Пухено перо от гнездото на „ПОГЛЕД”

08.08.2011 /16:06 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


А тя – читалнята, още от началото на 70-те си е все там: на третия етаж. Две врати я делят от коридора, но преди 40 лета – когато влязох за първи път в нея като студент – ми се стори по-тъмна, отколкото е днес.

Но бе все тъй тихо – а тогава в Съюза по цял ден бе пълно с народ. Но в читалня е редно да е тихо.

Тогава СБЖ разполагаше с библиотека на улица „Братя Миладинови” /би било хубаво някой да разкаже и за нея, и за хората, работили там/ в една стара постройка, недалеч от пресечката на споменатата улица с булевард „Александър Стамболийски”. Но там съм ходил да чета само един-два пъти: някак по-приятно ми бе в сградата на гилдийната организация.

А в читалнята на улица „Граф Игнатиев” № 4

съм прекарал доста време – най-вече за подготовка на курсови работи. Вестник „Изгрев”, други течения на вестници, които става трудно да си припомня.

А малко след 1972-а разбрах, че тъкмо там се е родил „ПОГЛЕД”. В това голямо помещение от 30-ина квадратни метра. Как са работели първите „погледари” не ми е много ясно, защото е тъмно, а съберат ли се повечко хора, става и шумно. Но, тъй или инак, определено време са го правили.

Пак в тоя потънал днес в тишина хол идвали навремето хора  легенди. В него били изложени - разказва в появилата се преди 5  години своя книга „Срещи по пътя” Кирил Янев, първият отговорен редактор на „ПОГЛЕД от 1966-а - проектите за „главата” на новия вестник, наследник на създадения през 30-те от търновеца Димитър Найденов. Там донесъл и своя проект

специално поканеният Борис Ангелушев

– едър като мечок, добродушен, с очила, кацнали връз носа му, когато трябвало да се гледа нещо отблизо. И подробно обяснил на всички, ала най-вече на уредника, как трябва да се разполагат шестте букви на първата страница.

Малко по-късно, придружен от двама-трима приятели, се отбил и доста по-дребничкият на бой от Ангелушев, но доста по-възрастен

Симеон Радев

Вече почти невиждащ с едното си око, но с остър като старовремски бръснач ум и с интерес към литературата и вестникарството, които запазва до края на дните си. Годините му трябва да са били 80, даже 85-6. Стара школа.

Рекъл: „Дойдох да видя кои сте вие, които правите този вестник, който носи нещо ново в българската журналистика. Аз съм любопитен старец”.

До един в „ПОГЛЕД” се обръщали при разговора си с него с „господин” /нечувана работа в годините от 1944-а до 1989-а/, просто дори го изговаряли сякаш с главна буква, а той минал и се ръкувал с всички – изправени, застанали един до друг, като на дипломатически прием. Носел бастун, ала леко сядал и плавно ставал, без гримаси, охкане и оплаквания.

Ще повторя – стара школа

Поговорили за чистотата на езика във вестниците, за необходимостта от дързост в занаята, споменал /това само дипломат може тъй да го изрече/, че може би „вашият шеф няма да се откаже да прави такива красиви и приятни жестове”. /Ставало дума за нещо много прозаично – повишаване на заплатите/.

Поприказвали и за интервюто /той е човекът, който го въвежда като жанр в България/, за това кой прави кръстословиците, проверяват ли ги добросъвестно редакторите, накрая вдигнал ръка за поздрав /а може би и за сбогом, бил е реалист, без празни илюзии/ и пожелал успех от сърце. Всичко описано трябвало да е станало през 1966-а.

- - -

Днес „ПОГЛЕД” е спомен, няма ги библиотеката на улица „Братя Миладинови”, ресторантът на СБЖ с митичната маса на Борис Ангелушев, вляво от входната врата, на няколко метра от огромната стена-огледало, няма го и кафенето...

А в читалнята – както бе и преди – е разположена грамадна маса с няколко стола около нея, на които понякога възрастни колеги четат вестници.

Липсват ми две големи снимки:

окачени на стените или пък опрени в ъглите – с по няколко пояснителни реда под тях: за по-младите. На Симеон Радев и Борис Ангелушев.

Ще стори ли някой нещо, за да не остане читалнята просто една стая? Би трябвало.

Да сложим за край нещо изящно, което да оправдае смисъла на заглавието. А и да докаже пак и пак гениалността на Йордан Радичков, който също е сред приятелите и първите сътрудници на „ПОГЛЕД”.

Два реда от книгата му „Ние, врабчетата” ще свършат чудесна работа: „Читателю! Срещнете ли по пътя една птича перушина, поменете с добра дума врабчетата”.


 

 

С нея ме запозна „Поглед“. На една национална литературна среща през 80-те в парк-хотел „Москва“. Отразявах събитието, те бе председателка на Съюза на преводачите в онова време и с готовност отвърна на няколкото ми въпроса.

06.02.2013/16:50

Преди дни, разглеждайки стара папка от архива си, открих спотаени снимки от веселба в някогашния „Поглед“. На едната танцуват младите Боян Обретенов и Пенка Чернева - той се е докарал с дамска блуза и пола, а тя – с мъжко сако.

