Интервю с Мишел Диард, Генерален секретар на Националния синдикат на журналистите (ГКТ).

Господин Диард, годишната среща на Европейската федерация на журналистите, която се провежда този уикенд във Варна, е фокусирана върху медийната криза и начини¬те за излизане от нея. Кои според Вас са основните признаци на кризата?

Признаците на медийната криза във Франция могат да се открият в концентрацията на вложения във вестниците и списанията в полза на големите индустриални групи, близки до президента Саркози - „Лагар- дер" ( Lagardere ), „Дасау" ( Dassault) и други. Заради тава, а също и заради кризата, някои от националните ежедневници са пред реална опасност като „Либерасион" (Liebration), „ Юманите" (L´HuManite). Други като „ Льо Монд" (Le Monde) изпитват сериозни финансови затруднения.

Всичко това има и последствия в социален план - намаляване на броя на журналистите, уволнения и незаменяне на пенсионираните колега.

Някои работни места се закриват, а други са пред перспективата да бъдат съкратени. Смятам, че в глобален аспект кривата се използва ат медийните собственици за нарушаване на социалните права на журналистите - които са въплатени в Кодекса на труда и в колективните договори.

Във Франция единствено авторските права и защитата на източниците на информация са опазени благодарение на дълги преговори, намеса и 6opба от страна на синдикатите. Те обаче също са притеснени от реформите на парламентарната десница. При журналистите заплатите, социалната защита и живот.

Мишел Диард, Генерален секретар на Националния синдикат на журналистите (ГКТ).

Как се кризата се отразява u ьв Вашата страна?

Френското правителство под управлението на Никола Саркози реши да „сложи в ред" електроните медии като им „ореже" средствата и отнеме работата на стотици журналис ти. Под предтексг, че съкращ; ва част от рекламата в бюджета на Френската национална теле шзия (France Television ) и Френското национално радио (Radio France), президентът на практика намали приходите им. В отговор на многобройните битки на синдтоатите, подкрепени от левите партии, десницата гласува реформа в аудио-ви-зуалните медии.

Една от последиците на тази реформа е, че Никола Саркози ще може да назначава президентите на Френската национална телевизия и Френското национално радио, а те ще се подчиняват на политическата власт. Идеологическият контрол върху електронните медии води все повече и повече до атака cpei ,у основите на плурализма, до дезинформация, до отхвърляне публиката на медиите заради разширяващата се бездна между комуникация и информация.

Паралелно с несигурността, намаляването на служителите дисбаланса намаляват качеството на информацията. Издателите са объркани и търсят журналисти компетентни в техническия сектор, за да се справят с компютрите. Предпочитат да назначават такива, отколкото разследващи журналисти или пък репортери, правещи анкети.

Прес картите намаляха

За пръв гтьт във Франция броят на издадените прес карти намалява. То¬ва е ясен знак, че има повече напуснали, отколкото постъпили. Несигурността нараства, почти една четвърт от журналистите са на свободна практика не по собствена воля, а заради необходимостта от малко от ниските заплати, а и защото много често на журналистите се налага да изпълняват много функции - да пишат репортажите и едновременно с това да правят снимките. Заплатите не се изплащат под претекст, че има криза.

*Текстът е сканиран и подготвен за архивът на sbj-bg.eu от Андрей Велчев