Иван Тодоров: И все пак „Поглед” стана юбиляр!

24.01.2011 /07:49 | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


На 10 декември 1965-а излиза извънреден /сега бихме го нарекли „пилотен”/ брой. Но същинското летоброене започва от 3 януари 1966-а.

С разрошените от устрема си напред и нагоре букви на „запазената марка”, сътворени от Борис Ангелушев, с неизменния компас горе – вляво /пак негово дело/, гледащ не само към четирите края на света, а със стрелки-очи, широко отворени към два пъти повече посоки...

Цената е 8 стотинки, дата, година, София. А в броя /минали са 3 седмици от извънредния и адресът вече се знае/ -- писма до редакцията, новина № 1: „Българите преминаха Ламанш!” /националният ни футболен отбор се класира за световното първенство в Англия/, снимка на голмайстора Аспарухов при едно от поредните му решителни виртуозни изпълнения /фотографията е специално за „Поглед”/, интервю с Лили Иванова, допълнено от 4 илюстрации, карикатура, мнения за скандални събития.

Чуден и чудесен вестник бе „ПОГЛЕД”

Много по-различен от цялата останала конфекция в бранша през ония години.
Четивно писане, пищна за времето си илюстрация на всяка страница, аргументирана борба с бюрократския фанатизъм, а и с всяко властническо скудоумие.

Съобщаваше се за шахматни конкурси, четива с продължения, конкурси сред фоторепортери, класации на вечните песни на България, подредба на най-търсените книги на месеца, най-добрите автори по всяка тема във всеки брой.

Това бяха само някои от съставките на магнетичния „ПОГЛЕД”. Още от средата на 60-те в него се правеха неща, за които други не се сещат дори днес.

И още нещо характерно: иносказателни пътеписи от чужбина, „от Запад”, разказващи за умни решения и практика, които прозорливите – всеки в собствената си област – можеха да приложат и у нас.

Днес да си остроезичен е лесно. Тогава се искаше кураж и майсторлък да си храбър! И затова опашките за „ПОГЛЕД” в понеделник сутрин се извиваха пред будките от тъмно.

А докараните бройки свършваха за десетина минути. За 45 лета през редакцията са преминали десетки журналисти. /Има два периода, през които изданието не излиза: 1996 – 2006-а и от януари миналата година насам/.

Отпечатани са повече от 1700 броя. Към 28 000 вестникарски страници. Още повече, разбира се, вестникарски текстове. Снимки, карикатури, шаржове, колажи.

Пъстър летопис на дните. Така, както това се правеше само в „ПОГЛЕД”. /Длъжен съм да изпиша, че баща на вестника е Димитър Найденов, издал първия брой още през лятото на 1930-а. А художник тогава е Александър Жендов. Този първи „ПОГЛЕД” живее 4 години.

Но слага началото. Тези редове са най-вече за продължителя.

Никой – за жалост – не помена и не почете годишнината му

А по целия цивилизован свят е гордост и за вестник, и за списание да докажат дълголетието си. Да напомнят за традициите, за създателите си. Да ги уважат.

Ние сме особени хора. Не се чу нищо ни откъм Факултета по журналистика, където има не един и двама, които преподават история на българската журналистика, ни се написа нещичко макар от някой стар „погледар”, ни от някой друг колега.

Няма никакво значение, че вестникът днес не излиза. Защото никой не може да го изтрие от хрониките на журналистиката ни, от паметта на вестникарите. И, най-ценното – никой не може да заличи възхитата и добрите, сладки спомени на хората, които днес „гонят” четиридесетте.

Само подир 5 години „ПОГЛЕД” ще стане на 50. Пак така ли ще срещнем и бъдния юбилей?


 

С нея ме запозна „Поглед“. На една национална литературна среща през 80-те в парк-хотел „Москва“. Отразявах събитието, те бе председателка на Съюза на преводачите в онова време и с готовност отвърна на няколкото ми въпроса.

06.02.2013/16:50

Преди дни, разглеждайки стара папка от архива си, открих спотаени снимки от веселба в някогашния „Поглед“. На едната танцуват младите Боян Обретенов и Пенка Чернева - той се е докарал с дамска блуза и пола, а тя – с мъжко сако.

20.10.2012/13:46

Беше някога, толкова някога, колкото 32 лета. Тогава СБЖ организира конкурс за репортери в изданието си „Поглед”. Спечелилите първите 2 места биваха назначавани за година, изпитателно.

10.08.2012/11:23

„Жетварят“. Видях го за първи път през 1980-а. Великолепна картина с маслени бои от Владимир Димитров – Майстора. Към 70 на 50 сантиметра. Засмян селянин с високо чело. На къра, на нивата. Зад гърба му – планина и облаци.

