Начало
 
 

Иван Тодоров: На сладка раздумка с бачо Кирил

09.05.2012 /08:06 | Източник: sbj Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


За тези, които не знаят – 86-годишният Кирил Янев е първият отговорен секретар на създадения в края на 1965-а седмичен вестник „Поглед”, станал една от легендите на българската журналистика, спомня си колегата:

Той е като брашнян чувал с интересни случки – колкото повече разказва, за още и още се сеща. Приемете казаното пред мен – тъй, както съм го записал при разговорите ни, които никога не съм броил – като подарък за любознателността си:

 „...Захванах се със занаята, когато бях на петнадесет – през 1941-а. Тогава в Бургас редактирах некролози в една печатница, която предлагаше и визитни картички. Аз най-вече съкращавах скръбните текстове, махах по някоя ненужна дума, но ми даваха и да „разхвърлям набора”.
 
По онова време металните букви се набираха на ръка, а след като печатането приключеше, всяка трябваше да се озове в кутията със събратята и посестримите си. Е, това връщане по местата се казваше „разхвърляне”, „разпиляване”...

Големите майстори успяваха да разпилеят набора от компаса в полегатата каса с малки касетки за всяка буква, без въобще да гледат къде мятат мъничките железни късчета. Тая виртуозност владееха двама-трима, аз не бях сред тях. Но тогава научих и кой шрифт как се казва. Помни:
 
С „корина” се набираха текстове под линия!
 
...Когато почнахме да правим „Поглед”, известно време работи с нас хумористът, бъдещ „стършел” Черемухин. Малко. Повече се задържа Дафин Тодоров. Бе учил във Виена, пътуваше много в командировки в чужбина, а нерядко изпитваше студентите по преподавания от него предмет „История на българската журналистика” в читалнята на СБЖ. Там бе и редакцията ни.

После стана един скандал с него и той отиде в сп. „Проблеми на мира и социализма”, където изкара към две години и половина. Междувременно нещата се уталожиха и забравиха.

Пак в началните месеци на „Поглед” ни посети Симеон Радев и му се зарадвахме много. Порещнахме го с радост. От срещата обаче избягаха Лалю Димитров, Дамян Обрешков и Владо Костов. Лалю и Руси Божанов бяха, лека им пръст!, страхливи хора. След мен това вече няма да има кой да го каже или пък да го потвърди.

...Още от самото начало за вестника много ни помагаше Борис Ангелушев. Направи „главата”, идваше при нас, а аз – като отговорен секретар, неведнъж се озовавах у тях в Драгалевци, където живееше със съпругата си Герда. Рисувач, голям художник, но
 
автографи не обичаше да дава!
 
Казвам го не за хвалба, а като факт: аз създадох рубриката „Под перото на журналиста” в „Поглед”. И в нея представих за няколко години над 70 колеги и книгите им. Георги Боков обаче, като председател на Съюза, бе забранил да се пускат отзиви за книгите на Стефан Продев. Не го обичаше и това е.

А неговият псевдоним (на Боков – бел. моя, Ив. Т.) беше Димчо Соколов. Македонците го бяха определили дословно така – „како най-слабото перо у Бугарска”.

Още за „Поглед”. Не знам колцина помнят, но се съдихме не с кого и да е, а с Андрей Гуляшки. Историята е следната: През 1965-а той завърши поредния си роман – „Авакум Захов срещу Джеймс Бонд 007”. Ние се стремяхме да осигуряваме на читателите всичко най-интересно и четивно и подписахме договор, че ще печатаме книгата с продължения – от брой в брой.
 
Дадохме на автора й обяд, вечеря и аванс. Огромен за ония години, пък и за сега – няколко хиляди лева. И зачакахме. Нещата при преговорите с притежателите на авторските права в Лондон обаче се закучват и англичаните отказват да дадат съгласие за печатането на книгата. Въпреки това тя почна да се печата във в. „Народна младеж”. Начаса наехме двама адвокати.
 
