Кирил Янев разказва за родилните трепети около “Поглед”

21.11.2011 /07:56 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Това си е същинска история на българското вестникарство. Лошото е, че има много и много неизвестни, а любопитни факти, които си струва да се знаят за десетки издания, превърнали се вече само в спомен.

Но никой не прави нищо, за да съхрани атмосферата около и във тях, пъстротата на случките за идващите подир нас. От хронистите винаги има какво да се научи. Отдавна например знаех, че преди появата на „ПОГЛЕД” в средата на 60-те е бил създаден и документален филм за него.

Кой, кой може да разкаже нещо повече за ония времена. Ами да! Бачо Кирил Янев. Слава Богу, че е здрав и читав и с паметта на шахматен гросмайстор. Въпреки 85-те лета на гърба си. Направих списък с дузина въпроси, заради ранния ноемврийски студ той не излизаше от дома си и на помощ дойде телефонът. Четете и помнете –
 

другаде тоя разказ няма кой да ви го разкаже:

„През лятото на 1965-а врътна назад стрелките на циферблата старият вестникар, вече се знаеше, че ще правим „ПОГЛЕД”. Петима души се замислихме как да организираме предварителна реклама на изданието:

Владо Костов, фотографът ни Петко Цонков, Захари Главчовски, администраторът Кико Каспарян и аз като отговорен секретар. Спретнахме една рекламна програма от 7-8 страници на пишеща машина - тая работа всъщност свършва той, Кирил Янев – бел. моя, Ив. Т.

Владо Костов беше донесъл на „Граф Игнатиев” 4 няколко броя от авторитетни френски вестници и от тях взехме някои от идеите си. Но добавихме и свои. Как решихме да действаме? Имахме 70 000 лева за целта си, а това не бяха никак малко пари за ония години, както не са малко и сега. Решихме да ги вложим, не просто да ги похарчим за кратък филм, светлинна реклама

афиши, листовки, наемане на самолет

Тогавашното наше вестникарство бе далеч от подобни идеи. Светлинната реклама поставихме на покрива на сградата на ъгъла на ул. „Жданов” /сега – „Пиротска”/ и бул. „Георги Димитров” /сега – „Мария Луиза”/, в която много години се помещаваше бюро за продажба на билети за БДЖ. Южно от Халите.

Беше август и вечер цяла София се изреждаше да гледа надписа. Наехме самолет, който един месец – през ден, привечер кръжеше над града на височина, която позволяваше всекиму да прочете буквите на закачената лента, опната зад опашката му. На нея пишеше: „Всеки понеделник четете „ПОГЛЕД”.

Отделно бяха полетите над футболните стадиони в София, преди мач, когато над хилядите зрители изсипвахме хиляди малки афишчета с формат „четвъртинка лист”.

А големи, цветни афши разлепихме из цялата столица. Свързахме се и с шефовете на „Градски транспорт” и наводнихме трамваите, тролеите и автобусите с листовките си. Пратихме големи количества и в провинцията. От „Разпространение на печата” пък обещаха и наистина слагаха във всеки пакет с вестници от тия материали. Удържаха на думата си.

Да не забравя да спомена, че автор на макета за споменатите афиши беше Захари Главчовски. Петко Цонков правеше колажи от снимки, а Кико Каспарян преборваше административните трудности. Чу се в Съюза, че се каним

да правим и филм

Христо Ганев разбрал в Клуба, дойде в редакцията и предложи да се включи.
Човек като него ни трябваше. Направи всичко бързо и кадърно. Най-напред изчете внимателно редакционната ни програма за неродения още вестник и чак тогава почна да действа.

Той бе режисьорът, имаше и оператор, а директор на продукцията бе работещият тогава в съседната на „ПОГЛЕД” Студия за документални филми Вородот /това е псевдоним на Николай Тодоров, фамилията му, обърната наопаки, който сетне отиде в „Стършел” и там се и пенсионира/.

Какво представляваше филмчето? То траеше 5-6 минути. Христо Ганев засне снимки от работата на журналистите в редакцията. Вплете колажи на Петко Цонков. Втъка нашумялата тогава песен на Лили Иванова „Събота, събота вечер...”.

Привлече артиста Георги Попов, който разигра сценка на среща и разговор със свой приятел на улицата. Сетне направи чудесен монтаж. След изпълнението на Лили Иванова на „Събота, събота вечер...” се чуваше гласът на Вородот:

„Какво говориш, каква събота? Понеделник сутрин!”

Рефренът на диалога на Георги Попов пък бе: „”ПОГЛЕД” тук, „ПОГЛЕД” там, „ПОГЛЕД” навсякъде”. Цялата акция , особено филмът, бяха страхотен удар.
Такова нещо у нас не бе правено. Дадохме филмчето на 5.6 кина:

„Димитър Благоев” /бъдещия „Европа палас”/ и „Москва” на улица „Алабин”, „Македония” на „Пиротска” /мисля, че вече не съществува/ и те го включиха в съществуващите тогава кинопрегледи, които се прожектираха преди основния, главния филм.

Сътвореното бе излъчено много пъти и по телевизията. Всичко продължи 5  месеца – от август до края на 1965-а. С началото на 1966-а „ПОГЛЕД” тръгна.

- - -
Кирил Янев напуска редакцията през 1972-а. Тогавашният председател на СБЖ Георги Боков го вика на разговор, в който му обяснява, че седмичникът трябвало да стане тъмночервен. Бачо Кирил не се съгласил, настоявал да си остане „рошав, репортерски”.

