
Божана Димитрова е завършила българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски". От 1965 г. работи В БНР. Праз 1974 г. заедно с Веселин Димитров, Еди Емирян и Дора Христова създават предаването „Разговор с вас", което е в ефир близо 25 години. Божана Димитрова е носител на награтата за журналистика „Сирак Скитник" за цялостен творчески принос и новаторство в БНР. Ето какво рацказва тя в интервю пред Евелина Страхилова.
Г-жо Димитрова, вие сте първият носител на наградата „Следа в ефира". Как оценявате наградата?
Неочаквана, изненадваща. Още по-изненадващи са оценките на няколко поколения журналисти от 60-те, 70-те, 80-те години, мои ученици, колеги, приятели. Искам да откроя великолепната идея да бъде търсена и отличава на всяка година, в навечерието на Трети март, забележима българска „Следа в ефира".
Намирам, че имаме нужда от такова професио нално състезание, доста различно от познатите досега. Защото виждате, че напоследък случайни хора или пияни от власт и за власт партийци, а и слугите им, се надпреварват да съдят журналистическото братство, да раздават оценки и квалификации за гилдията. Такива опити обаче са обречени, губи се време, а и белезитеот посегателствата не са безобидни. Идеята за тази награда е да отличи следа в ефира, да чуе гласове, излетели в пространството, на пръв поглед, завинаги и безвъзвратно. Оказва се, че не е точно така. Изречените през годините ефирни послания не са просто като „да ореш морето", както каза талантливият млад писател Захари Карабашлиев. Според него ефирът дълбае в паметта, в сърцата, във времето.
Как ще коментирате думите на проф. Веселин Димитров, който каза, че сте превърнали обикновения поздравителен концерт в обществена трибуна и на Петко Георгиев, който заяви, че моделът на съвременното българско радио не е „Разговор с вас", а Божана Димитрова?
Много силни думи, много задължаваща оценка. Дори се съмнявам дали са заслужени, но са из
речени от водачи в журналистиката. Не забравяйте, че радио се прави с екип от съмишленици, репортери, редактори, музикални редактори, режисьори. Заедно променяхме наистина така наричаното дотогава говорителско радио. А и когато тръгна „Разговор с вас", „Хоризонт" беше сам в ефира, безконкуренция, предаването беше единствено с този формат.
Ще прибавя и думите на писателя Захари Карабашлиев, койтови пише: „Магията на Божана беше, че всъщност водеше разговор с мен, с теб, с всеки индивидуално, и това беше дегизирано като радио. С гласа й идваше някаква топлина, някаква увереност, че нещата могат и да се оправят, доброто съществува"...
Е, когато замисляхме „Разговор с вас", въпросът наистина беше как да изпишем името - разговор с вас, с всички вас или с Вас, уважаеми радиослушателю. Наистина ме трогна това мнение, дошло чак от Калифорния, особено накрая, чуйте: „Не е по силите на нас, смъртните, да сютавяме следи
в ефира. Това, което е по силите ни обаче, е да отворим сърцата си и да оставим ефира да оставя следи у нас!" Това повтори с образни думи и моята ученичка, талантливата Светла Петрова. Задължаваща беше и силната, актуална гражданска позиция на Кеворк Кеворкян.
Решението на инициативен комитет, както се наричат колегите, за мен е многозначител но и силно явление, доказателство за освободено мислене, за жива обществена позиция, за граждански
глас. Ще ми позволите да спомена част от имената на инициаторите, да благодаря на Мария Стефанова, Мариана Хил, Цветелина Узунова, Светла Петрова, Петко Георгиев, Косьо Тилев, Снежана Тодо рова, Зорница Илиева, Христина Ангелакова, изпускам сигурно още познати имена. Дължа благодарност и на талантливия художник Николай Маринов, който успя май да разбие един вкаменен от времето шаблон и вместо ведомствените грамоти, вижте, великолепна картина със сърдечни думи. Вместо поомръзналите ни бронзови статуетки - красива пластика от дърво, камък и живопис. Още едно доказателство, че на ход е младо, талантливо творческо по коление, което вече не се колебае да руши стереотипи, което ясно изрича нови, доста дръзки представи и мерило за живот. Дали то-ва не е още едно подсещане и за стереотипните ни управници, або
нирани за власт. Те позагубиха май представа за бързия бяг на
времето.
Винаги говорите с изключителна топлота за радио ...