И всичко стана много бързо – осъдихме го
 
Осъдихме го да ни върне аванса плюс лихви, плюс публикуваната предварителна реклама в 8 броя, плюс неустойка! Вдигна се голяма олелия – Андрей Гуляшки беше народен представител, герой на социалистическия труд, народен деятел на изкуството и културата, шеф в Съюза на българските писателе.

ЦК на БКП ни натисна да не шумим много, да не пишем нищо. Въпреки това във вестника излязоха 30 реда на машина, на втора страница. Аз ги написах. 30 реда, но това беше най-четеният материал на броя. Набирахме „Поглед” на улица „11 август” 18 – в печатницата на „Кооперативно село”.
 
Там е бил домът на вестник „Зора” на Данаил Крапчев преди 1944-а. Вечер, по нощите старите метранпажи – бай Владо, бай Дечо - се отпускаха и ми разправяха дълго таени тайни. Крапчев навремето им казвал: „Чакам важните си материали към 11 вечерта. Ядене, пиене – колкото и каквото искате. Но дойдат ли – чакам чевръста и майсторска работа. Без грешки!”
 
Те вършели всичко безукорно – той плащал като щедър милионер. А на тавана на сградата на този адрес дълго, дълго след 1944-а се пазели архивите на „Зора”. Сред тях – ръкописите на 20-ина разказа на редовния сътрудник Йордан Йовков.
 
Били написани на листове половинки, като шпалти, на ръка. Веднъж натоварили всичко на няколко камиона – от пожарната казали, че има опасност да лумне пожар – и: на „Вторични суровини”.
 
Тъй и Йовков се озовал на бунището
 
...А и машината, на която печатахме „Поглед” във Военно издателство, е наистина историческа. Купена е за 8 млн. лева през 1938-а от Германия, за нея дебатират в Народното събрание, сваля правителство, а работеше до края на миналия век и от нея десетилетия излизаха хиляди броеве на „Поглед”, „Народна армия”, „Трудово дело”, „Еврейски вести”. Случайно разбрах, че преди 15 лета я разглобили и – като част от държавния резерв – я закарали във Велико Търново.
 
Там ли е още и дали я пазят добре – един дявол само знае...
 
Свързани:   Снежана Тодорова: Кирил Янев свързва с невидими нишки епохи
 
Всяка книга е откровение на автора. Тя е негова свидна рожба, негова изстрадана истина, болка, надежда и упование. Това с особена сила важи за мемоарната журналистика.
Дата: 19.08.2011
 

Сподели в
 

Досъбното производство работи по 2 основни хипотези - нещастен случай и самоубийство, за смъртта на варненския журналист Георги Александров, съобщи на брифинг апелативният прокурор Владимир Чавдаров.

24.05.2020/15:27

Турската годеница на журналиста Джамал Хашоги, убит от саудитски агенти в Истанбул, заяви, че "никой няма право да прости на неговите убийци", предаде АФП.

23.05.2020/09:06

Очевидно не се разбираме за базисни, елементарни и фундаментални неща. Да преговорим материала:

22.05.2020/09:05

Изложба на фоторепортерката Елена Кацарска ще бъде експонирана на 21 май в галерия "Кракра" в Перник, съобщиха от културната институция.

21.05.2020/09:04

Апелативният специализиран съд в София ще допусне журналисти до днешното заседание по делото ”Иванчева”, но те ще бъдат в отделна зала и ще гледат излъчване на живо.

20.05.2020/09:03

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Един от най-красивите месеци в годината – май, ни радва не само с облечените в бяла премяна дървета и раждащата се пролет, а и с очакването,че идва Денят на равноапостолните братя Кирил и Методий, когато отбелязваме българската просвета и култура, когато част от учениците завършват школото и поемат нелекия и пълен з неизвестности път на живота. Тогава не пропускаме да отбележим и почетем труда на всички подвластни на българското слово, сред които сме и ние журналистите, а и тези,които издават книгите. В навечерието на празника „се срещнах“ с една дама, съчетала в себе си тези две толкова отговорни и трудни професии. В дните на пандемия разговарям с известната журналистка и издател Надежда Кабакчиева.

