Йордан Матеев: Журналистиката е най-интересната професия

11.12.2010 /08:46 | Автор : Андрей Велчев | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:

Член е на УС на Българската макроикономическа асоциация. Работил е като репортер в "Плюс-минус" на БНТ, икономически редактор в "Капитал" и главен редактор на изданията на The Economist в България. Йордан Матеев е главен редактор на сп. Forbes за България. Прочетете какво казва той пред Андрей Велчев в специално интервю за сайтът СБЖ .

Г-н Матеев, на какво дължим появата на сп. Forbes на българския пазар?

Специфичната концепция на Forbes прави изданието интересно по цял свят.  Съответно при намиране на подходящ местен партньор с минимални разходи и без поемане на допълнителни рискове издателите на списанието си осигуряват допълнителни приходи, при това в тежък период за печатните медии. От своя страна, българският издател „Атика медия България“ поема риска да инвестира в българско издание на Forbes, защото вижда бизнес възможност. В основата на това бизнес решение със сигурност стои виждането, че в България има ниша за такова с

Снимка: Андрей Велчев
писание. И успехът на специалния ни годишен брой е доказателство, че това е така.

Как приемате обръщението- ресорен журналист и трябва ли според вас журналитът да е строго и тясно профилиран?

Аз нямам проблем с профилирането на журналистите, дори напротив. Най-общо, навсякъде специализацията подобрява качеството и ефективността. Има дори теория, според която за разлика от неандерталците, хората, които са били по-слаби физически, са оцелели заради специализацията. И по-конкретно, на базата на моя опит смятам, че в бизнес журналистиката без ресори качеството на продукта и ефективността  биха паднали значително.
Информационната революция ни принуждава да се профилираме, защото не е възможно един човек да следи в детайли информационния поток в много сфери. Светът става все по-сложен за разбиране и не може да очакваме всички да разбират от всичко. Не е възможно също и да се поддържат постоянни контакти с ключовите хора от много сфери. По принцип забогатяването идва от произвеждането на даден продукт за по-малко време. Липсата на ресори увеличава времето за производство на единица продукт с определено качество.

Защо въпреки кризата на печатните медии, определени издания като вашето имат толкова добри резултати и завиден брой читатели?

Качествените медии винаги ще бъдат успешни. Хората имат нужда от интересна, полезна и достоверна информация. Знанието е важно за успеха и ще продължава да се търси, независимо от промяната на каналите, по които то стига до потребителя.

С каква Ви ангажира централата на Forbes?

Най-важното е, че аз споделям същата философия. Forbes възхвалява предприемаческия дух и свободните пазари и гледа с подозрение на държавната намеса в икономиката. Всички, които следят журналистическата ми работа знаят, че това идеално пасва на моята ценностна система. Харесват ми и концепцията на списанието, високите етични стандарти, умелото съчетание на полезна и любопитна информация, бизнес историите, начинът, по който то успява да бъде различно от всички останали. Вдъхновява ме това, че имам възможност да се уча от най-добрите в света и да внеса това знание в България.

Ще бъде ли родното издание на Forbes новият инструмент на капиталиста в България?

Това зависи от българския екип, който ще произвежда около 60% от съдържанието. Не виждам причина да не оправдаем слогана на Forbes (Инструмент на капиталиста) и съм оптимист, че българските мениджъри и предприемачи ще открият в списанието информацията, която ще ги направи по-успешни.  

Какъв е шансът да станете най-влиятелното издания на бизнес пазара у нас?

При положение, че говорим за издание с 93-годишна история, което отдавна се е превърнало в институция, шансовете са високи. Но за мен най-важното е спечелим доверието и интереса на българския бизнес.

Не ви ли безпокои фактът че “Атика Медия България” има имидж на  издател на по-развлекателни списания? Или това затваря профилът ви и така ставате пълно  семейство?

Нямам притеснения в това отношение. За мен по-важен е имиджът на успешен издател, защото теоретично финансовите неуспехи на издателите пречат на редакционната независимост. “Атика Медия България” е издател с дългогодишен опит на българския пазар и има поредица от успешни лайфстайл издания. Бизнес моделът, който компанията прилага е доказано успешен и не виждам причина той да не проработи за българския Forbes. 

Как попаднахте в икономическия сектор?

