Кирил Янев разказва за родилните трепети около “Поглед”

21.11.2011 /07:56 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Това си е същинска история на българското вестникарство. Лошото е, че има много и много неизвестни, а любопитни факти, които си струва да се знаят за десетки издания, превърнали се вече само в спомен.

Но никой не прави нищо, за да съхрани атмосферата около и във тях, пъстротата на случките за идващите подир нас. От хронистите винаги има какво да се научи. Отдавна например знаех, че преди появата на „ПОГЛЕД” в средата на 60-те е бил създаден и документален филм за него.

Кой, кой може да разкаже нещо повече за ония времена. Ами да! Бачо Кирил Янев. Слава Богу, че е здрав и читав и с паметта на шахматен гросмайстор. Въпреки 85-те лета на гърба си. Направих списък с дузина въпроси, заради ранния ноемврийски студ той не излизаше от дома си и на помощ дойде телефонът. Четете и помнете –
 

другаде тоя разказ няма кой да ви го разкаже:

„През лятото на 1965-а врътна назад стрелките на циферблата старият вестникар, вече се знаеше, че ще правим „ПОГЛЕД”. Петима души се замислихме как да организираме предварителна реклама на изданието:

Владо Костов, фотографът ни Петко Цонков, Захари Главчовски, администраторът Кико Каспарян и аз като отговорен секретар. Спретнахме една рекламна програма от 7-8 страници на пишеща машина - тая работа всъщност свършва той, Кирил Янев – бел. моя, Ив. Т.

Владо Костов беше донесъл на „Граф Игнатиев” 4 няколко броя от авторитетни френски вестници и от тях взехме някои от идеите си. Но добавихме и свои. Как решихме да действаме? Имахме 70 000 лева за целта си, а това не бяха никак малко пари за ония години, както не са малко и сега. Решихме да ги вложим, не просто да ги похарчим за кратък филм, светлинна реклама

афиши, листовки, наемане на самолет

Тогавашното наше вестникарство бе далеч от подобни идеи. Светлинната реклама поставихме на покрива на сградата на ъгъла на ул. „Жданов” /сега – „Пиротска”/ и бул. „Георги Димитров” /сега – „Мария Луиза”/, в която много години се помещаваше бюро за продажба на билети за БДЖ. Южно от Халите.

Беше август и вечер цяла София се изреждаше да гледа надписа. Наехме самолет, който един месец – през ден, привечер кръжеше над града на височина, която позволяваше всекиму да прочете буквите на закачената лента, опната зад опашката му. На нея пишеше: „Всеки понеделник четете „ПОГЛЕД”.

Отделно бяха полетите над футболните стадиони в София, преди мач, когато над хилядите зрители изсипвахме хиляди малки афишчета с формат „четвъртинка лист”.

А големи, цветни афши разлепихме из цялата столица. Свързахме се и с шефовете на „Градски транспорт” и наводнихме трамваите, тролеите и автобусите с листовките си. Пратихме големи количества и в провинцията. От „Разпространение на печата” пък обещаха и наистина слагаха във всеки пакет с вестници от тия материали. Удържаха на думата си.

Да не забравя да спомена, че автор на макета за споменатите афиши беше Захари Главчовски. Петко Цонков правеше колажи от снимки, а Кико Каспарян преборваше административните трудности. Чу се в Съюза, че се каним

да правим и филм

Христо Ганев разбрал в Клуба, дойде в редакцията и предложи да се включи.
Човек като него ни трябваше. Направи всичко бързо и кадърно. Най-напред изчете внимателно редакционната ни програма за неродения още вестник и чак тогава почна да действа.

Той бе режисьорът, имаше и оператор, а директор на продукцията бе работещият тогава в съседната на „ПОГЛЕД” Студия за документални филми Вородот /това е псевдоним на Николай Тодоров, фамилията му, обърната наопаки, който сетне отиде в „Стършел” и там се и пенсионира/.

Какво представляваше филмчето? То траеше 5-6 минути. Христо Ганев засне снимки от работата на журналистите в редакцията. Вплете колажи на Петко Цонков. Втъка нашумялата тогава песен на Лили Иванова „Събота, събота вечер...”.

