Божана Димитрова: Журналистът не се доказва само с микрофон

28.11.2011 /12:08 | Автор: Евелина Страхилова Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Божана Димитрова е завършила българска филология в Софийския университет  „Св. Климент Охридски". От 1965 г. работи В БНР. Праз 1974 г. заедно с Весе­лин Димитров, Еди Емирян и Дора Христова създават предаването „Разговор с  вас", което е в ефир близо 25 години. Божана Димитрова е носител на награтата за журналистика „Сирак Скитник" за цялостен творчески принос и нова­торство в БНР. Ето какво рацказва тя в интервю пред Евелина Страхилова.  


Г-жо Димитрова, вие сте пър­вият носител на наградата „Сле­да в ефира". Как оценявате наградата? 


Неочаквана, изненадваща. Още по-изненадващи са оценките на няколко поколения журналисти от 60-те, 70-те, 80-те години, мои ученици, колеги, приятели. Искам да откроя великолепната идея да бъде търсена и отличава на всяка година, в навечерието на Трети март, забележима българ­ска „Следа в ефира". 

Намирам, че имаме нужда от такова професио­ нално състезание, доста различно от познатите досега. Защото виж­дате, че напоследък случайни хо­ра или пияни от власт и за власт партийци, а и слугите им, се надп­реварват да съдят журналисти­ческото братство, да раздават оценки и квалификации за гилдията. Такива опити обаче са обре­чени, губи се време, а и белезитеот посегателствата не са безобид­ни. Идеята за тази награда е да отличи следа в ефира, да чуе гласо­ве, излетели в пространството, на пръв поглед, завинаги и безвъ­звратно. Оказва се, че не е точно така. Изречените през годините ефирни послания не са просто ка­то „да ореш морето", както каза талантливият млад писател Заха­ри Карабашлиев. Според него ефирът дълбае в паметта, в сър­цата, във времето. 

Как ще коментирате думите на проф. Веселин Димитров, кой­то каза, че сте превърнали обик­новения поздравителен концерт в обществена трибуна и на Петко Георгиев, който заяви, че мо­делът на съвременното българс­ко радио не е „Разговор с вас", а Божана Димитрова?  
 
Много силни думи, много задължаваща оценка. Дори се съм­нявам дали са заслужени, но са из­
речени от водачи в журналистика­та. Не забравяйте, че радио се прави с екип от съмишленици, репортери, редактори, музикални редак­тори, режисьори. Заедно проме­няхме наистина така наричаното дотогава говорителско радио. А и когато тръгна „Разговор с вас", „Хоризонт" беше сам в ефира, безконкуренция, предаването беше единствено с този формат. 

Ще прибавя и думите на писа­теля Захари Карабашлиев, койтови пише: „Магията на Божана беше, че всъщност водеше разго­вор с мен, с теб, с всеки индивидуално, и това беше дегизирано ка­то радио. С гласа й идваше някак­ва топлина, някаква увереност, че нещата могат и да се оправят, доброто съществува"... 

Е, когато замисляхме „Разго­вор с вас", въпросът наистина бе­ше как да изпишем името - разговор с вас, с всички вас или с Вас, уважаеми радиослушателю. Наис­тина ме трогна това мнение, дошло чак от Калифорния, особено накрая, чуйте: „Не е по силите на нас, смъртните, да сютавяме следи 
в ефира. Това, което е по силите ни обаче, е да отворим сърцата си и да оставим ефира да оставя следи у нас!" Това повтори с образни думи и моята ученичка, талантли­вата Светла Петрова. Задължава­ща беше и силната, актуална гражданска позиция на Кеворк Кеворкян. 

Решението на инициа­тивен комитет, както се наричат колегите, за мен е многозначител­ но и силно явление, доказателство за освободено мислене, за жива об­ществена позиция, за граждански 
глас. Ще ми позволите да спомена част от имената на инициаторите, да благодаря на Мария Стефанова, Мариана Хил, Цветелина Узуно­ва, Светла Петрова, Петко Геор­гиев, Косьо Тилев, Снежана Тодо­ рова, Зорница Илиева, Христина Ангелакова, изпускам сигурно още познати имена. Дължа благо­дарност и на талантливия худож­ник Николай Маринов, който ус­пя май да разбие един вкаменен от времето шаблон и вместо ведом­ствените грамоти, вижте, велико­лепна картина със сърдечни думи. Вместо поомръзналите ни бронзо­ви статуетки - красива пластика от дърво, камък и живопис. Още  едно доказателство, че на ход е младо, талантливо творческо по­ коление, което вече не се колебае да руши стереотипи, което ясно  изрича нови, доста дръзки предс­тави и мерило за живот. Дали то-ва не е още едно подсещане и за стереотипните ни управници, або­
нирани за власт. Те позагубиха  май представа за бързия бяг на 
времето. 

Винаги говорите с изключи­телна топлота за радио ... 

