Иван Тодоров: Как се ценцурира цензор

04.09.2011 /10:22 | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


И почти всеки месец в редакцията ни се отбиваше Радой Ралин – да се видят и да поприказват. Бяха, кажи-речи, връстници.

Та при една от тия срещи се запознах и аз с мъжа, за чиято поява пролет, лете и есен гласът му известяваше още при влизането в двора ни – в двора на някогашната къща на папския нунций през 20-те, а сетне и римски папа – монсиньор Джовани Ронкали.

Помина време и реших да посетя Радой Ралин. Взех от къщи една от последните му излезли по онова време книги – „Апострофи”, илюстрирана от Борис Димовски, и в дъждовна есенна вечер слязох пред изчезналото днес кино „Изток” срещу все още несъборения хотел „Плиска”.

Беше казал гостолюбиво в „Поглед”, че всички от отдела - бях редактор по онова време в „Култура и изкуство” - сме добри дошли у тях, но никога не бях ходил у дома му. С питане открих блока – стар, тухлен, на не повече от 4 етажа, сякаш, тогава тия сгради не ги заключваха още от улицата: влязох спокойно, щракнах си стълбищното осветление и подир малко вратата ми отвори стопанинът.

Извиних се, че се изтърсих без уговорка: а, няма нищо, влизай и сядай, рече беловласият мъж, оставих чадъра да се оцежда в антрето под закачалката и минути след това вече приказвахме. В хола.

Приказвахме как върви вестникът, интересуваше се най-вече от литература и от редовната ни рубрика „Поглед” представя най-търсената книга на месеца”, стана дума за общи познати, черпи ме – с неизменния чай, разбира се, а докато го приготвяше, разглеждах като любопитна сврака стаята.

Книги, книги, стара пишеща машинка до една ниска маса, папки до библиотечните лавици... Малко преди да си тръгна, събрах кураж и попитах, вадейки от чантата си „Апострофи”-те, дали може да ми ги надпише за добър спомен.

Зарадва се от вниманието /не си внушавам, тия неща се усещат/, ала рече: „Като ще е гарга, рошава да е!” И ми разказа колко от предложените от него епиграми-апострофи на десетки наши поети били отхвърлени от цензорите. И го принудили да ги смени с други.

Отиде до папките си, намери оригиналния ръкопис /тогава компютри още нямаше/, седна удобно, сложи очила и точно там, където бяха махнали предложеното от него, написа дузина двустишия и четиристишия. Както са били в първоначалната версия.

/Системата беше: първият ред или два - цитат от известна творба на поет, под текста -- рисунка на Борис Димовски, а отдолу -- словесният апостроф от Радой Ралин/.

Играеше си с думите, с римите, с хрумванията, играеше си и с химикалките – хващаше ту синя, ту червена, че даже има и редове със зелена... И тъй при Гео Милев – най-горе на съответната страница, се появи:

„Първите паднаха в кърви.

Последните станаха първи.”

* * *
При Атанас Далчев:
„Но ние бяхме ослепели вече
от блясъка на толкоз много речи.”

* * *
При Кирил Христов:
„Уж същи са земята и небето,
а как е всичко променено тук.
Променят се земята и небето.
Юмрукът си е винаги юмрук.”

* * *
При Димчо Дебелянов:
„А в свойта вяра сам не вярвам аз.
Какво от туй? Гласуваш ти за нас.”

* * *

Тая борба с цензорите от „Български писател” отне към половин час, но накрая Радой Ралин добави и сърдечен автограф на титулната страница и малко подир това ме изпрати. Поех щастлив в мрака към моето далечно Павлово.
Било е 21 октомври 1986-а.

- - -

Зорка Кръстева отдавна си отиде, тъй и не полюбопитствах и затова и не разбрах кога и как се бяха запознали с Радой /тя винаги така си го наричаше/, отиде си – по Божия списък и ред – и той.

Ала и досега си остава пред взора ми, притворя ли очи, онзи познат на цяла България гръмогласен рошав волнодумец с „корава гърбина и нетрепваща стъпка в журналистиката”. Ей това – в кавичките, ми пожела тогава в автографа си.

 

С нея ме запозна „Поглед“. На една национална литературна среща през 80-те в парк-хотел „Москва“. Отразявах събитието, те бе председателка на Съюза на преводачите в онова време и с готовност отвърна на няколкото ми въпроса.

06.02.2013/16:50

Преди дни, разглеждайки стара папка от архива си, открих спотаени снимки от веселба в някогашния „Поглед“. На едната танцуват младите Боян Обретенов и Пенка Чернева - той се е докарал с дамска блуза и пола, а тя – с мъжко сако.

20.10.2012/13:46

Беше някога, толкова някога, колкото 32 лета. Тогава СБЖ организира конкурс за репортери в изданието си „Поглед”. Спечелилите първите 2 места биваха назначавани за година, изпитателно.

10.08.2012/11:23

„Жетварят“. Видях го за първи път през 1980-а. Великолепна картина с маслени бои от Владимир Димитров – Майстора. Към 70 на 50 сантиметра. Засмян селянин с високо чело. На къра, на нивата. Зад гърба му – планина и облаци.

20.07.2012/11:01

Книгите са велики. И таят много и много изненади. Преди няколко дни за пореден път се убедих в това. Знае се, че редакцията на в. „Поглед” от 1977-а до 1991-а е в къщата на ъгъла на улиците „Янко Забунов” (сега „Врабча”) и „11 август”.

09.12.2011/00:24
 Реклама

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Ситуацията със свободата на словото в България продължава да буди безпокойство, особено след поредицата от кадрови събития в най-голямата медийна групировка у нас – „Нова Броудкастинг Груп” ЕАД (НБГ).

05.06.2019 /18:25

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова поздравява цялата колегия със светлия празник на светите братя Кирил и Методий, дарили ни с азбука и с път към уникалното място на България в световната духовност и напредък. Мисията на всички хора на словото днес е то да остане непобедим лъч на правдата

24.05.2019 /00:22

Никоя епоха не е комфортна за журналиста, посветен на истината, а първата жертва на всяка диктатура е истината на върха на перото, се казва в адреса на държавния глава до СБЖ по случай по случай 175 години от началото на българската журналистика и 125 години от създаването на организирано журналистическо движение у нас.

22.05.2019 /17:31

 Мнения

Прочетох тия дни, че популярното предаване ще бъде излъчвано по БНТ до края на юни. След това излизало в летен отпуск. А продължаването му през есента не било сигурно – щяло да зависи от подписването на нов договор, от решението на новия директор на обществената ни телевизия и т.н.

30.05.2019 /13:51 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

На 22 май ще отбележим с шествие в София 175-ата годишнина на първото печатно периодично издание в България и 125-ата годишнина от началото на организираното журналистическо движение в нашата страна. Въпреки всичко, тази професия все още е жива и се бори за своята мисия!

13.05.2019 /14:52 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 14 гости

Бързи връзки