Тайните на PR-a с Десислава Бошнакова*

  • 04.09.2010
  • СБЖ
  • Десислава Бошнакова*, Архив в-к Поглед, петък 19 ю

Традиционните медии представят позицията на партиите и коалициите, в влоговете е позицията на хората.

                                                                     
Сега ще ви разкажа една приказка, която  прочетох наскоро в книгата на Хорхе Букай „Нека ти разкажа".

Бухалът, който бил живял при хората, решил да научи животните на човешкия начин на живот. И животните организирали конкурс за най-добър певец - всеки пял и всеки гласувал.
Когато започнали да броят гласовете, се оказало, че само човекът (той гласувал за себе си) и магарето (то гласувало за чучулигата) не са гласували за магарето.

И така магарето, което само си дало сметка, че не може да пее, било избрано за най-добър певец сред животните, защото другите животни, водени от желанието си да спечелят, гласували за магарето, с мисълта, че няма как то да спечели, защото не може да пее и така те имат по-голям шанс да победят.

Не знам защо тази приказка изключително много ми прилича на реалността, която виждам днес окото себе си. Така наречените традиционни медии не спират да ни убеждават, че партиите си правят сметки, прехвърлят си гласове само и само да съумеят да определят предварително печелившия. Цялата тази говорилня в допълнение към рефрена „Купуването на  гласове е престъпление" (който много ми прилича на надписа „Тютюнопушенето убива" на кутията цигари пред мен) ме кара да се чувствам излишен гражданин в цялата тази ситуация. Защо да отделям време да мисля за кого да гласувам, след като този, когото избера се е споразумял с друг, когато аз не искам да избера, да му предостави моя глас.

Не разбирам, аз, която се опитвам да разбера, пък какво остава за онези, които изобщо не се опитват да разберат. Медиите вместо да пометат да се изясни цялата тази пазарувалия на гласове, внасят допълнително объркване сякаш нарочно, за да не му мислим много и просто да отидем на разходка, вместо да гласуваме.

И тук някак си много силно в главата ми отекват думите на представителите на организацията „Репортери без граници", които казват, че „Влоговете в България гарантират свободата на пресата".

Много се говори, че всички копират успешната кампания на Барак Обама, но в онази кампания обикновеният човек бе привлечен да участва с идеи, с дела, със съпричастност към кауза. При това толкова добре, че и на мен ми се прииска да люта да гласувам за него. Копието на този модел на кампанията изглежда малко като копие, в което липсва душата на онова, което сме копирали. Никой не ми каза, „Да, ние можем" и не запали пламъка в сърцето ми, който тръпне в очакване да бъде западен.

Нямам друг начин освен да се съглася с тях и да потърся информацията, която ми е нужна не от традиционните медии, а от блогърите. Защо ще направя това? Защото в традиционните медии се представя позицията на партиите и коалициите, в влоговете - позицията на хората като мен и вас, които се опитват да открият къде сред всички тези партии и коалиции се крие онази, която ще направя не своя, а моя живот по-добър.

Много се говори, че всички копират успешната кампания на Барак Обама, но в онази кампания обикновеният човек бе привлечен да участва с идеи, с дела, със съпричастност към кауза. При това толкова добре, че и на мен ми се прииска да люта да гласувам за него.

Копието на този модел на кампанията изглежда малко като копие, в което липсва душата на онова, което сме копирали. Никой не ми каза, „Да, ние можем" и не запали пламъка в сърцето ми, който тръпне в очакване да бъде западен.

Защо ли? Защото аз искам нещо да зависят мен. и аз искам да живея по-добре, в ю поям да се гордея със страната си. Дано не се наложи да викам неволята.
 
*Доц. д-р Десислава Бошнакова  е преподавател по PR в департамент “Масови комуникации” на НБУ, основател и управител на „ROI Communication” – фирма, специализирана в сферата на PR, специалните събития и издаването на специализирана литература. Автор е на книгата„ПРоговорки”. В началото на своята кариера прекарва няколко години в полет като стюардеса. Работила е като журналист, редактор в печатни и електронни медии. Била е гост-лектор в университети в САЩ, Финландия, Гърция. В свободното си време обича да снима, да блогърства и да чете книги.

 

Текстът е сканиран и подготвен за архивът на sbj-bg.eu от Андрей Велчев