Кирил Янев разказва за родилните трепети около “Поглед”

21.11.2011 /07:56 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Това си е същинска история на българското вестникарство. Лошото е, че има много и много неизвестни, а любопитни факти, които си струва да се знаят за десетки издания, превърнали се вече само в спомен.

Но никой не прави нищо, за да съхрани атмосферата около и във тях, пъстротата на случките за идващите подир нас. От хронистите винаги има какво да се научи. Отдавна например знаех, че преди появата на „ПОГЛЕД” в средата на 60-те е бил създаден и документален филм за него.

Кой, кой може да разкаже нещо повече за ония времена. Ами да! Бачо Кирил Янев. Слава Богу, че е здрав и читав и с паметта на шахматен гросмайстор. Въпреки 85-те лета на гърба си. Направих списък с дузина въпроси, заради ранния ноемврийски студ той не излизаше от дома си и на помощ дойде телефонът. Четете и помнете –
 

другаде тоя разказ няма кой да ви го разкаже:

„През лятото на 1965-а врътна назад стрелките на циферблата старият вестникар, вече се знаеше, че ще правим „ПОГЛЕД”. Петима души се замислихме как да организираме предварителна реклама на изданието:

Владо Костов, фотографът ни Петко Цонков, Захари Главчовски, администраторът Кико Каспарян и аз като отговорен секретар. Спретнахме една рекламна програма от 7-8 страници на пишеща машина - тая работа всъщност свършва той, Кирил Янев – бел. моя, Ив. Т.

Владо Костов беше донесъл на „Граф Игнатиев” 4 няколко броя от авторитетни френски вестници и от тях взехме някои от идеите си. Но добавихме и свои. Как решихме да действаме? Имахме 70 000 лева за целта си, а това не бяха никак малко пари за ония години, както не са малко и сега. Решихме да ги вложим, не просто да ги похарчим за кратък филм, светлинна реклама

афиши, листовки, наемане на самолет

Тогавашното наше вестникарство бе далеч от подобни идеи. Светлинната реклама поставихме на покрива на сградата на ъгъла на ул. „Жданов” /сега – „Пиротска”/ и бул. „Георги Димитров” /сега – „Мария Луиза”/, в която много години се помещаваше бюро за продажба на билети за БДЖ. Южно от Халите.

Беше август и вечер цяла София се изреждаше да гледа надписа. Наехме самолет, който един месец – през ден, привечер кръжеше над града на височина, която позволяваше всекиму да прочете буквите на закачената лента, опната зад опашката му. На нея пишеше: „Всеки понеделник четете „ПОГЛЕД”.

Отделно бяха полетите над футболните стадиони в София, преди мач, когато над хилядите зрители изсипвахме хиляди малки афишчета с формат „четвъртинка лист”.

А големи, цветни афши разлепихме из цялата столица. Свързахме се и с шефовете на „Градски транспорт” и наводнихме трамваите, тролеите и автобусите с листовките си. Пратихме големи количества и в провинцията. От „Разпространение на печата” пък обещаха и наистина слагаха във всеки пакет с вестници от тия материали. Удържаха на думата си.

Да не забравя да спомена, че автор на макета за споменатите афиши беше Захари Главчовски. Петко Цонков правеше колажи от снимки, а Кико Каспарян преборваше административните трудности. Чу се в Съюза, че се каним

да правим и филм

Христо Ганев разбрал в Клуба, дойде в редакцията и предложи да се включи.
Човек като него ни трябваше. Направи всичко бързо и кадърно. Най-напред изчете внимателно редакционната ни програма за неродения още вестник и чак тогава почна да действа.

Той бе режисьорът, имаше и оператор, а директор на продукцията бе работещият тогава в съседната на „ПОГЛЕД” Студия за документални филми Вородот /това е псевдоним на Николай Тодоров, фамилията му, обърната наопаки, който сетне отиде в „Стършел” и там се и пенсионира/.

Какво представляваше филмчето? То траеше 5-6 минути. Христо Ганев засне снимки от работата на журналистите в редакцията. Вплете колажи на Петко Цонков. Втъка нашумялата тогава песен на Лили Иванова „Събота, събота вечер...”.