20.07.2012/11:01

Книгите са велики. И таят много и много изненади. Преди няколко дни за пореден път се убедих в това. Знае се, че редакцията на в. „Поглед” от 1977-а до 1991-а е в къщата на ъгъла на улиците „Янко Забунов” (сега „Врабча”) и „11 август”.

09.12.2011/00:24

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Той написва най-популярната си книга - „Приключенията на Лукчо”, когато е едва на 31 години и работи в детското приложение „Пионер” на вестника на ИКП „Унита”. Успехът ѝ е феноменален най-вече в тогавашния СССР и в соцстраните, включително и в България. Така тръгва и световната му слава. Навръх 100-годишнината от рождението на Родари на 23 октомври дори „Гугъл” излезе със специален дизайн на „главата” си в негова чест.

23.10.2020 /19:08 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Книгата „Главните прокурори. От Татарчев до Гешев” е майсторски журналистически разказ на един дългогодишен съдебен репортер за институцията Главен прокурор в България, написан въз основа на многобройни факти и събития, с много емоции и изповедност, пише в рецензията си проф. Маргарита Пешева

22.10.2020 /15:36 | Автор: Проф. Маргарита Пешева | Източник: newmedia21.eu

Проф. Лилия Райчева е уважаван журналист и университетски преподавател. Разговорите с нея зареждат не само с информация, но и обогатяват, защото е ерудиран и интересен събеседник. Тя е преподавател във ФЖМК в СУ „Св. Климент Охридски” и в много наши и чужди авторитетни университети.

21.10.2020 /18:57 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Като изгоним клишетата от типа уникална, голяма, фантастична, което си заслужава, бих казала, че откритата на 15 октомври в Национална галерия Квадрат 500 фотоизложба на корифея във фоторепортерството у нас Тодор Славчев „Софийски летописи“, е миг от историята на страната ни, сътворен от него с помощта на вълшебството на фотокамерата. А според внучката му Яна Узунова изложбата е „истински празник за 120-годишнината от рождението на един голям фоторепортер! Истински пробив е, че фотографията влиза в Националната галерия, за всички майстори на камерата!“

16.10.2020 /17:39 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Във Военния клуб на Плевен бе представена нова книга по повод 143 години от боевете за освобождението на село Горни Дъбник, които са били важа част от битката за Плевен по време на Руско-турската освободителна война.

24.10.2020 /12:05 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

В България още през 70-години на XX век се прилагат за първи път дистанционни техники за образование, съобщават специалисти от Държавния архив в Плевен. Още през 70-те години на миналия век градът е един от първите у нас, в които се използвали дистанционни техники в обучението, което днес обсъжда постоянно.

08.10.2020 /20:41 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Това се разбра на онлайн дискусията „Свобода на медиите в България”, проведена едновременно в Брюксел и София по инициатива на Елена Йончева и с участието на еврокомисар Вера Йоурова, „Репортери без граници”, Съвета на Европа и български журналисти. Бе очертана тревожна картина за състоянието на журналистиката у нас. Председателката на СБЖ Снежана Тодорова оповести организирането на протест на 1 ноември под надслов „Не убивайте журналистиката в България”.

12.10.2020 /20:48

ЕП прие резолюцията за принципите на правовата държава и основните права в България, в която наред с другото се изтъква, че защитата на журналистите е от жизненоважен интерес за обществото. Решително са осъдени случаите, в които критични към правителството журналисти са станали обект на клеветнически кампании. Българските власти са призовани да възпрепятстват тези недемократични практики, да защитават журналистите и тяхната независимост

08.10.2020 /19:34

Данните в документа са събрани по информация от 44 страни, подадена от организации, членуващи в Европейската федерация на журналистите. Отчетена е както финансовата помощ за медиите и журналистите в Европа по време на пандемията, така и сигналите за посегателства и нарушения на медийната свобода. От България са отразени 6 сигнала.

08.10.2020 /17:03

 Мнения

За да получим нормално общество и управление, са ни необходими и нормални - критични! - медии, както и законови гаранции за труда на журналистите, за да не бъдат те смазвани от олигарси и правителства. Това бе един от акцентите в дискусията на конференцията „Свобода на медиите в България”, включила онлайн участници от Брюксел и София.

16.10.2020 /19:39 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Процедурните хватки за удължаването на сладострастно-мазохистичното оставане на върха на властта нямат край. Дежа вю-то, което премиерът изпитва за трети път в живота си, явно му е докарало психично отклонение да не обръща внимание на ставащото наоколо.

17.08.2020 /16:20 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 32 гости

Бързи връзки