Кирил Янев разказва за родилните трепети около “Поглед”

21.11.2011 /07:56 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Това си е същинска история на българското вестникарство. Лошото е, че има много и много неизвестни, а любопитни факти, които си струва да се знаят за десетки издания, превърнали се вече само в спомен.

Но никой не прави нищо, за да съхрани атмосферата около и във тях, пъстротата на случките за идващите подир нас. От хронистите винаги има какво да се научи. Отдавна например знаех, че преди появата на „ПОГЛЕД” в средата на 60-те е бил създаден и документален филм за него.

Кой, кой може да разкаже нещо повече за ония времена. Ами да! Бачо Кирил Янев. Слава Богу, че е здрав и читав и с паметта на шахматен гросмайстор. Въпреки 85-те лета на гърба си. Направих списък с дузина въпроси, заради ранния ноемврийски студ той не излизаше от дома си и на помощ дойде телефонът. Четете и помнете –
 

другаде тоя разказ няма кой да ви го разкаже:

„През лятото на 1965-а врътна назад стрелките на циферблата старият вестникар, вече се знаеше, че ще правим „ПОГЛЕД”. Петима души се замислихме как да организираме предварителна реклама на изданието:

Владо Костов, фотографът ни Петко Цонков, Захари Главчовски, администраторът Кико Каспарян и аз като отговорен секретар. Спретнахме една рекламна програма от 7-8 страници на пишеща машина - тая работа всъщност свършва той, Кирил Янев – бел. моя, Ив. Т.

Владо Костов беше донесъл на „Граф Игнатиев” 4 няколко броя от авторитетни френски вестници и от тях взехме някои от идеите си. Но добавихме и свои. Как решихме да действаме? Имахме 70 000 лева за целта си, а това не бяха никак малко пари за ония години, както не са малко и сега. Решихме да ги вложим, не просто да ги похарчим за кратък филм, светлинна реклама

афиши, листовки, наемане на самолет

Тогавашното наше вестникарство бе далеч от подобни идеи. Светлинната реклама поставихме на покрива на сградата на ъгъла на ул. „Жданов” /сега – „Пиротска”/ и бул. „Георги Димитров” /сега – „Мария Луиза”/, в която много години се помещаваше бюро за продажба на билети за БДЖ. Южно от Халите.

Беше август и вечер цяла София се изреждаше да гледа надписа. Наехме самолет, който един месец – през ден, привечер кръжеше над града на височина, която позволяваше всекиму да прочете буквите на закачената лента, опната зад опашката му. На нея пишеше: „Всеки понеделник четете „ПОГЛЕД”.

Отделно бяха полетите над футболните стадиони в София, преди мач, когато над хилядите зрители изсипвахме хиляди малки афишчета с формат „четвъртинка лист”.

А големи, цветни афши разлепихме из цялата столица. Свързахме се и с шефовете на „Градски транспорт” и наводнихме трамваите, тролеите и автобусите с листовките си. Пратихме големи количества и в провинцията. От „Разпространение на печата” пък обещаха и наистина слагаха във всеки пакет с вестници от тия материали. Удържаха на думата си.

Да не забравя да спомена, че автор на макета за споменатите афиши беше Захари Главчовски. Петко Цонков правеше колажи от снимки, а Кико Каспарян преборваше административните трудности. Чу се в Съюза, че се каним

да правим и филм

Христо Ганев разбрал в Клуба, дойде в редакцията и предложи да се включи.
Човек като него ни трябваше. Направи всичко бързо и кадърно. Най-напред изчете внимателно редакционната ни програма за неродения още вестник и чак тогава почна да действа.

Той бе режисьорът, имаше и оператор, а директор на продукцията бе работещият тогава в съседната на „ПОГЛЕД” Студия за документални филми Вородот /това е псевдоним на Николай Тодоров, фамилията му, обърната наопаки, който сетне отиде в „Стършел” и там се и пенсионира/.

