Начало
 
 

Иван Тодоров: На сладка раздумка с бачо Кирил

09.05.2012 /08:06 | Източник: sbj Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


За тези, които не знаят – 86-годишният Кирил Янев е първият отговорен секретар на създадения в края на 1965-а седмичен вестник „Поглед”, станал една от легендите на българската журналистика, спомня си колегата:

Той е като брашнян чувал с интересни случки – колкото повече разказва, за още и още се сеща. Приемете казаното пред мен – тъй, както съм го записал при разговорите ни, които никога не съм броил – като подарък за любознателността си:

 „...Захванах се със занаята, когато бях на петнадесет – през 1941-а. Тогава в Бургас редактирах некролози в една печатница, която предлагаше и визитни картички. Аз най-вече съкращавах скръбните текстове, махах по някоя ненужна дума, но ми даваха и да „разхвърлям набора”.
 
По онова време металните букви се набираха на ръка, а след като печатането приключеше, всяка трябваше да се озове в кутията със събратята и посестримите си. Е, това връщане по местата се казваше „разхвърляне”, „разпиляване”...

Големите майстори успяваха да разпилеят набора от компаса в полегатата каса с малки касетки за всяка буква, без въобще да гледат къде мятат мъничките железни късчета. Тая виртуозност владееха двама-трима, аз не бях сред тях. Но тогава научих и кой шрифт как се казва. Помни:
 
С „корина” се набираха текстове под линия!
 
...Когато почнахме да правим „Поглед”, известно време работи с нас хумористът, бъдещ „стършел” Черемухин. Малко. Повече се задържа Дафин Тодоров. Бе учил във Виена, пътуваше много в командировки в чужбина, а нерядко изпитваше студентите по преподавания от него предмет „История на българската журналистика” в читалнята на СБЖ. Там бе и редакцията ни.

После стана един скандал с него и той отиде в сп. „Проблеми на мира и социализма”, където изкара към две години и половина. Междувременно нещата се уталожиха и забравиха.

Пак в началните месеци на „Поглед” ни посети Симеон Радев и му се зарадвахме много. Порещнахме го с радост. От срещата обаче избягаха Лалю Димитров, Дамян Обрешков и Владо Костов. Лалю и Руси Божанов бяха, лека им пръст!, страхливи хора. След мен това вече няма да има кой да го каже или пък да го потвърди.

...Още от самото начало за вестника много ни помагаше Борис Ангелушев. Направи „главата”, идваше при нас, а аз – като отговорен секретар, неведнъж се озовавах у тях в Драгалевци, където живееше със съпругата си Герда. Рисувач, голям художник, но
 
автографи не обичаше да дава!
 
Казвам го не за хвалба, а като факт: аз създадох рубриката „Под перото на журналиста” в „Поглед”. И в нея представих за няколко години над 70 колеги и книгите им. Георги Боков обаче, като председател на Съюза, бе забранил да се пускат отзиви за книгите на Стефан Продев. Не го обичаше и това е.

А неговият псевдоним (на Боков – бел. моя, Ив. Т.) беше Димчо Соколов. Македонците го бяха определили дословно така – „како най-слабото перо у Бугарска”.

Още за „Поглед”. Не знам колцина помнят, но се съдихме не с кого и да е, а с Андрей Гуляшки. Историята е следната: През 1965-а той завърши поредния си роман – „Авакум Захов срещу Джеймс Бонд 007”. Ние се стремяхме да осигуряваме на читателите всичко най-интересно и четивно и подписахме договор, че ще печатаме книгата с продължения – от брой в брой.
 
Дадохме на автора й обяд, вечеря и аванс. Огромен за ония години, пък и за сега – няколко хиляди лева. И зачакахме. Нещата при преговорите с притежателите на авторските права в Лондон обаче се закучват и англичаните отказват да дадат съгласие за печатането на книгата. Въпреки това тя почна да се печата във в. „Народна младеж”. Начаса наехме двама адвокати.
 
И всичко стана много бързо – осъдихме го
 
Осъдихме го да ни върне аванса плюс лихви, плюс публикуваната предварителна реклама в 8 броя, плюс неустойка! Вдигна се голяма олелия – Андрей Гуляшки беше народен представител, герой на социалистическия труд, народен деятел на изкуството и културата, шеф в Съюза на българските писателе.

ЦК на БКП ни натисна да не шумим много, да не пишем нищо. Въпреки това във вестника излязоха 30 реда на машина, на втора страница. Аз ги написах. 30 реда, но това беше най-четеният материал на броя. Набирахме „Поглед” на улица „11 август” 18 – в печатницата на „Кооперативно село”.
 
Там е бил домът на вестник „Зора” на Данаил Крапчев преди 1944-а. Вечер, по нощите старите метранпажи – бай Владо, бай Дечо - се отпускаха и ми разправяха дълго таени тайни. Крапчев навремето им казвал: „Чакам важните си материали към 11 вечерта. Ядене, пиене – колкото и каквото искате. Но дойдат ли – чакам чевръста и майсторска работа. Без грешки!”
 
Те вършели всичко безукорно – той плащал като щедър милионер. А на тавана на сградата на този адрес дълго, дълго след 1944-а се пазели архивите на „Зора”. Сред тях – ръкописите на 20-ина разказа на редовния сътрудник Йордан Йовков.
 
Били написани на листове половинки, като шпалти, на ръка. Веднъж натоварили всичко на няколко камиона – от пожарната казали, че има опасност да лумне пожар – и: на „Вторични суровини”.
 
