В програмата на ПБ няма подобна мярка, но беше лансирана от шефа на медийната комисия в парламента

„Българската олигархия се е вкоренила дълбоко в обществено-икономическия живот на страната. Тя не се състои само в политическата и икономическа мощ на тясно ограничен кръг лица, а представлява олигархична пирамида, която чрез контрола над институции, медии, партии и изборен процес координирано ограбва обществото и си гарантира безнаказаност". Цитатът е част от управленската програма на "Прогресивна България", която правителството публикува преди две седмици, припомня в анализа си „Капитал“.

Като цяло твърдението не е грешно. Интересен е обаче контекстът.

Кашата с олигархията

В дните около публикуването на програмата се случиха две любопитни събития. Първо, премиерът Румен Радев обяви олигархията за елиминирана, защото „вече е извън" политическата власт. На този фон пък вицепремиерът с неясен ресор Иво Христов обяви в ефира на БНТ, че олигархията е превзела българските медии. „Олигархията използва обществен ресурс, за да превзема медиите", каза той и като доказателство цитира критично за настоящата власт заглавие от сайта Mediapool. Така се разбра кои медии управляващите свързват с „олигархията". Вицепремиерът не посочи какъв е и използваният по собствената му оценка „обществен ресурс" за превземането им. А смешното в случая е, че преди него години наред Бойко Борисов и Делян Пеевски обвиняваха същите издания за същото.

Междувременно от управляващите беше лансирана и една стара идея на БСП. Най-общо - за държавно финансиране на частни медии. В ЕС това е забранено, въпреки че има държави, които са намерили вратичка в регулацията. Там обаче правилата са стриктни, а разбирането на обществото за информацията и за връзката между медии и власт е доста по-различно в сравнение с България.

Какъв е проблемът

Проблемът, който може да се появи от идеята на депутата от ПБ и шеф на парламентарната комисия за култура и медии Антон Кутев, е видим и с невъоръжено око: финансиране на частни медии с пари от бюджета е предпоставка за налагане на политическа лоялност с икономически лостове. Купуването на медиен комфорт от политическата власт не е ново явление у нас. Още с присъединяването към ЕС правителствата в България започнаха да финансират определени издания с европейски грантове. Лидерът на ГЕРБ и бивш премиер Бойко Борисов дори официално е признавал, че няма правителство, което да не е давало пари на медиите.

Заедно с това страната традиционно има проблеми със свободата на словото, които са били отчитани многократно от авторитетни журналистически и правозащитни организации.

Идеята да се финансират частни медии

"Прогресивна България" тепърва се установява във властта и подобен ход може да се разчете като начин за постигане на медийно влияние. Идеята се лансира под невинен предлог - парите да се отпускат за детски и културни програми. Но финансирането само по себе си е кукичката на въдицата.

Такава възможност неотдавна допусна председателят на комисията по култура и медии в НС Антон Кутев. В интервю пред "24 часа" той обяви, че се обмисля държавно финансиране и за частните медии, а не само на обществените БНТ и БНР. Всъщност Кутев заедно с Крум Зарков (настоящ лидер на БСП) като депутати от левицата през 2019 г. представиха подобно предложение, което не срещна подкрепа. Казано иначе, хрумването на Кутев не е ново и не е от периода му в „Прогресивна България".

И все пак - той заяви, че си е поставил за цел да намери механизъм, по който да защити обществената функция не само на обществените, но и на частните медии. И уточни, че той самият отдавна разработва „различни законодателни инициативи, които задават част от решенията". По думите му не е ясно до каква степен обществото е склонно да приеме подобни механизми за осигуряване на подкрепа за обществената функция на частните медии.

Фонд „Радио и телевизия"

Според Кутев независимостта на обществените медии може да минава през „гарантиран процент от БВП всяка година като устойчив механизъм за нарастване на средствата". „И второ - всички медии да имат обществена функция - на принципа на конкурсното начало да се разпределят пари за детски или културни предавания например, като съфинансиране. Идеята е държавата да ти дава онази част, която губиш, за да може да ти се изплащат подобни предавания, да бъдат икономически изгодни", казва Кутев.

