Втора лекция от школата „Продев” в СБЖ

29.03.2012 /16:09 Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Журналистите и студентите по журналистика, които не успяха да присъстват на втората лекция от школата „Стефан Продев”, могат само да съжаляват.

Думите на Георги Коритаров по темата „История и анализ на журналистиката по време на прехода” предизвикаха не само дебат, но и емоции и порой от слова, които за съжаление липсват по страниците на печатните ни медии. И нямат нищо общо с темите на деня, които се обсъждат по националните телевизионни канали сутрин или в почивни дни.

Нахъсаното участие на студенти от НБУ беше светъл лъч във вече установеното мнение, че младите хора у нас стоят далеч от качествената и аналитична журналистика, че не се интересуват от „злобата на деня”. Напротив, те не само изненадаха с познания и ярки примери, не само имаха свое виждане за проблемите на родната журналистика, но най-вече смаяха с идеи и смело навлизане в дълбоките води на поръчковата ни журналистика.

Иначе лекцията започна традиционно - с позоваване на мотивите от първата лекция и то защо се налага да има школа „Продев” и каква е целта й. Отново бе припомнено, че той е ярък символ на журналистиката като творящ на основата на трупана с години широка култура и познания.

Продев предпочете да остане творец, журналист, а не апаратчик на своята партия и да се скрие зад „апаратния, административен възторг”. Затова е лесно да се припомни началото на демократичния преход у нас, когато журналистиката наистина бе 4-та власт, т.н. гражданска власт.

Промяната всъщност бе подготвена от журналисти още през 1985-86 година. Появиха се първите критични материали, обективно отразяване на действителността, интелигенцията застана зад идеите на перестройката.

Появиха се нови автори, които дадоха право и на други гледни точки. У нас нямаше опозиционна преса, но катализираща роля изиграха предавания на „Свободна Европа”, вестници като „Култура” и др.

Тогава Стефан Продев написа вместо „Пролетарии от всички страни, съединявайте се” новото „Свободата на печата е майка на всички свободи”. 1989/90г. се появи и опозиционна преса и то като хора от леви издания отидоха в новия вестник „Демокрация”.

Няма как да се внесат журналисти от чужбина, те се разслоиха сами, както и политиците. Не сме открили Америка в това отношения. И Ататюрк е създал своя опозиция като е извикал турския посланик в Париж и му възложил да основе опозиция, за да има развитие в държавата и по-бързо да се стигна до светската държава.

Бързо се свиква с правото да бъдем различни и всеки да може да направи своя избор. Това са годините на най-високи тиражи на печатните издания, когато „Дума” на Продев предоставя хартия на „Демокрация”, за да излиза.

Публицистичният език, независимо от конфронтацията, бе на високо ниво. Заслугата на Продев в това отношение е забележителна. В един момент този период роди една друга действителност, появиха се големи имена в журналистиката, които създадоха модел с различен език като стилистика.

Константин Мишев, съветник на премиера Филип Димитров, въведе термина „жълта преса”, но днес можем с умиление да си спомняме този период. Защото сега се деморализира българската среда, пропиля се създаденото от сериозните издания, които имаха отчетливи позиции и ярък език.

Днес колкото по-сериозен е даден вестник, толкова по-нисък е тиражът му.

Но силното общество и силната държава изискват реабилитация на културата, на качествената журналистика - разследваща и аналитична.

Може би се заражда нова култура и нова журналистика, която иска да стъпи на чисто и да унищожи всичко старо в това отношение?

Нужна ни е такава дискусия, за да разберем дали журналистиката трябва да търси връзка с миналото, да възражда старите ценности или да почне ново изграждане с нов тип култура. Всяко време си избира своята култура. Имаме ли отговор? На този етап - не.

И тук вече дискусията се отприщи и дори се зададе въпрос дали имаме нужда днес от кръг „Мисъл” и кой може да влезе в него?

Къдринка Къдринова и Велислава Дърева отстояваха с плам свои представи за ролята на журналистиката, за истината като основна цел, за морала в нашата професия, за различните мнения и възможност те да бъдат отстоявани.

Дори само този дебат е достатъчен, за да се убедим отново колко полезни са такива срещи и лекции. И колко търсени са те от мислещите журналисти.

 

Сподели в
 

Днес, 17 септември 2019 г., Комисията по организационните въпроси към СБЖ проведе заседание при дневен ред:

17.09.2019/15:50

Общото събрание на Съюза на българските журналисти се проведе в заседателната зала на съюза. То бе открито в 10,15 часа от Снежана Тодорова – Председател на УС на СБЖ.

12.05.2019/21:26

Комисията утвърди на 4 април 2019 г. без забележки 20 кандидатури от постъпилите 22 за членство в СБЖ.

05.04.2019/14:49

Комисията по организационните въпроси на СБЖ проведе заседание на 12 февруари 2019 г. и прие 40 нови членове. Възстановено бе членството на една колега и бе закрито дружеството на СБЖ ”Йордан Йовков” в Силистра.

12.02.2019/13:57
 

Цели и задачи

Съюзът на българските журналисти е доброволно сдружение на българските журналисти за защита на техните професионални, социални и синдикални права и интереси. Дейността на Съюза на българските журналисти е насочена към свободното упражняване на правото да се търси, получава и разпространява информация, на правото свободно да се изразява и разпространява мнение, както и към недопускането на цензура.