Привлече артиста Георги Попов, който разигра сценка на среща и разговор със свой приятел на улицата. Сетне направи чудесен монтаж. След изпълнението на Лили Иванова на „Събота, събота вечер...” се чуваше гласът на Вородот:

„Какво говориш, каква събота? Понеделник сутрин!”

Рефренът на диалога на Георги Попов пък бе: „”ПОГЛЕД” тук, „ПОГЛЕД” там, „ПОГЛЕД” навсякъде”. Цялата акция , особено филмът, бяха страхотен удар.
Такова нещо у нас не бе правено. Дадохме филмчето на 5.6 кина:

„Димитър Благоев” /бъдещия „Европа палас”/ и „Москва” на улица „Алабин”, „Македония” на „Пиротска” /мисля, че вече не съществува/ и те го включиха в съществуващите тогава кинопрегледи, които се прожектираха преди основния, главния филм.

Сътвореното бе излъчено много пъти и по телевизията. Всичко продължи 5  месеца – от август до края на 1965-а. С началото на 1966-а „ПОГЛЕД” тръгна.

- - -
Кирил Янев напуска редакцията през 1972-а. Тогавашният председател на СБЖ Георги Боков го вика на разговор, в който му обяснява, че седмичникът трябвало да стане тъмночервен. Бачо Кирил не се съгласил, настоявал да си остане „рошав, репортерски”.

Не се разбрали, излязъл от стаята на шефа си, поискал лист от секретарката му и начаса си написал и дал оставката. На тръгване оставил на наследника си – забравения от всички Ал-в, торба със злато:

копие от филма, оригиналната заглавка от Борис Ангелушев, рисувани рубрики

Новоизлюпеният отговорен секретар ги мушнал бързешком в едно чекмедже и задъхано попитал: „А досиетата на хората от редакцията, досиетата къде са?”
Кирил Янев, работил дотогава 6 години във вестника, тъй и не бил ги поглеждал. Дал му ги и тях, разбира се. От подобни неща той никога не се е интересувал.

Такъв си е и до днес. Така изчезнали филмът и главата на „ПОГЛЕД”. Няма нищо чудно. Видите ли милиционерска, полицейска мишка или плъх, курдисани на вестникарска работа – от тях журналистика не чакайте. Доноси, приказки зад гърба на някого, долни номера, калташки изнудвания, да: там са царе. Но да не си мърся перото: тия редове бяха за истинското вестникарство.


 

С нея ме запозна „Поглед“. На една национална литературна среща през 80-те в парк-хотел „Москва“. Отразявах събитието, те бе председателка на Съюза на преводачите в онова време и с готовност отвърна на няколкото ми въпроса.

06.02.2013/16:50

Преди дни, разглеждайки стара папка от архива си, открих спотаени снимки от веселба в някогашния „Поглед“. На едната танцуват младите Боян Обретенов и Пенка Чернева - той се е докарал с дамска блуза и пола, а тя – с мъжко сако.

20.10.2012/13:46

Беше някога, толкова някога, колкото 32 лета. Тогава СБЖ организира конкурс за репортери в изданието си „Поглед”. Спечелилите първите 2 места биваха назначавани за година, изпитателно.

10.08.2012/11:23

„Жетварят“. Видях го за първи път през 1980-а. Великолепна картина с маслени бои от Владимир Димитров – Майстора. Към 70 на 50 сантиметра. Засмян селянин с високо чело. На къра, на нивата. Зад гърба му – планина и облаци.

20.07.2012/11:01

Книгите са велики. И таят много и много изненади. Преди няколко дни за пореден път се убедих в това. Знае се, че редакцията на в. „Поглед” от 1977-а до 1991-а е в къщата на ъгъла на улиците „Янко Забунов” (сега „Врабча”) и „11 август”.

