Елена Кодинова.

Ето и коментара на Елена Кодинова от профила й във фейсбук

Мисля си за тези деца-убийци от Пловдив и изнесените днес данни за жестокостта, която са проявили към жертвата. Това не може да им е първо престъпление. Няма начин. Вероятно са тормозили съученици и приятелчета, но им е станало скучно и са ескалирали. Вероятно в училищата им са знаели за това. Вероятно и родителите им са получавали оплаквания. И никой не е реагирал. Извършили са убийството посред бял ден, без особено да се крият. Даже са се хвалили в социалните мрежи. Това е чувство за безнаказаност, а то се добива, когато непрекъснато ти се разминава.

Понеже до немного отдавна преподавах на тийнове, помня това усещане за безнаказаност у тях. И то е следствие от прочутия закон, според който ученикът е приход, а учителят - разход. Те знаят, че никой не може да ги изгони от училище, защото директорите не обичат да се разделят с приходи. Учителят е прежалим, ученикът е куче-касичка. Те са наясно с това. Една ми викаше: „Ще те изгоня от това училище, ма!" Псували са ме в час, говоря с родителите, няма последствия. А директорът ми вика - ами не им е интересно в твоя час. Аз не ходя да им правя интересно, а да ги науча, а от тях се очаква да полагат усилия. Системата „парите следват ученика" ги отучи да полагат усилия.

Това са горчивите плодове от сбъркания подход към децата. Няма дисциплина, трябва да ги „приобщаваш". Няма усилия, трябва да им правиш „интересно". Няма и наказания. Не можеш да ги гониш от час, ако ти пречат. Те свикват с тази безнаказаност. А помня една сентенция, която ми се струва много важна: „Не строгостта на наказанието, а неговата неотменимост осигурява превенцията." На учителите им взеха възможността да наказват, и то неотменимо. И децата живеят в електронна игра, където всички имат множество животи.