Поглед зад стобора на „ПОГЛЕД”

30.07.2011 /09:30 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


И така пороят на времето ги отнася неумолимо към бездната на забравата. С тия редове ще опитам да го поспра - ако не за абсолютно всички, - поне за повечето от тези, с които сме правили вестника от 1980-а до 1992-а. Когато постъпих в редакцията на улица „11 август” № 6, в нея

портиери

нямаше.
Влизаше и излизаше всеки, който пожелаеше. Не знам по чие решение, нейде към 1982-1983-а се появиха двама души, назначени на тая длъжност. Бай Стефан и бай Злати. Въртяха се на смени, които те сами си уточняваха. Бяха пенсионери.

Първият – по-дребничък, с очила, вторият – едър, бивш военен. Стефан живееше в „Захарна фабрика”, Злати – нейде към Подуяне.
Седяха зад едно бюро досами входната врата, вдясно от нея. И упътваха всеки посетител къде кого може да намери. Ако бе или не в редакцията.

При тях – с идването на работа в
2 следобед – бяха купищата вестници за всеки отдел /преди появата им тая дейност се вършеше в „Документация”-та/, които сами си вземахме.

Пак те вечер пускаха кепенците, когато и последният от редакцията си тръгнеше...
А грижата и задължението тия споменати вестници и списания да идват редовно /а и цялата останала кореспонденция с адрес „ПОГЛЕД”/ имаше

домакинът

Иван Бешков. Слаб, висок, готов да поеме в най-проливния дъжд, в най-лютия пек и в най-кучешкия студ нанейде, за да свърши каквато и да било полезна работа за вестника.

Първоначално той се помещаваше в стая-кутийка, метър на два, на първия етаж, сетне – когато се разширихме след напускането на сградата от „Нефтохим”, негова вече бе цяла голяма стая.

Там бе наредил като на изложба десетките канцеларски материали, с които снабдяваше всички: топове с листи за писане, индига, гумички, кламери, телбодове, триъгълници и всички други потреби за секретариата, флумастери, картони, ленти за пишещите машини, пликове – със и без емблемата на вестника, различен формат, лепила, прозрачни скоч-лепенки.

Иван Бешков носеше и хонорарния лист от редакцията в счетоводството на Съюза на българските журналисти на „Граф Игнатиев” №4. За да може всеки да получи полагащото се за труда му
4 дни след появата на поредния брой в понеделник по РЕП-овете.

В най-върлите зими той ринеше сняг отрано сутрин в двора на „ПОГЛЕД”, никога не се оплакваше от нищо и не съм чул лоша дума за него от никого. И най-своенравните главни редактори се отнасяха с уважение към него. И друго: дойдеха ли майстори за някаква поправка – кой ще се занимава с тях: бай 
Иван, разбира се.

В голямата красива ъглова постройка, където сега е папската легация, на последния етаж – под покрива – бе стаено помещение с нисък таван. На

шофьорите

Запомнил съм неколцина: най-дълго работилия Кръстьо /олисял от ранна възраст, отзивчив, приказлив и сговорчив/, топчестия Дани /неговата съпруга в един период помагаше на домакина/, мургавият и комбинативен Радко Делчев, а около 1981-1982-а имаше и пенсиониран полковник – слаб и жилав като бръснарски каиш
, – с когото цял редакционен екип ходихме да видим и да пишем за „Републиката на младостта Странджа- Сакар”.

Благодарение на армейския му сан, за секунди пред нас се отваряха всички гранични постове и сновяхме къде ли не, чудо във времето на „граничните листове”!, чак до границата с Турция при Резово.
Малко след това напусна.

Най-вече Кръстьо и Дани обаче – изключим ли останалите им задължения – осигуряваха навременното получаване на цинкографските клишета от Полиграфическия комбинат в наборния цех на улица „11 август” № 18. За да види благополучно бял свят вестникът.

Южно от голямата сграда – в двора - бе построена в по-късни времена от появата на най-стария имот дървена барака с 2 стаи: едната – склад със сувенирни чанти и сакове, изпозваше се и от съдиите при организирането и обработването на резултатите от легендарното автомобилно рали „ПОГЛЕД”, другата – за

машинописките

Помня четири, но по име – три: единствената по-небрежна в работата си бе най-сръчната и неустоима любовчийка; друга хубавица – Мариана, след като се омъжи -- последва съпруга си нейде извън София; изкусителната Дария от прочутото и с дините си село Любимец и Ния Бодева.


Бяха снабдени с тежки електрически машини, сложен бе и удобен фотьойл при тях, и пишеха като хали. Редакционни материали, планове за подготвяни бъдещи броеве, всичко, от което имаше нужда...
Eдна или две като че ли знаеха и стенография, но малко. Истинската майсторка стенографка /без да броим шефа на отдел „Вътрешна информация” Иван Ганев, който, като републикански шампион, бе извън всякакво класиране/ си остана

завеждащата „Документация”-та

Катя Илиева.
Препрочитам написаното и се натъжавам, че времето е изтрило имената на жените, които си тръгваха, когато ние отивахме в редакцията. Сис сини работни престилки, приведени над кофите и метлите, тихи, благи, част от добрите духове в къщата на „ПОГЛЕД”. Сега им казват хигиенистки, навремето бяха

чистачки

Това въсщност е подробност без каквато и да било значение – в „ПОГЛЕД винаги бе подредено, пометено и измито като в аптека с взискателен шеф или като в болница преди сутрешната визитация на главния лекар.

Времето пръсна и останалите изредени колеги. За повечето отдавна не съм чувал нещо, няма го и вестника, а годините на пет-шест от споменатите още преди 20  лета бяха вече доста.

