Петьо Блъсков: Изгоних Станишев на времето от в. “168 часа”

01.01.2011 /20:21 | Автор : Ади Ангелова | Източник: banker Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


В средата на декември българските издания на германския концерн ВАЦ (сред тях вестниците “24 часа”, “Труд” и “168 часа”) бяха продадени на “БТ приватинвест” ГмБХ.

Така ерата на ВАЦ, която наложи огледалната реклама във вестникарския бизнес у нас, свърши. Последиците от присъствието на германците, както и съдбата на вестникарството след тяхното оттегляне тепърва ще се анализират.

В. "Банкер" потърси мнението на създателя на вестниците "24 часа" и "168 часа"  Петьо Блъсков:

Г-н Блъсков, защо малко преди оттеглянето си от България, някъде през лятото на тази година, ВАЦ заявиха, че не свързват страната ни с пазара на бъдещето?

Защото ВАЦ са едни некадърници. За тях пазар е само този, в който могат да мачкат и да обират благодарение на осигуряваното им от правителствата монополно положение. Такова те имат в своята провинция Северен Рейн-Вестфалия.

Те си представят всяка една държава като някаква германска провинция. Не са никакви вестникари и това го доказаха и в България, и в Румъния, навсякъде, където оцапаха вестникарския пейзаж.

Те са просто едни смукачи на пари чрез вестниците, които притежават. На правителствения комфорт те се отблагодаряват също с комфорт. Изобщо развратът в българската журналистика е 100% дирижиран, внесен и филтриран от ВАЦ.

Те донесоха в България и властопоклонничеството, и подлизурщината в професията. Противно на всичките си приказки за европейски стандарти, за плурализъм на мненията, за уважение към истината и читателя те докараха своето и заразиха и разсипаха българската журналистика.

Те обаче твърдят, че…

Всичко, което ВАЦ твърдят, не е вярно. Те твърдят онова, което искат да твърдят, фактите обаче са други.

Защо? С огледалната реклама, с монопола не им ли беше удобно?

Да, но не можеш 10 години да лъжеш. Политиците, рекламодателите и всичко останало можеш да ги метнеш, но Негово величество читателя – не. Лъжеш го една година, втора, трета, но на четвъртата, петата той разбира, че си го излъгал.

Затова от 350 000 тираж преди години "24 часа" е с 55 000 в момента, от които продава 25 000. Това е истината за журналистиката на ВАЦ и за техните регионални изпълнители.

Как се стигна до това свиване на тиражите?

Има един вестник, който се казва "Телеграф". Е, от него тръгнаха печалните тиражи на ВАЦ-овите вестници. Изобщо всичките идеи на ВАЦ светят от глупост. Една от тях например беше, че в двата вестника – "24 часа" и "Труд", ще има редакционна конкуренция.

Глупости! Двата вестника се надпреварваха да изглеждат един като друг, да се преписват един друг, да се надпреварват в примитивността си. И ето го резултатът – на един хал са, въпреки че социологическите агенции, на които се плаща, продължават да си ги слагат в рейтингите най-отпред.

Това ли са най-влиятелните вестници?

И аз твърдя, че съм Брад Пит, но какво от това, като го твърдя, да виждаш до мен Ангел инка? Няма я. Тя си е при Брад Пит, не при мен. Читателите и тях ги няма при ВАЦ-овите вестници.

Съгласен ли сте с тезата на германците, че няма реална конкуренция на вестникарския пазар у нас?

Така ли? Ето, пак лъжат! Нямаше свободна конкуренция на вестникарския пазар, когато на пазара бяха само те. Но пропуснаха един много интересен факт, че все още съм жив и че все още съм на пазара. Не бива да го забравят не само ВАЦ.

Има ли алтернатива ВАЦ-овата журналистика?

Няма какво да обсъждаме ВАЦ.

Но нали твърдите, че те са причината за нивото на вестниците в момента, че те са ги съсипали?

Да, съсипаха ги. Ако не бяха изсмукали рекламата преди години с пожелание на правителството и на Виденов, и на Костов, вестникарската игра в България щеше да се развие по друг начин.

По какъв например?

Вестниците щяха да имат икономическа свобода. Нямаше да ги издава този или онзи. Инфекцията ВАЦ е зловеща, тя е неличима. Вижте какво направиха в Румъния и в Сърбия. Докъде ги пуснаха? Доникъде. Като ги видяха какви са и ги изгониха!

Не бил интересен пазарът у нас! Те са изгонени, защото си служат само с измислици. В историята на ВАЦ има един интересен факт – те са двулична група, защото издават и социалдемократически, и християндемократически вестник. С други думи, и на тези да взимаме парите, и на онези.

Не беше ли такова поведението им и у нас?

Не, ако беше такова, нямаше положението им да е толкова трагично. Те имаха друга схема – който стане президент или премиер, отиват при него, целуват му ръка и не мърдат от килимчето. Въпреки че се бият в гърдите, че са независими. Ми то като не зависи нищо от тях…

Един от представителите на собствениците във ВАЦ, социалдемократът, който преди 7-8 години почина, беше в управата на социалдемократическата партия на Германия. Оказа се, че по същото време е дал 80 млн. марки за предизборната програма на християндемократа Хелмут Кол.