Какво представляваше филмчето? То траеше 5-6 минути. Христо Ганев засне снимки от работата на журналистите в редакцията. Вплете колажи на Петко Цонков. Втъка нашумялата тогава песен на Лили Иванова „Събота, събота вечер...”.

Привлече артиста Георги Попов, който разигра сценка на среща и разговор със свой приятел на улицата. Сетне направи чудесен монтаж. След изпълнението на Лили Иванова на „Събота, събота вечер...” се чуваше гласът на Вородот:

„Какво говориш, каква събота? Понеделник сутрин!”

Рефренът на диалога на Георги Попов пък бе: „”ПОГЛЕД” тук, „ПОГЛЕД” там, „ПОГЛЕД” навсякъде”. Цялата акция , особено филмът, бяха страхотен удар.
Такова нещо у нас не бе правено. Дадохме филмчето на 5.6 кина:

„Димитър Благоев” /бъдещия „Европа палас”/ и „Москва” на улица „Алабин”, „Македония” на „Пиротска” /мисля, че вече не съществува/ и те го включиха в съществуващите тогава кинопрегледи, които се прожектираха преди основния, главния филм.

Сътвореното бе излъчено много пъти и по телевизията. Всичко продължи 5  месеца – от август до края на 1965-а. С началото на 1966-а „ПОГЛЕД” тръгна.

- - -
Кирил Янев напуска редакцията през 1972-а. Тогавашният председател на СБЖ Георги Боков го вика на разговор, в който му обяснява, че седмичникът трябвало да стане тъмночервен. Бачо Кирил не се съгласил, настоявал да си остане „рошав, репортерски”.

Не се разбрали, излязъл от стаята на шефа си, поискал лист от секретарката му и начаса си написал и дал оставката. На тръгване оставил на наследника си – забравения от всички Ал-в, торба със злато:

копие от филма, оригиналната заглавка от Борис Ангелушев, рисувани рубрики

Новоизлюпеният отговорен секретар ги мушнал бързешком в едно чекмедже и задъхано попитал: „А досиетата на хората от редакцията, досиетата къде са?”
Кирил Янев, работил дотогава 6 години във вестника, тъй и не бил ги поглеждал. Дал му ги и тях, разбира се. От подобни неща той никога не се е интересувал.

Такъв си е и до днес. Така изчезнали филмът и главата на „ПОГЛЕД”. Няма нищо чудно. Видите ли милиционерска, полицейска мишка или плъх, курдисани на вестникарска работа – от тях журналистика не чакайте. Доноси, приказки зад гърба на някого, долни номера, калташки изнудвания, да: там са царе. Но да не си мърся перото: тия редове бяха за истинското вестникарство.


 

С нея ме запозна „Поглед“. На една национална литературна среща през 80-те в парк-хотел „Москва“. Отразявах събитието, те бе председателка на Съюза на преводачите в онова време и с готовност отвърна на няколкото ми въпроса.

06.02.2013/16:50

Преди дни, разглеждайки стара папка от архива си, открих спотаени снимки от веселба в някогашния „Поглед“. На едната танцуват младите Боян Обретенов и Пенка Чернева - той се е докарал с дамска блуза и пола, а тя – с мъжко сако.

20.10.2012/13:46

Беше някога, толкова някога, колкото 32 лета. Тогава СБЖ организира конкурс за репортери в изданието си „Поглед”. Спечелилите първите 2 места биваха назначавани за година, изпитателно.

10.08.2012/11:23

„Жетварят“. Видях го за първи път през 1980-а. Великолепна картина с маслени бои от Владимир Димитров – Майстора. Към 70 на 50 сантиметра. Засмян селянин с високо чело. На къра, на нивата. Зад гърба му – планина и облаци.

20.07.2012/11:01

Книгите са велики. И таят много и много изненади. Преди няколко дни за пореден път се убедих в това. Знае се, че редакцията на в. „Поглед” от 1977-а до 1991-а е в къщата на ъгъла на улиците „Янко Забунов” (сега „Врабча”) и „11 август”.

