Валери Тодоров: Носим отговорност за професионалните стандарти

25.01.2011 /13:48 | Автор : Иван Върбанов | Източник: klassa Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Какви са стратегическите задачи, част от новата визия на БНР, и как съвременните технологии променят съдържанието? Отговорите преди отчета пред СЕМ дава генералният директор Валери Тодоров.

Г-н Тодоров, в началото на 76-ата си годишнина БНР продължава да е запазена марка на първото радио – и като история, и като покритие, и като аудитория в чужбина. Каква е новата визия на медията?

Навършиха се 75 години от създаването на радиото, но едновременно с това отбелязваме и още годишнини - 50 -ата от създаването на Детския радиохор и половинвековния юбилей на Биг бенда.

Считам, че модерната визия на медиите започва от програма „Хоризонт“, която навърши 4 десетилетия. Това е програмата, която бе създадена навремето като алтернатива на официозните програми и издания: нов формат, с открити телефони, с предавания на живо, с включвания от подвижните радиостанции.

Именно „Хоризонт“ наложи блоковите предавания, екипната работа, сутрешните предавания. Сутрешният блок въпреки силната конкуренция на телевизията и досега е без силен опонент.

Как високите технологии променят съдържанието и комуникацията днес и същността на самата медия?

БНР, за разлика от колегите от търговския сектор, излъчва на всички видове честоти - не само на УКВ, където е силната конкуренция, но и на средни, къси, дълги вълни, както и сателитно. Ние сме първата медия, която започна цифрово излъчване в страната през 2008 г.

Технологиите са силата, която трябва да пренесе посланието на обществените медии до всички реципиенти на всички възможни платформи за приемане. Така че с реформите, предприети още през 2007 г., ние променихме изцяло политиката за БНР.

Сменихме дори логото на радиото, сменихме информационните линии, преминахме към новини на 30 минути. Промените обхванаха всички наши програми и публиката одобри тези решения.

Вече са в експлоатация новите студийни комплекси на „Хоризонт“ и „Христо Ботев“, които са безспорно най-доброто, което съществува в радиотехнологията – и заради новата софтуерна система DALET, и заради възможностите за връзки с новите подвижни радиостанции, които работят с 2 GSM карти, цифрови ISDM връзки и могат да предават от всяка точка на света.

Всеки от нашите кореспонденти може да предава от всяка точка от страната и чужбина с осигурена технологична възможност.

Ако погледнем още напред, можем ли да очакваме и визуализация на радиопродуктите?

В своите ефирни и продуцентски намерения ние вървим към активна визуализация на радиото с поставените уебкамери в студийните комплекси. Вече предаваме с картина в интернет всички по-значими събития, пресконференции, концерти, които излъчваме и по вътрешната видеосистема на радиото.

Активно навлязохме в интернет и заложихме на развитие на хибридното радио – съчетаване на широколентовите технологии с аналоговите, което е едно много голямо предимство за нас. От тези дни ние пристъпихме и към електронна продажба на нашите музикални фондове.

Подготвяме финансова страница, която ще събере онлайн ресурсите във финансовата област. Голяма част от издателската ни продукция е едновременно в аудио- и видеоформат. За миналата година сме издали 54 диска с документални фондове, радиотеатър, детски предавания.

Може ли да бъдат измервани обществената мисия, характер и цели на предаванията и дейностите на БНР?

Често се говори от експерти в кавички, че обществената мисия трябва да бъде разделяна на парче. Това е немислимо. Всеки ден в нашите студия има концерти – които се записват успоредно с излъчването в ефир и след това продукцията се издава.

Смешно е да се определя на парче кое от нашите предавания е обществено и кое не. Общественият формат е ясен и той дефинира задачи и цели, различни от тези на търговските оператори. В момента сме в преговори със световни фирми за дигитализацията на „Златния фонд“.

Предстои да пристъпим към дигитализация на архивите и музикалните фондове. Едната от задачите е да се създаде единен електронен архив на музикалните записи в България, като този проект разглеждаме като съвместен с всички продуцентски къщи.

Искаме да въведем общи критерии за информацията, която трябва да съпровожда всеки един запис. Другата задача пред нас е да можем да осигурим широк достъп до тези фондове. Искам да уточня, че цените за достъп се регулират с постановление на правителството и това гарантира ясни и открити правила.

Да очакваме ли още по-голям ръст на рекламните инвестиции?

На 20 януари ние поканихме най-големите ПР и рекламни агенции и представихме огромните възможностите които има БНР - медия с десет 24- часови програми, 3 национални, като едната излъчва на 11 езика за цял свят и на същия брой езика предоставя информация в интернет сайта ни с посещения от над 900 000 души месечно.

