In memoriam: Стъкълца с дъх на хмел

26.04.2012 /09:52 | Автор : Иван Тодоров | Източник: sbj Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Иво приличаше на мечок. Висок, светлоок, закръглен и с дълга коса. Зиме – с неизменното и рошаво като косите му кожено палто с цвят на препечено кафе. Бе незлоблив и – сприятелеше ли се с някого, дружбата му не траеше от ден до пладне.

Бирата си е на Иво.
А през 1980-а шишето й бе съвсем здраво.

Тогава, кажеше ли се улица „11 август” 6, това бе – не само за пощальоните – равнозначно на „ПОГЛЕД”. Както и до днес е с Българското национално радио и булевард „Драган Цанков” 4.

Погледарската редакция бе в хубавата някогашна къща на папския нунций, нейна бе и една паянтова барака в двора и малка двуетажна сграда в дъното на парцела: там навремето живеела прислугата.

Там – на втория етаж вляво, бе просторната стая на два редакционни отдела – на „Международния” и на „Съветски съюз и социалистически страни”. Имаше общо 5 бюра. На шефа на международниците Васил Недков, срещу него – на шефа на „Социалистическите страни” – Дянко Шишков, а другите три бяха за Здравка Константинова, Енчо Господинов и Иво Божков.

Зорка Кръстева и ние – от „Култура и изкуство”, бяхме врата срещу врата с тая изредена дружина. Сновяхме непрекъснато и на ден се срещахме или си гостувахме десетки пъти...

А Иво приличаше на мечок. Висок, светлоок, закръглен и с дълга коса. Зиме – с неизменното и рошаво като косите му кожено палто с цвят на препечено кафе. Бе незлоблив и – сприятелеше ли се с някого, дружбата му не траеше от ден до пладне.

Беше бохем, често окъсняваше по нощите и обичаше да си поспива. Добре че работехме следобед. На екскурзии заран винаги се качваше в автобуса последен и се изтягаше сам на последните няколко седалки, за да си додремне сладко. Знаеше добре английски, разбираше много от икономика, но за командировки в странство рядко хващаше ръка...

Редуваха се с останалите международници за кратичката рубрика „Перископ” на първа страница, нерядко улавяше големи знаменитости за интервюта, правеше и коментари за седмичния преглед „7 х 24”.

Но като че ли най-драго му бе да пише за цирка ни, за илюзионистите. Бе горд с приятелството си с Мистер Сенко, а и с доста известни естрадни певици. И тъй – благодарение най-вече на него – те се явяваха на страниците на „ПОГЛЕД”. Не напусна, а го уволниха в края на осемдесетте. Огорчен и обиден, остави журналистиката. Зае се да организира шоупрограми, да прави конкурси за „Мис България”, „Мис Родина”, „Мис кралица на света”.

...Почнахме да се виждаме все по-рядко. Малцина знаят, че пишеше и стихове.

Пазя плоча с негова песен, издадена от „Балкантон”. На корицата й са отпечатано: „Песента на „Всяка неделя” -- „Двете девятки”. Посветена бе на Гунди и Котков. Вглеждам се в диска: музика – Ат. Косев, аранжимент – К. Драгнев, пеят Стефка Берова и Йордан Марчинков. 45 оборота, стерео, „Всички права запазени”...

В горния ляв ъгъл на обложката вече 31 лета не е избледнял автографът – „На моя колега Иван Тодоров. От автора на песента Иво Божков. 5 ХI 1981.”

...Събираше ни и СБЖ на „Граф Игнатиев” 4 – най-често при Тамара, където си плащахме членския внос. А после слизахме да пием бира в кафенето. Друго питие той не признаваше.

Всичките си скъпоценности носеше в една малка чантичка: купчинка снимки от златните му години – обграден и прегърнат от млади хубавици, фотографии с Лили Иванова, фотографии с Мистер Сенко...

Понякога изваждаше поредната си нова визитка – бяха все светлосини, правени на ксерокс, вертикални – не като общоприетите, с неговия лик в средата – с папийонка около врата му, без адрес, но пък с два мобилни телефона.