23.05.2020 /08:20 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

125 години изминаха от гибелта на героя и идеолога на кубинското национално освобождение - поета и публициста, пристигнал с кораб да освобождава родината си и убит преди да изгрее свободата й, досущ автора на „Хаджи Димитър” и „Смешен плач”. Народът на Куба го нарича Апостол на свободата - както ние, българите, наричаме и нашия най-свят герой. Днес паметникът на Марти в София отново бе отрупан с цветя - никаква пандемия не може да попречи на почитта.

19.05.2020 /20:41 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Разказваме за изтъкнатия съветски кинодокументалист, извървял с камера всички фронтове на епохалната битка с хитлеризма и оставил уникални исторически кадри, влезли в съветско-американската документална киноепопея от 1978-ма „Неизвестната война/Великата Отечествена”.

09.05.2020 /14:48 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Тези, които са израснали със съветски филми, навярно си спомнят в лентите, посветени на Великата отечествена война, изразителния и плътен глас, който започваше съобщенията за войната с „От съветското информбюро“, или пък „Внимание! Говори Москва!“. Гласът на Юрий Левитан. Говорителят, чийто глас по време на войната чакаха да чуят от най-възрастния до най-малкия в Съветския съюз.

08.05.2020 /09:22 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

През 2020 г. се навършва век и половина от първото гражданско честване на равноапостолите Св. Св. Кирил и Методий в Хасково, за което има писмени свидетелства.

24.05.2020 /14:58 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

Като кмет в началото на ХХ век Тодор Табаков построява най-много училища в Плевен, част от които се ползват и до ден-днешен.

24.05.2020 /13:50 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова отправя поздравления към цялата колегия по случай най-светлия празник на Светите Първоучители братята Кирил и Методий, който задължава всички хора на словото да са достойни за мисията да преобразяват, възраждат и възвисяват човешкия дух и обществото.

24.05.2020 /06:15

Решението е взето от УС на СБЖ съобразно заповедта на министър Кирил Ананиев относно продължаването на ограничителните мерки във връзка с борбата с COVID-19 и в отговор на многобройни обаждания от делегати на предстоящото Общо събрание на СБЖ за неговото отлагане за есента на 2020 година.

20.05.2020 /20:57

Настояваме заедно с приемането на новия медиен закон и задължителната публична обществена експертиза по него с участието на медиите и гражданското общество, да се поиска оставката на сегашния неубедителен състав на СЕМ, като с новия закон да бъде увеличена числеността му и да бъде създаден нов, истински обществен регулатор с граждански квоти в него, като гаранция за независимостта му.

10.05.2020 /17:04

 Мнения

Като председател на Комисията по журналистическа етика подкрепям позицията на Управителния съвет на СБЖ, споделена и от много колеги, че в този си състав и формат СЕМ не може да бъде гарант на свободата на словото и е натоварен с непосилни за неговата незадоволителна експертиза задачи. Крайно време е СЕМ да бъде преформатиран, да се създаде по-широка регулаторна рамка на обществените медии, да се включи гражданска квота и се въведе обществен надзор в медийния регулатор.

11.05.2020 /14:18 | Автор: Мария Нецова | Източник: СБЖ

Всяка година, особено по това време, когато „Безсмъртният полк” стяга редиците си да премине по трудния и славен път на Победата, донесла освобождението на Европа и света от „хитлеристката чума” – по-страшна от всяка позната пандемия, се активизират, особено в медиите, споровете кой има по-голям принос.

04.05.2020 /13:37 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 18 гости

Бързи връзки