Навръх 33-та година от първата „Всяка неделя” най-добрият водещ на най-гледаната десетилетие подир десетилетие рубрика сподели немалко неща от полза за вадещите хляба си с вестникарство.

За 50-те минути избягна – както той само умее – отговора на въпроса защо сътрудничи на „жълт” вестник, отрече, че е водил война от екрана с Иван Костов (а си бе навремето война и половина!) и неубедително защити предновогодишното поведение на двама владици.

Слагайки на едната страна на листа изреденото, на другата е мъдростта му, натрупана през годините и в телевизията, и извън нея.Ако трябва да се „събере в орехова черупка”, както обичат да казват англичаните, тя може да изглежда и така:

-- четете колкото можете повече.

-- като разговаряте с някого по определена тема, най-важният въпрос, който не бива да забравяте да заковете, е „Защо?” Иначе остава усещането за гола гаргара с думите.

-- човек може да научи нещо само от по-умен събеседник. Казано инак – внимателно подбирайте гостите. Посредствеността само дрънка като празна тенекия от сирене.

-- ценете тишината, замълчаването, мълчанието. Те също могат да казват много.

-- бъдете прями.

-- научете се да изслушвате човека срещу ви.

-- не цепете басма никому, за да ви имат страха и да ви уважават.

-- тачете паметта.

-- правете журналистика, която след време да можете „да свалите” и да изглежда добре и на хартия. И да издадете с нея и книга. Защото книгите остават. Другото отлита, минава и заминава.

-- пазете грижливо архива си. Той е спомен, памет, зрим знак за усилията ви и когато вече не ще сте на тоя свят.

Тъй рече Кеворк Кеворкян

на Иван и Андрей, които имаха благоразумието да слушат внимателно и на моменти гледаха като стреснати, непослушни ученици. Имаше защо да изглеждат така – с мустакатия арменец човек винаги трябва да е нащрек.

...Преди години, когато Станислав Трифонов, прекръстил се за по-артистично на Слави, почна своето шоу, гостува на Кеворкян в БНТ. Тогава май (или малко по-късно) бе наречен от него „папата на телевизионното шоу”. И до днес – падне ли му случай – се кипри с това определение.

Лично за мен то бе едно авансово насърчително и благонамерено прехвалване на качествата на плевенчанина, чието предаване отъна в примитивен и вулгарен хумор, в политически залитания ха насам, ха натам, износи се, отъня, че чак хастарът му се вижда на моменти и това му личи от доста време.

Ако реша непременно да се придържам към лепването на „папа” до нечие име, истински „папа на щангите” е Иван Абаджиев. А Кеворкян, гледайки телевизионния пейзаж у нас, още дълго ще си остане „папата на българската телевизия”. Във „Всяка неделя” имаше и спорт, и шоу, имаше всичко.

Днес вече са много телевизиите в България, национални и местни, кабелни – сигурно десетки на брой, със стотици предавания с претенции и с даже още повече водещи. Ала качествата на малцина се доближават даже „на един оръдеен изстрел” до класата на оттеглилия се от екрана син на сливенеца Таквор – Кево, както съм чувал, че го наричат приятелите му, а аз, тъй като не го познавам лично, пак изписвам двете му същински имена – Кеворк Кеворкян.

Затова съветите му винаги е добре внимателно да се слушат, да се четат също тъй и да се прилагат. От всеки, който работи с амбицията да го запомнят с кадърността му в занаята.


 

Сподели в