Ние сме и културна институция с 6 музикални състава, които са водещи в страната. Ние неслучайно създадохме Рекламно-издателска къща. За нас рекламата е водещо направление, но основното са обществените ни функции.

В момента ние сме програмен, технически, технологичен лидер и е нормално да искаме да осребрим нашето лидерство. Но ние по-скоро искаме да налагаме стандарти в други области - програмното развитие и многообразие, концертната и продуцентската дейност.

БНР все пак получава бюджетна субсидия, за да изпълнява обществената си мисия – тази, с която не биха се ангажирали колегите от търговските медии.

Кои са стратегическите задачи пред БНР и с оглед на многото „чужди гласове“ в южните територии на страната?

България е страна, която символично граничи със себе си. Покритието на ефира в граничните райони е критично, там звучат много гласове. Те достигат дори до София и в голяма дълбочина навътре в страната.

Сред причините е и недостатъчното покритие – законодателят не насърчава търговските оператори да работят в тези гранични области. Затова БНР пое тази функция, без да иска допълнително финансиране за това.

За година и половина сме пуснали 67 УКВ нови предавателя. Според изискванията на ЕК и Съвета на Европа е недопустимо да има бели петна в радиоефира, до които не достига общественият оператор.

Има и друг аспект на проблема. Максималните разширени мощности в УКВ мощности в България са 10 киловата. Всички наши съседи излъчват, дори регионалните медии, от 30 киловата нагоре. Една наша местна радиостанция излъчва с 1 киловат. За каква конкуренция говорим?

Не можем да увеличим мощностите си според Женевския план, а само да развием покритието район по район. Това е скъпа и тежка задача, която ние изпълняваме, без да търсим целева субсидия, въпреки че държавата трябва да има национална информационна политика.

Кои са ценностите и златните правила на работа на журналистите, от които не отстъпва медията?

Бързината, обективността, плурализмът на гледните точки, независимостта на журналиста, свободата на словото. Това са стандарти, които БНР и програмите му защитават ежедневно. Радиото мина и през тежка криза, чиито последствия още се чувстват.

Тезата за по- активна политическа намеса в обществените формати крие много рискове и опасности. У нас форматът на обществените медии се утвърди.

Който твърди обратното, е или сляп, или се опитва да извърши спекулация. Радиото е една от най-директните медии, защото между слушателя и журналиста стои само микрофонът.

Посланията от времето на протестите и защитата на свободата на словото, когато звучеше „Лет ит би“?

Аз самият съм подавал оставка като директор на „Хоризонт“, когато прецених, че върху мен се оказва натиск. Смятам, че всеки журналист, който почувства такъв натиск, има правото да заяви и мотивира реакцията си.

Иначе БНР все повече се отваря към аудиторията си. Ние разработваме нови профили на БНР в социалните мрежи, с блогове на журналистите, с възможности публиката пряко да им задава въпроси.

Подготвяме нов сутрешен блок на програма „Христо Ботев“ с една изключително интерактивност, с възможност слушателите да подбират музиката и да задават темите, мненията си, да опонират на събеседниците.

Това е съвършено нова ниша, която у нас не бе заета, и смятам, че това е нова цел. Това ще бъде интересна алтернатива на сутрешния блок на „Хоризонт“, която досега не бе предложена от нито една от телевизиите.

Каква е спецификата на радиожурналистиката днес?

Не бива да имаме свръхочаквания към технологиите, защото те не могат да заменят личните качества на журналистите. Когато човек има език, стил, позиция, виждане и спазва всички правила – това е журналистът на деня и на бъдещето.

Радиото остава най-бързата и оперативна медия, същевременно в ръцете на журналиста вече има всичко: камера, фотоапарат. Аз смятам, че между радиото и телевизията има тънка, но ясна граница. И тя е в това – дали правите снимано радио или телевизия.

Все пак телевизията е друго шоу. Аз мисля, че с новите технологии тя също ще получи нов облик. Няма по-ефективно и по-достъпно средство за бързо и достоверно разпространение на информация от радиото. Затова то ще има много голямо бъдеще, успоредно с аналоговите технологии, които остават уникални.

БНР ще продължава да търси своето лице. Осигурили сме техническо и технологично изпреварване и продължаваме да търсим лицето си в една изключително силна конкурентна среда, в която аз разглеждам останалите медии като партньори.


 

Сподели в
 

Американският Knight Center ще проведе безплатен онлайн обучителен курс на тема "Цифрови разследвания за журналисти: как да проследяваме цифровата диря на хора и организации" от 5 октомври до 1 ноември 2020 г.

23.09.2020/12:00

Първите 20 години на Михаил Вешим тънат в неизвестност. Никой нищо не е чувал за тях. Самият той твърди, че е бил послушно дете и старателен ученик, но никой не му се връзва.