Според обясненията му фонд „Радио и телевизия", чието действие се отлага с бюджета всяка година от десетилетия, може да стане „медиен фонд". По този начин да се финансират не само обществените медии, но и да предвиди възможност на проектен принцип частни медии да получават държавни средства за изпълнение на обществена функция.

Фонд „Радио и телевизия" е записан в закона преди четвърт век, но всъщност не съществува. И всяка година действието му се отлага с нарочен текст в Закона за държавния бюджет. Идеята на фонда на хартия е той да се пълни от месечни такси за радио и телевизия, събирани от гражданите.

Според идеята на Кутев към фонда трябва да се създаде и независим борд, който да преценява кои (частни) медии и техните продукти могат да бъдат финансирани по перото „обществена функция". Как ще действа този борд, кой ще влиза в него и по какви критерии ще работи засега няма яснота.

Планът за „медийна реформа"

Че новата власт ще лансира промени във финансирането на медиите, личи и от приетия бюджет за 2026 г. В него е записано, че в срок до 30 септември министърът на културата трябва да внесе в Министерския съвет проект на промени в Закона за радиото и телевизията. Те ще предвиждат „привеждане на частта за фонд „Радио и телевизия" в съответствие със Закона за публичните финанси", както и „привеждане на финансирането на БНР и БНТ в съответствие с правилата за държавните помощи". Нещо повече - в публикуваната управленска програма на правителството е записано следното намерение: „Изваждане на обществените медии от политически контрол чрез законови промени, гарантиращи независимо от управляващите в момента бюджетно осигуряване." Това трябва да се случи до декември 2027 г.

Никъде обаче в програмите не фигурира идеята за държавно финансиране на частните медии.

Тест ли беше изявата на Кутев?

От фактите следва един основателен въпрос - дали идеята на председателя на медийната комисия в парламента е лична негова инициатива, или е контролиран тест, с който да се тества реакцията на гражданското общество към подобно мярка.

По информация на „Капитал" предложението на Антон Кутев не е обсъждано „на високо ниво" в „Прогресивна България". От ръководството на формацията коментираха неофициално, че той отдавна е лансирал идеята си, още като депутат от БСП, и не пречи тя да се обсъди, но не е на дневен ред.

Все пак от партията казват, че не изключват подобна възможност. При всички положения обаче и да се тръгне към реализация, това може да се случи чак през 2028 г. Причината - това са инструменти в бюджета и сега изобщо няма възможност да се мисли и разработва подобен инструмент.

Проф. Нели Огнянова: Ако няма критерии, може да се превърне в пладнешки обир

По думите на юриста и медиен експерт проф. Нели Огнянова правото на ЕС съдържа строги правила за държавна помощ, свързана с медиите. „Всяко държавно финансиране, което застрашава конкуренцията, е несъвместимо с общия пазар. Възможно е обаче финансиране с държавни средства, което подкрепя плурализма и културното разнообразие, без да изкривява пазарната конкуренция. Например ЕК е разрешила на Швеция над половин милиард държавна помощ за регионални и местни медии, които да осигурят новинарството в отдалечените райони", обясни тя.

По думите ѝ акцентът тук пада върху капацитета на държавата да гарантира, че средствата отиват по предназначение. „Преди да се насочва публичен ресурс в определена посока, трябва да се гарантират условия за справедливо и прозрачно разпределение, иначе може да се превърне в пладнешки обир пред смаяните очи на обществото", смята експертът.

Тя отбелязва, че в момента европейските институции и държавите със загриженост следят и анализират все по-големите трудности пред новинарството и качествената журналистика, които несъмнено са ключов фактор в демократичните общества.  „От различните инициативи ще отбележа две: финансиране на регионалните и местните медии за преодоляване на т.нар. новинарски пустини, и финансиране и укрепване на качествената журналистика. И съюзът, и държави (Швеция, Норвегия, Дания, също държави извън ЕС като Исландия и Обединено кралство) подготвят или вече имат стратегии, програми и законови мерки за държавно финансиране на новинарството, признато за общо благо в защита на демокрацията и правовата държава. Въпросът е, че тези мерки работят добре в условията на съответната държава. Пренесени в държава с проблематично върховенство на правото, те лесно - виждали сме как - могат да бъдат присвоени от ненаименована олигархия, която впрочем няма проблем да се аташира от едни управляващи към други", допълва Нели Огнянова.