Това е истинското лице на ВАЦ. След като скандалът гръмна, този човек беше изгонен от Социалдемократическата партия. Шефката на партията нарече това "позор".

И какво ще стане, все пак има ли някакво лечение за вестникарството?

Може би има някакво лечение, но то ще се прилага трудно и бавно. Най-важното е да се прави журналистика. Нищо друго не трябва да се случи. Всичко зависи от хората, които управляват вестниците.

Ако те са професионалисти, ако са почтени, ако вярват в себе си и вестникарския пазар, то той ще започне да се развива, ще се балансира.

Ще се вдигнат ли тиражите?

Ами, когато една лимонада е хубава, хората си я купуват.

Да, но потребителите може да предпочитат друго питие, дори и да не им харесва, ако има масирана и ефективна реклама…

Аз знам едно лекарство и то се нарича журналистика.

Правителството наложи със законови мерки на издателите да се обозначават кои са в първия за годината брой на вестника или на списанието си. Това ли е начинът за разрешаване на вестникарските неволи?

Това са глупости. Само да се вдига гюрултия. Е, и?

Мотивите са, че по този начин читателят по-лесно ще се ориентира за политиката на съответното издание.

Това са пълни административни простотии. Хората не си купуват вестника заради този или заради онзи, а за това какво пише и как е написано. Какво означава в днешния свят да напишеш едно име?

Аз ще напиша Гошо Иванов. И ще го регистрирам в търговския регистър. Какво следва от това? Никой не задава истинските въпроси. Защо на пресконференции журналистите мълчат? Защо ако задават въпроси, задават обслужващи въпроси?

Това е трагедията на днешните журналисти и репортери – разнасят напредна-зад микрофоните и химикалките и задават отговори. И пренасят отговорите на чиновника във вестника. Е, така ли ще се прави журналистика?

Това и аз питам – как ще се прави журналистика при този "материал"?

Няма да се обслужва чиновникът, а ще се служи на интересите на читателя. Вестникът не е на чиновника! Министър еди-кой си казал… И какво като казал? Чиновниците трябва да ни обслужват, а не ние – тях.

А кадри? Няма ли криза за кадри?

Не, хора има, но проблемът на българските журналисти в момента е, че са дълбоко некомпетентни, неграмотни и неподготвени.

Защо издателите предпочитат да наемат некомпетентни, отколкото тези с бекграунда?

Къде са тези с бекграунда, че нещо не се сещам и не ги виждам? По-добре да са без бекграунд, защото идват едни с такъв бекграунд, че се чудиш после как да им го изчегърташ. По-добре да дойдат студенти, да ги научиш, да им обясниш за какво става въпрос, а пък те – ако искат така да работят – да работят.

Ако не – тяхна си работа. Един такъв с бекграунд навремето го изгоних от "168 часа", пък той взе, че стана министър-председател. За Сергей Станишев говоря.

Явно неуспелите журналисти дотам стигат…

Точно така, жалко само за изгубеното време от ВАЦ-овото управление на журналистиката. "24 часа" и част от пресгрупата бяха една страхотна школа, която за съжаление залезе през това време.

Как ще коментирате тенденцията хора, които не са професионални журналисти и вестникари, да управляват вестници?

Разбира се, издателската дейност има специфика. Всеки един обаче, който добре познава вестникарския пейзаж или опитващ се да го опознае, би могъл чудесно да се справи.

Не са ли много вестникарските заглавия?

Да, ужасно много са, но това си е българска традиция. Всеки иска да си издава вестник. Този въпрос най-добре е описал Алеко Константинов.

А Съюзът на издателите на вестници пази ли реално интересите на издателите?

Това не е съюз на издателите, а съюз на ВАЦ.
Така беше създаден и така се разви. Едно смешно сдружение, което не работи за интересите на своите членове, а за тези на ВАЦ.

Поддържа спокойствието им да не бъдат обвинявани в монополизиране и в разни други лоши неща. Въпреки че за една такава организация има място в обществото.

Една или повече, защото и тази организация има своята алтернатива?

Да, на вестниците на Ирена Кръстева. Няма лошо да се множат. Въпросът е какво се случва. Какво правят. Ама нищо не правят.

Изданията в групата на Ирена Кръстева няма ли също да станат монополисти?

Те не ползват такава техника, а пък са и с различни аудитории. Те са така моделирани, че няма да конвергират монопол.

От какво са зависими повече медиите в България – от политическия натиск или от икономическия?

За съжаление в България властта успява да дирижира голяма част от вестниците по много канали.
Финансовият е с държавните поръчки, с участието в проекти – от такива техники доста пари падат. Да не навлизам в подробности и да не цитирам, но и днес в министерствата си имат любим вестник или вестници.

Като ги отворите, ще видите кои са тези, които са пълни със съобщенията на министерствата. Не се знае как са проведени конкурсите за тези обяви, измислят се хиляди ходчета тези медии да си вземат парите от държавата, а те не са малко.

