Иван Тодоров: Къде е архивът на „ПОГЛЕД”?

17.11.2011 /09:49 | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Правеше го - по неписано правило – най-възрастният и най-опитен и авторитетен човек от секретариата: Иван Вапцаров. И го отнасяше да бъде съхраняван и пазен в докумунтацията на вестника.

Какво имаше в тоя малък денк?

 Всички оригинални ръкописи, всички снимки, карикатури, рисунки, илюстрации към разкази и други текстове, колажи, коректорските страници, с чиято помощ можеше да се проследи – при необходимост или спор – кой как си бе свършил или недогледал работата.

Истински съкровища таяха тия наредени по рафтовете на документацията снопове от редакционната нива. Карикатури от Стоян Дуков, Милко Дуков /той правеше най-вече на външнополитически теми/, Иван Веселинов, Реме, Доньо Донев, Генчо Симеонов.

Шаржове от Слави Митев, саморъчно написани послания до читателите и автографи от Елисавета Багряна, Валери Петров, Йордан Радичоков, Дончо Цончев, Антон Дончев, Георги Мишев, Дамян Дамянов, Радой Ралин, фотографии на Иво Хаджимишев, снимки от миналото, които виждаха бял свят в рубриката „Публикува се за първи път”.

А имаше и рисунки за първа страница от Дечко Узунов и Александър Поплилов /от тях двамата – със сигурност, осигурявал съм аз за 24 май и за Нова година/, ръкописи на машина от Мирон Иванов, Ясен Антов, Йордан Попов, от Петър Станчев – колегата, и Светлин Русев – художника.

Това са само имената, за които се сещам, без въобще и да погледна към старите броеве, камо ли да прелиствам течението на изданието. Тогава


 изреденото би трябвало да се умножи по 10, по 100

От всеки текст личеше кой как работи, как се отнася с думите: кой е по-грижлив, кой как се саморедактира, след като е свалил листа от валяка, как поправя допусната грешка, кой е по-безгрижен.

Светлин Русев пък се сърдеше като малко дете, когато му се променеше пунктоацията, но коректорката ни не си поплюваше и не се поддаваше на уговорки. Карикатуристите и художниците пък с помощта на белия коректор понякога също пипваха тук и там нарисуваното, за да сложат с радост и без притеснение името си под или над него.

Все уроци, от които желаещите да се учат как да стават по-добри и по-добри във вестникарството, можеха „да купят” наистина много. До 1991-а всичко се пазеше на улица „11 август” № 6. Пренесохме го /бях сред отговарящите за преселението/ на площад „Славейков” – над кино „Култура”. Там вестникът живя до кончината си през 1996-а.

Компютрите вече заместваха пишещите машини и не знам в последните години какво са прибирали в секретариата. За 30 години „ПОГЛЕД” са излезли около 1500 броя. По 6 килограма архив всяка седмица – по-малко от 10 тона.

По-малко от два камиона. Които – най-вероятно – са отишли на боклука. За „вторични суровини”. Кило хартия май вървеше по 5 стотинки. Аритметиката е проста. 10 тона /10 000 килограма/ по 5 стотинки = 50 000 стотинки. 500 лева.

Толкоз струва най-доброто от сътвореното

от няколко поколения погледари и няколкостотин сътрудници. Няма никакъв архив от вестника ни в библиотеката на СБЖ, ни другаде. Всичко е изчезнало яко дим. Без в София да е имало ни катастрофален земетръс, ни опустошителен пожар, ни бомбардировки като през Втората световна война.

А е била нужна само една по-голяма стая. И прозорливост, която за мнозина е сякаш чужда дума, чието значение не могат да намерят и с помощта на най-оправните компютърни търсачки.

Обичам една картинна мисъл на Петър Увалиев: „Човек без памет е куха хралупа”. Съжалявам, че не мога да измисля по-ярка за хората, безгрижно погребали „ПОГЛЕД”, и за организацията, чието издание бе той.  


 

С нея ме запозна „Поглед“. На една национална литературна среща през 80-те в парк-хотел „Москва“. Отразявах събитието, те бе председателка на Съюза на преводачите в онова време и с готовност отвърна на няколкото ми въпроса.

06.02.2013/16:50

Преди дни, разглеждайки стара папка от архива си, открих спотаени снимки от веселба в някогашния „Поглед“. На едната танцуват младите Боян Обретенов и Пенка Чернева - той се е докарал с дамска блуза и пола, а тя – с мъжко сако.

20.10.2012/13:46

Беше някога, толкова някога, колкото 32 лета. Тогава СБЖ организира конкурс за репортери в изданието си „Поглед”. Спечелилите първите 2 места биваха назначавани за година, изпитателно.

10.08.2012/11:23

„Жетварят“. Видях го за първи път през 1980-а. Великолепна картина с маслени бои от Владимир Димитров – Майстора. Към 70 на 50 сантиметра. Засмян селянин с високо чело. На къра, на нивата. Зад гърба му – планина и облаци.

20.07.2012/11:01

Книгите са велики. И таят много и много изненади. Преди няколко дни за пореден път се убедих в това. Знае се, че редакцията на в. „Поглед” от 1977-а до 1991-а е в къщата на ъгъла на улиците „Янко Забунов” (сега „Врабча”) и „11 август”.

09.12.2011/00:24
 Реклама

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

УС на СБЖ изразява категоричната си позиция в подкрепа на журналистите от БНР и настоява да бъде прекратен договорът за управление на генералния директор на БНР Светослав Костов във връзка с извършените груби административни нарушения, накърняващи свободата на словото, националната сигурност и изпълнението на лиценза на програма „Хоризонт“. Настояваме СЕМ да освободи от длъжност и членовете на УС на БНР.

20.09.2019 /17:22

По повод ареста на фоторепортера Веселин Боришев при изпълнение на журналистическите му задължения и по повод кризисната ситуация около радиоводещата Силвия Великова, председателката на УС на СБЖ Снежана Тодорова настоява да бъде даден ход на внесените от над две години в НС предложения на СБЖ за законодателни промени в защита на свободата на словото, журналистическия труд и журналистическите права.

14.09.2019 /20:51

По повод ареста на бившия главен редактор на в. „Дума” Юрий Борисов на 9 септември и повдигнатото на 10 септември обвинение за шпионаж срещу бившия издател на същия вестник Николай Малинов, председателят на УС на Съюза на българските журналисти Снежана Тодорова заяви пред сайта на СБЖ следното:

10.09.2019 /20:13

 Мнения

Няма да забравя с какво всеобщо възмущение навремето целокупният български телевизионен зрител посрещна решението на ръководството на БНТ да „модернизира” по европейски и световен тертип заставката на „По света и у нас”, като замени живото, действено въртяшо се земно кълбо като символ на събитията през деня, с друг модерен, статичен дизайн. Тогава неспокойният дух на Тамара Джеджева избухна, мисля, че беше по времето, когато работехме в „Поглед”, с гневната филипика „Върнете ни кълбото!” И то отново се завъртя пред очите ни...

16.09.2019 /19:11 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

Справедлив, но едностранчив е гневът срещу премиера заради отвинтената апаратура, която да попречи на журналистите да задават въпроси на общата му пресконференция с новата шефка на ЕК. Гостенката е не по-малко оплескана от „любезността” на домакина. И тази дама ще брани свободата на словото в Брюксел?!

03.09.2019 /16:34 | Автор: Къдринка Къдринова

 
 

В момента онлайн: 18 гости

Бързи връзки