Тъй и Йовков се озовал на бунището
 
...А и машината, на която печатахме „Поглед” във Военно издателство, е наистина историческа. Купена е за 8 млн. лева през 1938-а от Германия, за нея дебатират в Народното събрание, сваля правителство, а работеше до края на миналия век и от нея десетилетия излизаха хиляди броеве на „Поглед”, „Народна армия”, „Трудово дело”, „Еврейски вести”. Случайно разбрах, че преди 15 лета я разглобили и – като част от държавния резерв – я закарали във Велико Търново.
 
Там ли е още и дали я пазят добре – един дявол само знае...
 
Свързани:   Снежана Тодорова: Кирил Янев свързва с невидими нишки епохи
 
Всяка книга е откровение на автора. Тя е негова свидна рожба, негова изстрадана истина, болка, надежда и упование. Това с особена сила важи за мемоарната журналистика.
Дата: 19.08.2011
 

Сподели в
 

Политическите групи в Европейския парламент изразиха единодушно становище, че журналистите трябва да бъдат защитени от посегателства, както и че извършителите и поръчителите трябва да отговарят пред закона.

15.11.2019/09:05

Новият брой на списанието за еврейска история, изкуство и култура „Ла Естрея“ акцентира върху музиката. В него има специална статия „Из филмовата музика на Милчо Левиев“.

14.11.2019/09:04

Шефът на компанията „Юбър” Дара Хосровшахи се извини, че в интервю той нарекъл "грешка" убийството на саудитския журналист Джамал Хашоги, за което Рияд призна своята отговорност, предаде АП.

13.11.2019/09:03

30 години след падането на комунистическата власт си спомняме за журналиста Румяна Узунова. Тя прави репортажи по Радио "Свободна Европа" за несъгласните с тогавашното управление.

12.11.2019/09:02

Започва електронното гласуване за четвъртите Годишни награди в туризма-2019. Онлайн вотът ще определи носителите на призове в 16-те категории в конкурса на Министерството на туризма.

10.11.2019/09:07

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

И тъй като след местните избори на новинарския хоризонт се очертава друга тема,ангажираща вниманието несамо на медиите, но и на драгия електорат - 30 години от старта на т. нар. преход, то приятно бяхме изненадани, че на 7 ноември по книжарниците ще се появи новата книга на колегата ни Калин Тодоров „Зад завесата на прехода”, която е своеобразно продължение на заслужилата голям интерес негова предишна книга „Зад завесата на соца”.

05.11.2019 /10:54 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Позволете ми да започна с едно отклонение… Казват, спомените са като броеница – всяко зърно води до друго. Навярно е така, щом едно вълнуващо събитие като представянето на книгата на Йосиф Давидов събуди много, а те се занизаха нататък…За достойнствата на автора й и представянето на „Репортер от Миналото време” сайтът на СБЖ разказа подробно, но то неочаквано събуди у мен, ярко и живо, една мадридска среща с десетилетна давност. Тя допълни казаното и чутото с нещо важно от личността на автора, което, мисля, си заслужава да споделя…

01.11.2019 /01:00 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

В София в Меката на книгите „Гринуич“ се състоя премиерата на появилата се на български език книга "Мостът на тайните. Дипломатически роман" на известния руски журналист Сергей Гризунов, дело на издателство „Слънце“ и Надя Кабакчиева.

18.10.2019 /19:36 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

През декември ще отбележим 110 г.от рождението на един от най-силно обичаните и най-силно „забравяни“ поети - Никола Вапцаров. Едно име, което кара мнозина да се гордеят, че в българската литература имаме такъв световен поет, а други, дали от незнание или от някакви други свои си съображения, да захвърлят стихосбирката му в кошчетата за боклук.

16.10.2019 /19:34 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Щрихи към портрета на журналиста с три очи и една акредитационна карта на „Дума“ - фотожурналиста Христо Събев Христов

04.11.2019 /20:26 | Автор: Денчо Владимиров | Източник: СБЖ

В Хасково излезе юбилеен вестник по случай 140-годишнината от рождението на Александър Паскалев (1879 - 1946) - основател на модерното книгоиздаване в България.

02.11.2019 /17:43 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

В свое поздравително писмо по повод Деня на будителите ръководството на МФЖ приветства усилията и инициативите на СБЖ в защита на професионалните и социални права на българските журналисти.

03.11.2019 /20:40

Традициите са за това, да се спазват – казват мъдрите хора. И СБЖ никога не им е изневерявал. Така стана и в Деня на народните будители и празника на българската журналистика. Верен на традицията, Съюзът връчи своите годишни награди на най-добрите в журналистическото войнство. Клуб „Журналист“ се оказа тесен за всички, които обичат своята професия и ценят колегите,които са отличени за своя труд.

02.11.2019 /22:36

Участниците в протеста „Не убивайте журналистиката в България!”, свикан от СБЖ навръх Деня на народните будители и Деня на българската журналистика, настояха в НС най-после да бъде даден ход на предложениаята на Съюза за законодателни промени в защита на свободата на словото и на правата на журналистите

01.11.2019 /16:28

 Мнения

Интерпретациите за българската промяна на 10 ноември три десетилетия по-късно може да са всякакви, но всичко все опира до разпределението на порциите на несвършващите тайни вечери. Където залог са и медиите. Когато самите медии са минали през мътна приватизация, естествено е, че посочените за техни собственици не са мотивирани да разобличават други подобни сделки в държавен и наддържавен мащаб.

10.11.2019 /20:06 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Мнение на един очевидец от „кухнята” на нашумялата футболна среща на стадион „Васил Левски”

17.10.2019 /20:41 | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 21 гости

Бързи връзки