Виктор Гилтяй. Снимка: Архив

Това казва известният фотожурналист Виктор Гилтяй в интервю на Веселка Венкова, публикувано във вестник „Трета възраст“. Колкото до качествата за фоторепортера, най-важна според мене е реакцията, интуицията и да виждаш онова, което другите не забелязват, подчертава той.

Сега е по-лесно с дигиталната техника, натискаш копчето и гледаш на екрана какво си сътворил. Същото е като при брането на гъби – читавите вземаш, други махаш, трети чистиш. Сега така се работи, триеш каквото не става, пращаш ,каквото прецениш. А вече има фотоапаратура – фоторепортерът снима, а редакторът в реално време избира кадрите, които му трябват. Видях в социалните мрежи младежи се хвалят в интернет със свои цветни снимки от детската градина, а единият написал – какво се фукате с тези шарени снимки, още по време на черно-бялата епоха самият Виктор Гилтяй ме е снимал. Та тогава имаш лента с 36 пози лимит – дали за деня, зависи от това колко ти е богата редакцията, с какъв филм разполагаш, като мунициите за войника. Ако ти е ограничен разходът, не стреляш като картечница, а избираш – не е както сега, стреляш наляво-надясно. Истинският фоторепортер не хаби „патрони“ и ще спре мига, когато трябва, а това във фотографията е най-важното, казва още Виктор Гилтяй.

Според него професионалният живот на един фотограф във вестника има етапи – когато си млад се доказваш повече на себе си, но и на другите, че те бива. Това става със снимки на първа страница, защото за нея кадрите се избират прецизно – това е лицето, фасадата на вестника. В „Труд“ съвети не давах, работех на принципа: ако можеш, прави като мен. Който може и иска, се учи, смята някогашният отговорен редактор на фотоотдела на вестник „Труд“ , пръв носител на престижната награда „Черноризец Храбър“ за фотожурналистик