Не се разбрали, излязъл от стаята на шефа си, поискал лист от секретарката му и начаса си написал и дал оставката. На тръгване оставил на наследника си – забравения от всички Ал-в, торба със злато:

копие от филма, оригиналната заглавка от Борис Ангелушев, рисувани рубрики

Новоизлюпеният отговорен секретар ги мушнал бързешком в едно чекмедже и задъхано попитал: „А досиетата на хората от редакцията, досиетата къде са?”
Кирил Янев, работил дотогава 6 години във вестника, тъй и не бил ги поглеждал. Дал му ги и тях, разбира се. От подобни неща той никога не се е интересувал.

Такъв си е и до днес. Така изчезнали филмът и главата на „ПОГЛЕД”. Няма нищо чудно. Видите ли милиционерска, полицейска мишка или плъх, курдисани на вестникарска работа – от тях журналистика не чакайте. Доноси, приказки зад гърба на някого, долни номера, калташки изнудвания, да: там са царе. Но да не си мърся перото: тия редове бяха за истинското вестникарство.


 

С нея ме запозна „Поглед“. На една национална литературна среща през 80-те в парк-хотел „Москва“. Отразявах събитието, те бе председателка на Съюза на преводачите в онова време и с готовност отвърна на няколкото ми въпроса.

06.02.2013/16:50

Преди дни, разглеждайки стара папка от архива си, открих спотаени снимки от веселба в някогашния „Поглед“. На едната танцуват младите Боян Обретенов и Пенка Чернева - той се е докарал с дамска блуза и пола, а тя – с мъжко сако.

20.10.2012/13:46

Беше някога, толкова някога, колкото 32 лета. Тогава СБЖ организира конкурс за репортери в изданието си „Поглед”. Спечелилите първите 2 места биваха назначавани за година, изпитателно.

10.08.2012/11:23

„Жетварят“. Видях го за първи път през 1980-а. Великолепна картина с маслени бои от Владимир Димитров – Майстора. Към 70 на 50 сантиметра. Засмян селянин с високо чело. На къра, на нивата. Зад гърба му – планина и облаци.

20.07.2012/11:01

Книгите са велики. И таят много и много изненади. Преди няколко дни за пореден път се убедих в това. Знае се, че редакцията на в. „Поглед” от 1977-а до 1991-а е в къщата на ъгъла на улиците „Янко Забунов” (сега „Врабча”) и „11 август”.

09.12.2011/00:24

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Те са различни по съдба, националност, възраст, професионален път – но ги обединява едно: приели са нелеката участ на българите като своя мисия, отдали са най-добрите си години да им помагат в изстрадани, най-решаващи за бъдещото им времена.

30.11.2020 /16:23 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

В памет на големия български публицист и символ на непримиримата гражданска съвест, станал жертва на "белия терор" през 1925-та именно заради честното си и остро журналистическо перо, публикуваме откъс от книгата на Велислава Дърева „Атентатът`25. Денят, в който се отвориха портите Адови”

20.11.2020 /12:06 | Автор: Велислава Дърева | Източник: СБЖ

Навършиха се 100 години от смъртта на автора на „10 дни, които разтърсиха света” - легендарната хроника на обрата от 1917-та. А преди това журналистът от САЩ издава „Войната в Източна Европа” - резултат от обиколката му из балканските и източноевропейските страни през 1915-та. В София се среща с Йосиф Хербст, който му синтезира македонския стимулант на политическите решения у нас. Рид открива и откъде иде „подкупничеството” из нашите земи.

19.11.2020 /19:35 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Георги Атанасов няма нужда от никакво специално представяне – най-добре го представя дългогодишната му и изключително ползотворна журналистическа дейност, непрекъснатите му срещи чрез радио, телевизии, вестници с многохилядните почитатели на журналистическия му талант, които търсят мнението му по актуалните проблеми, които ги вълнуват. Верния и задълбочен анализ, силното българско слово…

16.11.2020 /11:54 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Има такова печатно издание у нас. Излиза вече век и половина. Едва ли неговите създатели са си представяли, че ще оцелее толкова дълго, през толкова различни епохи и събития. Още повече, че тогава, когато се появява, животът на българските вестници и списания в повечето случаи е бил твърде кратък.

30.11.2020 /16:51 | Автор: Боян Бойчев | Източник: Дума

Тази година сп. „Златорог“ отбелязва своя 100-годишен юбилей. По този повод на книжния пазар се появи специално издание на списанието, публикувано от издателството на НБУ.

29.11.2020 /14:57 | Автор: Елка Трайкова, Михаил Неделчев | Източник: Култура

 Акценти и позиции

Талантът и моралът на големия български публицист, „безследно изчезнал” заради острото си перо и гражданската си съвест при „белия терор” през 1925-та, вдъхновяват и мотивират и днес Съюза на българските журналисти. Девизът „Никому в угода, на никого напук” е девиз и на СБЖ.

20.11.2020 /11:29

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова гостува в предаването „Делници” на телевизия „Евроком” и отговори на въпроси на водещия Николай Колев по актуални теми от дейността и позициите на СБЖ.

18.11.2020 /21:35

По повод лансирания от правителството Проект за Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията Управителният съвет на Съюза на българските журналисти изразява следното становище:

17.11.2020 /17:27

 Мнения

Предложените промени в Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) приличат и са адекватни на политиката и практиката на управляващата коалиция у нас. Все едно здравният министър да проверява качеството на пътищата от джипката на премиера, а министърът на културата да дава указания за здравеопазването и промени в правилата за предпазване от коронавируса...

15.11.2020 /07:05 | Автор: Лозан Такев, член на УС на СБЖ | Източник: СБЖ

С предложените поправки ЗРТ заприличва отново на многократно кърпен и с петна асфалт от медийната мрежа.

14.11.2020 /11:08 | Автор: Проф. д-р Петко Тодоров | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 25 гости

Бързи връзки