Иван Тодоров: Как се ценцурира цензор

04.09.2011 /10:22 | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


И почти всеки месец в редакцията ни се отбиваше Радой Ралин – да се видят и да поприказват. Бяха, кажи-речи, връстници.

Та при една от тия срещи се запознах и аз с мъжа, за чиято поява пролет, лете и есен гласът му известяваше още при влизането в двора ни – в двора на някогашната къща на папския нунций през 20-те, а сетне и римски папа – монсиньор Джовани Ронкали.

Помина време и реших да посетя Радой Ралин. Взех от къщи една от последните му излезли по онова време книги – „Апострофи”, илюстрирана от Борис Димовски, и в дъждовна есенна вечер слязох пред изчезналото днес кино „Изток” срещу все още несъборения хотел „Плиска”.

Беше казал гостолюбиво в „Поглед”, че всички от отдела - бях редактор по онова време в „Култура и изкуство” - сме добри дошли у тях, но никога не бях ходил у дома му. С питане открих блока – стар, тухлен, на не повече от 4 етажа, сякаш, тогава тия сгради не ги заключваха още от улицата: влязох спокойно, щракнах си стълбищното осветление и подир малко вратата ми отвори стопанинът.

Извиних се, че се изтърсих без уговорка: а, няма нищо, влизай и сядай, рече беловласият мъж, оставих чадъра да се оцежда в антрето под закачалката и минути след това вече приказвахме. В хола.

Приказвахме как върви вестникът, интересуваше се най-вече от литература и от редовната ни рубрика „Поглед” представя най-търсената книга на месеца”, стана дума за общи познати, черпи ме – с неизменния чай, разбира се, а докато го приготвяше, разглеждах като любопитна сврака стаята.

Книги, книги, стара пишеща машинка до една ниска маса, папки до библиотечните лавици... Малко преди да си тръгна, събрах кураж и попитах, вадейки от чантата си „Апострофи”-те, дали може да ми ги надпише за добър спомен.

Зарадва се от вниманието /не си внушавам, тия неща се усещат/, ала рече: „Като ще е гарга, рошава да е!” И ми разказа колко от предложените от него епиграми-апострофи на десетки наши поети били отхвърлени от цензорите. И го принудили да ги смени с други.

Отиде до папките си, намери оригиналния ръкопис /тогава компютри още нямаше/, седна удобно, сложи очила и точно там, където бяха махнали предложеното от него, написа дузина двустишия и четиристишия. Както са били в първоначалната версия.

/Системата беше: първият ред или два - цитат от известна творба на поет, под текста -- рисунка на Борис Димовски, а отдолу -- словесният апостроф от Радой Ралин/.

Играеше си с думите, с римите, с хрумванията, играеше си и с химикалките – хващаше ту синя, ту червена, че даже има и редове със зелена... И тъй при Гео Милев – най-горе на съответната страница, се появи:

„Първите паднаха в кърви.

Последните станаха първи.”

* * *
При Атанас Далчев:
„Но ние бяхме ослепели вече
от блясъка на толкоз много речи.”

* * *
При Кирил Христов:
„Уж същи са земята и небето,
а как е всичко променено тук.
Променят се земята и небето.
Юмрукът си е винаги юмрук.”

* * *
При Димчо Дебелянов:
„А в свойта вяра сам не вярвам аз.
Какво от туй? Гласуваш ти за нас.”

* * *

Тая борба с цензорите от „Български писател” отне към половин час, но накрая Радой Ралин добави и сърдечен автограф на титулната страница и малко подир това ме изпрати. Поех щастлив в мрака към моето далечно Павлово.
Било е 21 октомври 1986-а.

- - -

Зорка Кръстева отдавна си отиде, тъй и не полюбопитствах и затова и не разбрах кога и как се бяха запознали с Радой /тя винаги така си го наричаше/, отиде си – по Божия списък и ред – и той.

Ала и досега си остава пред взора ми, притворя ли очи, онзи познат на цяла България гръмогласен рошав волнодумец с „корава гърбина и нетрепваща стъпка в журналистиката”. Ей това – в кавичките, ми пожела тогава в автографа си.

 

С нея ме запозна „Поглед“. На една национална литературна среща през 80-те в парк-хотел „Москва“. Отразявах събитието, те бе председателка на Съюза на преводачите в онова време и с готовност отвърна на няколкото ми въпроса.

06.02.2013/16:50

Преди дни, разглеждайки стара папка от архива си, открих спотаени снимки от веселба в някогашния „Поглед“. На едната танцуват младите Боян Обретенов и Пенка Чернева - той се е докарал с дамска блуза и пола, а тя – с мъжко сако.