Привлече артиста Георги Попов, който разигра сценка на среща и разговор със свой приятел на улицата. Сетне направи чудесен монтаж. След изпълнението на Лили Иванова на „Събота, събота вечер...” се чуваше гласът на Вородот:

„Какво говориш, каква събота? Понеделник сутрин!”

Рефренът на диалога на Георги Попов пък бе: „”ПОГЛЕД” тук, „ПОГЛЕД” там, „ПОГЛЕД” навсякъде”. Цялата акция , особено филмът, бяха страхотен удар.
Такова нещо у нас не бе правено. Дадохме филмчето на 5.6 кина:

„Димитър Благоев” /бъдещия „Европа палас”/ и „Москва” на улица „Алабин”, „Македония” на „Пиротска” /мисля, че вече не съществува/ и те го включиха в съществуващите тогава кинопрегледи, които се прожектираха преди основния, главния филм.

Сътвореното бе излъчено много пъти и по телевизията. Всичко продължи 5  месеца – от август до края на 1965-а. С началото на 1966-а „ПОГЛЕД” тръгна.

- - -
Кирил Янев напуска редакцията през 1972-а. Тогавашният председател на СБЖ Георги Боков го вика на разговор, в който му обяснява, че седмичникът трябвало да стане тъмночервен. Бачо Кирил не се съгласил, настоявал да си остане „рошав, репортерски”.

Не се разбрали, излязъл от стаята на шефа си, поискал лист от секретарката му и начаса си написал и дал оставката. На тръгване оставил на наследника си – забравения от всички Ал-в, торба със злато:

копие от филма, оригиналната заглавка от Борис Ангелушев, рисувани рубрики

Новоизлюпеният отговорен секретар ги мушнал бързешком в едно чекмедже и задъхано попитал: „А досиетата на хората от редакцията, досиетата къде са?”
Кирил Янев, работил дотогава 6 години във вестника, тъй и не бил ги поглеждал. Дал му ги и тях, разбира се. От подобни неща той никога не се е интересувал.

Такъв си е и до днес. Така изчезнали филмът и главата на „ПОГЛЕД”. Няма нищо чудно. Видите ли милиционерска, полицейска мишка или плъх, курдисани на вестникарска работа – от тях журналистика не чакайте. Доноси, приказки зад гърба на някого, долни номера, калташки изнудвания, да: там са царе. Но да не си мърся перото: тия редове бяха за истинското вестникарство.


 

С нея ме запозна „Поглед“. На една национална литературна среща през 80-те в парк-хотел „Москва“. Отразявах събитието, те бе председателка на Съюза на преводачите в онова време и с готовност отвърна на няколкото ми въпроса.

06.02.2013/16:50

Преди дни, разглеждайки стара папка от архива си, открих спотаени снимки от веселба в някогашния „Поглед“. На едната танцуват младите Боян Обретенов и Пенка Чернева - той се е докарал с дамска блуза и пола, а тя – с мъжко сако.

20.10.2012/13:46

Беше някога, толкова някога, колкото 32 лета. Тогава СБЖ организира конкурс за репортери в изданието си „Поглед”. Спечелилите първите 2 места биваха назначавани за година, изпитателно.

10.08.2012/11:23

„Жетварят“. Видях го за първи път през 1980-а. Великолепна картина с маслени бои от Владимир Димитров – Майстора. Към 70 на 50 сантиметра. Засмян селянин с високо чело. На къра, на нивата. Зад гърба му – планина и облаци.

20.07.2012/11:01

Книгите са велики. И таят много и много изненади. Преди няколко дни за пореден път се убедих в това. Знае се, че редакцията на в. „Поглед” от 1977-а до 1991-а е в къщата на ъгъла на улиците „Янко Забунов” (сега „Врабча”) и „11 август”.

09.12.2011/00:24

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Огнян Стефанов е едно от най-запомнящите се, одумвани, коментирани заплашвани и подложени на физическа разправа „лоши момчета“ на скандалния ни „преход“, открояващо се независимо перо в днешната ни журналистика, свързано с авторитетния сайт Фрог нюз…

29.07.2020 /17:45 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

След като успя да разбуни духовете с книгите си „Зад завесата на соца“ и „Зад завесата на прехода“, журналистът Калин Тодоров сложи завършека на трилогията със „Зад завесата на демокрацията“, която от днес е вече по книжарниците, издадена от „Изток-Запад“.

