Опра Уинфри: Чувствам се като майка на едно поколение

29.01.2011 /11:09 | Източник: Oprah.com/politika Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Опра Уинфри е първата жена в света, станала милиардерка от водене на тв предавания и продажба на стоки, свързани с този бизнес

Опра Уинфри е родена на 29 януари 1954 г. в градчето с полско име Косцюшко, щата Мисисипи. В кръщелното свидетелство името е записано Орпа, но тя е преценила, че Опра е по-благозвучно.

Отглеждана е в мизерия от баба си. На 9 години била изнасилена за пръв път, а на 14 години родила бебе, което починало. Съдбата й се преобръща, когато печели стипендия в Глендейл.

Тв дебютът и е като водеща на новинарска емисия в Балтимор, Мериленд. През 1984 г. се мести в Чикаго, получава шанса да води свое шоу, в началото наречено "Опра Уинфри шоу", а по-късно - за удобство - просто "Опра".

Г-жо Уинфри, вече имате свой собствен телевизионен канал - „Опра Уинфри нетуърк”. Какви чувства ви донесе това?

Изпитах различни емоции - от страх до вълнение. Докато се реша на това, преминах през всякакви състояния - от „Мога ли да се справя” до „С нетърпение очаквам да се посветя изцяло на новото си начинание”. И сега най-общо съм очарована.

Вие сте взимала интервюта от много хора. Има ли някой, когото сте изпуснали, а искате на всяка цена да имате го в колекцията си от събеседници?

Много съжалявам, че не можах да говоря с Елвис Пресли, макар че мечтая за това от дете. И не взех интервю от Жаклин Кенеди Онасис. Имах честта да се запозная с нея на купон на моята приятелка Мария Шрайвър и даже опитах прословутата й супа клем чаудър.

Имаме снимка от тази вечеринка: аз облечена в пуловер в апликация, а Джаки в кашмирен пуловер и с неизменния си копринен шал „Хермес”, класика, класика! Аз изглеждам така, както изглеждаха всички през 1985 г., а тя – като Джаки Онасис.

Джаки се занимаваше с издателски бизнес, затова след известно време ми позвъни с въпроса, не искам ли да напиша книга. Независимо от любовта ми към нея, аз отказах, но добавих, че бих била щастлива да взема от нея интервю.

„Не, - каза тя,- едва ли някога ще ми се прииска да давам интервю”. Така че я изпуснах. Сред тези, с които бих искала да говоря, е и Сюзан Смит, жената от Южна Каролина, която уби своите деца: заключи ги в колата си и я бутна в езеро.

Искам да взема интервю от нея, защото с ужасната си постъпка тя промени отношението на американците към семейството. Сега всички родители, които заявяват, че детето им е изчезнало, веднага стават главни заподозрени.

Как успявате да сте обективна, когато разговаряте с някого като Сюзан Смит?

Преди да пристъпя към интервюто, аз си задавам въпроса каква е моята цел, какво искам да постигна? Ако осъждаш човека, с когото говориш, интервюто няма да се получи.

Всички хора страдат, всички имат затруднения и проблеми, и колкото по-малко са ни обичали в детството ни, толкова по-силна е нашата болка. Ако не ти е достигала любов, се налага цял живот да се сражаваш с последствията. При мен това се проявява в отношението към яденето.

Друг се хвърля към наркотиците. А някои жени си казват: аз не мога да се справя с живота си, затова ще пъхна бебето си в хладилната камера. Разбира се, звучи дивашки, но аз смятам, че това са еднотипни явления. И като не забравям това, мога спокойно да разговарям, с когото си искам.

Не осъждате никого, но затова пък хората често ви съдят. Слагате ли си го на сърцето?

Някога се разстройвах много, тъй като в мен живее желанието да угодя на всички и да се харесвам на всеки. Това са последствията от тежко детство, когато те бият, а ти дори нямаш правото да се разревеш, да изразиш своите чувства.

Мен са ме учили, че чувствата на другите хора са много по-важни, отколкото моите, и единственият начин да направя така, че да ме обичат – това е да се старая да угаждам на всички. Аз се опитвах да преодолявам това в продължение на 56 години.