09.12.2011/00:24

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Като изгоним клишетата от типа уникална, голяма, фантастична, което си заслужава, бих казала, че откритата на 15 октомври в Национална галерия Квадрат 500 фотоизложба на корифея във фоторепортерството у нас Тодор Славчев „Софийски летописи“, е миг от историята на страната ни, сътворен от него с помощта на вълшебството на фотокамерата. А според внучката му Яна Узунова изложбата е „истински празник за 120-годишнината от рождението на един голям фоторепортер! Истински пробив е, че фотографията влиза в Националната галерия, за всички майстори на камерата!“

16.10.2020 /17:39 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В тези пълни с толкова разнополюсен заряд дни за България и българската журналистика,в които ЕК пусна своя доклад за върховенството на закона и ЕП гласува резолюция за страната ни и случващото се в нея, потърсих известната журналистка Лили Маринкова да сподели за сайта на СБЖ как приема констатациите за медиите у нас.

16.10.2020 /11:11 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Шефът на новата Комисия за външна намеса в ЕП ще бори с крути мерки дезинформацията от Русия и Китай. Той е от групата на социалистите и демократите, но е фен на американското нахлуване в Ирак, на Саркози, на Макрон и е оказал неоценима услуга на Саакашвили. Гастролирал е и в Украйна. Син е на оставилия не по-малко интересна диря Андре Глюксман.

29.09.2020 /12:19 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Известната журналистка, писателка и пътешественичка отново ни изненада с нова книга. Маги Гигова се постара да събере и разкаже за „София. Адресите на любовта“, в която разкрива пред читателите тайните страсти на известни българи. Представянето й ще стане на 8 октомври от 18 ч.в Къщата на София, ул. Миджур 12.

27.09.2020 /18:24 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

В България още през 70-години на XX век се прилагат за първи път дистанционни техники за образование, съобщават специалисти от Държавния архив в Плевен. Още през 70-те години на миналия век градът е един от първите у нас, в които се използвали дистанционни техники в обучението, което днес обсъжда постоянно.

08.10.2020 /20:41 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

С тържествен ритуал полагане на военна клетва от първите два випуска на възроденото Висше военновъздушно училище „Георги Бенковски“ бе открита новата учебна година във висшето учебно заведение.

01.10.2020 /08:03 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Това се разбра на онлайн дискусията „Свобода на медиите в България”, проведена едновременно в Брюксел и София по инициатива на Елена Йончева и с участието на еврокомисар Вера Йоурова, „Репортери без граници”, Съвета на Европа и български журналисти. Бе очертана тревожна картина за състоянието на журналистиката у нас. Председателката на СБЖ Снежана Тодорова оповести организирането на протест на 1 ноември под надслов „Не убивайте журналистиката в България”.

12.10.2020 /20:48

ЕП прие резолюцията за принципите на правовата държава и основните права в България, в която наред с другото се изтъква, че защитата на журналистите е от жизненоважен интерес за обществото. Решително са осъдени случаите, в които критични към правителството журналисти са станали обект на клеветнически кампании. Българските власти са призовани да възпрепятстват тези недемократични практики, да защитават журналистите и тяхната независимост

08.10.2020 /19:34

Данните в документа са събрани по информация от 44 страни, подадена от организации, членуващи в Европейската федерация на журналистите. Отчетена е както финансовата помощ за медиите и журналистите в Европа по време на пандемията, така и сигналите за посегателства и нарушения на медийната свобода. От България са отразени 6 сигнала.

08.10.2020 /17:03

 Мнения

За да получим нормално общество и управление, са ни необходими и нормални - критични! - медии, както и законови гаранции за труда на журналистите, за да не бъдат те смазвани от олигарси и правителства. Това бе един от акцентите в дискусията на конференцията „Свобода на медиите в България”, включила онлайн участници от Брюксел и София.

16.10.2020 /19:39 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Процедурните хватки за удължаването на сладострастно-мазохистичното оставане на върха на властта нямат край. Дежа вю-то, което премиерът изпитва за трети път в живота си, явно му е докарало психично отклонение да не обръща внимание на ставащото наоколо.

17.08.2020 /16:20 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 40 гости

Бързи връзки