ в Прага. Най-спонтанно между двамата се утвърдили обръщенията „father“ (баща) и „daughter“ (дъщеря).

„Дума“ бе представена на срещата и от колегата Юрий Михалков, който подари на участниците във възпоменателната вечер за Коста Иванов и своята наскоро излязла книга „В спешното на историята“.

Със сърцато присъствие се открои и някогашната колежка от „Отечествен фронт“ и настояща председателка на Етичната комисия на СБЖ Мария Нецова.

Събралите се не бяха многобройни поради отпускарския сезон, а някои от близките приятели на Коста бяха възпрепятствани да присъстват по ред други причини. Специалната си почит към неговата памет изразиха дистанционно чрез свои послания Енчо Господинов, Валентин Божяджиев, Велиана Хрестова, Христо Георгиев, Светлана Михова, Бистра Хранова и ред други колеги.