Иван Тодоров: Как се ценцурира цензор

04.09.2011 /10:22 | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


И почти всеки месец в редакцията ни се отбиваше Радой Ралин – да се видят и да поприказват. Бяха, кажи-речи, връстници.

Та при една от тия срещи се запознах и аз с мъжа, за чиято поява пролет, лете и есен гласът му известяваше още при влизането в двора ни – в двора на някогашната къща на папския нунций през 20-те, а сетне и римски папа – монсиньор Джовани Ронкали.

Помина време и реших да посетя Радой Ралин. Взех от къщи една от последните му излезли по онова време книги – „Апострофи”, илюстрирана от Борис Димовски, и в дъждовна есенна вечер слязох пред изчезналото днес кино „Изток” срещу все още несъборения хотел „Плиска”.

Беше казал гостолюбиво в „Поглед”, че всички от отдела - бях редактор по онова време в „Култура и изкуство” - сме добри дошли у тях, но никога не бях ходил у дома му. С питане открих блока – стар, тухлен, на не повече от 4 етажа, сякаш, тогава тия сгради не ги заключваха още от улицата: влязох спокойно, щракнах си стълбищното осветление и подир малко вратата ми отвори стопанинът.

Извиних се, че се изтърсих без уговорка: а, няма нищо, влизай и сядай, рече беловласият мъж, оставих чадъра да се оцежда в антрето под закачалката и минути след това вече приказвахме. В хола.

Приказвахме как върви вестникът, интересуваше се най-вече от литература и от редовната ни рубрика „Поглед” представя най-търсената книга на месеца”, стана дума за общи познати, черпи ме – с неизменния чай, разбира се, а докато го приготвяше, разглеждах като любопитна сврака стаята.

Книги, книги, стара пишеща машинка до една ниска маса, папки до библиотечните лавици... Малко преди да си тръгна, събрах кураж и попитах, вадейки от чантата си „Апострофи”-те, дали може да ми ги надпише за добър спомен.

Зарадва се от вниманието /не си внушавам, тия неща се усещат/, ала рече: „Като ще е гарга, рошава да е!” И ми разказа колко от предложените от него епиграми-апострофи на десетки наши поети били отхвърлени от цензорите. И го принудили да ги смени с други.

Отиде до папките си, намери оригиналния ръкопис /тогава компютри още нямаше/, седна удобно, сложи очила и точно там, където бяха махнали предложеното от него, написа дузина двустишия и четиристишия. Както са били в първоначалната версия.

/Системата беше: първият ред или два - цитат от известна творба на поет, под текста -- рисунка на Борис Димовски, а отдолу -- словесният апостроф от Радой Ралин/.

Играеше си с думите, с римите, с хрумванията, играеше си и с химикалките – хващаше ту синя, ту червена, че даже има и редове със зелена... И тъй при Гео Милев – най-горе на съответната страница, се появи:

„Първите паднаха в кърви.

Последните станаха първи.”

* * *
При Атанас Далчев:
„Но ние бяхме ослепели вече
от блясъка на толкоз много речи.”

* * *
При Кирил Христов:
„Уж същи са земята и небето,
а как е всичко променено тук.
Променят се земята и небето.
Юмрукът си е винаги юмрук.”

* * *
При Димчо Дебелянов:
„А в свойта вяра сам не вярвам аз.
Какво от туй? Гласуваш ти за нас.”

* * *

Тая борба с цензорите от „Български писател” отне към половин час, но накрая Радой Ралин добави и сърдечен автограф на титулната страница и малко подир това ме изпрати. Поех щастлив в мрака към моето далечно Павлово.
Било е 21 октомври 1986-а.

- - -

Зорка Кръстева отдавна си отиде, тъй и не полюбопитствах и затова и не разбрах кога и как се бяха запознали с Радой /тя винаги така си го наричаше/, отиде си – по Божия списък и ред – и той.

Ала и досега си остава пред взора ми, притворя ли очи, онзи познат на цяла България гръмогласен рошав волнодумец с „корава гърбина и нетрепваща стъпка в журналистиката”. Ей това – в кавичките, ми пожела тогава в автографа си.

 

С нея ме запозна „Поглед“. На една национална литературна среща през 80-те в парк-хотел „Москва“. Отразявах събитието, те бе председателка на Съюза на преводачите в онова време и с готовност отвърна на няколкото ми въпроса.

