Юлиана Методиева. Снимка: Фейсбук профил на Юлиана Методиева

Следва пълният текст на коментара на Юлиана Методиева в онлайн изданието „Маргиналия“. Заглавието на публикацията е „Паста, белканто и калпава география: Урокът на ANSA от 2 август“:

Италианците могат да правят страхотна паста, страната им може да е родила белкантото, а древната им история да пълни джобовете на кинопродуцентите от Силиконовата долина, но… новинарството им от 2 август направо се спъна и пльосна по очи. Едва ли е от зли чувства към нас. Отде да знае всъщност човек!

Дописките на италианския мейнстрийм натопиха София като локация и бърлога на млади неонацисти. Самото заглавие и ефектният лийд на „Кориере дела сера“ са съкрушителни: „България, неонацисти правят опит да нападнат хотел, който приютява италиански еврейски юноши. „Бяха големи и крещяха: изпитахме страх“. Общността: „Позорна антисемитска провокация“.

Всичко е описано точно, само дето не са компютри, а компоти. Италианските юноши са били обект на сплашващи фашистки крясъци в Банско. Което е малко по-друго, нали така!

Крайно опасните и симптоматични за тревожния ни свят крясъци „Zig Hеil“ са видни от публикуваното видео в „Кориере дела сера“. Но точно отразяването на събитието от италианските медии на 2 август се оказва непремерено високомерно.

Гореспоменатата спагетена слава, белкантото и Холивудският пазар на историята им са възможен отговор дали пък от самовлюбеност медиите им допуснаха сбърканата локация. Човек се самозабравя, народите също, пък и супер лесно е подсъзнателно да разделяш малките (дребни) държави от великите сили! Проблемът е чисто професионален, питайте БТА! При международна агенция като АНСА мястото на събитието не е декоративен детайл. То е част от самата новина!

За италианския кореспондент Банско и София са едно и също – „Bulgaria“. Както за нас Рим и Милано понякога са „Италия“. Разликата е, че, когато става въпрос за антисемитизъм, всяка грешка в локацията тежи тройно.

Звучи като: „Не им пука на италианците къде точно, важното е, че е в България“. Което политически е много лошо за нас, а срамна работа за тях. Когато става въпрос за антисемитизъм и деца, всяка неточност се чете като в България е опасно за евреи. „Неонацисти нападат еврейски младежи в София“ е различно от „нацисти тормозят италианчета в Банско“, нали така! Това е друга фактическа рамка. Азбучно правило за професията журналист.

„Шалом“ публикува позиция на страницата си, където старателно обяснява фактите, но италианските медии са ги подминали като малка гара. Позицията им, заклеймяваща случилото се в Банско, е публикувана, но сайтът на ОЕБ „Шалом“, както и на кое да е НПО, не е СNN или Ройтерс, та да го четат всички!

Пресцентърът им трябва да е съзнавал, че неточната локализация на виковете „Zig Heil“ в италианската преса срещу летуващите у нас италиански младежи променя международния образ на случилото се. Да види грешката и веднага публично да иска корекция. Както и да е. Всеки отговаря за своята чест и достойнство.

Най-хубавото е, че Рим е поискал обяснение от България за случая. Питам обаче – не е ли по-редно първо да си проверят информационните източници?

Точността на новината за антисемитската проява в малкия курортен градец Банско е особено важна, защото засяга репутацията на държава и чувствителни теми като антисемитизма. Не е като да не го знаят нашите италиански приятели.