И нито веднъж за цялото това време не позвъних на родителите си, за да споделя нещичко с тях. Каквото и да се случваше – кандидатстване за работа, среща със съученик, първия милион – аз не им звънях.

Възхищавам се на хората, които цял живот, всеки ден са чувствали любовта и поддръжката на родителите си. Те са започнали живота си с пълна чаша в ръце, а ние, всички останали, цял живот правим опити да напълним своята.

Защо решихте да откриете училище? Някъде бяхте споменала, че навремето сте искали да станете учителка...

Открих училище, защото исках да направя нещо полезно. Винаги съм се надявала, че моето шоу и моето списание ще донесат полза, че те са достойни хората да отделят за тях от своето време. Някога образованието стана свято за мен. И аз искам да направя за африканските момичета това, което направиха за мен моите учители.

Бихте ли искала да промените нещо в живота си?

Бих искала да го направя по-хармоничен. Неотдавна си подреждах нещата и попаднах на стар дневник, в който съм отбелязвала всичко, което ме радва и за което съм благодарна на съдбата. Оказва се, че преди съм била по-щастлива!

Радвала съм се на по-незначими неща, като сока от манго, сутрешната обиколка... Но затова пък не съм оценявала възможността да бъда насаме със себе си. Сега смятам, че това е много важно, и се опитвам да преустроя живота си така, че да се откажа от част от задълженията си.

Аз постоянно имам някакъв ангажимент към някого. Обичам много работата си. Но всички са свикнали, че никога не казвам „не”. Обичайният ми делник започва в 6.30 ч. сутринта, в 7.30 ч. вече ме гримират. А у дома се прибирам не по-рано от 22 ч. Успявам да почина мъничко, да изведа кучето и като се върна – падам в леглото. А на сутринта всичко започва отново.

Някога съжалявала ли сте за това, че нямате семейство, деца?

Често си говорим със Стедман Греъм, че ако се бяхме оженили още в далечната 1993 г., навярно вече щяхме да сме побегнали в различни посоки. Това, което представлява ежедневния ми живот, е съвършено невъзможно да се съвмести с традиционния брак.

Разберете, шоуто стана мой живот, мое дете. Аз не мога да захвърля всичко и да се втурна към къщи, за да приготвям вечеря. Правя това, само когато съм в настроение, а ако съм заета с нещо друго – се налага да караме на мюсли и банани.

Не съжалявате ли поне малко, че нямате деца?

Изобщо. Аз не съм искала да раждам и не смятам, че мога да съвместя майчинството с начина си на живот. Пък и се чувствам майка в по-широк смисъл на думата – аз съм майка на цяло поколение зрители, които са израснали с моето шоу.


 

Сподели в
 

Американският Knight Center ще проведе безплатен онлайн обучителен курс на тема "Цифрови разследвания за журналисти: как да проследяваме цифровата диря на хора и организации" от 5 октомври до 1 ноември 2020 г.

23.09.2020/12:00

Първите 20 години на Михаил Вешим тънат в неизвестност. Никой нищо не е чувал за тях. Самият той твърди, че е бил послушно дете и старателен ученик, но никой не му се връзва.

21.09.2020/09:01

Детският журналистически клуб "Кандилце" при Православния информационен център в Благоевград възобновява занятията през октомври, съобщава blagoevgrad.utre.bg.

18.09.2020/15:22

Видни личности се включиха в кампания за бойкот на фейсбук и инстаграм, за да принудят най-голямата компания за социални медии да ограничи разпространението на езика на омразата и пропагандата, съобщи АП.

17.09.2020/14:05

Специално звено на словашката полиция арестува трима известни съдии и двама предполагаеми техни съучастници по подозрение в корупция, предаде ДПА.

