Добре Димитров Добрев, известен като Дядо Добри или „Светецът от Байлово“ ни даде много повече от даренията си, събрани по един уникален начин. Снимка: Архив

„Ако си дал...“ Асоциативно погледнато това изречение води към заглавието на една най-емблематичните песни на Емил Димитров. Съвсем по друг начин обаче изглежда този рефрен, когато се пречупи през житейските реалности. Най-вече в свят, обсебен от неконтролируем стремеж към притежание. Но когато говорим за истинския смисъл на дарението, то далече не се крие в излишъка, който имаш и не можеш да изконсумираш. А в споделянето на частица от себе си. Дарителството е вътрешна духовна потребност. Даряването е начин да оставиш следа, която не може да потъне в подвижните пясъци на времето. Жестът да протегнеш ръка, за да дадеш от добро чувство и искрено желание да се помогне без предварителни условия и заробващи ангажименти, в еднаква степен сгрява сърцето и на даващия, и на приемащия помощта.

За щастие в това отношение от древността до наши дни са се запазили знакови примери. Те са надскочили огромната времева двехилядигодишна бездна, за да ни разкажат житейски истини, които възпитават и са еталон за подражание.

Римският политик Гай Целний Меценат щял да бъде евентуално известен най-много на една шепа историци, занимаващи се с историята на древния Рим, като приятел и съветник на римския император Октавиан Август. Но, той направил нещо много стойностно. В резултат на което историята го вписала завинаги в скрижалите си. А името му векове наред, та до ден-днешен, е световна мерна единица за щедра помощ и подкрепа. Той осигурил издръжката на двама поети, които нямат нужда от каквото и да било представяне. Става дума за Хораций и Вергилий. Гай Целний Меценат им създал всички условия, за даДуховната сила творят без финансови притеснения. Трябва да се подчертае, че тази подкрепа далече не е била символична.

Най-известният акт на щедрост от негова страна е подаръкът, който той прави през 33 г.пр.Хр. на изпадналия до отчайваща бедност Хораций. Подарил му намиращото се на около 45 км от Рим Сабинско имение, обслужвано от осем роби и пет семейства на арендатори. Дареният не останал длъжник. Той също влязал през парадния вход на историята, съчинявайки своите „Оди“ и „Сатири“.

Връзката на Вергилий с Меценат е свързана със сериозни политически и имотни проблеми в живота на поета, вследствие на които загубва семейните си земи край Мантуа.  Благодарение на застъпничеството на Меценат получава къща в Рим на хълма Есквилин в непосредствена близост до разкошните градини на дарителя. Ако Гай Целний Меценат не беше дал тези свои имения на двамата поети, светът нямаше да знае абсолютно нищо за мизерстващия във вмирисаните покрайнини на Рим писар Хораций и за инвалида със силно разклатено здраве Вергилий.

В историята на българското меценатство заслуженото и от никого не оспорвано челно място историята е отредила на братята Евлоги и Христо Георгиеви. Основният им принос е тяхното дарение от 800 000 златни лева и предоставянето на техен парцел оценен тогава на 200 000 лв. за построяването на Софийския университет „Св. Климент Охридски“/общо: днешни 33 млн. евро/. Признанието към техния изключителен жест са двете техни скулптури пред главния му вход. Но има нещо далече по-значимо, което определя мащабите на дарението им. Ако тези двама меценати не бяха дали средства за строителството на това първо висше учебно заведение у нас, това означава, че от 1888 г., когато то отваря врати, до наши дни България щеше да има около 250 000 висшисти по-малко.

Основен инициатор и дарител за създаването на първото българско светско училище – Априловската гимназия в Габрово през 1835 г. - е Васил Априлов. Ангажира се допълнително да предоставя и ежегодна помощ от 2 000 гроша за издръжка на училището, които сега се равняват на около 20 000 евро. В завещанието си той оставя на Габровската община сума в размер на 60 000 сребърни рубли. Приравнени към днешните платежни средства, тези пари възлизат на около 1 300 000 евро, които били предназначени за завършване и поддръжка на новата училищна сграда, за стипендии за български младежи, които да се обучават в чужбина и след това да се завръщат като учители в Габрово; както и определил средства за създаване на фонд „Васил Априлов“, чиито лихви да покриват текущите нужди на училището. Освен това той приживе дарил през 1840 г. и достатъчно пари за учредяване на първата училищна библиотека в България. Невъзможно е да се изчисли, ако всички тези средства не ги бе дал Васил Априлов, колко добре подготвени кадри щеше да загуби нашето Възраждане.

