Георги Чалъков: Никога не рисувам карикатура по поръчка

30.01.2011 /21:01 | Автор : Борис Данков | Източник: duma Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Следя събитията и ако ми хрумне нещо, сядам и рисувам така, както аз виждам нещата - споделя известният карикатурист в интервю за Борис Данков в приложеието Неделник:

Георги Чалъков е роден през 1945 г. в Пловдив. Започва да рисува още като ученик, когато прави първите си карикатури. По-късно преминава през "школата" на различните вестници и списания, където оформя своя "смешен стил".

Работи във в."Стандарт", "Пардон", ДУМА, "Нощен труд", а в момента във в. "Класа". От 2002 до 2008 г. е председател на секция "Карикатура" към СБХ, създател на карикатурните пленери "Балчик" и "Живописатира" - Горна Оряховица.

Носител е на Голямата награда на СБХ (2003), Международното биенале "Майстори на карикатурата" - Пловдив (2008) и др.

Откъде идва интересът ти към карикатурата?

Може би от това, че като дете съм израснал в центъра на София - на кръстовището между улиците "Вашингтон", "Трапезица", "Найчо Цанов" и "Лавеле".
Там опъваха платна различни циркове, а ние разнасяхме по "Стамболийски" рекламите им, за което ни пускаха да гледаме безплатно цирковите представления.

Там сигурно си гледал и комиците?

Колкото до комиците, тях ги гледам и сега...

Значи тръгнал си от цирка?

Цирковете опъваха платната си точно срещу нашия балкон. Откъм "Лавеле" бяха фургоните с животните: лъвовете, слоновете, тигрите.

И с какво ти повлия циркът?

Като деца гледахме цирк, а по-късно започнахме да играем на театър в една кооперация, съборена от бомбардировките.
Там имаше нещо като вътрешен двор, където изпълнявахме нашите "представления". Дигизирахме се като артисти, а аз правех декорите. Тогава събирахме бабите от махалата, които се нареждаха със столчетата си да гледат нашето театро.

А в рода ти има ли някаква наследствена жилка към рисуването?

Баща ми рисуваше. Имах и един свако - Петко Ламбрев, който беше художник на театъра в Асеновград. Но дали от тях съм "прихванал" нещо или като всяко дете съм взел молива и съм започнал да драскам, да рисувам, не знам.

А по-нататък как се разви художническата ти дарба?

Докато бях ученик в 13-о училище, организираха нещо като конкурс за най-добра рисунка, който спечелихме с моя съученик Лазар. Продължих да рисувам и по-късно, докато учех в 76-о училище.

Затова близките ми настояваха да запиша художествена гимназия, но баща ми беше непреклонен: "Бъдещето е на технологията, затова ще запишеш техникум" - постанови той. Така се озовах в техникум "Вилхелм Пик". Там съвсем се изявих като художник.

А като завърши техникума, накъде се насочи?

След техникума - в казармата, където бях художник на поделението. Оттам постъпих в мебелното предприятие "Народен стил", където правех плакати за манифестациите. Започнах да ходя и на Международния панаир в Пловдив.

Там ме изпращаха да работя по художественото оформление на щандовете. По-късно постъпих като художник на "Товарни таксита". Там шефът на предприятието искаше да рисувам портрети на Маркс и Енгелс за манифестациите.

Хубаво, ама аз се менках насам натам с шофьорите - ходехме да пием бира в "Берлин", а портретите останаха нахвърляни с креда и незавършени, поради което шефът ме уволни. Така се озовах "на пазара" и започнах да правя рекламни материали за ресторанти и кръчми.

А кога започна да рисуваш карикатури?

Ами още в техникума.

И кого карикатуреше?

Рисувах даскали и комични ситуации от училищния живот, което стана повод да ми намалят поведението.

Защо?

Ами докато рисувах, учениците от класа се трупаха да гледат какво "става". Никой не внимаваше в час, затова ми намалиха поведението.

Кога започна да публикуваш карикатури?

Доколкото си спомням - първата ми карикатура излезе във в. "Вечерни новини".
Беше весела, смешна. И тогава предпочитах нещо по-палаво, а не социално и политическо. После в "Народна армия" вече публикувах и карикатура на политическа тема.

На колко години си бил тогава?

Има няма 24-25. Тогава започнах. Добре, ама още нямах почерк. Имах хватка, похват, но той беше малко тривиален. Едно е да направиш плакат, да нарисуваш Маркс, Енгелс, Ленин, Сталин, съвсем друго нещо да направиш карикатура - това е къде по-деликатна работа.