15.09.2020/16:55

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Той написва най-популярната си книга - „Приключенията на Лукчо”, когато е едва на 31 години и работи в детското приложение „Пионер” на вестника на ИКП „Унита”. Успехът ѝ е феноменален най-вече в тогавашния СССР и в соцстраните, включително и в България. Така тръгва и световната му слава. Навръх 100-годишнината от рождението на Родари на 23 октомври дори „Гугъл” излезе със специален дизайн на „главата” си в негова чест.

23.10.2020 /19:08 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Книгата „Главните прокурори. От Татарчев до Гешев” е майсторски журналистически разказ на един дългогодишен съдебен репортер за институцията Главен прокурор в България, написан въз основа на многобройни факти и събития, с много емоции и изповедност, пише в рецензията си проф. Маргарита Пешева

22.10.2020 /15:36 | Автор: Проф. Маргарита Пешева | Източник: newmedia21.eu

Проф. Лилия Райчева е уважаван журналист и университетски преподавател. Разговорите с нея зареждат не само с информация, но и обогатяват, защото е ерудиран и интересен събеседник. Тя е преподавател във ФЖМК в СУ „Св. Климент Охридски” и в много наши и чужди авторитетни университети.

21.10.2020 /18:57 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Като изгоним клишетата от типа уникална, голяма, фантастична, което си заслужава, бих казала, че откритата на 15 октомври в Национална галерия Квадрат 500 фотоизложба на корифея във фоторепортерството у нас Тодор Славчев „Софийски летописи“, е миг от историята на страната ни, сътворен от него с помощта на вълшебството на фотокамерата. А според внучката му Яна Узунова изложбата е „истински празник за 120-годишнината от рождението на един голям фоторепортер! Истински пробив е, че фотографията влиза в Националната галерия, за всички майстори на камерата!“

16.10.2020 /17:39 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Във Военния клуб на Плевен бе представена нова книга по повод 143 години от боевете за освобождението на село Горни Дъбник, които са били важа част от битката за Плевен по време на Руско-турската освободителна война.

24.10.2020 /12:05 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

В България още през 70-години на XX век се прилагат за първи път дистанционни техники за образование, съобщават специалисти от Държавния архив в Плевен. Още през 70-те години на миналия век градът е един от първите у нас, в които се използвали дистанционни техники в обучението, което днес обсъжда постоянно.

08.10.2020 /20:41 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Това се разбра на онлайн дискусията „Свобода на медиите в България”, проведена едновременно в Брюксел и София по инициатива на Елена Йончева и с участието на еврокомисар Вера Йоурова, „Репортери без граници”, Съвета на Европа и български журналисти. Бе очертана тревожна картина за състоянието на журналистиката у нас. Председателката на СБЖ Снежана Тодорова оповести организирането на протест на 1 ноември под надслов „Не убивайте журналистиката в България”.

12.10.2020 /20:48

ЕП прие резолюцията за принципите на правовата държава и основните права в България, в която наред с другото се изтъква, че защитата на журналистите е от жизненоважен интерес за обществото. Решително са осъдени случаите, в които критични към правителството журналисти са станали обект на клеветнически кампании. Българските власти са призовани да възпрепятстват тези недемократични практики, да защитават журналистите и тяхната независимост

08.10.2020 /19:34

Данните в документа са събрани по информация от 44 страни, подадена от организации, членуващи в Европейската федерация на журналистите. Отчетена е както финансовата помощ за медиите и журналистите в Европа по време на пандемията, така и сигналите за посегателства и нарушения на медийната свобода. От България са отразени 6 сигнала.

08.10.2020 /17:03

 Мнения

За да получим нормално общество и управление, са ни необходими и нормални - критични! - медии, както и законови гаранции за труда на журналистите, за да не бъдат те смазвани от олигарси и правителства. Това бе един от акцентите в дискусията на конференцията „Свобода на медиите в България”, включила онлайн участници от Брюксел и София.

16.10.2020 /19:39 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Процедурните хватки за удължаването на сладострастно-мазохистичното оставане на върха на властта нямат край. Дежа вю-то, което премиерът изпитва за трети път в живота си, явно му е докарало психично отклонение да не обръща внимание на ставащото наоколо.

17.08.2020 /16:20 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 17 гости

Бързи връзки