22.07.2020 /23:12 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В дни на съдбовни изпитания, каквито преживяваме сега – от пандемия до политически, - паметта ни търси упование и опит в нелеката българска съдба – онези така нужни ни и днес опорни точки, за да я променим в името на едно достойно бъдеще. И пред очите ни застава великият летописец на българската свобода с безсмъртните му „Записки по българските въстания“ - Захарий Стоянов. А днешните събития по странно съвпадение стават в годината на неговата 170- годишнина от рождението му…

20.07.2020 /17:56 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В тия дни на небивало напрежение, когато в цялата страна улиците и площадите кипят от недоволството на народа и искането за оставка не само на правителството, а и на главния прокурор Иван Гешев, точно по това време се случи нещо интересно, което би могло да се нарече съвпадение, но в никакъв случай не е случайно. Състоя се и премиерата на новата книга на най-уважаваната българска журналистка Анна Заркова, емблематична със своите задълбочени разследвания и анализи на най-важни и тревожни явления в нашия обществен живот, които притежават и актуална непреходност. И сега, когато над мощните протести кънти името на Гешев, в ръцете ни е солидният том на Заркова: „Главните прокурори от Татарчев до Гешев“.

16.07.2020 /20:49 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Най-голямото и най-старо читалище в Плевен - „Съгласие 1869“, откри изложба за художника и писател Илия Бешков. Представянето на творбите е в постоянната рубрика на читалището, наречена „Големите“.

30.07.2020 /12:36 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

На 5 юли т. г. ни напусна завинаги Катя Воденичарова - детски писател и редактор в БНР в продължение на 33 години. С нейното име са свързани популярни радиопредавания като „Бате Райко Многознайко”, „Хоп Троп и Художникът почти вълшебник”, „Приказки за Радослав”, емблематичното предаване „Тромбата на Вили”, „Кафе с автограф“, „Дядовата ръкавичка“, „Хумористично ателие“ и много други.

22.07.2020 /20:19 | Автор: Мария Спасова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

„Този план ще върви ръка за ръка с Плана за действия за европейска демокрация, който ще бъде насочен към повишаване на устойчивостта на нашите демократични системи и към укрепване на свободата и плурализма на медиите,” пише зам.-председателят на Европейската комисия и еврокомисар по ценностите и прозрачността Вера Йоурова в отговора си на писмото на председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова от 10 април т. г., настояващо във възстановителните планове за Европа след кризата с коронавируса да бъде включено и подпомагането на медиите, журналистите и свободата на словото.

24.07.2020 /17:12

УС на СБЖ излезе с декларация, настояваща за изтегляне на внесения в НС от Вежди Рашидов законопроект за промени в Закона за радиото и телевизията, докато той не бъде подложен на широко обществено обсъждане. Изразена е също тревога от негативни и злепоставящи внушения и обобщения, отправени от прокуратурата към "свободните" журналисти.

14.07.2020 /17:42

Обективното информиране и отразяването на всички гледни точки остава неизменен водещ принцип в работата на колегията особено в нажежени политически ситуации, като изживяваната в момента в страната ни. СБЖ категорично отхвърля и осъжда всяка форма на насилие било срещу представители на медиите, било срещу граждани, било срещу институции.

11.07.2020 /16:34

 Мнения

Ако в този вододелен за всички ни момент обществото намери сили наистина да започне всичко наново и на чисто, дано и ние, журналистите, съумеем същото.

22.07.2020 /20:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

На 18 юли, 183 години след рождението ти, още търсим и жадуваме чистата и свята република, заради която увисна на бесилото. Днес висиш и на портрет в кабинетите на първите държавни и партийни ръководители. Но нито сме чиста, още по-малко свята, поклон към тези, които го сториха, че България стана република преди 74 години, та поне нещо от завета ти да е изпълнено.

13.07.2020 /16:29 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 71 гости

Бързи връзки