По всичко изглежда, че съм хвърлил много шкарто, докато си изработя свой почерк. От друга страна, това си е занаят, с който започнах да се изхранвам. И така е до ден-днешен, колкото и грубо да звучи това.

И кога започна да се налагаш като карикатурист?

Постепенно започнах да се ориентирам към изданията, където можех да публикувам. Ходех от редакция на редакция, докато си проправя път и започнат да ми поръчват карикатури.

И как бе създаден стилът "Чалъков"?

Първо трябваше да ми проработи името, да се запомни. В интерес на истината не всички карикатуристи от по-възрастните бяха съгласни да ме пуснат напред. Но имаше и други, които се отнасяха много дружелюбно. Така постепенно придобих известност. Започнах да участвам в национални и международни изложби.

Без да спираш да "произвеждаш" карикатури?

Да, продължавах да "зареждам" с карикатури различни издания. Работех не толкова заради парите, а държах да се появява името ми, за да не "изчезне". Защото никога не съм мислил, че ще бъда някакво епизодично явление в карикатурата.

А какво си мислил да бъдеш?

Поне председател на Съюза на българските художници. Шегувам се, разбира се. Дълги години бях председател на секция "Карикатура" към СБХ, без да съм мислил да стане така!

Към какви теми се насочваше, какво рисуваше? Ти не си само социален художник, ти си карикатурист със специфично свой натюрел и персонажи?

Да, с времето се постарах карикатурите ми да имат свои типажи, да пресъздам някакъв характер.

От кого си се учил да правиш карикатури?

Трудно ми е да посоча едно име.
Но страшно ми харесваше Бешков. Нито съм му бил ученик, нито можех да бъда - аз съм от по-ново поколение. Но ми допадаше неговият стил, чувството му за хумор.

Не си ли мислил все пак да запишеш Художествена академия?

Не. След като всичко тръгна в посока на художническия занаят и изхранване на семейството, се отказах. Така се получи, че всичко се насочи към изкуство и бизнес. Трябваше много труд, много бачкане, докато името ти стане известно. Иначе оставаш никой.

Как намираш типажите на своите карикатури?

Ами не ги търся. Нося ги в себе си. Не съм толкова наблюдателен, че да колекционирам образи, типажи. Спомням си, че Доньо Донев имаше навика да си записва в едно тефтерче идеи за карикатури, към които по-късно се връщаше. Засега не съм стигнал дотам. Вярно е, че някои идеи "ми бягат", но, рано или късно, стигам до тях.

Истината е, че с годините настъпва някакво професионално изкривяване. Вече имаш изграден някакъв "център", който те води и ти подсказва да не повтаряш стари идеи.

Откъде идва изкушението ти от еротичната тема?

Това си е някаква нагласа.
Очевидно в мене нещо е нагласено така, че да схващам секса не само като еротика, но да търся в него комичното. То сякаш по ми допада.

А от две години учредих и давам награда за еротична карикатура - малка сатирична пластика "Чалъчето", която се връчва на Националната изложба на карикатурата.

Ако ти предложат да нарисуваш съвременна България как ще я докараш?

Трябва де е модерна жена, защото е в ЕС.
Още - да си стиска чантата, която си е купила от екскурзията във Флоренция, за да не я свие някой. А може би да нарисувам Майка България с бедните деца.

Но ако трябва да обобщя, тя така е отрупана от проблеми, че не знам. Не мога. Срам ме е да я нарисувам.

По поръчка ли рисуваш или по вдъхновение?

Не, не, аз си следя събитията и ако ми хрумне нещо, сядам и рисувам така, както аз виждам нещата. Никога не рисувам карикатура "по поръчка". Няма да ми излезе. Няма да се получи нищо. (Със съкращения)


 

Сподели в
 

Американският Knight Center ще проведе безплатен онлайн обучителен курс на тема "Цифрови разследвания за журналисти: как да проследяваме цифровата диря на хора и организации" от 5 октомври до 1 ноември 2020 г.

23.09.2020/12:00

Първите 20 години на Михаил Вешим тънат в неизвестност. Никой нищо не е чувал за тях. Самият той твърди, че е бил послушно дете и старателен ученик, но никой не му се връзва.

21.09.2020/09:01

Детският журналистически клуб "Кандилце" при Православния информационен център в Благоевград възобновява занятията през октомври, съобщава blagoevgrad.utre.bg.

18.09.2020/15:22

Видни личности се включиха в кампания за бойкот на фейсбук и инстаграм, за да принудят най-голямата компания за социални медии да ограничи разпространението на езика на омразата и пропагандата, съобщи АП.

