В медиите ни няма свобода на словото, има свобода на изразяването.

Снежана Тодорова е родена на 18 ноември 1955 г. в София. Завършила е руски език и литература в Ленинградския университет. В СБЖ работи от 1979 г. Била е зам. завеждащ и завеждащ международния отдел на съюза. От 1998 г. до 2002 е била секретар по социалните въпроси, а от 2002 до днес е главен секретар на СБЖ.

Интервю на НАДЕЖДА НИКОЛОВА

Г-жо Тодорова, какъв е повода за международната среща ва журналистите във Варна?

Тази година Съюзът на българските журналисти (СБЖ) чества 115 години и най-голямата ни проява ще е годишната Среща на Европейската федерация на журналистите (ЕФЖ), която е регионалната структура на Международната федерация на журналистите (МФЖ). СБЖ е член на Международната федерация от 1992 г„ а от една година сме членове на ЕФЖ. Може би ще попитате защо толкова късно ни приеха? Причината е банална - финансова. Тъй като членството в Международната федерация се заплаща на база членската маса на местната организация (а нашите членове не са никак малко) и независимо от това, че плащаме само за работещите колеги, членският внос е доста висок. Почти невъзможно беше да отделим приблизително същата сума и за членство в ЕФЖ. Преди шдива успяхме. Но не само защото искаме, а защото вече сме и длъжни след приемането на България в ЕС. Затягаме коланите в други дейности, но се справяме.

Как се реши срещата да е България, след като СБЖ е член на Европейската федерация едва от година?

Колегите се отнесоха с много голям интерес и желание поредната годишна среща да бъде направена в България. Миналата година срещата беше в Берлин и когато стана въпрос къде евентуално би могла да бъде срещата, ние предложихме да е във Варна с идеята да превърнем Международния дом на журналистите в средище за колегите, както беше преди години. Място на журналистически контакти, място на интересни прояви и обмен на творчески виждания.

Какво очаквате от срещата?

Програмата е много интересна, надяваме се дебатите също. Акцентът е върху днешния ден на журналисти и по какъв начин журналистиката може да излезе от кризата, в която се намира. Имаме много интересни лектори от Франция, Италия, Испания. Журналистите, които ще участват в срещата са водещи имена в печатните и електронни медии в Европа, а в голямата си част са ръководителя на журналистическите синдикати. В Западна Европа журналистическите съюзи осъществяват преди всичко синдикална защита.

Защо СБЖ не е синдикат?

Когато се е създавало организираното журналистическо движение в България е имало и синдикална роля. След всички промени, които стават в нашето общество се отразяват на журн листическата организация. От края на 40-те години на миналия век до началото на прехода организацията е преди всичко творческа. Но след 1989 г. СБЖ пое и синдикални функции е синдикална защита на журналистите, защото живота наложи това. Ние не сме синдикат в смисъла на КНСБ и „Подкрепа" и все още е трудно да се определим като такава организация, защото в България все още няма закон са синдикатите. Ние не можем да се легитимираме и да се определим изцяло като синдикална структура преди да се появи този закон. А и освен това бъдещето на организации като нашата е в превръщането им в чисто синдикални. Времето го налага.

Казахте, че днешната журналистика е в криза. Как изглежда тя?

Преди всичко, не смятам, че журналистиката не трябва да следва вкуса на аудиторията. В мойте разбширания, журналистът освен другите си функции, чрез своите материали и възпитава.

Как да изпълнява други функции? Медийният пазар обаче налага  други правила.

Още в началото на прехода много колеги заявиха, че искат някой да защитава интересите им пред работодателя, но да не са големи синдикати. Тогава себежи се нагуррби с този проблем, чието решаване се оказа безкрайто трудно и тежко. Много от ж,рналистите бяха съкратени, бяха нарушени съществуващи трудови договори. Междудругото СБЖ и тогава, и сега оказа безплатна юридеческа помощ на свойте членове. Ако пък, не дай си Боже, се стигне до съдебен спор и нашият колега трябва си наеме адвокат. Съюзът поема до 50 % от адвокатския хонорар. Т. е. опитваме се да поемем тези нови социални нужди на колегите. Сблъскахме се с фрапиращи нарушения на трудовото законодателство и то в големите медии БНТ, БНР. БТА. И там успяхме, благодарение на нашите членове, да защитим правата им чрез колективни трудови договори. Затова в нашата социална дейност една от основните насоки е подписване на колективни трудови договори особено в по-големите медии.

А как може Съюза да зашити свободата иа словото и етиката в медиите?

Можем да излезем със становище, че не одобряваме една яли друга публикация или отношение към журналист и неговото творчество. Но тук става въпрос за етични норми, яе е въведена в рамките на законова. Тя е пожелателна. Етиката е преди всичко въпрос на възпитание. Нс възможно един възпитан човек да не е етичен. СБЖ. според мен трябва още много да направи, за да може наистина да се каже имаме свобода на словото. Моето мнение е, че в България има свобода на изразяването. Дори бих казала, че в някои случаи тази свобода прераства в свободия Смятам, че в България все още няма напълно свободни медии, няма независими медии. Това не е проблем само у нас, но трябва да се стремим да постигнем максимална свобода в средствата ни за масова информация, защото те обслужват обществото. И е в интерес на всички ни да се разбира истината за това. което се случва в страната ни. Кога-тшата е зад решетки, тогава няма как да стигне до аудитория" Медиите обаче са икономически безкрайно зависими и от това можем да си направим извода кой пречи на пълната свобода. Всяка една медия се стреми към по-висок тираж, защото това а носи повече реклама и се получава един омагьосан кръг. Но ми се струва, че ние като съюз трябва да работим в няколко направления.

Какви са те?

Много е добре, че Факултета по журналистика подготвя журналистически кадри, но е крайно недостатъчно. Едно е да учиш във Факултета, съвсем друго да се изправиш срещу реалностите в нашите медии. СБЖ би могъл да помогне на колегите при обсъждане на една безкрайно актуална тема - чувството на отговорност. Мисля си, че страхотно много безотговорни писания се появяват в днешната преса. За мен това е недопустимо, защото когато седнеш пред бялия лист не можеш да не съзнава че не пишеш само за себе си и приятелите си. И не бива да бъде лъжа или заблуда.

 

Другите за нея

Божана Димитрова

Дали ще  се поберат в няколко изречения добрите думи, които искам да кажа за Снежана.

Възхищавам се от нейната изключителна коректност, такт, финес, точност. Ценя професионалното й мнение като юрист, подчертавам журналистическата й дарба, а и живата й гражданска позиция. Снежана е мечтаният модел за колега и приятел.

Милен Гетов

Снежана Тодорова е „входната врата" към СБЖ. Трудно ми е понякога да разбера кой е нейния дом! Информирана, изпълнителна и акуратна - тя е работохолик! Доброжелателен, сърдечен човек, с чувство за отговорност!

Архив в-к “Поглед” 18 стр. Думата на секретаря, събота 9 май 2009

*Текстът е сканиран и подготвен за архивът на sbj-bg.eu от Андрей Велчев