20.10.2012/13:46

Беше някога, толкова някога, колкото 32 лета. Тогава СБЖ организира конкурс за репортери в изданието си „Поглед”. Спечелилите първите 2 места биваха назначавани за година, изпитателно.

10.08.2012/11:23

„Жетварят“. Видях го за първи път през 1980-а. Великолепна картина с маслени бои от Владимир Димитров – Майстора. Към 70 на 50 сантиметра. Засмян селянин с високо чело. На къра, на нивата. Зад гърба му – планина и облаци.

20.07.2012/11:01

Книгите са велики. И таят много и много изненади. Преди няколко дни за пореден път се убедих в това. Знае се, че редакцията на в. „Поглед” от 1977-а до 1991-а е в къщата на ъгъла на улиците „Янко Забунов” (сега „Врабча”) и „11 август”.

09.12.2011/00:24

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Той написва най-популярната си книга - „Приключенията на Лукчо”, когато е едва на 31 години и работи в детското приложение „Пионер” на вестника на ИКП „Унита”. Успехът ѝ е феноменален най-вече в тогавашния СССР и в соцстраните, включително и в България. Така тръгва и световната му слава. Навръх 100-годишнината от рождението на Родари на 23 октомври дори „Гугъл” излезе със специален дизайн на „главата” си в негова чест.

23.10.2020 /19:08 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Книгата „Главните прокурори. От Татарчев до Гешев” е майсторски журналистически разказ на един дългогодишен съдебен репортер за институцията Главен прокурор в България, написан въз основа на многобройни факти и събития, с много емоции и изповедност, пише в рецензията си проф. Маргарита Пешева

22.10.2020 /15:36 | Автор: Проф. Маргарита Пешева | Източник: newmedia21.eu

Проф. Лилия Райчева е уважаван журналист и университетски преподавател. Разговорите с нея зареждат не само с информация, но и обогатяват, защото е ерудиран и интересен събеседник. Тя е преподавател във ФЖМК в СУ „Св. Климент Охридски” и в много наши и чужди авторитетни университети.

21.10.2020 /18:57 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Като изгоним клишетата от типа уникална, голяма, фантастична, което си заслужава, бих казала, че откритата на 15 октомври в Национална галерия Квадрат 500 фотоизложба на корифея във фоторепортерството у нас Тодор Славчев „Софийски летописи“, е миг от историята на страната ни, сътворен от него с помощта на вълшебството на фотокамерата. А според внучката му Яна Узунова изложбата е „истински празник за 120-годишнината от рождението на един голям фоторепортер! Истински пробив е, че фотографията влиза в Националната галерия, за всички майстори на камерата!“

16.10.2020 /17:39 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Във Военния клуб на Плевен бе представена нова книга по повод 143 години от боевете за освобождението на село Горни Дъбник, които са били важа част от битката за Плевен по време на Руско-турската освободителна война.

24.10.2020 /12:05 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

В България още през 70-години на XX век се прилагат за първи път дистанционни техники за образование, съобщават специалисти от Държавния архив в Плевен. Още през 70-те години на миналия век градът е един от първите у нас, в които се използвали дистанционни техники в обучението, което днес обсъжда постоянно.

08.10.2020 /20:41 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Това се разбра на онлайн дискусията „Свобода на медиите в България”, проведена едновременно в Брюксел и София по инициатива на Елена Йончева и с участието на еврокомисар Вера Йоурова, „Репортери без граници”, Съвета на Европа и български журналисти. Бе очертана тревожна картина за състоянието на журналистиката у нас. Председателката на СБЖ Снежана Тодорова оповести организирането на протест на 1 ноември под надслов „Не убивайте журналистиката в България”.

12.10.2020 /20:48

ЕП прие резолюцията за принципите на правовата държава и основните права в България, в която наред с другото се изтъква, че защитата на журналистите е от жизненоважен интерес за обществото. Решително са осъдени случаите, в които критични към правителството журналисти са станали обект на клеветнически кампании. Българските власти са призовани да възпрепятстват тези недемократични практики, да защитават журналистите и тяхната независимост

08.10.2020 /19:34

Данните в документа са събрани по информация от 44 страни, подадена от организации, членуващи в Европейската федерация на журналистите. Отчетена е както финансовата помощ за медиите и журналистите в Европа по време на пандемията, така и сигналите за посегателства и нарушения на медийната свобода. От България са отразени 6 сигнала.

08.10.2020 /17:03

 Мнения

За да получим нормално общество и управление, са ни необходими и нормални - критични! - медии, както и законови гаранции за труда на журналистите, за да не бъдат те смазвани от олигарси и правителства. Това бе един от акцентите в дискусията на конференцията „Свобода на медиите в България”, включила онлайн участници от Брюксел и София.

16.10.2020 /19:39 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Процедурните хватки за удължаването на сладострастно-мазохистичното оставане на върха на властта нямат край. Дежа вю-то, което премиерът изпитва за трети път в живота си, явно му е докарало психично отклонение да не обръща внимание на ставащото наоколо.

17.08.2020 /16:20 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 29 гости

Бързи връзки