СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЖУРНАЛИСТИ

Напусна ни журналистът и белетрист Димитър Шумналиев. Поклон!

05.08.2026
СБЖ/ Фейсбук/ БТА

Димитър Шумналиев с наградата "Йосиф Хербст", най-високото отличие на СБЖ, връчена му през 2021 г. Снимка: СБЖ

След дълго боледуване почина известният журналист и белетрист Димитър Шумналиев, съобщиха от семейството му.

Димитър Шумналиев е роден на 3 март 1947 г. Завършил е българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализира френски език и литература в университета на По, Франция. Специализира с диплом писателската програма на Университета в Айова, САЩ.

Работил е във вестниците „Народна младеж”, „Отечествен фронт”, „Литературен фронт”, „Народна култура”, в БНР. Бил е главен редактор на в. „Пулс” и на в. „Факс”, заместник главен редактор на в. „Труд” и главен редактор на вестник „Нощен труд”.

Член е на Съюза на българските писатели

Автор е на книги, сред които „Такова мълчание, такава война” (1975), „Дървото” (1987), „Пари за умиране”, „Тресавището на Абдовица” (1983), „Приют за лисици” (1985), „Любовно досие” (1987, в съавторство с Наташа Манолова), „Меден капан” (1988), „Роман в буркан”, „Речни духове” (1989), „Любовта на крокодила” (1990), „Геена” (1991), „Храмът на осмицата” (2010) и др.

През 2021 г. е отличен с най-високата награда на Съюза на българските журналистги "Йосиф Хербст".

В профила си във фейсбук колегата Мира Баджева написа:

Любовта и свободата рядко вървят заедно, но той ги носеше в едно и ги раздаваше щедро – с финеса на аристократ, с размаха на бохем, с чувствителността на писател, с игривостта на дете, с въображението на художник. Винаги даваше в повече. И няма друг като него.

35 години се оглеждах и не срещнах друг човек, който дори да се доближи до неговата способност да бъде над завистта и позьорството, над тщеславието и дребнавостта, над фалша и чувството за собственост; не познавам друг творец, който така безкористно да се е радвал на чуждия талант и успехи. Толкова широко скроен и деликатен. С такова вътрешно достойнство. С такава непосилна лекота и безподобна ведрост.
Беше толкова светъл, че измиваше всички ни до прозрачност. Спасяваше ни от нас самите.
Вярваше в съдбата. Тя ми го подари за трийсет и пет дълги и щастливи години. И ми го отне само за тринайсет дни. Лети, любов - ти, който обичаше, без да притежаваш; оставаше, без да бъдеш окован; и даряваше, без да очакваш отплата. Благодаря ти за безценното време заедно. Завинаги е.

P.S. Прощаването с Димитър Шумналиев ще е от 12 ч. в петък в църквата “Преображение Господне” в любимия му квартал Лозенец - на ул. “Ралица” 2.
Български писатели и журналисти, цитирани от БТА, определят Димитър Шумналиев като незаменим за българската култура. 
„Почивай в мир, Учителю! Без теб нищо от моята литературна приказка нямаше да се случи“, написа в социалните мрежи писателката и журналистка Катерина Хапсали. „Ти беше Силата, Човекът, Учителят, Приятелят, онзи Димитър Шумналиев, който не спря да вярва в мен, дори когато аз нямах сили да повярвам в себе си. Благодаря ти, че пътищата ни се сблъскаха в онзи ковачевски сокак и че ти ме видя“, допълва Хапсали.
„Великолепен разказвач, щедър и общителен човек, чието място в българската култура е незаменимо“, така описа Шумналиев поетесата Анджела Димчева в своята Фейсбук страница.
„С прискърбие научавам, че ме е изпреварил колегата и писател Димитър Шумналиев“, пише в социалните мрежи журналистът и основател на в. „24 часа“ Валери Найденов. „Работили сме заедно във в. „Отечествен фронт“, а след това и в „Дума“ при нейното създаване, когато тя достигна 1,1-милионен тираж – абсолютен рекорд за българското вестникарство. Талантлив художествен автор, професионален вестникар, културен човек, какво да кажа повече? Лека му пръст и светла му памет. Ще препрочета някой от романите му“, пише още журналистът.
„Последният му роман „Диво вино“, върху който работихме до последно, ще излезе в негова памет и с поклон пред паметта на Митко! Почивай в мир, приятелю!“, написаха от издателство „Труд“ в своя Фейсбук профил.
В разговор пред БТА през 2024 г. Шумналиев казва: „Имам желание да се върна в младостта, но, слава богу, няма машина на времето. Защото ако се завърти машината на времето около мен, колко детайли и тежки събития трябва да преживея отново“.
 
Изказваме най-искрени съболезнования на семейството и близките. 
Поклон пред светлата му памет!