Иван Тодоров: Къде е архивът на „ПОГЛЕД”?

17.11.2011 /09:49 | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Правеше го - по неписано правило – най-възрастният и най-опитен и авторитетен човек от секретариата: Иван Вапцаров. И го отнасяше да бъде съхраняван и пазен в докумунтацията на вестника.

Какво имаше в тоя малък денк?

 Всички оригинални ръкописи, всички снимки, карикатури, рисунки, илюстрации към разкази и други текстове, колажи, коректорските страници, с чиято помощ можеше да се проследи – при необходимост или спор – кой как си бе свършил или недогледал работата.

Истински съкровища таяха тия наредени по рафтовете на документацията снопове от редакционната нива. Карикатури от Стоян Дуков, Милко Дуков /той правеше най-вече на външнополитически теми/, Иван Веселинов, Реме, Доньо Донев, Генчо Симеонов.

Шаржове от Слави Митев, саморъчно написани послания до читателите и автографи от Елисавета Багряна, Валери Петров, Йордан Радичоков, Дончо Цончев, Антон Дончев, Георги Мишев, Дамян Дамянов, Радой Ралин, фотографии на Иво Хаджимишев, снимки от миналото, които виждаха бял свят в рубриката „Публикува се за първи път”.

А имаше и рисунки за първа страница от Дечко Узунов и Александър Поплилов /от тях двамата – със сигурност, осигурявал съм аз за 24 май и за Нова година/, ръкописи на машина от Мирон Иванов, Ясен Антов, Йордан Попов, от Петър Станчев – колегата, и Светлин Русев – художника.

Това са само имената, за които се сещам, без въобще и да погледна към старите броеве, камо ли да прелиствам течението на изданието. Тогава


 изреденото би трябвало да се умножи по 10, по 100

От всеки текст личеше кой как работи, как се отнася с думите: кой е по-грижлив, кой как се саморедактира, след като е свалил листа от валяка, как поправя допусната грешка, кой е по-безгрижен.

Светлин Русев пък се сърдеше като малко дете, когато му се променеше пунктоацията, но коректорката ни не си поплюваше и не се поддаваше на уговорки. Карикатуристите и художниците пък с помощта на белия коректор понякога също пипваха тук и там нарисуваното, за да сложат с радост и без притеснение името си под или над него.

Все уроци, от които желаещите да се учат как да стават по-добри и по-добри във вестникарството, можеха „да купят” наистина много. До 1991-а всичко се пазеше на улица „11 август” № 6. Пренесохме го /бях сред отговарящите за преселението/ на площад „Славейков” – над кино „Култура”. Там вестникът живя до кончината си през 1996-а.

Компютрите вече заместваха пишещите машини и не знам в последните години какво са прибирали в секретариата. За 30 години „ПОГЛЕД” са излезли около 1500 броя. По 6 килограма архив всяка седмица – по-малко от 10 тона.

По-малко от два камиона. Които – най-вероятно – са отишли на боклука. За „вторични суровини”. Кило хартия май вървеше по 5 стотинки. Аритметиката е проста. 10 тона /10 000 килограма/ по 5 стотинки = 50 000 стотинки. 500 лева.

Толкоз струва най-доброто от сътвореното

от няколко поколения погледари и няколкостотин сътрудници. Няма никакъв архив от вестника ни в библиотеката на СБЖ, ни другаде. Всичко е изчезнало яко дим. Без в София да е имало ни катастрофален земетръс, ни опустошителен пожар, ни бомбардировки като през Втората световна война.

А е била нужна само една по-голяма стая. И прозорливост, която за мнозина е сякаш чужда дума, чието значение не могат да намерят и с помощта на най-оправните компютърни търсачки.

Обичам една картинна мисъл на Петър Увалиев: „Човек без памет е куха хралупа”. Съжалявам, че не мога да измисля по-ярка за хората, безгрижно погребали „ПОГЛЕД”, и за организацията, чието издание бе той.  


 

С нея ме запозна „Поглед“. На една национална литературна среща през 80-те в парк-хотел „Москва“. Отразявах събитието, те бе председателка на Съюза на преводачите в онова време и с готовност отвърна на няколкото ми въпроса.

06.02.2013/16:50

Преди дни, разглеждайки стара папка от архива си, открих спотаени снимки от веселба в някогашния „Поглед“. На едната танцуват младите Боян Обретенов и Пенка Чернева - той се е докарал с дамска блуза и пола, а тя – с мъжко сако.