06.02.2013/16:50

Преди дни, разглеждайки стара папка от архива си, открих спотаени снимки от веселба в някогашния „Поглед“. На едната танцуват младите Боян Обретенов и Пенка Чернева - той се е докарал с дамска блуза и пола, а тя – с мъжко сако.

20.10.2012/13:46

Беше някога, толкова някога, колкото 32 лета. Тогава СБЖ организира конкурс за репортери в изданието си „Поглед”. Спечелилите първите 2 места биваха назначавани за година, изпитателно.

10.08.2012/11:23

„Жетварят“. Видях го за първи път през 1980-а. Великолепна картина с маслени бои от Владимир Димитров – Майстора. Към 70 на 50 сантиметра. Засмян селянин с високо чело. На къра, на нивата. Зад гърба му – планина и облаци.

20.07.2012/11:01

Книгите са велики. И таят много и много изненади. Преди няколко дни за пореден път се убедих в това. Знае се, че редакцията на в. „Поглед” от 1977-а до 1991-а е в къщата на ъгъла на улиците „Янко Забунов” (сега „Врабча”) и „11 август”.

09.12.2011/00:24

 Представяме ви

Популярен и обичан радио глас, Силвия Великова винаги е била в центъра на събитията в съдебния ресор, който от години отразява. Така беше и преди една година, когато тя пак беше „в окото на бурята“, но този път като потърпевш.

18.09.2020 /12:35 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

Иван Вълов е едно от знаковите имена в българската журналистика, който вече много десетилетия упорито и ползотворно разработва своята обширна територия на теми, проблеми и и срещи с големи личности, със свой глас и слово.

17.09.2020 /07:32 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

„В това жегаво и лениво следобедно време и на пандемия дойдохте да се срещнете с моя нов роман „Роден на Великден“. Така известната журналистка и писателка Бойка Асиова се обърна към дошлите на представянето на новата й творба в осмото книжно изложение на открито „Алея на книгата“. Романът на Асиова се оказа една от най-търсените книги на „Жанет 45“.

14.09.2020 /08:49 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Лъчeзар Еленков отлетя към звездите на 6 септември - Деня на Съединението на България. А го изпратихме в безсмъртието навръх друга символна дата - 9 септември, деня, в който той винаги отдаваше почит към падналите за свобода и справедливост поети антифашисти по света и у нас. Така дори в пътя си към вечността големият поет се сля със светлината на идеалите, които зареждаха и живота му, и творчеството му...

10.09.2020 /09:41 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Тая нелепица се повтаря, потретя, преживя от десетилетия. От хора, които не си дават труда да четат внимателно. И да мислят. А говорят и пишат, носени от бързея на инерцията...

04.09.2020 /14:31 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

Талантливият актьор и дългогодишен директор на столичния театър „Сълза и смях“ Стойчо Мазгалов (починал през 2006 г.) е първият почетен гражданин на община Любимец.

25.08.2020 /10:23 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Мястото на събранието е сградата на СБЖ в София, ул. "Граф Игнатиев" 4. Начало на събранието - 10.00 часа. Регистрацията на делегатите започва в 9.00 часа.

15.09.2020 /17:29

СБЖ поздравява колегията с деня, в който си спомняме завета на Юлиус Фучик „Хора, обичах ви, бдете!” и се мобилизираме за несекващата борба в защита на правата на журналистите и гражданските права, свободата на словото, демокрацията, хуманизма, мира, достойния живот.

08.09.2020 /16:48

Европейската федерация на журналистите и Международната федерация на журналистите излязоха със специална позиция по този въпрос. В нея те се присъединяват към изразеното вече от техния член - СБЖ, категорично осъждане на полицейското насилие над журналисти и граждани.

05.09.2020 /19:06

 Мнения

Процедурните хватки за удължаването на сладострастно-мазохистичното оставане на върха на властта нямат край. Дежа вю-то, което премиерът изпитва за трети път в живота си, явно му е докарало психично отклонение да не обръща внимание на ставащото наоколо.

17.08.2020 /16:20 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

Ако в този вододелен за всички ни момент обществото намери сили наистина да започне всичко наново и на чисто, дано и ние, журналистите, съумеем същото.

22.07.2020 /20:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 20 гости

Бързи връзки