Аз съм икономист по образование, по-точно магистър по финанси. По-интересното е не как попаднах в икономическия сектор, а как попаднах в журналистиката, при положение, че исках да се развивам в банковата и инвестиционната сфера. По случайност точно когато през 1994 г. доста известният тогава Инвестиционен фонд „Развитие“ стана външен продуцент на предаването „Плюс-минус“ по БНТ аз бях стажант в отдела на фонда за ценни книжа. 

Дори не бях се замислял да стана журналист докато продуцентът на предаването  Елена Вълчева не ми предложи. Тя ме извика в студиото в НДК, погледна ме през камерата и каза „Става“. Известно време съчетавах и двете работи, но в един момент трябваше да направя избор и аз предпочетох журналистиката. Въпреки това още дълги години се възприемах повече като икономист отколкото като журналист и няколко пъти се опитвах да се върна във финансовата сфера. Но някаква голяма сила ме тласкаше обратно към медиите. Докато в един момент осъзнах, че журналистиката ме прави много по-щастлив.

С какво Интернет промени читателите на специализирана литература и медии?

Само преди 15 години с моите колеги в телевизията диктувахме текстовете на секретарка, която ги пишеше с печатна машина под индиго в няколко екземпляра. Интернет и високите технологии променят всичко, включително и поведението на читателите. Невероятно приключение е, че живеем в толкова интересни времена. Но всеки, който не се адаптира ще претърпи вреди.

Дойде ли краят на пресата?

За мен няма съмнение, че дните на пресата са преброени. Всяко ново успройство за четене е поредният пирон в ковчега на пресата. Моята прогноза е, че до 5-10 години масови печатни издания няма да има.

Европейски ли са българските медии?

Географски да, но като качество вероятно са там, където сме българите като доходи спрямо останалите европейци – в края на класацията. Според мен има голяма зависимост между развитието на едно общество, в частност богатството, и нивото на журналистиката. Затова подкрепяйки информационно българския бизнес Forbes България косвено ще вдига качеството на българските медии.

Мотивирайте с няколоко изречения младите журналисти?

Ще опитам с едно. Журналистиката е най-интересната професия.

Можете ли да направите паралел между The Economist и Forbes?

Като мисия и философия няма съществена разлика. И двете издания имат ясни ценности, които им позволяват да заемат твърди и последователни позиции. Основната разлика е, че The Economist е по-абстрактно и по-силно ориентирано към държавите, политиката и политиките, съответно то е интересно основно на най-едрите предприемачи, политиците и обществено най-активните хора. Forbes е по-конкретно и по-фокусирано върху бизнеса, бизнес лидерите и бизнес моделите. Затова то е най-полезно и интересно на мениджърите и предприемачите независимо от мащаба на бизнеса им.

Кажете малко повече за осмия годишен конкурс за студентско есе. Темата му тази година е "Знаем ли какви трябва да бъдат държавните разходи за образование и наука?”

Конкурсът се организира от Българската макроикономическа асоциация. В него могат да участват всички студенти, които имат интерес в областта на икономиката. Победителят ще получи награда 750 лв. и възможност да представи есето на годишната конференция на асоциацията. Критериите за оценка са добри познания за българската и световната икономика, използване и цитиране на подходяща литература, оригиналност на стила и убедителност на изложението. Повече информация може да се намери в сайта на асоциацията.

А трябва ли да има разделение на властите и в медиите, каквото искат да въведат във висшето образование т.е. да има един финансов управител и отделно Главен редактор? Опитът показва, че където има такова разделение на властите, няма финансова криза и изданията са по-свободни дори като медийна политика. Приложимо ли е в България?

В етичните правила на Forbes пише, че трябва да има строго разделение на редакцията и отдела, който се занимава с бизнеса. Такива правила има и в много български медии и целта им е да елиминират влиянието на рекламодателите върху съдържанието. 
Но България е нова демокрация и това правило трудно изпълнява целта си, особено сега, когато икономиката стагнира и много от медиите изпитват финансови затруднения. Все още личните отношения в бизнеса не са заменени с формалните отношения, характерни за развитите демокрации. Всяка нотка на критика в медиите се възприема като лична обида от издателя и се наказва, например като се отреже рекламния бюджет.

Това е проблем на цялото общество, който няма лесно решение. Но важното е, че качествените издания полагат усилия да спазват правилото.    

Сподели в
 

Този месец Би Ти Ви Новините навършиха 20 години. По този повод водещите, репортерите и продуцентите от телевизията разкриха тайни от работата на нюзрума, които обикновено остават скрити за зрителите.

