Иван Тодоров: Къде е архивът на „ПОГЛЕД”?

17.11.2011 /09:49 | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Правеше го - по неписано правило – най-възрастният и най-опитен и авторитетен човек от секретариата: Иван Вапцаров. И го отнасяше да бъде съхраняван и пазен в докумунтацията на вестника.

Какво имаше в тоя малък денк?

 Всички оригинални ръкописи, всички снимки, карикатури, рисунки, илюстрации към разкази и други текстове, колажи, коректорските страници, с чиято помощ можеше да се проследи – при необходимост или спор – кой как си бе свършил или недогледал работата.

Истински съкровища таяха тия наредени по рафтовете на документацията снопове от редакционната нива. Карикатури от Стоян Дуков, Милко Дуков /той правеше най-вече на външнополитически теми/, Иван Веселинов, Реме, Доньо Донев, Генчо Симеонов.

Шаржове от Слави Митев, саморъчно написани послания до читателите и автографи от Елисавета Багряна, Валери Петров, Йордан Радичоков, Дончо Цончев, Антон Дончев, Георги Мишев, Дамян Дамянов, Радой Ралин, фотографии на Иво Хаджимишев, снимки от миналото, които виждаха бял свят в рубриката „Публикува се за първи път”.

А имаше и рисунки за първа страница от Дечко Узунов и Александър Поплилов /от тях двамата – със сигурност, осигурявал съм аз за 24 май и за Нова година/, ръкописи на машина от Мирон Иванов, Ясен Антов, Йордан Попов, от Петър Станчев – колегата, и Светлин Русев – художника.

Това са само имената, за които се сещам, без въобще и да погледна към старите броеве, камо ли да прелиствам течението на изданието. Тогава


 изреденото би трябвало да се умножи по 10, по 100

От всеки текст личеше кой как работи, как се отнася с думите: кой е по-грижлив, кой как се саморедактира, след като е свалил листа от валяка, как поправя допусната грешка, кой е по-безгрижен.

Светлин Русев пък се сърдеше като малко дете, когато му се променеше пунктоацията, но коректорката ни не си поплюваше и не се поддаваше на уговорки. Карикатуристите и художниците пък с помощта на белия коректор понякога също пипваха тук и там нарисуваното, за да сложат с радост и без притеснение името си под или над него.

Все уроци, от които желаещите да се учат как да стават по-добри и по-добри във вестникарството, можеха „да купят” наистина много. До 1991-а всичко се пазеше на улица „11 август” № 6. Пренесохме го /бях сред отговарящите за преселението/ на площад „Славейков” – над кино „Култура”. Там вестникът живя до кончината си през 1996-а.

Компютрите вече заместваха пишещите машини и не знам в последните години какво са прибирали в секретариата. За 30 години „ПОГЛЕД” са излезли около 1500 броя. По 6 килограма архив всяка седмица – по-малко от 10 тона.

По-малко от два камиона. Които – най-вероятно – са отишли на боклука. За „вторични суровини”. Кило хартия май вървеше по 5 стотинки. Аритметиката е проста. 10 тона /10 000 килограма/ по 5 стотинки = 50 000 стотинки. 500 лева.

Толкоз струва най-доброто от сътвореното

от няколко поколения погледари и няколкостотин сътрудници. Няма никакъв архив от вестника ни в библиотеката на СБЖ, ни другаде. Всичко е изчезнало яко дим. Без в София да е имало ни катастрофален земетръс, ни опустошителен пожар, ни бомбардировки като през Втората световна война.

А е била нужна само една по-голяма стая. И прозорливост, която за мнозина е сякаш чужда дума, чието значение не могат да намерят и с помощта на най-оправните компютърни търсачки.

Обичам една картинна мисъл на Петър Увалиев: „Човек без памет е куха хралупа”. Съжалявам, че не мога да измисля по-ярка за хората, безгрижно погребали „ПОГЛЕД”, и за организацията, чието издание бе той.  


 

С нея ме запозна „Поглед“. На една национална литературна среща през 80-те в парк-хотел „Москва“. Отразявах събитието, те бе председателка на Съюза на преводачите в онова време и с готовност отвърна на няколкото ми въпроса.