Това не са просто думи, това е моят начин на живот, това е моят път към хората. Искам да вярвам, че един наистина дълъг радиоживот е оставил някаква следа не са­мо в ефира. Нещо повече - нами­
рам, че радиочовеците могат да служат на каузата радио не само жато се доказват пред микрофона, или когато обслужват с микрофо­на свои, партийни или нечии инте­реси. В този смисъл първият в електронните медии Обществен съвет на БНР свърши - за шест години доста работа, помогна националния ефир именно да се  утвърди като обществена трибу­на. 

Жалко, че сега Съветът си е дал сам отпуск. Ще повторя - журналистът не се доказва само с мик­
рофон, писалка и камера, той ледва да бъде „водач на другите и пръв гражданин", цитирам регионалния свищовски вестник от 1931 г., повтарям го и на студенти те. 
 
Как ви Се струва днес БНР? 

Непрекъснато слушам радио, радвам се на талантливите млади журналисти, добре подготвени не щадящи събеседника. В също­то време не мога да простя сервилното поведение, очевидното 
пристрастие - ляво или дясно.  

Без компромисна съм и към задължи­телната езикова чистота на бъл­гарския език. Защото езикът ни е пребогат, ясен, красив. Национал­ното радио е законодател, той ня­ма право на диалект, на жаргон, на никаква грешка.

Смятате ли, че и в днешно  време има цензура в ефира? 

Магията на радиото и възмож­ността да пропусне свободно сло­вото е в умението и таланта на радиоводещия да говори с подходя­ща интонация, с усмивка, с допълнителни тонове, с езоповски език. Не е нужно да се крещи срещу не­що или някого. Има сто начина да 
кажеш това, което мислиш. От опит знам, че хората, слушателите разбират всичко. Смущават ме непрекъснатите разсъждения око­ло тези две думи - цензура и сво­бодно слово. Всеки от нас, ако има талант, може да прескочи цензу­рата и да изкаже достатъчно ясно 
свободното си слово. 

Гогол е ка­зал: „Не се сърдете на огледалото, ако мутрата ви е крива", тоест не можем да се сърдим на радиото, на телевизията, на цензурите. 

С какво се занимавате сега? 

Имам часове в колежа по ме­ниджмънт, маркетинг и реклама в  София. Много голяма радост ми  донесоха и дипломните работи на студентите от Висшето училище по библиотекарско дело и инфор­
мационни технологии. Преди ня­колко дни с община Оряхово уч­редихме Сдружение „Джо Или­
ев" - в памет и с дълг към делото на големия народен музикант. 

Тъй като годината е юбилейна за българската космическа наука, от­белязваме 40-годипшина и 30 го­дини от първия полет на бълга­рин в Космоса. Още пазя живия си журналистически спомен, кога­
то отразявахме драматичния по­лет на Георги Иванов. Задължена съм да помогна в широката програма за честванията в началото на април, когато ще посрещнем гос­ти от цял свят. 

Името ви отново се появи в списъка с агенти на ДС. Срамува­те ли се от минало си? 
 
Мисля, че съм единствената, която два пъти за един и същи „грях" бе изправена до стената Две години съм била разработвана - от 1976 до 1978 г. Спомням си са­мо непрекъснатите подпитвания 
на ченгето на радиото за настрое­нието в редакцията, за репортери­те, за това как ще отразяваме 11-ия партиен конгрес. В досието си видях надлежно преразказани мои работни впечатления с подпис „Цветанова". 

Тайният ми псевдо­ним вероятно идва от името на чо­века, който ме е разработвал -Цветан.Злощастното ми досие завършва с резолюцията, цити­рам: „Не става за работа, защото й 
липсва чувство за конспиративност и революционна бдителност,  а и ще се жени". Преди 5 години 
това ме амбицира и написах книга­та си 

„Разговор с вас - фрагмен­ ти", за да се види още веднъж, и  черно на бяло, прозрачният ми 
живот, повече от 40 години пред микрофона. Няма как да изпит­вам някаква вина, угризения. За 
какво? По си струва да се запита­ме каква е ползата от пялата тази 
енергия - да играем на стражари и апаши вече 20 години. 
 
 
Другите за нея:
 
Мариана Хил: Божана Димитрова е гласът, които ми  напомняше за сигурността и топлината 
на родния дом, когато на улицата беше студено и страшно. И когато, да си българин, се 
приемаше със снизхождение в чужбина. Тя ме кара­ ше да се чувствам доволa, че живея на тази ге­
ографска ширина.

Светла Петрова: Божана Димитрова е легенда. Тя е от недостижимите хора 8 професията. Много 
неща в живота могат да се научат, но не се учи на харизма, на ум, на реакция, на характер, на меден глас. Когато в един човек се събере цялата тази Божия благодат... това е Божана. 
 
