Иван Тодоров: Помня адресите на „Поглед”

26.10.2011 /15:41 | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Други вечно нямат свой собствен дом, бродят като провинциален студент в голям град от адрес на адрес, от квартира на квартира, чергарстват. В голяма степен „постоянното местожителство” се определя и от времето.

Преди 20 години съществуваха много редакции, за които се знаеше къде са и от стоящите най-далеч от вестникарството: „Работническо дело” и „Вечерни новини”, „Отечествен фронт” и „Народна младеж”, „Пулс” и „Стършел”, „Народен спорт”.

Всички те бяха в Полиграфическия комбинат „Димитър Благоев” на някогашния булевард „Ленин”, върнал днес старото си име “Цариградско шосе”. „Труд” и списание „Театър” си бяха на булевард „Дондуков” 52, зад тях – „Земеделско знаме” на улица „Янко Забунов”, недалеч – и „Кооперативно село” на улица „11 август” № 18.

”Средношколско знаме” бе по-непопулярен сред столичани като редакция, но пишещите ученици бързо научаваха пътя до последния етаж на небостъргача, на чийто първи кат бе филмотечното кино „Дружба” /сега прекръстено на „Одеон”/.

Илюстрованият спортен седмичник „Старт” пък бе настанен в частта на стадион „Васил Левски” откъм Парка на свободата, днес – Борисова градина. Някой ден ще седна и ще начертая с думи

картата на софийското вестникарство
 
отпреди 50 години. Защото времето я заличава от паметта и на най-паметливите. Съдя по вестник  „Поглед”. Знае се от по-любопитните, че през 1965-а (всъщност редовното излизане на изданието започва през 1966-а) шепа колеги продължават започнатото от Димитър Найденов в началото на 30-те години в читалнята
 
пред днешната библиотека
 
на СБЖ. Били петима-шестима. Шум и върволяк – голям. Волю-неволю изкарали така 4-5 години. Около 1971-1972-а -това днес е забравено от всички по-млади от 80 - бил надстроен последният етаж на СБЖ – там, където днес са счетоводството и касата.

Целта била да се осигурят помещения за журналистите от седмичника. Поради много причини това тъй и не се осъществило. И през 1973-а редакцията и редакторите се озовават
 
на улица „Братя Миладинови”
 
– недалеч от пресечката й с булевард „Александър Стамболийски”, вдясно, вървейки на север – към булевард „Сливница”. Сградата бе стара и неугледна и като студент в началото на 70-те съм ходил няколко пъти – да чета в библиотеката на СБЖ, която тогава бе там.

Погледарите, научих от разговора си с работилата във вестника от август 1973-а до 1990-а Мария Бекярова, разполагали общо със 7 стаи и голям преходен хол – всички, разположени на втория етаж на постройката.

Година време карали през студените месеци на електрически печки, инсталацията и бушоните много често не издържали и викали на пожар електротехника на СБЖ от онова време Николай Събков да оправя положението. След това ги прикачили към централното парно отопление на квартала.

Там главен редактор бил Борис Петков (а негова секретарка – Катя Илиева), а след него – Ясен Антов. Там вестникът квартирува към 5 години. Благодарение на Веселин Йосифов през 1978-а „ПОГЛЕД” е преместен на много по-добро и лично място – в бившата резиденция на папския нунций
 
на улица „11 август” № 6.
 
На хвърлей от храма „Александър Невски” вестникът живя 12 години. Там му бе предоставен първият етаж на сградата, две паянтови стаи в двора и малка двуката къща в един от ъглите на парцела, където се помещаваха като в топла ръкавичка четири отдела: „Писма на читателите”, фоторепортерите, международниците и „Култура и изкуство”.

Около 1985-а съквартирантите от „Химимпорт” и „Български воин” се изнесоха и тогава цялата великолепна сграда на сегашната нунциатура на Ватикана – до тавана, стана погледарска. Тъй – до пролетта на 1991-а. Тогава тоя имот бе върнат на някогашните му собственици, а „Поглед” се озова

 на площад „Славейков”

– над някогашното кино „Култура” и съществувалата десетилетия до него голяма книжарница, на първия етаж. Тясно, тъмно, шумно, тягостно – така ще запомня това място.

Там догоря свещицата на последните славни дни на вестника. Докато склопиха очите му през лятото на 1996-а. А последвалата последна поява на фирмата малко по-късно за някоя и друга година бе пак на улица „Граф Игнатиев” № 4.

Заглавието бе почти същото, но вестникът – друг, и животът му приличаше на припукването на по чудо оцеляла суха съчка в изстиващата жарава от буен огън.

Последният „Поглед” сякаш потвърди и истината, че всичко на тоя свят е като колело – и хора, и вестници - и в края се връща там, откъдето някога е поело пътя.


 

 

С нея ме запозна „Поглед“. На една национална литературна среща през 80-те в парк-хотел „Москва“. Отразявах събитието, те бе председателка на Съюза на преводачите в онова време и с готовност отвърна на няколкото ми въпроса.