20.10.2012/13:46

Беше някога, толкова някога, колкото 32 лета. Тогава СБЖ организира конкурс за репортери в изданието си „Поглед”. Спечелилите първите 2 места биваха назначавани за година, изпитателно.

10.08.2012/11:23

„Жетварят“. Видях го за първи път през 1980-а. Великолепна картина с маслени бои от Владимир Димитров – Майстора. Към 70 на 50 сантиметра. Засмян селянин с високо чело. На къра, на нивата. Зад гърба му – планина и облаци.

20.07.2012/11:01

Книгите са велики. И таят много и много изненади. Преди няколко дни за пореден път се убедих в това. Знае се, че редакцията на в. „Поглед” от 1977-а до 1991-а е в къщата на ъгъла на улиците „Янко Забунов” (сега „Врабча”) и „11 август”.

09.12.2011/00:24

 Представяме ви

И тъй като след местните избори на новинарския хоризонт се очертава друга тема,ангажираща вниманието несамо на медиите, но и на драгия електорат - 30 години от старта на т. нар. преход, то приятно бяхме изненадани, че на 7 ноември по книжарниците ще се появи новата книга на колегата ни Калин Тодоров „Зад завесата на прехода”, която е своеобразно продължение на заслужилата голям интерес негова предишна книга „Зад завесата на соца”.

05.11.2019 /10:54 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Позволете ми да започна с едно отклонение… Казват, спомените са като броеница – всяко зърно води до друго. Навярно е така, щом едно вълнуващо събитие като представянето на книгата на Йосиф Давидов събуди много, а те се занизаха нататък…За достойнствата на автора й и представянето на „Репортер от Миналото време” сайтът на СБЖ разказа подробно, но то неочаквано събуди у мен, ярко и живо, една мадридска среща с десетилетна давност. Тя допълни казаното и чутото с нещо важно от личността на автора, което, мисля, си заслужава да споделя…

01.11.2019 /01:00 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

В София в Меката на книгите „Гринуич“ се състоя премиерата на появилата се на български език книга "Мостът на тайните. Дипломатически роман" на известния руски журналист Сергей Гризунов, дело на издателство „Слънце“ и Надя Кабакчиева.

18.10.2019 /19:36 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

През декември ще отбележим 110 г.от рождението на един от най-силно обичаните и най-силно „забравяни“ поети - Никола Вапцаров. Едно име, което кара мнозина да се гордеят, че в българската литература имаме такъв световен поет, а други, дали от незнание или от някакви други свои си съображения, да захвърлят стихосбирката му в кошчетата за боклук.

16.10.2019 /19:34 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Щрихи към портрета на журналиста с три очи и една акредитационна карта на „Дума“ - фотожурналиста Христо Събев Христов

04.11.2019 /20:26 | Автор: Денчо Владимиров | Източник: СБЖ

В Хасково излезе юбилеен вестник по случай 140-годишнината от рождението на Александър Паскалев (1879 - 1946) - основател на модерното книгоиздаване в България.

02.11.2019 /17:43 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Премиер, министър, кмет демонстративно затварят устата на журналисти, изпълняващи служебните си задължения и обществената си функция да задават въпроси по важни теми. „На тъмно” се готвят и мащабни промени в медийното законодателство. Явно „онези горе” искат да са недосегаеми за контрола на „онези долу”. Докога гражданите ще търпят това, пита председателят на СБЖ Снежана Тодорова

20.11.2019 /19:46

В свое поздравително писмо по повод Деня на будителите ръководството на МФЖ приветства усилията и инициативите на СБЖ в защита на професионалните и социални права на българските журналисти.

03.11.2019 /20:40

Традициите са за това, да се спазват – казват мъдрите хора. И СБЖ никога не им е изневерявал. Така стана и в Деня на народните будители и празника на българската журналистика. Верен на традицията, Съюзът връчи своите годишни награди на най-добрите в журналистическото войнство. Клуб „Журналист“ се оказа тесен за всички, които обичат своята професия и ценят колегите,които са отличени за своя труд.

02.11.2019 /22:36

 Мнения

Свободата не е привилегия. Свободата е необходимост. Свободата на словото, на медиите е първата потребност, първото условие на демократичната система за всяко общество. Свободата да питаш, но и да отговаряш.

18.11.2019 /21:09 | Автор: Георги Калагларски | Източник: СБЖ

Моделът на финансирането на БНТ и БНР, заложен в Закона за радиото и телевизията, се нуждае от съществена промяна. Сериозни дефицити се наблюдават и в сегашния модел на управление на обществените медии.

17.11.2019 /18:48 | Автор: Маргарита Пешева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 10 гости

Бързи връзки