Колегата Иван Тодоров ни предлага интересна снимка и разказ за ранните години на проф. Филип Панайотов.

Ето и пълния текст, публикуван в Наборе.бг:

Публикува се за първи път: Ето я сладкарницата, отхранила проф. Филип Панайотов

Изследователят на българската журналистика с умиление разказваше за заведението „Везувий“ в родната Златарица

Иван Тодоров

За посветените в историята на българската журналистика, за познаващите най-личните и неподвластни на незабрава преподаватели по вестникарство в Софийския университет „Свети Климент Охридски".

Е, сред най-обичните бе Филип Панайотов

Бъдещият професор е роден в Златарица през 1933-та, а почина преди три лета. Има по-голям брат -- Ангел, а баща им Ламби здраво държал, стопанисвал знаменититата местна сладкарница. Кръстена, вероятно в артистичен порив на ума – „Везувий". И бащата  имал брат, казвал се Вельо...

С умиление ми разказваше професор Панайотов за годините в Златарица, за магазина на татко си. Корените на рода по негова линия водят към Македония, но съдбата рекла -- Златарица.

Преди години съм писал, благодарение на спомените на семейната ни приятелка Доротея Тодорова, как е изглеждало селището преди деветдесет години. И главната улица; и с какво били известни най-прочутите родове; къде се намирало училището; общината; колко народ се стичал на неделния пазар; какъв човек-душица бил местният аптекар Неделчев и какъв виртуоз златаришкият зъболекар д-р Чернев...Но най-сладки бяха спомените й за добротата на сладкаря Ламби, а и за неговите чудесии -- пасти, торти, боза, сусамки, гевречета, лимонади разноцветни...

Баш-майсторът бил той

Брат му -- на втори план, „втора цигулка". И като характер, и като умения в занаята. Но винаги чудесно се погаждали!

Разказите са едно, снимките -- друго.

Никога не бях виждал „Везувий", ала съдбата, трогната може би от непресторената ми обич към преподавателя ми, ме дари с фотография.

Ето я

Тя е същински малък, но какъв разказ!

Била на първия кат на двуетажна къща. На втория се виждат големи саксии-каченца с тъй разпространените по Търновския край зокуми и  алое...Щом са навън -- лято е било.

Фирмената табела гласи: „Модерна сладкарница Везувий / на Братя Панайотови". Увеличи ли се кадърът, вижда се морски бряг, а по него -- средиземноморски растения, напомнящи палми...

От лявата страна -- на специално табло, разположено вътре в помещението, е изписано: халва, локуми, паста, шоколад.

Отдясно -- боза, сиропи, лимонада, питиета. Само сладкиши -- не върви, трябва приятно да „се прокарва" благото на сладкото.

И важна допълнителна информация, макар без глас, нашепва неизвестният фотограф.

И бозата, и халвата били „екстра ръчно направени"

Ръчно! Пък бозата -- и ледена! Златарчани явно не си падали по резливата... Добиваме представа и за модата. Лъснати обуща, панталони, един от мъжете е с голф, друг -- с часовник с верижка, потъваща в джобчето на жилетката под сакото му...

На масата на тротоара в ляво, покрита с бяла покривка -- трима седнали на старовремските дървени столове. И един прав пред окото на обектива. На другия край на кадъра -- трима седнали и двама прави.

До седналите -- предполагам, бай Ламби. Тъй е по стародавен канон -- прави ли се фотография на магазин, собственикът е пред него. С бяла манта, буйна коса, с ръкавели и с папийонка. С мустак също тъй и с нос, който запомнете, за да го сравните с още двамина от фотолентата.

Двамината са двете момчета, застанали плътно зад затворената двукрила входна врата. За такава фирмена, представителна снимка -- предполагам! -- не може да са други освен синовете на стопанина.

Вдясно би трябвало да е Ангел, в ляво -- по-мъничкият: Филип. Казвали му галено Фильо...

По онова време трябва да е бил на около десет години. Сиреч, снимката вероятно е щракната през 1942-3-та.  Според вулканолозите Везувий за последен път -- засега -- изригнал през пролеттта на 1944-та. Малко преди да „изземат"сладкарницата взелите властта през есента на същата година. Ха кажете, че историята нерядко не прави намеци и игри с дати, години, хора и събития.

Виждал съм снимки на майката на Ангел и Филип, на бащата -- в по-напреднала възраст, без мустаци, ала с кърпичка в левия джоб на костюма, конте ще да е бил... Но на сладкарницатата -- не и не. Ако нейде в догадките си греша, да ме поправят роднини и изследователи на живота на Филип Панайотов. Но няма вече кой да оспори --

това е сладкарница „Везувий"

... Бай Ламби, клиенти, двете му момчета. Златарица, началото на 40-те.

Фильо, вперил поглед през прозореца към висините на знанието, с всеки ден трупащ още и още от неудържимата бъдна вулканична сила на ума, духа и таланта на бъдещия голям Филип Панайотов!