09.12.2011/00:24

 Представяме ви

С Ани Заркова отдавна се бяхме договорили да гостува на сайта на СБЖ, но все нещо изскачаше и все отлагахме във времето. Но ето че сега, когато и нас българите ни застигна едно от трите жестоки китайски проклятия (няма риск от коронавирус при цитирането му): "Дано живееш в интересни времена", Ани даде интервю за сайта ни, в което през личните й преживявания бистрим ситуацията в нашия занаят.

15.02.2020 /17:25 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Н.Пр. почетният консул на Хашемитското кралство Йордания д-р Хасан Бармауи гостува на Съюза на българските журналисти. Темата на срещата беше сътрудничеството между България и Йордания. И, разбира се, не на последно място 20-годишнината на сътрудничеството между съюзите на българските и йорданските журналисти.

13.02.2020 /15:34 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

Освен да тичаш след новините, се иска и друго - трябва да отсяваш, анализираш и обобщаваш информацията, казва известната журналистка от БНТ

11.02.2020 /20:51 | Автор: Лилия Динова | Източник: СБЖ

За Ирина Асиова-Диамант в журналистическата гилдия често се казва, че вече е заела своето място сред холивудските съпруги, но за разлика от тях тя е доказала, че не суетата е нейно кредо, а здравото стъпване по земята и като всяка българка държи да има своето заслужаващо респект място в обществото.

03.02.2020 /12:07 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Бай Ванко имаше кабинет в една стара тоталитарна сграда в центъра на града. Беше приватизирал по необходимост радиото, в което е работил цял живот. Той е вероятно единственият човек, нас, създал частно кабелно радио.

16.02.2020 /14:57 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

Регионалната библиотека „Христо Смирненски” в Хасково уреди изложбата „Любов към труда, любов към истината, любов към народа”, посветена на живота и делото на видния учен, химик и хуманист проф. д-р Асен Златаров.

12.02.2020 /15:45 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

„Репортери без граници“ (RSF) призова българските власти да спрат опитите си да сплашват журналистите в страната. В своя позиция, разпратена и до СБЖ, и до медиите у нас, международната организация подчертава, че през последния месец представители на медиите са обект на серия от вербални атаки и заплахи от висши представители на властта, включително премиера Бойко Борисов.

14.02.2020 /11:38

Дискусията ще се състои на 17 февруари от 10.00 ч. в Клуб "Журналист" на СБЖ, ул. "Граф Игнатиев", етаж 1. Във фокуса на обсъжданията ще е състоянието на медийната среда и предложените законодателни промени. Всички желаещи да участват са добре дошли.

10.02.2020 /20:19

Циничното отношение и обидните определения на управляващите към журналистите и към цялото общество не са инцидент, а брутална и трайна тенденция от години, която СБЖ категорично осъжда и винаги е осъждал. Вододелът е ясен - става дума за оцеляването на самата демокрация. Само единни като колегия и като граждани можем да я отстоим, заявява Снежана Тодорова, преседател на УС на СБЖ.

05.02.2020 /20:16

 Мнения

Голям кипеж из фейсбуците на гилдията бълбука тия дни, защото мисир-председателят бил определил отразяващите делата му журналистки по свой образ и подобие - „мисирки”. Ако ги беше нарекъл „умиращи лебеди”, пак ли щеше да бумти същият плам? Уви, около власта танцува обслужваща журналистика, угажда й, позволява й да издевателства над всички граждани без дума напряко да каже - и това убива и професията ни, и обществото ни. А атаката по СБЖ точно в този момент не оставя впечатление за нищо друго, освен за поредна поръчка.

07.02.2020 /16:09 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Последните януарски дни, когато по божи закон би трябвало да са снежни и люти, а не са, както и събития, станали на две различни места, бая далечни, ми припомниха, че и шегата има две лица, а е и двуостра. Едно е на маса с компания, друго – когато засегне извътре някого или някои. Тежкò на засегнатия, но често пъти – повече за остроумния веселяк. А да не говорим, когато ни стоварват на главите обществени и управленски беди, които най-вече раждат вицове, вместо действия…

31.01.2020 /12:00 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 21 гости

Бързи връзки