Няколко пъти опита да издаде малка стихосбирка, ала все не можеше да отдели няколкостотин лева. Толкоз струваше тая сиромашка радост. Срещахме се и на улицата между БТА и Полиграфическия комбинат. Живееше там – сам, без жена, нямаше и деца.

Напоследък бе отслабнал, мъчеха го повишено кръвно и диабет. Разменяхме си телефони и обещания да се срещаме по-често. Накрая се усмихваше и поемаше – докаран с вечната си сякаш жилетка и кожен панталон – към дома си. А от платнената чанта на рамото му, задявайки се една друга, весело се обаждаха пълни бирени бутилки. Задължително – зелени.

Преди ден разбрах, че сърцето на тоя поклонник на триковете, фокусите, илюзиите и магиите му направило неочакван номер. Ала тоя път не на шега, а веднъж завинаги.

Тук колумбиецът Маркес, верен на себе си, би вметнал може би: и в тоя миг всички шишета с бира в дома му се пръснали. Всички – до последното. Може и тъй да е станало...А може и да не е.

А аз събирам стъкълца, опитвам се да ги редя и слепвам, доколкото мога, парченца споменни, които още дъхтят на хмел, а Иво няма как да не ме вижда, че съм натъжен и – като го знам какъв бе – сигурно ще каже: „Няма нищо страшно, сър. Всичко е наред.”

А после ще се обърне към някой от многото небесни келнери около него и по аристократски властно ще поръча: „Я донесете по една бира. И да е студена!”

Свързани:     Почина артистичният погледар Иво Божков

Иво Божков е роден на 8.01.1947 г. в Пловдив. Завършил е висше образование - икономика. Владее английски и френски езици. Работи дълги години във в. „Поглед”. Член е на СБЖ от 1977 г. Член е и на Съюза на артистите.
Дата: 24.04.2012



 

Сподели в
 

Половината от нея се е настанила (или е настанена принудително) в отделенията по гериатрия, психиатрия и пластична хирургия на Фейсбук – тук тя крещи и се смее, и плаче, и прави всякакви неща, които иначе изискват самота.

22.10.2019/09:02

Фоторепортерът на в. "Старият Мост" с поредно признание. Снимка на нашето момче на историческия мост в босненския град Мостар бе избрана сред най-добрите травъл фотографии за 2019 г. на Си Ен Ен.

21.10.2019/09:01

До 20 октомври може да се кандидатства за Годишните награди в туризма, за които през 2019 г. ще е четвърто издание, напомнят от министерството на туризма.

20.10.2019/09:07

Жал ми е за българите, които живеят в Англия и трябва да отидат на работа - а вестниците да са покрити с такива заглавия (има предвид за расизма в България) - и то не само левичарски вестници като "Гардиан", ами всички до един.

18.10.2019/16:55

На среща със студенти и преподаватели от Факултета по журналистика на Софийския университет генералният директор на Дойче веле Петер Лимбург определи ситуацията в БНР като класически пример какво се случва, когато се смесят ролите на журналистите и политиците:

17.10.2019/09:04
 Реклама

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Неверни, необосновани и правно неиздържани са доводите в разпратени от бившия главен секретар на СБЖ Иван Върбанов съобщения. Възмущение буди и манипулирането на юридически факти от анонимен т.нар. „инициативен комитет“. Не прави чест на журналисти да разпращат публично фалшиви новини и превратно тълкуване на необорими обстоятелства, свързани със статута и устройството на сдружението СБЖ.

18.10.2019 /20:58

Събранието ще се състои на 14-15 март 2020 г. от 10.00 часа в сградата на СБЖ в София на ул. „Граф Игнатиев” 4, етаж 3. В писмо до журналистическите дружества е разпратен дневният ред

18.10.2019 /19:49

По традиция Съюзът на българските журналисти ще връчи годишните си награди за творчески постижения по повод 1 ноември – Ден на народните будители.

11.10.2019 /20:57

 Мнения

Мнение на един очевидец от „кухнята” на нашумялата футболна среща на стадион „Васил Левски”

17.10.2019 /20:41 | Източник: СБЖ

Оставка или остава? И днешното заседание на СЕМ не реши категорично каква ще е съдбата на шефа на БНР Светослав Костов

27.09.2019 /20:44 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 24 гости

Бързи връзки