Председателят на правната комисия Янка Тянкова. Снимка: 24 часа

Депутатите от правната комисия в парламента приеха на първо четене законопроект за изменения в Гражданския процесуален кодекс, които защитават ответниците по така наречените „дела шамари". „За" промените гласуваха 17 народни представители, нямаше  „против" и „въздържал се". съобши БНР.

Законопроектът е по Директива 2024/1069 на ЕС от 11 април 2024 г. относно защитата на лицата, ангажирани в публично участие, срещу явно неоснователни искове или съдебни производства, с които се злоупотребява. Промените имат за цел да се предотврати използването на съдебната система като средство за заглушаване на критични мнения и обществения дебат, като едновременно с това гарантира достъпа до съд и справедливия съдебен процес и защитава правата и доброто име на всички участници, припомня БТА.

Председателят на правната комисия Янка Тянкова обясни, че до момента няма ясна и официална статистика за подобни дела. Според неофициалните данни те са над 65. Средната продължителност на такива „дела шамари", водени най-често срещу журналисти или обществени личности, е между 2 и 3 години. В 85% от случаите подобни дела завършват с отхвърляне на исковете.

Тянкова заяви: „Законопроект, който има за цел да защити точно правата на всички тези журналисти, медии, на хора на науката, общественици, природозащитници, тоест всички, които отстояват обществени каузи". .

С новия законопроект се възлага на ВСС да води статистика за такива дела.

„Всяка година да дава отчет по такива дела, за да бъдат те достатъчно публични, за да не се позволява натиск", каза още Тянкова, чицирана от БНР.

За първи път се внася в Народното събрание такаъв законопроект, Въвеждат се специални правила, които изцяло защитават свободата на словото в страната и възпрепятстват директния натиск, включително и чрез правни способи, за въздействие върху журналистите. Мисля, че този законопроект е най-сигурната гаранция, че работим за демократичните процеси в страната, добави още Тянкова, цитирана от БТА.

Заместник-министърът на правосъдието Ива Кечева, цитирана от БНР, очерта някои основни моменти в промените, които се предлагат:

„Защитата на ответника трябва да бъде осигурена тогава, когато той упражнява комуникационните свободи във връзка с важни за обществото въпроси".

С промените се очаква да намалее броят на делата срещу журналисти и други лица, ангажирани с публично участие по въпрос от обществен интерес, както и да бъде облекчена натовареността на съдебната система, каза още зам.-министър на правосъдието Ива Кечева, цитирана от БТА. Тя уточни, че при работата по законопроекта в работните групи на правосъдното министерство са се включили представители на магистратската общност и техните становища са били отчетени.