Където и да сте, обични ми „погледари”, дано поменаването на добротата ви да ви достигне!



 

 

С нея ме запозна „Поглед“. На една национална литературна среща през 80-те в парк-хотел „Москва“. Отразявах събитието, те бе председателка на Съюза на преводачите в онова време и с готовност отвърна на няколкото ми въпроса.

06.02.2013/16:50

Преди дни, разглеждайки стара папка от архива си, открих спотаени снимки от веселба в някогашния „Поглед“. На едната танцуват младите Боян Обретенов и Пенка Чернева - той се е докарал с дамска блуза и пола, а тя – с мъжко сако.

20.10.2012/13:46

Беше някога, толкова някога, колкото 32 лета. Тогава СБЖ организира конкурс за репортери в изданието си „Поглед”. Спечелилите първите 2 места биваха назначавани за година, изпитателно.

10.08.2012/11:23

„Жетварят“. Видях го за първи път през 1980-а. Великолепна картина с маслени бои от Владимир Димитров – Майстора. Към 70 на 50 сантиметра. Засмян селянин с високо чело. На къра, на нивата. Зад гърба му – планина и облаци.

20.07.2012/11:01

Книгите са велики. И таят много и много изненади. Преди няколко дни за пореден път се убедих в това. Знае се, че редакцията на в. „Поглед” от 1977-а до 1991-а е в къщата на ъгъла на улиците „Янко Забунов” (сега „Врабча”) и „11 август”.

09.12.2011/00:24

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Той написва най-популярната си книга - „Приключенията на Лукчо”, когато е едва на 31 години и работи в детското приложение „Пионер” на вестника на ИКП „Унита”. Успехът ѝ е феноменален най-вече в тогавашния СССР и в соцстраните, включително и в България. Така тръгва и световната му слава. Навръх 100-годишнината от рождението на Родари на 23 октомври дори „Гугъл” излезе със специален дизайн на „главата” си в негова чест.

23.10.2020 /19:08 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Книгата „Главните прокурори. От Татарчев до Гешев” е майсторски журналистически разказ на един дългогодишен съдебен репортер за институцията Главен прокурор в България, написан въз основа на многобройни факти и събития, с много емоции и изповедност, пише в рецензията си проф. Маргарита Пешева

22.10.2020 /15:36 | Автор: Проф. Маргарита Пешева | Източник: newmedia21.eu

Проф. Лилия Райчева е уважаван журналист и университетски преподавател. Разговорите с нея зареждат не само с информация, но и обогатяват, защото е ерудиран и интересен събеседник. Тя е преподавател във ФЖМК в СУ „Св. Климент Охридски” и в много наши и чужди авторитетни университети.

21.10.2020 /18:57 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Като изгоним клишетата от типа уникална, голяма, фантастична, което си заслужава, бих казала, че откритата на 15 октомври в Национална галерия Квадрат 500 фотоизложба на корифея във фоторепортерството у нас Тодор Славчев „Софийски летописи“, е миг от историята на страната ни, сътворен от него с помощта на вълшебството на фотокамерата. А според внучката му Яна Узунова изложбата е „истински празник за 120-годишнината от рождението на един голям фоторепортер! Истински пробив е, че фотографията влиза в Националната галерия, за всички майстори на камерата!“

16.10.2020 /17:39 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Във Военния клуб на Плевен бе представена нова книга по повод 143 години от боевете за освобождението на село Горни Дъбник, които са били важа част от битката за Плевен по време на Руско-турската освободителна война.

24.10.2020 /12:05 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

В България още през 70-години на XX век се прилагат за първи път дистанционни техники за образование, съобщават специалисти от Държавния архив в Плевен. Още през 70-те години на миналия век градът е един от първите у нас, в които се използвали дистанционни техники в обучението, което днес обсъжда постоянно.

08.10.2020 /20:41 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Това се разбра на онлайн дискусията „Свобода на медиите в България”, проведена едновременно в Брюксел и София по инициатива на Елена Йончева и с участието на еврокомисар Вера Йоурова, „Репортери без граници”, Съвета на Европа и български журналисти. Бе очертана тревожна картина за състоянието на журналистиката у нас. Председателката на СБЖ Снежана Тодорова оповести организирането на протест на 1 ноември под надслов „Не убивайте журналистиката в България”.

12.10.2020 /20:48

ЕП прие резолюцията за принципите на правовата държава и основните права в България, в която наред с другото се изтъква, че защитата на журналистите е от жизненоважен интерес за обществото. Решително са осъдени случаите, в които критични към правителството журналисти са станали обект на клеветнически кампании. Българските власти са призовани да възпрепятстват тези недемократични практики, да защитават журналистите и тяхната независимост

08.10.2020 /19:34

Данните в документа са събрани по информация от 44 страни, подадена от организации, членуващи в Европейската федерация на журналистите. Отчетена е както финансовата помощ за медиите и журналистите в Европа по време на пандемията, така и сигналите за посегателства и нарушения на медийната свобода. От България са отразени 6 сигнала.

08.10.2020 /17:03

 Мнения

За да получим нормално общество и управление, са ни необходими и нормални - критични! - медии, както и законови гаранции за труда на журналистите, за да не бъдат те смазвани от олигарси и правителства. Това бе един от акцентите в дискусията на конференцията „Свобода на медиите в България”, включила онлайн участници от Брюксел и София.

16.10.2020 /19:39 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Процедурните хватки за удължаването на сладострастно-мазохистичното оставане на върха на властта нямат край. Дежа вю-то, което премиерът изпитва за трети път в живота си, явно му е докарало психично отклонение да не обръща внимание на ставащото наоколо.

17.08.2020 /16:20 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 29 гости

Бързи връзки