20.10.2012/13:46

Беше някога, толкова някога, колкото 32 лета. Тогава СБЖ организира конкурс за репортери в изданието си „Поглед”. Спечелилите първите 2 места биваха назначавани за година, изпитателно.

10.08.2012/11:23

„Жетварят“. Видях го за първи път през 1980-а. Великолепна картина с маслени бои от Владимир Димитров – Майстора. Към 70 на 50 сантиметра. Засмян селянин с високо чело. На къра, на нивата. Зад гърба му – планина и облаци.

20.07.2012/11:01

Книгите са велики. И таят много и много изненади. Преди няколко дни за пореден път се убедих в това. Знае се, че редакцията на в. „Поглед” от 1977-а до 1991-а е в къщата на ъгъла на улиците „Янко Забунов” (сега „Врабча”) и „11 август”.

09.12.2011/00:24

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Днес се навършват три години, откакто ни напусна завинаги голямата журналистка, латиноамериканистка и преподавателка проф. Пенка Караиванова (1931-2018 г.). По този повод припомняме нейно уникално интервю с големия бразилски писател Жоржи Амаду (1912-2001 г.), взето в Сао Пауло през 1968 г.

24.02.2021 /17:16 | Автор: Пенка Караиванова | Източник: СБЖ

Преди известно време случайно попаднах на един репортаж в телевизията майка за журналиста от Велико Търново Ангел Ганцаров. Оказа се, че той е интересна птица в най-добрия смисъл на тази дума. Защото години наред колекционира вестници и в сбирката си е натрупал над 7 хиляди броя, сред които има и уникални издания на българската и световната журналистика. И не само това прави Ганцаров притегателен образ за нас, неговите колеги. Той е автор и на излязлата през миналата година книга и „Великотърновската журналистика 1878 – 2020 г.”, в която разказва за славните години на вестникарството в царствената българска столица.

20.02.2021 /12:48 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

След 15 години усилия репортерката Лидия Качо постигна ареста и изправянето пред съда на бившия губернатор на щата Пуебла Марио Марин, заповядал да я арестуват и изтезават през 2005-та заради нейно разследване на мрежа за детска порнография и проституция.

12.02.2021 /19:48 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Миналата година ни донесе не само тревоги и драматични събития, а и нещо красиво, необходимо и истинско. Своя път към читателите пое книгата „Стефан Продев (1927-2001). Биобиблиография“. Без да прозвучи високопарно, но издателство „Захарий Стоянов“ ни поднася един уникален труд, правен несамо супер професионално, но и с много любов и респект към личността на един от най-значимите публицисти на ХХ век.

10.02.2021 /18:11 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Хумористичното издание, което празнува 75 години, припомня епизоди от своята история.

23.02.2021 /13:02 | Източник: Стършел

На 28 януари се навършват 125 години от смъртта на Иван Добровски – един от изявените наши дейци, който със своята богата култура, с просветителската и журналистическата си дейност оставя трайна диря във възрожденската ни история, както и в първите години от развитието на младата българска държава.

28.01.2021 /11:05 | Автор: Атанас Коев | Източник: desant.net

 Акценти и позиции

В деня на възпоменанието за Апостола на свободата Васил Левски нека и хората на словото, призвани да са обществената съвест, сверят отново пътя си със заветите му. И да не забравяме думите и на другия ни герой от същата възвисяваща епоха Христо Ботев: „Свободата е мила, истината е свята”

19.02.2021 /15:30

Журналистите могат да бъдат ваксинирани във фаза III на Националния план за ваксиниране. Желаещите трябва да изпратят на регионалните здравни инспекции данните си в срок до 17 ч. на 16.02.2021 г., известява министърът на здравеопазването в уведомително писмо до председателя на СБЖ.

10.02.2021 /20:09

Управителният съвет (УС) на Съюза на българските журналисти (СБЖ) е сериозно обезпокоен и възмутен от грубите и систематични репресии срещу наши колеги журналисти и независими медии, упражнявани от властите в Беларус, особено след миналогодишните президентски избори в страната и масовите протести в Минск и други градове. Това се казва в декларация на УС на СБЖ по повод започващия на 9 февруари т. г. съдебен процес срещу две беларуски журналистки.

08.02.2021 /21:05

 Мнения

Преди тридесет години, в края на февруари 1991 година, някой дръзко реши, че нужда от български младежки печат няма! Всекидневникът „Младеж“ и вестник „Пулс“ бяха хладнокръвно убити!

21.02.2021 /09:45 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

По повод предаването на БНТ от 15 февруари в рубриката „История БГ“, посветено на пресата в началото на демократичния преход

18.02.2021 /15:21 | Автор: Офелия Хаджиколева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 26 гости

Бързи връзки