И защо тогава да не обслужват властта? Защо тя да не им дава пари? Няма лошо. Заедно си цапаме в блатцето и ни е хубаво.

Хубаво ли ви е?

Аз не участвам в тези игри, слава Богу, което, разбира се, ми носи само неприятности. Но пред съвестта и пред децата си съм чист.

Още по темата:

 

Сподели в
 

В изявление на председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен се казва, че въведените извънредните мерки заради борбата с коронавируса не трябва да са за сметка на основни принципи и ценности, залегнали в договорите на ЕС.

01.04.2020/15:25

Онлайн списанието "Свободно поетическо общество" отбелязва три години от съществуването си с брой на тема „Апокалипсис Light“, но с уточнението в подзаглавие: Животът продължава.

31.03.2020/15:25

"Щом знаете толкова много, защо не дойдете на мое място?" Мисъл, която несъмнено е минавала през главата на не един и двама футболни треньори при срещи с медиите.

30.03.2020/15:25

От утре, 30 март, Националният оперативен щаб на ген. Мутафчийски ще провежда всекидневните си брифинги в Министерския съвет в 8 часа сутринта, вместо в 17 часа.

29.03.2020/15:44

Изпитвате проблеми с Wi-Fi? Не сте сами. Във Великобритания десетки милиони хора бяха поставени под домашна карантина, което натовари мрежите.

28.03.2020/15:45

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Легендарният антифашист, прочул се със свалянето на нацисткия флаг от Акропола през 1941 г., бе и пламенен журналист, оглавявал вестниците "Ризоспастис" и "Авги". Той си отиде на 97-годишна възраст.

01.04.2020 /20:47 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: Барикада

Председателят на Съюза на журналистите в Подмосковието и секретар в СЖР Наталия Чернишова участва в Международната журналистическа конференция, посветена на 141-годишнина от установяването на българо-руските дипломатически отношения, организатор на която беше СБЖ.

25.03.2020 /18:19 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

До 17 април в Президентския център “Борис Елцин“ в Екатеринбург е подредена изложбата на личния фотограф на президента Борис Елцин и един от най-известните майстори на обектива в Русия и света Дмитрий Донски - „Зад кадър“ представя свои снимки, придружени от историите на тяхното създаване.

22.03.2020 /17:53 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Миналата седмица вицепрезидентът на МФЖ и секретар на СЖР Тимур Шафир беше гост на СБЖ по повод Международната журналистическа конференция във връзка със 141-годишнина от установяването на дипломатически отношения между България и Русия.

11.03.2020 /18:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

През 1927 г. в Хасково киносалоните са затворени за дезинфекция, а учениците са във ваканция.Това са едни от най-сериозните противоепидемични мерки, прилагани в града и документирани от тогавашната преса.

01.04.2020 /14:28 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

Парадакосите и нелепиците край нямат... И по света, и в България. Защо ли? Ами ето ви пример. Преди няколко години моя колежка, която работеше тогава във в. „Новинар” и поддържаше и рубрика за годишнини на известни личности, подирила снимка на легендарния в гилдията ни проф. Георги Боршуков.

28.03.2020 /13:28 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

В свое специално послание президентът на Международната федерация на журналистите (МФЖ) Юнес Мджахед призовава организациите членки, сред които е и СБЖ, да продължават да бранят правата на журналистите дори и в тежките условия на глобалната здравна криза около коронависура/ Covid-19. Предлагаме текста на обръщението, получено в СБЖ.

23.03.2020 /13:12

Държавният глава е обезпокоен, че предвидените санкции за невярна информация могат да бъдат употребени срещу всяко неудобно свебодомислие и ще останат в сила и след края на сегашната криза с коронавируса. Румен Радев призовава също така за спешни социални мерки за защита на най-пострадалите от настоящата ситуация

22.03.2020 /13:52

Под предлог за борба с дезинформацията около сегашната пандемия, се предлага оспорван от гилдията и обществото орган като СЕМ да цензурира онлайн медии, което е в разрез с конституцията. Недопустимо е това да се прави по принцип, а особено пък в условията на извънредно положение и преди сериозно професионално обсъждане на преструктурирането на СЕМ, смята председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова

20.03.2020 /20:47

 Мнения

В тези дни на непреживени досега изпитания, когато виждаме какво става в живота „по света и у нас” през прозореца или от екрана на телевизора, чуваме гласове на близки и приятели по телефона, абе една нежелана, но явно нужна изолация – човек, за да избегне неминуемото изостряне на атмосферата и отношенията вкъщи – какво му остава: да коментира последната информация от кризисния щаб или разните конспиративни версии откъде и как ни се стовари на главите този коронен вирус. Дори такива прочетени през годините мнения, че земята се опитва с всякакви средства да се освободи/спаси от нас и т.н.

22.03.2020 /18:04 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

От началото на вечерните балконни аплодисменти – благодарност към лекари, медицински сестри, санитари, органи на реда, фармацевти, които се грижат разпространението на коронавируса да се ограничава, аз лично ръкопляскам силно за журналистите.

18.03.2020 /14:53 | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 33 гости

Бързи връзки