Начало
 
 

Иван Тодоров: Първо, второ, трето име - псевдоним

01.06.2012 /10:01 | Източник: sbj Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Странен и непредвидим е светът на тия неистински, некръщелни имена. Повечето не следват класическата нашенска схема и последователност: малко, бащино, фамилно. Други я запазват частично, трети я зачеркват изцяло.

Защо го правят журналистите?

Идват ми в ума няколко причини. От суета, от ексцентричност, от желание да сте по-различни, от гузна съвест, поради конюнктурна политическа мода. А може и без конкретен повод.

С най-известния вестникарски псевдоним в света като че ли е Марк Твен. Знае се значението на измисленото му име, а интересното е, че и рожденото - Самюъл Клемънс, при таланта, с който е бил надарен, е щяло да му донесе не по-малка от сегашната му слава. Но той избрал друго.

Ала САЩ са далеч, далеч, да погледнем нещата у нас. Съществува дебел речник на псевдонимите по нашата земя, но винаги предпочитам да пиша, вървейки по дирите на спохождащите ме спомени, по следите на прочетеното, а не да се водя от академичната, азбучната подредба.

Преди няколко дни от страниците на публицистична книга разбрах, че тъй хрисимият по нрав Ангел Каралийчев се подписвал на младини във вестник "Наши дни" с псевдонима "Жандарм № 2". Ала това било много отдавна.

Как е в последните 70 години

Псевдоними използват доста пишещи, но най-много са сред хумористите и карикатуристите. Има точни и ведри попадния, има и несполучливи, нескопосни. Почти всички са във вестниците и списанията, почти няма в телевизии и радиостанции (тук се сещам само за едно изключение: външнополитическия радиокоментатор от началото на 60-те Огнян Велков, който всъщност е бъдещият погледар Васил Недков).

След 1944-а в България става модно да се наречете, пишейки, с име, което по някакъв начин да е свързано със СССР. И хумористичният седмичник "Стършел" е ярък пример за тая нагласа. Много години негов главен редактор е Челкаш (Димитър Чавдаров).

Пак там често могат да бъдат видени материали от Николай Широв - Тарас, Христо Михов (Черемухин), карикатури от Цветан Цеков (Карандаш), разкази и фейлетони от Петър Незнакомов, който инак си е Петър Димитров.

Редовно пише, подписвайки се обаче не воден от тоя повей левентът Антон Антонов - Тонич, доста години - Радой Ралин (Димитър Стоянов), Валери Петров (Валери Меворах), а в различни издания, най-често във "Вечерни новини", можеха да се зърнат карикатури с автор - агресивния Шмайзер, псевдоним на Йордан Георгиев Николов.

Отдаден на хумора бе и Борис Априлов

Неговият случай е най-усукан. В "Стършел" се подписваше Ахасфер (струва ми се, с риск да греша, че така наричали скитащия вечно евреин), но нито първото, нито второто е истинското му име. Родителите и кръстниците му го нарекли Атанас Джавков.

Главен редактор на намиращия се също в Полиграфическия комбинат "Димитър Благоев" в. "Пулс" бе Георги Свежин. Зад (или под) Свежин стои (или седи) фамилията Нейков. И в "Пулс", и в "Стършел", и в доста други издания публицистични текстове, ала най-вече стихотворения и поеми публикуваше добрякът Добри Жотев (Добри Димитров).

Много активен журналист и писател бе и Серафим Северняк, наречен от родителите си Серафим Серафимов. Почина като главен редактор на списание "Отечество". В литературните издания и в Съюза на българските писатели години наред се вихреше Пантелей Зарев (Пантелей Пантев).

Някои се изписваха пък под написаното огледално: Вородот - Тодоров.  Продължават да го вършат и до ден-днешен: пример е Михаил Вешим - Мишев от вестник "Стършел". Други избират различен подход: съкращения. От първите букви на 2 от имената си, например: РЕМЕ (Радослав Маринов), от началните букви на фамилията си - ЛИП (Илия Липавцов), БОР (Петър Борсуков). И тримата - карикатуристи.

Кой е Чичин в "Стършел" - не знам

От тях жив е само последният - най-добрият великотърновски хуморист, който е към 80-годишен. Той има и друг псевдоним: П. ЕТЪР - разделено с точка малко име, като "Етър" - едноименния спортен клуб на града. Летописецът на Българската телеграфна агенция Георги Ведроденски прави и карикатури. Хубави. И ги подписва с "Мортус".

В "Стършел" от няколко години се появяват карикатури от Чичин. Откъде иде и чие е това име - не знам. Тъй че място за оран в тая нива - бол, стига да има кой да хване здраво ралото.

Напоследък обаче - през последните 20-ина години, псевдонимите рязко намаляха. Знам със сигурност не повече от 4-5: Майор Деянов. Това бе състудентката ми от Факултета по журналистика Зоя Деянова – до неотдавна главна редакторка на в. "Седмичен Труд".

Граф Оболенски

От първите лета на седмичника "168 часа" тоя псевдоним е на Паун Цонев. Филип Радев. И така може да срещнете главния редактор на най-четения спортен всекидневник "7 дни спорт" - Юлий Москов. Прежен шеф на "Стандарт", още по-предишен репортер и редактор в "Народна младеж".

А собственикът и издател на сп. "Филателен преглед" - Георги Дечев, върти по страниците на изданието си 4-5 именни съчетания. Приятели сме, но не мисля, че това е добра практика. Като поразсъди повечко човек, прави впечатление, че в журналистиката много повече са мъжете с псевдоними. Жени почти няма.