Димитър Кудоглу основава „Дом на благотворителността и народното здраве“ в Пловдив, като дарява през 1926 г. за изграждането му приблизително 40 млн. лева. Това е неговото най-значимо дело. Но той не спира до тук в добротворчеството си. Закупува хотел за 5 млн лв. и инвестира в него още 3,5 млн.лв. за реконструкция и закупуване на най-съвремнно медицинско оборудване, предназначено за борба срещу туберкулозата. Дарява два големи тютюневи склада в Пловдив, с чиито приходи (ок. 800 000 лв. годишно) се осигурява безплатно лечение за бедните. Финансира 11 безплатни трапезарии в Пловдив за деца на фронтоваци и бежанци, като сумата за тях надхвърля 3 млн. лева. В завещанието си оставя 500 000 лева за изграждане на ясла за 50 деца до 18-месечна възраст. Създава два фонда за подпомагане на пловдивски културни дейци. За фонда „Иван Вазов“ дарява 130 000 лв., а за другия такъв фонд „Цанко Церковски“ – 100 000 лв. Внася в банковата сметка на Българската академия на науките 100 000 лева за издаване на литературни трудове. Ако Димитър Кудоглу не беше дал всички тези суми за здравеопазване, социални помощи, наука и култура тези важни сектори за Пловдив завинаги щяха да са лишени от развитие и напредък поради липса на материална база и финансиране.

Пенчо Семов не случайно е наричан „българският Рокфелер“. Завещава голяма част от състоянието си за образование и социални каузи. Личните му дарения се оценяват на около 55 милиона лева. При обсъждането в Париж на клаузите на Ньойски договор (1919 г.) дарява 300 000 златни лева на двама достатъчно авторитетни чуждестранни свещеници за лобиране в полза на България с цел намаляване на териториалните претенции на победителите към страната ни. Освен това фондацията му дарява 300 000 долара за изграждането на Аграрния факултет и на Института по инфекциозни и паразитни болести в София. Построява училище в родното си село Цвятковци и финансира Стопанското училище в Габрово. Дарява средства за Априловската гимназия, за колежа „Свети Августин“ в Пловдив и за училища във Варна. Създава фонд в библиотека „Априлов-Палаузов“ за закупуване на най-новата техническа и медицинска литература. Изразходва над 3 милиона лева за образованието на децата на своите работници. Построява в София първия в България приют за бездомни и го поддържа материално. В Габрово изгражда старопиталище (днес болница за долекуване) и предоставя безвъзмездно цяла фабрика за неговата издръжка. Дарява значителни суми за Фонда за борба с туберкулозата. Поддържа безплатни трапезарии за бедни ученици в Габрово, Варна и Казанлък. Дарява над 2,5 милиона лева на Българската православна църква както и вилата си край Варна на Съюза на журналистите в България. И накрая трябва задължително да подчертаем най-важното: ако Пенчо Семов не беше дал онези няколкостотин хиляди златни лева, сега южната държавна граница на България щеше да минава по билото на Стара планина.

Жителите на София, чиито домове се намират около църквите, добре помнят Дядо Добри по външните му белези. Лице излъчващо доброта и смирение, очи взели синевата небесна, снежно бяла коса и също такава дълга брада. Винаги еднакво облечен с палто и панталони от груб шаячен плат. Под коленете - бели навуща преплетени с черни връзки. Този светъл духовно човек също е изключителен безкористен дарител. Всеки божи ден столичани са го виждали застанал от утрин до здрач с протегната си ръка винаги отвън – и никога отвътре - до църковните двери. Събира ненатрапчиво средства чрез милостиня в продължение на десетилетия. Не лев по лев. А стотинка по стотинка! За да дари през един слънчев великденски ден на 2009 г. над 35 000 лв. за потребностите на храм-паметника „Св. Александър Невски“. С което става носител на най-голямото частно дарение в историята на патриаршеската катедралата.

Добре Димитров Добрев, известен като Дядо Добри или „Светецът от Байлово“, е най-големият частен дарител на българските православни храмове. Роден е на 20 юли 1914 г. и посвещава десетилетия от достойния си за уважение осмислен живот, отдаден на събиране на средства в името на кауза не наложена му, а лична - по повеля на сърцето и душата. По данни от различни меродавни източници общата сума на направените дарения от Дядо Добри надхвърлят един милион лева събирани на стотинки. Умира на 13 февруари 2018 г. на достолепната патриаршеска възраст от 104 години.

Тази свята личност ни даде много повече от даренията си, събрани по един уникален начин. В днешните времена на цивилизационен разлом, съпътстван от безсрамния тропот на хорския бяг за богатство, този божи човек постави искряща от благородство звезда в съвсем друга духовна галактика. И в която няма място за „ако“. А единствено – да си дал. Невероятен жест, който е в състояние да направи само българин, здраво свързан с родолюбивите си и духовни цели, опазил родови ценности и нравствени добродетели на дедите си.