Гласът на Водещата, В. Поглед стр. 18,  СЪБОТА 28 ФЕВРУАРИ 2009 

*Текстът е сканиран и подготвен за архивът на sbj-bg.eu от Андрей Велчев
 

 

В чест на 75-годишния си юбилей Британският съвет ще представи много силна и раз­нообразна филмова програма на 13-ия София Филм фест

13.01.2014/15:00

Важно е как ще се откъснеш и кога ще се завърнеш. Аз не искам да се завръщам, а да продължа"... Така анонсира предстоящата си поя­ва на малкия екран журна­листът - Георги Тошев.

13.01.2014/10:53

Националното радио е законодател, то няма право на диалект, жаргон, на никаква грешка.

28.11.2011/12:08

Концентрацията е в полза на големите индустриални групи

05.09.2010/22:06

С уволненията в медиите се търсят евтини заместители

05.09.2010/20:25

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Като изгоним клишетата от типа уникална, голяма, фантастична, което си заслужава, бих казала, че откритата на 15 октомври в Национална галерия Квадрат 500 фотоизложба на корифея във фоторепортерството у нас Тодор Славчев „Софийски летописи“, е миг от историята на страната ни, сътворен от него с помощта на вълшебството на фотокамерата. А според внучката му Яна Узунова изложбата е „истински празник за 120-годишнината от рождението на един голям фоторепортер! Истински пробив е, че фотографията влиза в Националната галерия, за всички майстори на камерата!“

16.10.2020 /17:39 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В тези пълни с толкова разнополюсен заряд дни за България и българската журналистика,в които ЕК пусна своя доклад за върховенството на закона и ЕП гласува резолюция за страната ни и случващото се в нея, потърсих известната журналистка Лили Маринкова да сподели за сайта на СБЖ как приема констатациите за медиите у нас.

16.10.2020 /11:11 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Шефът на новата Комисия за външна намеса в ЕП ще бори с крути мерки дезинформацията от Русия и Китай. Той е от групата на социалистите и демократите, но е фен на американското нахлуване в Ирак, на Саркози, на Макрон и е оказал неоценима услуга на Саакашвили. Гастролирал е и в Украйна. Син е на оставилия не по-малко интересна диря Андре Глюксман.

29.09.2020 /12:19 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Известната журналистка, писателка и пътешественичка отново ни изненада с нова книга. Маги Гигова се постара да събере и разкаже за „София. Адресите на любовта“, в която разкрива пред читателите тайните страсти на известни българи. Представянето й ще стане на 8 октомври от 18 ч.в Къщата на София, ул. Миджур 12.

27.09.2020 /18:24 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

В България още през 70-години на XX век се прилагат за първи път дистанционни техники за образование, съобщават специалисти от Държавния архив в Плевен. Още през 70-те години на миналия век градът е един от първите у нас, в които се използвали дистанционни техники в обучението, което днес обсъжда постоянно.

08.10.2020 /20:41 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

С тържествен ритуал полагане на военна клетва от първите два випуска на възроденото Висше военновъздушно училище „Георги Бенковски“ бе открита новата учебна година във висшето учебно заведение.

01.10.2020 /08:03 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Това се разбра на онлайн дискусията „Свобода на медиите в България”, проведена едновременно в Брюксел и София по инициатива на Елена Йончева и с участието на еврокомисар Вера Йоурова, „Репортери без граници”, Съвета на Европа и български журналисти. Бе очертана тревожна картина за състоянието на журналистиката у нас. Председателката на СБЖ Снежана Тодорова оповести организирането на протест на 1 ноември под надслов „Не убивайте журналистиката в България”.

12.10.2020 /20:48

ЕП прие резолюцията за принципите на правовата държава и основните права в България, в която наред с другото се изтъква, че защитата на журналистите е от жизненоважен интерес за обществото. Решително са осъдени случаите, в които критични към правителството журналисти са станали обект на клеветнически кампании. Българските власти са призовани да възпрепятстват тези недемократични практики, да защитават журналистите и тяхната независимост

08.10.2020 /19:34

Данните в документа са събрани по информация от 44 страни, подадена от организации, членуващи в Европейската федерация на журналистите. Отчетена е както финансовата помощ за медиите и журналистите в Европа по време на пандемията, така и сигналите за посегателства и нарушения на медийната свобода. От България са отразени 6 сигнала.

08.10.2020 /17:03

 Мнения

За да получим нормално общество и управление, са ни необходими и нормални - критични! - медии, както и законови гаранции за труда на журналистите, за да не бъдат те смазвани от олигарси и правителства. Това бе един от акцентите в дискусията на конференцията „Свобода на медиите в България”, включила онлайн участници от Брюксел и София.

16.10.2020 /19:39 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Процедурните хватки за удължаването на сладострастно-мазохистичното оставане на върха на властта нямат край. Дежа вю-то, което премиерът изпитва за трети път в живота си, явно му е докарало психично отклонение да не обръща внимание на ставащото наоколо.

17.08.2020 /16:20 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 33 гости

Бързи връзки