Дружества

Дейност

Съюзът на българските журналисти извършва дейности за развитието на професионалната журналистика, прилагането на установените професионални стандарти и етични правила, защита на професионалните, социалните и синдикалните права на българските журналисти, решаване на проблемите, свързани с условията на труд и трудовите отношения, сигнализиране на компетентните органи за нарушения на трудовото и социалното законодателство и др.

Документи

Правна консултация

Директно във вашия и-мейл ще получите отговор на зададените от вас въпроси. Тук ще намерите и материали на правна тематика, предоставени от нашия юридически консултант Весела Василева. Пишете ни! Попълнете формата за запитване.

Членство

Член на Съюза на българските журналисти може да бъде български гражданин, който не по-малко от две години упражнява журналистическа професия, приема и спазва Устава на СБЖ и приетите от Общото събрание на сдружението Правила на журналистическа етика.

Ръководство

Върховен орган на Съюза на българските журналисти е Общото събрание. Управителен орган на СБЖ е Управителният съвет.

Съюзен живот

Решения на УС на СБЖ

Комисии

КОНТРОЛЕН СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ЖУРНАЛИСТИ ВЕНКА РИЗОВА – ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР БОЗАКОВ ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА НАТАША ТОДИНОВА

Общо събрание - 14.03.2015

Пазете децата на пътя

Законодателни инициативи на СБЖ

СБЖ внесе в Народното събрание предложения за законодателни промени, които да направят по-прозрачна собствеността на медиите и тяхното финансиране, както и да защитят журналистическия труд. Целта им е да гарантират по-голяма сигурност на журналистите, да помогнат за закрила на медийната среда чрез нов механизъм за подкрепа на печатните издания.
Предложенията и мотивите за тях могат да се видят тук.

19 септември 2018: Европейски ден без загинали на пътя

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Най-сложно е да се открият точните хора, които да работят като едно цяло, но когато това се случи, екипът става двигател на успеха, убедена е счетоводителката, смело поела менидъжрството в производството на качествено журналистическо издание

02.12.2019 /18:22 | Автор: Диана Юсколова | Източник: СБЖ

Преди дни в НДК поетесата и журналистка Надежда Захариева поднесе на гостите си „Душа-та (си) на длан“, като изневери на това, че на жена не се казват годините, и сподели, че е напълнила вече 75-те. Пълният с много поезия, усмивки, приятелска топлина и настроение празник беше организиран от Народно читалище „Д-р Петър Берон 1926“. Известни поп изпълнители поздравиха рожденичката и наляха допълнително празнична атмосфера в залата.

29.11.2019 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова

Тази година наградата на СБЖ за книга получи поетесата и журналистка Ирина Александрова. Тя я е посветила на големия български журналист Данаил Крапчев и неговия вестник „Зора“, който мнозина наричат българския „Таймс“.

28.11.2019 /15:46 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

И тъй като след местните избори на новинарския хоризонт се очертава друга тема,ангажираща вниманието несамо на медиите, но и на драгия електорат - 30 години от старта на т. нар. преход, то приятно бяхме изненадани, че на 7 ноември по книжарниците ще се появи новата книга на колегата ни Калин Тодоров „Зад завесата на прехода”, която е своеобразно продължение на заслужилата голям интерес негова предишна книга „Зад завесата на соца”.

05.11.2019 /10:54 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Преди почти 50 лета старата редакция на единствения тогава търновски вестник – „Борба” бе в също тъй стара къща на Главната улица. Точно срещу сегашния Театър „Константин Кисимов”. Там – в стая, обърната с очите на прозорците си на север, бе отделът „Култура и изкуство”.

02.12.2019 /14:48 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

Щрихи към портрета на журналиста с три очи и една акредитационна карта на „Дума“ - фотожурналиста Христо Събев Христов

04.11.2019 /20:26 | Автор: Денчо Владимиров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Възпоменание за поета антифашист събра край скулптурата му в София писатели, журналисти и общественици. Венец поднесе и президентът Румен Радев. Още прояви по повод юбилея имаше в СБЖ и в къщата-музей „Никола Вапцаров”. В НДК предстои и концерт тази вечер.

07.12.2019 /16:33

Съюзът ни е съорганизатор на проявите по повод юбилея, който ще бъде отбелязан на 7 декември т.г. с поднасяне на цветя пред паметника на безсмъртния поет, със среща в СБЖ с негови чуждестранни издатели и преводачи, с изложба в къщата-музей на ул. „Ангел Кънчев” и с концерт в НДК под патронажа на президента Румен Радев

02.12.2019 /20:39

Премиер, министър, кмет демонстративно затварят устата на журналисти, изпълняващи служебните си задължения и обществената си функция да задават въпроси по важни теми. „На тъмно” се готвят и мащабни промени в медийното законодателство. Явно „онези горе” искат да са недосегаеми за контрола на „онези долу”. Докога гражданите ще търпят това, пита председателят на СБЖ Снежана Тодорова

20.11.2019 /19:46

 Мнения

Свободата не е привилегия. Свободата е необходимост. Свободата на словото, на медиите е първата потребност, първото условие на демократичната система за всяко общество. Свободата да питаш, но и да отговаряш.

18.11.2019 /21:09 | Автор: Георги Калагларски | Източник: СБЖ

Моделът на финансирането на БНТ и БНР, заложен в Закона за радиото и телевизията, се нуждае от съществена промяна. Сериозни дефицити се наблюдават и в сегашния модел на управление на обществените медии.

17.11.2019 /18:48 | Автор: Маргарита Пешева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 17 гости

Бързи връзки