21.09.2020/09:01

Детският журналистически клуб "Кандилце" при Православния информационен център в Благоевград възобновява занятията през октомври, съобщава blagoevgrad.utre.bg.

18.09.2020/15:22

Видни личности се включиха в кампания за бойкот на фейсбук и инстаграм, за да принудят най-голямата компания за социални медии да ограничи разпространението на езика на омразата и пропагандата, съобщи АП.

17.09.2020/14:05

Специално звено на словашката полиция арестува трима известни съдии и двама предполагаеми техни съучастници по подозрение в корупция, предаде ДПА.

15.09.2020/16:55

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Той написва най-популярната си книга - „Приключенията на Лукчо”, когато е едва на 31 години и работи в детското приложение „Пионер” на вестника на ИКП „Унита”. Успехът ѝ е феноменален най-вече в тогавашния СССР и в соцстраните, включително и в България. Така тръгва и световната му слава. Навръх 100-годишнината от рождението на Родари на 23 октомври дори „Гугъл” излезе със специален дизайн на „главата” си в негова чест.

23.10.2020 /19:08 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Книгата „Главните прокурори. От Татарчев до Гешев” е майсторски журналистически разказ на един дългогодишен съдебен репортер за институцията Главен прокурор в България, написан въз основа на многобройни факти и събития, с много емоции и изповедност, пише в рецензията си проф. Маргарита Пешева

22.10.2020 /15:36 | Автор: Проф. Маргарита Пешева | Източник: newmedia21.eu

Проф. Лилия Райчева е уважаван журналист и университетски преподавател. Разговорите с нея зареждат не само с информация, но и обогатяват, защото е ерудиран и интересен събеседник. Тя е преподавател във ФЖМК в СУ „Св. Климент Охридски” и в много наши и чужди авторитетни университети.

21.10.2020 /18:57 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Като изгоним клишетата от типа уникална, голяма, фантастична, което си заслужава, бих казала, че откритата на 15 октомври в Национална галерия Квадрат 500 фотоизложба на корифея във фоторепортерството у нас Тодор Славчев „Софийски летописи“, е миг от историята на страната ни, сътворен от него с помощта на вълшебството на фотокамерата. А според внучката му Яна Узунова изложбата е „истински празник за 120-годишнината от рождението на един голям фоторепортер! Истински пробив е, че фотографията влиза в Националната галерия, за всички майстори на камерата!“

16.10.2020 /17:39 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Във Военния клуб на Плевен бе представена нова книга по повод 143 години от боевете за освобождението на село Горни Дъбник, които са били важа част от битката за Плевен по време на Руско-турската освободителна война.

24.10.2020 /12:05 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

В България още през 70-години на XX век се прилагат за първи път дистанционни техники за образование, съобщават специалисти от Държавния архив в Плевен. Още през 70-те години на миналия век градът е един от първите у нас, в които се използвали дистанционни техники в обучението, което днес обсъжда постоянно.

08.10.2020 /20:41 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Това се разбра на онлайн дискусията „Свобода на медиите в България”, проведена едновременно в Брюксел и София по инициатива на Елена Йончева и с участието на еврокомисар Вера Йоурова, „Репортери без граници”, Съвета на Европа и български журналисти. Бе очертана тревожна картина за състоянието на журналистиката у нас. Председателката на СБЖ Снежана Тодорова оповести организирането на протест на 1 ноември под надслов „Не убивайте журналистиката в България”.

12.10.2020 /20:48

ЕП прие резолюцията за принципите на правовата държава и основните права в България, в която наред с другото се изтъква, че защитата на журналистите е от жизненоважен интерес за обществото. Решително са осъдени случаите, в които критични към правителството журналисти са станали обект на клеветнически кампании. Българските власти са призовани да възпрепятстват тези недемократични практики, да защитават журналистите и тяхната независимост

08.10.2020 /19:34

Данните в документа са събрани по информация от 44 страни, подадена от организации, членуващи в Европейската федерация на журналистите. Отчетена е както финансовата помощ за медиите и журналистите в Европа по време на пандемията, така и сигналите за посегателства и нарушения на медийната свобода. От България са отразени 6 сигнала.

08.10.2020 /17:03

 Мнения

За да получим нормално общество и управление, са ни необходими и нормални - критични! - медии, както и законови гаранции за труда на журналистите, за да не бъдат те смазвани от олигарси и правителства. Това бе един от акцентите в дискусията на конференцията „Свобода на медиите в България”, включила онлайн участници от Брюксел и София.

16.10.2020 /19:39 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Процедурните хватки за удължаването на сладострастно-мазохистичното оставане на върха на властта нямат край. Дежа вю-то, което премиерът изпитва за трети път в живота си, явно му е докарало психично отклонение да не обръща внимание на ставащото наоколо.

17.08.2020 /16:20 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 13 гости

Бързи връзки