06.02.2013/16:50

Преди дни, разглеждайки стара папка от архива си, открих спотаени снимки от веселба в някогашния „Поглед“. На едната танцуват младите Боян Обретенов и Пенка Чернева - той се е докарал с дамска блуза и пола, а тя – с мъжко сако.

20.10.2012/13:46

Беше някога, толкова някога, колкото 32 лета. Тогава СБЖ организира конкурс за репортери в изданието си „Поглед”. Спечелилите първите 2 места биваха назначавани за година, изпитателно.

10.08.2012/11:23

„Жетварят“. Видях го за първи път през 1980-а. Великолепна картина с маслени бои от Владимир Димитров – Майстора. Към 70 на 50 сантиметра. Засмян селянин с високо чело. На къра, на нивата. Зад гърба му – планина и облаци.

20.07.2012/11:01

Книгите са велики. И таят много и много изненади. Преди няколко дни за пореден път се убедих в това. Знае се, че редакцията на в. „Поглед” от 1977-а до 1991-а е в къщата на ъгъла на улиците „Янко Забунов” (сега „Врабча”) и „11 август”.

09.12.2011/00:24

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Днес се навършват три години, откакто ни напусна завинаги голямата журналистка, латиноамериканистка и преподавателка проф. Пенка Караиванова (1931-2018 г.). По този повод припомняме нейно уникално интервю с големия бразилски писател Жоржи Амаду (1912-2001 г.), взето в Сао Пауло през 1968 г.

24.02.2021 /17:16 | Автор: Пенка Караиванова | Източник: СБЖ

Преди известно време случайно попаднах на един репортаж в телевизията майка за журналиста от Велико Търново Ангел Ганцаров. Оказа се, че той е интересна птица в най-добрия смисъл на тази дума. Защото години наред колекционира вестници и в сбирката си е натрупал над 7 хиляди броя, сред които има и уникални издания на българската и световната журналистика. И не само това прави Ганцаров притегателен образ за нас, неговите колеги. Той е автор и на излязлата през миналата година книга и „Великотърновската журналистика 1878 – 2020 г.”, в която разказва за славните години на вестникарството в царствената българска столица.

20.02.2021 /12:48 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

След 15 години усилия репортерката Лидия Качо постигна ареста и изправянето пред съда на бившия губернатор на щата Пуебла Марио Марин, заповядал да я арестуват и изтезават през 2005-та заради нейно разследване на мрежа за детска порнография и проституция.

12.02.2021 /19:48 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Миналата година ни донесе не само тревоги и драматични събития, а и нещо красиво, необходимо и истинско. Своя път към читателите пое книгата „Стефан Продев (1927-2001). Биобиблиография“. Без да прозвучи високопарно, но издателство „Захарий Стоянов“ ни поднася един уникален труд, правен несамо супер професионално, но и с много любов и респект към личността на един от най-значимите публицисти на ХХ век.

10.02.2021 /18:11 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Хумористичното издание, което празнува 75 години, припомня епизоди от своята история.

23.02.2021 /13:02 | Източник: Стършел

На 28 януари се навършват 125 години от смъртта на Иван Добровски – един от изявените наши дейци, който със своята богата култура, с просветителската и журналистическата си дейност оставя трайна диря във възрожденската ни история, както и в първите години от развитието на младата българска държава.

28.01.2021 /11:05 | Автор: Атанас Коев | Източник: desant.net

 Акценти и позиции

В деня на възпоменанието за Апостола на свободата Васил Левски нека и хората на словото, призвани да са обществената съвест, сверят отново пътя си със заветите му. И да не забравяме думите и на другия ни герой от същата възвисяваща епоха Христо Ботев: „Свободата е мила, истината е свята”

19.02.2021 /15:30

Журналистите могат да бъдат ваксинирани във фаза III на Националния план за ваксиниране. Желаещите трябва да изпратят на регионалните здравни инспекции данните си в срок до 17 ч. на 16.02.2021 г., известява министърът на здравеопазването в уведомително писмо до председателя на СБЖ.

10.02.2021 /20:09

Управителният съвет (УС) на Съюза на българските журналисти (СБЖ) е сериозно обезпокоен и възмутен от грубите и систематични репресии срещу наши колеги журналисти и независими медии, упражнявани от властите в Беларус, особено след миналогодишните президентски избори в страната и масовите протести в Минск и други градове. Това се казва в декларация на УС на СБЖ по повод започващия на 9 февруари т. г. съдебен процес срещу две беларуски журналистки.

08.02.2021 /21:05

 Мнения

Преди тридесет години, в края на февруари 1991 година, някой дръзко реши, че нужда от български младежки печат няма! Всекидневникът „Младеж“ и вестник „Пулс“ бяха хладнокръвно убити!

21.02.2021 /09:45 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

По повод предаването на БНТ от 15 февруари в рубриката „История БГ“, посветено на пресата в началото на демократичния преход

18.02.2021 /15:21 | Автор: Офелия Хаджиколева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 25 гости

Бързи връзки