За тая сграда било писано много, много е и написаното в нея. Построена е в края на 19-и век като частен дом и се водеше паметник на културата, докато имаше Национален институт за паметниците на културата.
През двайсетте години на миналия век я придобива живелият у нас между 1925-а до 1935-а папски нунций монсиньор Джовани Ронкали, станал по-късно папа . И тя се превръща в негово жилище и официално седалище.
Вероятно тогава са направени (от кого, няма кой да ни каже) витражи, помещения за молитви, верска символика таеше и парапетът на парадната вита дървена стълба между първия и втория етаж. Всичко бе изпипано с много средства и с много изисканост. Така както стана и след 1991-а и това стори от тая къща един от бисерите на старософийската архитектура.
В средата на 70-те настаняват в част от нея „Химимпорт”. А две години по-късно – и „Поглед”. Пак тогава – и редакцията на списание „Български воин”. И ето какво открих в книгата на Иван Г. Дреников „В името на вярата”, отпечатана през 2005 г. Авторът е син на началника на Въздушните войски на България през 1944-а о.з. полковник Георги Дреников:
„...При третата вълна на преследване против католическата църква през октомври 1953 година, в 5 часа сутринта, около 50 силно въоръжени милиционери в униформа и цивилни нахлуват в манастира „Свети Дух”, установен в къщата, където живя апостолическият делегат, владиката Ронкали, бъдещият папа Йоан XXIII.
Под милиционерски конвой седемте кармелитки са откарани в Държавна сигурност. След дълги и мъчителни разпити игуменката на манастира сестра Ана и още една сестра от френски произход са изгонени от България, а сестра Блажена (Здравка Бойчева – дъщеря на генерал Янко Бойчев) и сестра Тереза (Мария, по фамилия Христова Дукова от Дупница) са закарани в концентрационния лагер „Белене”.
Останалите монахини са интернирани при своите семейства. След завръщането от концентрационния лагер монахините-кармелитки се установяват отново, но в самата църква „Свети Франциск” на улица „Асен Златаров”, обаче в цивилно облекло.”
Никъде досега не бях ни чел, ни чувал тая история. Кармелитките отдавна ги няма, „11 август” № 6 отново е на Ватикана, вестник „Поглед” го няма, но докато тлее – макар и не у мнозина – интересът към историята му, ще е жив и той.
Стана ми приятно, че открих стъкълце от някогашните приказни витражи на тоя дом на духа, обитаван и от свещенослужители, и от хора, обрекли се на вярата в силата на писаното слово.
„За да се знае” – както обичали да завършват писанията си хронистите още преди много, много векове. Тъй свършвам и аз.
* Свързани: Иван Тодоров: Златиците на Тодор Славчев
Не става дума за монети, за пендари, а за снимките на Тодор Славчев. Една малка част от тях е в създадения в Интернет фотоархив с негови творби, за който сайтът на СБЖ извести това лято.
Дата: 07.11.2011
През двайсетте години на миналия век я придобива живелият у нас между 1925-а до 1935-а папски нунций монсиньор Джовани Ронкали, станал по-късно папа . И тя се превръща в негово жилище и официално седалище.
Вероятно тогава са направени (от кого, няма кой да ни каже) витражи, помещения за молитви, верска символика таеше и парапетът на парадната вита дървена стълба между първия и втория етаж. Всичко бе изпипано с много средства и с много изисканост. Така както стана и след 1991-а и това стори от тая къща един от бисерите на старософийската архитектура.
В средата на 70-те настаняват в част от нея „Химимпорт”. А две години по-късно – и „Поглед”. Пак тогава – и редакцията на списание „Български воин”. И ето какво открих в книгата на Иван Г. Дреников „В името на вярата”, отпечатана през 2005 г. Авторът е син на началника на Въздушните войски на България през 1944-а о.з. полковник Георги Дреников:
„...При третата вълна на преследване против католическата църква през октомври 1953 година, в 5 часа сутринта, около 50 силно въоръжени милиционери в униформа и цивилни нахлуват в манастира „Свети Дух”, установен в къщата, където живя апостолическият делегат, владиката Ронкали, бъдещият папа Йоан XXIII.
Под милиционерски конвой седемте кармелитки са откарани в Държавна сигурност. След дълги и мъчителни разпити игуменката на манастира сестра Ана и още една сестра от френски произход са изгонени от България, а сестра Блажена (Здравка Бойчева – дъщеря на генерал Янко Бойчев) и сестра Тереза (Мария, по фамилия Христова Дукова от Дупница) са закарани в концентрационния лагер „Белене”.
Останалите монахини са интернирани при своите семейства. След завръщането от концентрационния лагер монахините-кармелитки се установяват отново, но в самата църква „Свети Франциск” на улица „Асен Златаров”, обаче в цивилно облекло.”
Никъде досега не бях ни чел, ни чувал тая история. Кармелитките отдавна ги няма, „11 август” № 6 отново е на Ватикана, вестник „Поглед” го няма, но докато тлее – макар и не у мнозина – интересът към историята му, ще е жив и той.
Стана ми приятно, че открих стъкълце от някогашните приказни витражи на тоя дом на духа, обитаван и от свещенослужители, и от хора, обрекли се на вярата в силата на писаното слово.
„За да се знае” – както обичали да завършват писанията си хронистите още преди много, много векове. Тъй свършвам и аз.
* Свързани: Иван Тодоров: Златиците на Тодор Славчев
Не става дума за монети, за пендари, а за снимките на Тодор Славчев. Една малка част от тях е в създадения в Интернет фотоархив с негови творби, за който сайтът на СБЖ извести това лято.
Дата: 07.11.2011
В момента онлайн: 22 гости 
Съюз на българските журналисти. Изработка ApplaDesign.