06.02.2013/16:50

Преди дни, разглеждайки стара папка от архива си, открих спотаени снимки от веселба в някогашния „Поглед“. На едната танцуват младите Боян Обретенов и Пенка Чернева - той се е докарал с дамска блуза и пола, а тя – с мъжко сако.

20.10.2012/13:46

Беше някога, толкова някога, колкото 32 лета. Тогава СБЖ организира конкурс за репортери в изданието си „Поглед”. Спечелилите първите 2 места биваха назначавани за година, изпитателно.

10.08.2012/11:23

„Жетварят“. Видях го за първи път през 1980-а. Великолепна картина с маслени бои от Владимир Димитров – Майстора. Към 70 на 50 сантиметра. Засмян селянин с високо чело. На къра, на нивата. Зад гърба му – планина и облаци.

20.07.2012/11:01

Книгите са велики. И таят много и много изненади. Преди няколко дни за пореден път се убедих в това. Знае се, че редакцията на в. „Поглед” от 1977-а до 1991-а е в къщата на ъгъла на улиците „Янко Забунов” (сега „Врабча”) и „11 август”.

09.12.2011/00:24

 Представяме ви

Популярен и обичан радио глас, Силвия Великова винаги е била в центъра на събитията в съдебния ресор, който от години отразява. Така беше и преди една година, когато тя пак беше „в окото на бурята“, но този път като потърпевш.

18.09.2020 /12:35 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

Иван Вълов е едно от знаковите имена в българската журналистика, който вече много десетилетия упорито и ползотворно разработва своята обширна територия на теми, проблеми и и срещи с големи личности, със свой глас и слово.

17.09.2020 /07:32 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

„В това жегаво и лениво следобедно време и на пандемия дойдохте да се срещнете с моя нов роман „Роден на Великден“. Така известната журналистка и писателка Бойка Асиова се обърна към дошлите на представянето на новата й творба в осмото книжно изложение на открито „Алея на книгата“. Романът на Асиова се оказа една от най-търсените книги на „Жанет 45“.

14.09.2020 /08:49 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Лъчeзар Еленков отлетя към звездите на 6 септември - Деня на Съединението на България. А го изпратихме в безсмъртието навръх друга символна дата - 9 септември, деня, в който той винаги отдаваше почит към падналите за свобода и справедливост поети антифашисти по света и у нас. Така дори в пътя си към вечността големият поет се сля със светлината на идеалите, които зареждаха и живота му, и творчеството му...

10.09.2020 /09:41 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Тая нелепица се повтаря, потретя, преживя от десетилетия. От хора, които не си дават труда да четат внимателно. И да мислят. А говорят и пишат, носени от бързея на инерцията...

04.09.2020 /14:31 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

Талантливият актьор и дългогодишен директор на столичния театър „Сълза и смях“ Стойчо Мазгалов (починал през 2006 г.) е първият почетен гражданин на община Любимец.

25.08.2020 /10:23 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Мястото на събранието е сградата на СБЖ в София, ул. "Граф Игнатиев" 4. Начало на събранието - 10.00 часа. Регистрацията на делегатите започва в 9.00 часа.

15.09.2020 /17:29

СБЖ поздравява колегията с деня, в който си спомняме завета на Юлиус Фучик „Хора, обичах ви, бдете!” и се мобилизираме за несекващата борба в защита на правата на журналистите и гражданските права, свободата на словото, демокрацията, хуманизма, мира, достойния живот.

08.09.2020 /16:48

Европейската федерация на журналистите и Международната федерация на журналистите излязоха със специална позиция по този въпрос. В нея те се присъединяват към изразеното вече от техния член - СБЖ, категорично осъждане на полицейското насилие над журналисти и граждани.

05.09.2020 /19:06

 Мнения

Процедурните хватки за удължаването на сладострастно-мазохистичното оставане на върха на властта нямат край. Дежа вю-то, което премиерът изпитва за трети път в живота си, явно му е докарало психично отклонение да не обръща внимание на ставащото наоколо.

17.08.2020 /16:20 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

Ако в този вододелен за всички ни момент обществото намери сили наистина да започне всичко наново и на чисто, дано и ние, журналистите, съумеем същото.

22.07.2020 /20:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 28 гости

Бързи връзки