В епохата на социалните медии и мигновената сила на информационните и комуникационните потоци остава ли място за онази силна и задълбочена журналистика, която си служи с истината и фактите и която търси онзи специфичен исторически смисъл?
На този въпрос отговаря журналистът, археолог и политически анализатор Георги Кулов, който живее в Кърджали. Интервюто за паметта, обществените процеси, журналистическата отговорност и съхраняването на културното наследство е публикувано в сайта kulturni-novini.info.
Факт е, че медиите, включително и електронните, отстъпват инициативата на социалните мрежи. Една от причините е загубата на доверие у читателите и зрителите, казва Кулов. Често причина е и по-бавното поднасяне на достоверна информация. Всъщност актуалната информация се превърна в най-скъпо платената стока. Все по-често медиите дават инициативата в поднасянето на информация на институциите. Мода е всяка институция да има пиар. Това прави поднасянето на информация едностранчиво. Постепенно повечето регионални медии се превръщат в слуги на институциите. Сериозната журналистика определено губи позиции във времето. Причина е също така нивото на потребителите на информация. Жълтите новини са предпочитани. Изпростяването на голяма част от читателската и зрителската аудитория е факт.
Мнозина мислят, че археологията е наука, обърната само към миналото, казва още Кулов. Тя обаче, стъпвайки на автентични артефакти, дава репери и за настоящето. Знаем, че доброто познаване на миналото дава добра база за съвременните футуристични прогнози. Археологията дава основа за добри анализи. Това помага много в журналистиката. Става въпрос не толкова за агенционната журналистика, каквато реално представлява основната работа в сайтовете, но и за писането на коментари и анализи. Тя възпитава усета към използването на максимален обем от факти и, което е по-важно, тяхното степенуване по значимост. Мога да кажа, че в настоящата си работа като журналист стъпвам здраво върху наученото от археологията.
Георги Кулов е роден през 1959 г. в Ямбол. Завършва история във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и има следдипломна квалификация по арабски език. От 1983 г. работи като археолог и директор на Регионален исторически музей в Кърджали, от 1995 г. е журналист във вестник „Нов живот“, „168 часа“, „Кърджали БГ вести“ и „ЕСКОМ МЕДИА ГРУП“ ООД. Автор е на научни публикации по антична археология и анализи на политическите и етнически процеси в Родопите.
Copyright © 2022
Съюз на българските журналисти. Изработка ApplaDesign.