27.11.2020/13:55

Радиожурналистът Румен Стоичков отново е събрал житейски истории и пътеписи в нова книга, озаглавена „По билото на миналото“.

25.11.2020/15:25

Covid-19 опустоши медийната индустрия, като затвори киносалоните и тематичните паркове, обърка спортните програми и намали драстично бюджетите за реклама - и няма никакви изгледи възстановяването от това да е бързо или лесно.

16.11.2020/10:50

В ход е петият практически курс „Достъп до информация и обществени комуникации“, воден от Програма "Достъп до информация" (ПДИ) пред студенти по журналистика и международни бизнес комуникации от Нов български университет, съвместно с департамент „Медии и Комуникация“.

11.11.2020/15:25

Конкурсът за зелена журналистика „Див кестен“ се организира за първа година и цели да отличи високите постижения в отразяването на актуални теми, свързани с природата в България и нейното опазване.

30.10.2020/15:25

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Те са различни по съдба, националност, възраст, професионален път – но ги обединява едно: приели са нелеката участ на българите като своя мисия, отдали са най-добрите си години да им помагат в изстрадани, най-решаващи за бъдещото им времена.

30.11.2020 /16:23 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

В памет на големия български публицист и символ на непримиримата гражданска съвест, станал жертва на "белия терор" през 1925-та именно заради честното си и остро журналистическо перо, публикуваме откъс от книгата на Велислава Дърева „Атентатът`25. Денят, в който се отвориха портите Адови”

20.11.2020 /12:06 | Автор: Велислава Дърева | Източник: СБЖ

Навършиха се 100 години от смъртта на автора на „10 дни, които разтърсиха света” - легендарната хроника на обрата от 1917-та. А преди това журналистът от САЩ издава „Войната в Източна Европа” - резултат от обиколката му из балканските и източноевропейските страни през 1915-та. В София се среща с Йосиф Хербст, който му синтезира македонския стимулант на политическите решения у нас. Рид открива и откъде иде „подкупничеството” из нашите земи.

19.11.2020 /19:35 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Георги Атанасов няма нужда от никакво специално представяне – най-добре го представя дългогодишната му и изключително ползотворна журналистическа дейност, непрекъснатите му срещи чрез радио, телевизии, вестници с многохилядните почитатели на журналистическия му талант, които търсят мнението му по актуалните проблеми, които ги вълнуват. Верния и задълбочен анализ, силното българско слово…

16.11.2020 /11:54 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Има такова печатно издание у нас. Излиза вече век и половина. Едва ли неговите създатели са си представяли, че ще оцелее толкова дълго, през толкова различни епохи и събития. Още повече, че тогава, когато се появява, животът на българските вестници и списания в повечето случаи е бил твърде кратък.

30.11.2020 /16:51 | Автор: Боян Бойчев | Източник: Дума

Тази година сп. „Златорог“ отбелязва своя 100-годишен юбилей. По този повод на книжния пазар се появи специално издание на списанието, публикувано от издателството на НБУ.

29.11.2020 /14:57 | Автор: Елка Трайкова, Михаил Неделчев | Източник: Култура

 Акценти и позиции

Талантът и моралът на големия български публицист, „безследно изчезнал” заради острото си перо и гражданската си съвест при „белия терор” през 1925-та, вдъхновяват и мотивират и днес Съюза на българските журналисти. Девизът „Никому в угода, на никого напук” е девиз и на СБЖ.

20.11.2020 /11:29

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова гостува в предаването „Делници” на телевизия „Евроком” и отговори на въпроси на водещия Николай Колев по актуални теми от дейността и позициите на СБЖ.

18.11.2020 /21:35

По повод лансирания от правителството Проект за Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията Управителният съвет на Съюза на българските журналисти изразява следното становище:

17.11.2020 /17:27

 Мнения

Предложените промени в Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) приличат и са адекватни на политиката и практиката на управляващата коалиция у нас. Все едно здравният министър да проверява качеството на пътищата от джипката на премиера, а министърът на културата да дава указания за здравеопазването и промени в правилата за предпазване от коронавируса...

15.11.2020 /07:05 | Автор: Лозан Такев, член на УС на СБЖ | Източник: СБЖ

С предложените поправки ЗРТ заприличва отново на многократно кърпен и с петна асфалт от медийната мрежа.

14.11.2020 /11:08 | Автор: Проф. д-р Петко Тодоров | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 22 гости

Бързи връзки