17.09.2020/14:05

Специално звено на словашката полиция арестува трима известни съдии и двама предполагаеми техни съучастници по подозрение в корупция, предаде ДПА.

15.09.2020/16:55

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Той написва най-популярната си книга - „Приключенията на Лукчо”, когато е едва на 31 години и работи в детското приложение „Пионер” на вестника на ИКП „Унита”. Успехът ѝ е феноменален най-вече в тогавашния СССР и в соцстраните, включително и в България. Така тръгва и световната му слава. Навръх 100-годишнината от рождението на Родари на 23 октомври дори „Гугъл” излезе със специален дизайн на „главата” си в негова чест.

23.10.2020 /19:08 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Книгата „Главните прокурори. От Татарчев до Гешев” е майсторски журналистически разказ на един дългогодишен съдебен репортер за институцията Главен прокурор в България, написан въз основа на многобройни факти и събития, с много емоции и изповедност, пише в рецензията си проф. Маргарита Пешева

22.10.2020 /15:36 | Автор: Проф. Маргарита Пешева | Източник: newmedia21.eu

Проф. Лилия Райчева е уважаван журналист и университетски преподавател. Разговорите с нея зареждат не само с информация, но и обогатяват, защото е ерудиран и интересен събеседник. Тя е преподавател във ФЖМК в СУ „Св. Климент Охридски” и в много наши и чужди авторитетни университети.

21.10.2020 /18:57 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Като изгоним клишетата от типа уникална, голяма, фантастична, което си заслужава, бих казала, че откритата на 15 октомври в Национална галерия Квадрат 500 фотоизложба на корифея във фоторепортерството у нас Тодор Славчев „Софийски летописи“, е миг от историята на страната ни, сътворен от него с помощта на вълшебството на фотокамерата. А според внучката му Яна Узунова изложбата е „истински празник за 120-годишнината от рождението на един голям фоторепортер! Истински пробив е, че фотографията влиза в Националната галерия, за всички майстори на камерата!“

16.10.2020 /17:39 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Във Военния клуб на Плевен бе представена нова книга по повод 143 години от боевете за освобождението на село Горни Дъбник, които са били важа част от битката за Плевен по време на Руско-турската освободителна война.

24.10.2020 /12:05 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

В България още през 70-години на XX век се прилагат за първи път дистанционни техники за образование, съобщават специалисти от Държавния архив в Плевен. Още през 70-те години на миналия век градът е един от първите у нас, в които се използвали дистанционни техники в обучението, което днес обсъжда постоянно.

08.10.2020 /20:41 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Това се разбра на онлайн дискусията „Свобода на медиите в България”, проведена едновременно в Брюксел и София по инициатива на Елена Йончева и с участието на еврокомисар Вера Йоурова, „Репортери без граници”, Съвета на Европа и български журналисти. Бе очертана тревожна картина за състоянието на журналистиката у нас. Председателката на СБЖ Снежана Тодорова оповести организирането на протест на 1 ноември под надслов „Не убивайте журналистиката в България”.

12.10.2020 /20:48

ЕП прие резолюцията за принципите на правовата държава и основните права в България, в която наред с другото се изтъква, че защитата на журналистите е от жизненоважен интерес за обществото. Решително са осъдени случаите, в които критични към правителството журналисти са станали обект на клеветнически кампании. Българските власти са призовани да възпрепятстват тези недемократични практики, да защитават журналистите и тяхната независимост

08.10.2020 /19:34

Данните в документа са събрани по информация от 44 страни, подадена от организации, членуващи в Европейската федерация на журналистите. Отчетена е както финансовата помощ за медиите и журналистите в Европа по време на пандемията, така и сигналите за посегателства и нарушения на медийната свобода. От България са отразени 6 сигнала.

08.10.2020 /17:03

 Мнения

За да получим нормално общество и управление, са ни необходими и нормални - критични! - медии, както и законови гаранции за труда на журналистите, за да не бъдат те смазвани от олигарси и правителства. Това бе един от акцентите в дискусията на конференцията „Свобода на медиите в България”, включила онлайн участници от Брюксел и София.

16.10.2020 /19:39 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Процедурните хватки за удължаването на сладострастно-мазохистичното оставане на върха на властта нямат край. Дежа вю-то, което премиерът изпитва за трети път в живота си, явно му е докарало психично отклонение да не обръща внимание на ставащото наоколо.

17.08.2020 /16:20 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 14 гости

Бързи връзки