Който знае и може - да обясни защо е така. Инак - в писателските среди, звънтят като чаши от скъп кристален сервиз чудесни имена на дами: Елисавета Багряна, Калина Малина, Виринея Вихра. Ала не им отстъпват по звучност Елин Пелин и Ран Босилек.

***

Пишете ли добре - и с по-обикновено име ще ви запомнят. Пишете ли с краката си - и щраусово, и пауново перо да си втъкнете в косата или насред имената - пак ще останете незабележими.

Всеки има право да постъпи тъй, както реши, че е добре. Хубавият псевдоним е багра сред сивотата. Но не и лек срещу немощ. Най-важни винаги са били почтеността, майсторлъкът и джентълменството в който и да било занаят.


 

Сподели в
 

„Кабеларката „Евроком” спира предаването ни!” Това обяви телевизионният водещ и бивш евродепутат Николай Бареков с писмо до медиите.

19.11.2019/09:02

Едуард Серота е роден в Савана, Джорджия, през 1949 г. Като фотограф е работил за списание “Тайм”, вестниците “Гардиан”, “Вашингтон пост”, “Обзървър”, “Ди Цайт”, “Зюддойче цайтунг” и агенция Ройтерс.

18.11.2019/09:01

Бивши футболисти на "Левски", лекари уролози и спортни журналисти ще изиграят мач "Заедно срещу рака на простата". Двубоят ще се играе на 21 ноември (четвъртък) от 11 часа на базата на ДИТ в кв. "Драгалевци".

17.11.2019/09:07

Завърши VI майсторски клас по журналистика на БНР Академия. На тържествена церемония бяха наградени 13 радиожурналисти от националните и регионалните програми на обществената медия.

16.11.2019/09:06

Политическите групи в Европейския парламент изразиха единодушно становище, че журналистите трябва да бъдат защитени от посегателства, както и че извършителите и поръчителите трябва да отговарят пред закона.

15.11.2019/09:05

 Представяме ви

И тъй като след местните избори на новинарския хоризонт се очертава друга тема,ангажираща вниманието несамо на медиите, но и на драгия електорат - 30 години от старта на т. нар. преход, то приятно бяхме изненадани, че на 7 ноември по книжарниците ще се появи новата книга на колегата ни Калин Тодоров „Зад завесата на прехода”, която е своеобразно продължение на заслужилата голям интерес негова предишна книга „Зад завесата на соца”.

05.11.2019 /10:54 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Позволете ми да започна с едно отклонение… Казват, спомените са като броеница – всяко зърно води до друго. Навярно е така, щом едно вълнуващо събитие като представянето на книгата на Йосиф Давидов събуди много, а те се занизаха нататък…За достойнствата на автора й и представянето на „Репортер от Миналото време” сайтът на СБЖ разказа подробно, но то неочаквано събуди у мен, ярко и живо, една мадридска среща с десетилетна давност. Тя допълни казаното и чутото с нещо важно от личността на автора, което, мисля, си заслужава да споделя…

01.11.2019 /01:00 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

В София в Меката на книгите „Гринуич“ се състоя премиерата на появилата се на български език книга "Мостът на тайните. Дипломатически роман" на известния руски журналист Сергей Гризунов, дело на издателство „Слънце“ и Надя Кабакчиева.

18.10.2019 /19:36 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

През декември ще отбележим 110 г.от рождението на един от най-силно обичаните и най-силно „забравяни“ поети - Никола Вапцаров. Едно име, което кара мнозина да се гордеят, че в българската литература имаме такъв световен поет, а други, дали от незнание или от някакви други свои си съображения, да захвърлят стихосбирката му в кошчетата за боклук.

16.10.2019 /19:34 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Щрихи към портрета на журналиста с три очи и една акредитационна карта на „Дума“ - фотожурналиста Христо Събев Христов

04.11.2019 /20:26 | Автор: Денчо Владимиров | Източник: СБЖ

В Хасково излезе юбилеен вестник по случай 140-годишнината от рождението на Александър Паскалев (1879 - 1946) - основател на модерното книгоиздаване в България.

02.11.2019 /17:43 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

В свое поздравително писмо по повод Деня на будителите ръководството на МФЖ приветства усилията и инициативите на СБЖ в защита на професионалните и социални права на българските журналисти.

03.11.2019 /20:40

Традициите са за това, да се спазват – казват мъдрите хора. И СБЖ никога не им е изневерявал. Така стана и в Деня на народните будители и празника на българската журналистика. Верен на традицията, Съюзът връчи своите годишни награди на най-добрите в журналистическото войнство. Клуб „Журналист“ се оказа тесен за всички, които обичат своята професия и ценят колегите,които са отличени за своя труд.

02.11.2019 /22:36

Участниците в протеста „Не убивайте журналистиката в България!”, свикан от СБЖ навръх Деня на народните будители и Деня на българската журналистика, настояха в НС най-после да бъде даден ход на предложениаята на Съюза за законодателни промени в защита на свободата на словото и на правата на журналистите

01.11.2019 /16:28

 Мнения

Свободата не е привилегия. Свободата е необходимост. Свободата на словото, на медиите е първата потребност, първото условие на демократичната система за всяко общество. Свободата да питаш, но и да отговаряш.

18.11.2019 /21:09 | Автор: Георги Калагларски | Източник: СБЖ

Моделът на финансирането на БНТ и БНР, заложен в Закона за радиото и телевизията, се нуждае от съществена промяна. Сериозни дефицити се наблюдават и в сегашния модел на управление на обществените медии.

17.11.2019 /18:48 | Автор: Маргарита Пешева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 27 гости

Бързи връзки