Това не са просто думи, това е моят начин на живот, това е моят път към хората. Искам да вярвам, че един наистина дълъг радиоживот е оставил някаква следа не само в ефира. Нещо повече - нами
рам, че радиочовеците могат да служат на каузата радио не само жато се доказват пред микрофона, или когато обслужват с микрофона свои, партийни или нечии интереси. В този смисъл първият в електронните медии Обществен съвет на БНР свърши - за шест години доста работа, помогна националния ефир именно да се утвърди като обществена трибуна.
Жалко, че сега Съветът си е дал сам отпуск. Ще повторя - журналистът не се доказва само с мик
рофон, писалка и камера, той ледва да бъде „водач на другите и пръв гражданин", цитирам регионалния свищовски вестник от 1931 г., повтарям го и на студенти те.
Как ви Се струва днес БНР?
Непрекъснато слушам радио, радвам се на талантливите млади журналисти, добре подготвени не щадящи събеседника. В същото време не мога да простя сервилното поведение, очевидното
пристрастие - ляво или дясно.
Без компромисна съм и към задължителната езикова чистота на българския език. Защото езикът ни е пребогат, ясен, красив. Националното радио е законодател, той няма право на диалект, на жаргон, на никаква грешка.
Смятате ли, че и в днешно време има цензура в ефира?
Магията на радиото и възможността да пропусне свободно словото е в умението и таланта на радиоводещия да говори с подходяща интонация, с усмивка, с допълнителни тонове, с езоповски език. Не е нужно да се крещи срещу нещо или някого. Има сто начина да
кажеш това, което мислиш. От опит знам, че хората, слушателите разбират всичко. Смущават ме непрекъснатите разсъждения около тези две думи - цензура и свободно слово. Всеки от нас, ако има талант, може да прескочи цензурата и да изкаже достатъчно ясно
свободното си слово.
Гогол е казал: „Не се сърдете на огледалото, ако мутрата ви е крива", тоест не можем да се сърдим на радиото, на телевизията, на цензурите.
С какво се занимавате сега?
Имам часове в колежа по мениджмънт, маркетинг и реклама в София. Много голяма радост ми донесоха и дипломните работи на студентите от Висшето училище по библиотекарско дело и инфор
мационни технологии. Преди няколко дни с община Оряхово учредихме Сдружение „Джо Или
ев" - в памет и с дълг към делото на големия народен музикант.
Тъй като годината е юбилейна за българската космическа наука, отбелязваме 40-годипшина и 30 години от първия полет на българин в Космоса. Още пазя живия си журналистически спомен, кога
то отразявахме драматичния полет на Георги Иванов. Задължена съм да помогна в широката програма за честванията в началото на април, когато ще посрещнем гости от цял свят.
Името ви отново се появи в списъка с агенти на ДС. Срамувате ли се от минало си?
Мисля, че съм единствената, която два пъти за един и същи „грях" бе изправена до стената Две години съм била разработвана - от 1976 до 1978 г. Спомням си само непрекъснатите подпитвания
на ченгето на радиото за настроението в редакцията, за репортерите, за това как ще отразяваме 11-ия партиен конгрес. В досието си видях надлежно преразказани мои работни впечатления с подпис „Цветанова".
Тайният ми псевдоним вероятно идва от името на човека, който ме е разработвал -Цветан.Злощастното ми досие завършва с резолюцията, цитирам: „Не става за работа, защото й
липсва чувство за конспиративност и революционна бдителност, а и ще се жени". Преди 5 години
това ме амбицира и написах книгата си
„Разговор с вас - фрагмен ти", за да се види още веднъж, и черно на бяло, прозрачният ми
живот, повече от 40 години пред микрофона. Няма как да изпитвам някаква вина, угризения. За
какво? По си струва да се запитаме каква е ползата от пялата тази
енергия - да играем на стражари и апаши вече 20 години.
Другите за нея:
Мариана Хил: Божана Димитрова е гласът, които ми напомняше за сигурността и топлината
на родния дом, когато на улицата беше студено и страшно. И когато, да си българин, се
приемаше със снизхождение в чужбина. Тя ме кара ше да се чувствам доволa, че живея на тази ге
ографска ширина.
Светла Петрова: Божана Димитрова е легенда. Тя е от недостижимите хора 8 професията. Много
неща в живота могат да се научат, но не се учи на харизма, на ум, на реакция, на характер, на меден глас. Когато в един човек се събере цялата тази Божия благодат... това е Божана.
Гласът на Водещата, В. Поглед стр. 18, СЪБОТА 28 ФЕВРУАРИ 2009
*Текстът е сканиран и подготвен за архивът на sbj-bg.eu от Андрей Велчев